Най-напред нека кажем, че пандемия няма, а виновен за задаващата се световна икономическа криза не е изфабрикуваният и набеден за убиец коронавирус. Причината за задаващият се финансов и икономически апокалипсис е глобалната неолиберална система, която след като за 40 години успя да обримчи цялата планета, днес е на смъртен одър.

Какво се случва? Света се тресе от отчаяна война между неолибералните и консервативните сили. Главните причини за тази война са икономически. Либералните глобалисти (банкери и финансисти, които през последните 40 години реално управляват планетата), възползвайки се от натрупаните ресурси (защото наложиха контрол над паричните емисии на почти всички държави на планетата), генерираха огромен финансов ресурс, който източиха от държавите. И не че някой на Запад се възмущаваше от тази порочна система… Даже напротив: На евро-атлантическите народи от Брюксел до Вашингтон им хареса да не правят нищо и да получават пари – макар и виртуални и спечелени на гърба на народите на развиващите се страни. Но това доведе до икономически бум в много страни от бившия Трети свят като Китай. И този бум изяде ресурсите на Запада, както и неговото технологично преимущество. Това свое технологично и индустриално изоставане Западът се опита да компенсира като засили финансовия си сектор и започна да печата едни кухи и виртуални пари… които докараха и днешната световна икономическа криза… и краха на глобалистката им система.

Едва когато проблемите на неолибералния режим изплуваха на повърхността като мръсна пяна, западните народи изведнъж провидяха, че финансистите им са взели огромната част от печалбата, а на тях са оставили „привилегията“ да изплатят огромните натрупани външни дългове. (да напомним само, че заради далаверите на Запада делът на финансовия сектор в световната икономика нарасна от 5 % след Втората световна война, до над 50 % в днешно време). Населението постепенно започна да осъзнава, че неолибералните глобалистки банкери игнорират националните интереси на държавите, усилено работят за разбиването на „традиционните ценности“ и т. н. А фалитът на неолибералния глобализъм се случи по причина, че механизмът му за виртуално умножаване на парите беше напълно измамен и по тая причина – кратковременен. Тази система внуши на хората, че могат да печелят и без да работят. Но този фокус изчерпа своя потенциал.

И пак не би се стигнало до днешния фалит на глобалната система, ако либералните политически елити, създадени и отглеждани десетилетия наред от банкерите, бяха слезли доброволно от политическата сцена още преди 20 години, отстъпвайки мястото си на по-консервативни политици. Тогава щяхме да сме свидетели просто на една обичайна ротация на елитите. Но за последните 40 години банкерите и подконтролните им мултинационални компании успяха да преустроят напълно цялата политико-социално-икономическа система на света, те взеха под свой контрол правителствата и подчиниха държавите. Условно казано, финансистите увеличиха хилядократно своя ресурс и влияние върху планетата. Но в един момент се оказа, че да поддържаш подобно глобално влияние струва прекалено скъпо. А да се оттеглят просто така, те вече не можеха, защото отгледаните от тях неолиберални политически елити бяха против това. А бяха против, защото си знаеха, че паднат ли от власт, няма да имат пари за издръжката на клиентелата, която крепи властта им и за глобалната им инфраструктурата, която им носи пари… Партиите им ще се разпаднат, защото нямат идеология, а само нейна имитация, прикрита под дебел слой пари. Всеки неолиберален политик си знае, че ако няма финансов ресурс зад гърба си, никой няма да го последва. Освен това, управлявалите в продължение на десетилетия глобалистки либерални правителства натрупаха много грехове и се страхуват, че паднат ли от власт, ще бъдат съдени. Нещо, което им е двойно гарантирано заради набиращата скорост глобална криза.

Невярващите могат да проверят как например украинският истаблишмънт със зъби и нокти защитава семейство Байдън и т. н. За отбелязване е обаче, че и консервативните елити имаха проблем. Те дълго време не можеха да формулират разбираемо своята икономическа програма. Защото системата, в която се намираха беше отдавна завладяна и преформатирана от неолибералния глобализъм, а консервативното образование в света беше ликвидирана напълно. Вследствие на това те искаха да кажат нещо, но не можеха, защото от една страна нямаше кой да го каже, а от друга, нямаше кой да го чуе. Това беше така, защото да се говори по същество е сложно и даже на много от адекватните консерватори им беше трудно да възприемат икономическата истина, изложена на нелиберален език. Наложи им се да преформатират идеологията си, така че да бъдат разбрани от широките народни маси. И те намериха такава опорна точка, чрез която да се противопоставят на глобалистката зараза. Това беше темата за националните интереси. Или, с други думи, днес консерваторите са основните защитници на националната държава и воюват с транснационалния банкерски елит от „западния“ глобален проект, който и по произход, и по идеология е наднационален. Вследствие на това днешната „консервативна революция“ в света има ярко изразен национален оттенък.

След Брекзит и победата на Тръмп в САЩ, консерватизма е на път да победи в целия свят. Но не и в Европа, или поне не скоро там. Бедата е там, че в Европейския съюз лидер е Германия, в която от времето на Хитлер национализмът е много щекотлива тема, особено на национално-психологическо ниво. Когато все пак там някой заговори за национализъм и национална държава, всички бягат от темата, като дявол от тамян. Вероятно за гражданите на бившата ГДР темата не е проблем, но тях така и не ги допуснаха в елита на Федералната република. В резултат на това и в Германия, и в доминираният от нея ЕС обхваналата целия свят днешна консервативна революция безвъзвратно закъснява. Но в периферията на ЕС тя е в действие. Като в Унгария, Полша и някои други страни. Но основно, тя е в действие в периферията на ЕС, където са бившите социалистически страни, в които консервативната идеология винаги е доминирала. За съжаление обаче тези страни имат твърде ограничено влияние върху политиките на Брюксел. Нещо повече, много често тези страни се дават от Европейската комисия като пример за радикално грешно и неправилно поведение. Политика, която ги маргинализира и държи консервативните им правителства в стойка „партер“.

Европа ще се оттърси от сектантския глобалистки неолиберален модел едва когато лидерът й Германия го направи. Но Германия няма собствени икономисти, израснали извън либералните инкубатори, а даже и тези, които имаше в ГДР, и те вече измряха. Опитите на германците да водят диалог извън пропадащата либералната парадигма не им се удава, а и на тези, които се опитват да им втълпяват подобни мисли, не се гледа с добро око. Впрочем, в частни разговори след кратък спор те се съгласяват, че е нужна промяна, но някак си не могат да преминат на консервативен икономически език. И даже ако са съгласни, че „икономиката не върви добре“, те като обречени се връщат пак към старата неолиберална система, с която са им промили мозъците след края на Втората световна война. Промяната в начина на мислене е сложно нещо. И затова, най-общо казано, Европейският съюз изостава от световните тенденции. Което значи само едно – че Западна Европа в процеса на тази системна криза така и не успява да роди своя политическа субектност. Вследствие на което я очакват тежки времена на глад и бедност. Факт е, че ще зле за всички, но в новата икономическа парадигма на света решенията какво да се прави за осигуряване на прехраната на населението вече ще се взимат от политическите ръководства на съответните държави, а не както досега – от мултинационални и наднационални политико-икономически структури. И когато на тотално неподготвената и все още глобалистка Европа й се стовари на главата този проблем, когато многомилионни безработни и гладни тълпи излязат по улиците, тогава виновна, както обикновено, ще се окаже Германия. Skandalno.net

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: