Зад новата политическа чалга партия на Слави Трифонов ИТН налива снага класовото движение на работещите бедни.

На третия ден след изборите вече започва да се очертава истината: че „големият печеливш“ и „феноменът“ Слави Трифонов се е уплашил до смърт от неочаквания си триумф и именно затова се скри под благовидната причина „карантиниран ковид-позитивен“. Явно Трифонов в най-смелите си прогнози е очаквал да го подкрепят не повече от 4 – 8 %. Такива бяха и прогнозите на агенциите. Обаче най-изненадващо се оказа мандатоносител. Нещо, за което не само не е подготвен, но което явно застрашава, бизнесмодела му, руши плановете му, заплашва грижливо изграждания му от десетилетия медиен образ, и въобще му проваля живота! Или менторите му се престараха с надуването на изборния процент, или наистина голяма част от избиретилете го припознаха – но така или иначе втората позиция на ИТН в парламента вече е факт. А с нея и огромното политическо влияние на Дългия в решаващ момент за България.

Със Слави живеем в различни естетически вселени и сме го анализирали само с цел теоретични наблюдения върху чалгата, а веднъж се занимахме и с глупавите му популистки искания в т. нар. референдум. Но след шосиращите и за самите нас избори на 4 април си направихме труда да проучим нагласите на неговите избиратели. От вторник насам разговаряхме и следихме постовете в интернет форумите на десетки, гласували за Слави сънародници от страната и чужбина. Разгледахме внимателно електоралната карта на ИТН.

И установихме, че електоратът на ИТН се разкъсва от мощни логически противоречия. От една страна простакът и нарцисът Слави не само няма качествата на простака и нарциса Борисов, благодарение на които Банкянския сатрап плава толкова дълго в супата на хорското плиткоумие. Слави няма и една десета от народно-просташкото актьорско майсторство на Борисов, не владее и непробиваемата му наглост и гьонсуратлък. А отгоре на всичко Слави прилича и на подставена фигура- едни казват на Шиши и Доган, други- на Борисов, а трети – на Сорос и Демократическата партия в САЩ.

От друга страна обаче електоратът му е многоброен, млад, кипнал от възмущение, силно анти-герберски, про-радевски, за жалост доста необразован – с културен хоризонт максимум до чалгата – и решително работническо-селски.

Тук не позна доц. Петър Николов, който прогнозира, че движението на ИТН ще е бледо копие на ГЕРБ с лидер бледо копие на Борисов. На сцената излезе силно анти-ГЕРБ народно движение… но с крайно неподходящ лидер. А джипката и нейният банкянски шофьор наистина катастрофираха. Само дето и новият учиндолски шофьор е също толкова калпав.

Както може би младите читатели не знаят, Маркс разглеждаше работниците – пролетариите – като най-прогресивната обществена класа, призвана да разруши капитализма и върху руините на тази експлоататорска система да построи новото справедливо комунистическо общество. Бедните селяни марксизмът в общи линии отнасяше към работниците. Но както сигурно вече знаят младите, в годините на небивал народен просперитет на Запад, стартирал след Втората световна война, пък и у нас в соициалстическия лагер след края на 1960-те години, работническата класа се „обуржоази“, вдигна стандарта си на живот, сдоби се със собствени къщи и коли и престана да е революционна.

Тогавашните революционери тръгнаха да си търсят други прогресивни идеологии – децата и младежите, интелигенцията, малцинствата, Третият свят, жените, ЛГБТ. А работниците и на Изток, и на Запад се поддадоха на измамния чар на консерваторите. Така пролетариата в Америка потъна в еснафлък, пушки, мотори и талашитени къщички с ливадки отпред, а у нас същият този пролетариат потъна в света на чалгата, на антипатията към социалистите и „комунистите“. И облъчван от пропагандата на нездрави неолиберални и глобалиски сили започна да симпатизира или съответно да мрази разглезените от либералите малцинства и мигранти, феминистките, ЛГБТ-движенията и др.

Сигурен съм, много от сегашните фенове на Слави са гласували преди за бате си Бойко да ги пази от „комунистите“. И досега не щат БСП – ако Слави се съюзял с тях, „бил свършен“, декларираха ни това си дълбоко убеждение няколко фена на Трифонов. И тази тяхна нагласа не е само вследствие на обработка от шоуто му, а е вследствие на 3 десетилетия перфидна целенасочена и богато заплатена капиталистическа пропаганда по всички медийни и други канали у нас, включително и през образованието и културата. Добре де, питаме ги ние, защо Радев не е свършен, след като именно БСП го откриха и издигнаха за президент, а Слави ще е свършен? Но смислен отговор така и не получаваме.

Привържениците на Слави са добри, наивни и честни хора. Те са представители на най-чисто класовата работническа партия, която някога е имало у нас. В простичките политически разговори с тях се чувстваш първично като сред полските работници от профсъюза „Солидарност“ под лозунга „Пролетарии от всички заводи, съединявайте се!“ Явният аналог на Солидарност е работническият сегмент на последователите на Тръмп – макар Слави по убеждения да не е български Тръмп, а тъкмо обратното – неолиберален глобалист. И тук е най-голямото противоречие – между неолибералния глобалист Слави, който иска 100 % приватизация и държавата да изчезне… и консервативните му избиратели.

Функционерите на партията на Слави ИТН обаче са умни и виждат под маската на чалгата работническо-селския класов характер на своето движение. И подобно на „селското въстание“ на тръмпистите в САЩ от 6 януари, и изборното изригване на ИТН на 4 април носи белезите на „селско въстание“. Стихийно, потенциално краткотрайно и лесно за объркване. „Ние сме селото и малкото градче, забравено от всички“, казват привържениците на Слави. „Ние сме работниците, дето блъскаме от сутрин до вечер, а вечерта ни остава само мизерната утеха на чалгата със салатка и ракийка“. Тези хора се чувстват непредставени от нито една от старите партии. Както се бяхме наострили да ги громим за лошия естетически вкус и липсата на каквато и да е политическа логика и далновидност, така и жестокостта ни се сломи и настана време за побратимяване с противника.

Като революционна сила ИТН електоратът, разбира се, обича и следва революционния лидер – президента Радев. Който обаче изобщо не е български революционер, а подставено лице на американското посолство у нас. Но масовата публика у нас това все още не го е прозряла. А Слави някак е създал у следовниците си впечатление за себе си като народно алтер его на Радев, с когото заедно ще съборят мутрорежима и ще вкарат Борисов и останалите злосторници в затвора. Десетки фенове на Дългия ни го казаха. Омразата им към Борисов и мутрите е физически осезателна. И самият Борисов не може да не я усеща. И няма как да не трепери от нея. Това са хора, които може и да го окачат утре на бесило пред МС. Четохме стотици техни коментари за снежното видео на Кръстника с джипката. Не искаме да мислим какво ще е разочарованието на същите тези хора, когато/ако утре Слави се предаде на Борисов. И той не може да не го усеща и да не се топи от ужас – между чука и наковалнята. Защото сме на 99 % убедени, че Слави е подставено лице на западното статукво. Същото онова статукво, което 12 години крепи мутрата Борисов на власт. Защо му трябваше Слави на баир лозе!?

Друго, внушено им от Слави, е да не вярват на старите партии. На сините, десни и прокапиталистически е ясно защо – те обслужват западните колонизатори и от тях си патят. Но избирателите на Слави и на БСП не вярват. В самата БСП постоянно се чуват гласове, че трябва да скъсат със социалдемократизма и да се върнат на старите си чисто социалистически принципи- така щели да се приближат по плътно до народа и да станат пак партия на наемния работник – в България имало над три милиона наемни работници. Ето, сега Столетницата има тази възможност, като се доближи до „славистите“ от ИТН. Не до неолибералното им ръководство, а до техните заблудени фенове. Които в скоро време предстои да се разочароват от своя кумир. Анти-комунизмът у тези хора, въпреки неспирната западна пропаганда, е отслабнал много и оценките им за соц-а са по-скоро положителни. Но не така позитивно е отношението на същите към БСП. А постоянните вътрешни ежби в Столетницата, подклаждани от Запад и фокусирането на платените им медиите върху тези изкуствено създавани скандали, не помагат много на БСП.

Помага обаче фактът, че на тези избори БСП се превърна в незаобиколим фактор. И технически – като балансьор в новото НС, без който не може да се състави кабинет. И морално – като единствената парламентарна опозиция и даже яростна такава в старото НС срещу авторитарния режим на ГЕРБ, макар че много хора, и сред „славистите“, не знаят това или не го признават. И управленски – като единствената партия, подготвена да управлява страната.

Потенциалните партньори на БСП за съставяне на управленска коалиция от ИТН нямат кадри, програма и опит (точките от референдума на Слави бяха вятър и мъгла). ДБ пък са сложна коалиция от противоположности – от добри и всъщност леви хора, участници в протестите от 2020 г., призоваващи да се спре да се гони призракът на комунизма, през пробизнес центристи, та до хардлайнери седесари – реститутки, кинжали и агенти на Сорос с финансиране от американското посолство. Вчера прекарахме доста време и с тях. Левите заблудени избиратели на ДБ, за които говореше с известно основание доц. Петър Николов, са от тези, които на Запад се броят за „леви неолиберали“, „глобалисти“, „леви либертарианци“ – анархисти. Това са левичари от американски тип, близки до Демократическата партия на САЩ. И нямат нищо общо с традиционното левичарство в Европа. Объркани души с леви идеали, които гласуват за тежко прокапиталистическа партия от лайфстайл подбуди – манифестират западничество, европеизъм, глобализъм, постмодерност и хипстърски стил.

Но е важно да разберем и тях, защото предстоящите в България революционни задачи не са само анти-мутренски и общоцивилизационни, а до голяма степен и анти-капиталистически. Българският капитализъм опасно се срастна с герберизма и твърде много подивя. Затова е жизненоважно да се отдели хирургически и да се опитоми. БСП засега не е особено критична към капитализма, но все пак е такава в пъти по-голяма степен в сравнение с ДБ и всички останали партии в българското политическо пространство. Но и техният електорат трябва да бъде привлечен за съмишленик при реформирането на българското данъчно и социално законодателство и извеждането му на едни по-социални и про-човешки релси. За това има огромна народна подкрепа. То ще върви ръка за ръка с ликвидирането на последствията от чудовищната герберска корупция и некадърност. Сътрудничеството на БСП и партията на Мая Манолова и „Отровните“ ИСМВ срещу ГЕРБ за концесията на софийското летище е добро начало.

И така, избирателите на ИТН, ако не е техният лидер, който очевидно е поел ангажименти към чужди посолсдтва, е обречен да си сътрудничи с БСП. Тези хора са против Борисов, най-инфантилно са за Радев, когото незнайно защо припознават като български патриот, при всичките му зависимости от САЩ… но феновете на Слави са честни работници и селяни. Неслучайно авторитетният Сашо Диков нееднократно посъветва Слави очи в очи в тв. ефир за стратегическа коалиция с БСП. БСП – и ръководство, и членове и симпатизанти – явно се отнасят по-приятелски към ИТН в сравнение с ДБ, които са по-надменни към партията на Слави, независимо, че източникът им на финансиране е един и същ- Джордж Сорос. Трябва да се свиква с тази мисъл.

Най-добрият компромисен вариант в момента е кабинет с мандата на ИТН, доминиран от кадри и програма на БСП и с участието на другата партия от анти-ГЕРБ крилото – ИСМВ. Но тези две партии трябва да се откажат от реториката си срещу БСП и „комунизма“. Защото подобно говорене е несправедливо, контра-продуктивно и обслужва мафията ГЕРБ. Работата по демонтажа на мутро-режима така ще започне веднага. Сега всичко е в ръцете на Слави. Ако той клекне пред Борисов, ще се стигне до това президента да състави служебен кабинет. Което не е чак толкова лошо. Премахването на ганьовските изборджийски мурафети на Борисов и шайката му само по себе си ще стопи при новите избори гласовете за ГЕРБ минимум наполовина.

Въпросът обаче е, че на следващите избори ГЕРБ въобще не трябва да участва. И не става дума за репресии и преврат срещу Шайката, а че Борисов върши толкова престъпления всеки ден в открит ефир, че за една средно компетентна и решителна власт няма да е проблем да го задържи под стража, ако е нужно и няколко пъти, докато народният натиск не застави Гешев да санкционира задържането му. Гешев без Борисов-премиер няма да е същият. И той душа носи. Оттам – насетне ГЕРБ ще се разплете като чорап.

Разочарованието на консервативните избиратели на ИТН, когато прозрат, че техния кумир е неолиберален глобалист на на сиджимка, е неминуемо и ще доведе до люта душевна и междупартийна борба за наследството както на Слави, така и на ГЕРБ. Повечето „слависти“, с които разговаряхме, казват че гласуват само за него и ако той ги измами, нямало повече да гласуват. Но разглобяването на мутро-режима от евентуален служебен кабинет на Радев ще породи голямо въодушевление. И ще възникне и въпросът “накъде след ГЕРБ”? За първи път по същество. И тогава суровата реалност в икономиката ще ни приземи и конкретизира много бързо.

Няма възможност за кабинет с участието на ГЕРБ. Те вече засвириха отбой, обсъждат 5 възможности за свой премиер, като нито една от тях не включва Борисов (нечувано!). Предлагат и да заемат десетина депутати на ИТН (смях!), и въобще се хързулнаха по урвата. За експертен кабинет с ДПС пък изобщо забравиха. Развиха пак вкисналата партенка с конституцията. ГЕРБ е dead man walking. Кошмарът ГЕРБ е минало свършено – позорен за мнозина и мъчителен за всички. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: