На любопитно съобщение се натъкнах на сайта на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийският университет (СУ). В него се казва, че на 18 май т.г. ще се състои лекция на тема „Не, още не сме спечелили инфовойната. Чуждестранна пропаганда и последствия за националната сигурност в Централна Европа“. Нейни организатори са напълно неизвестният за мен, помпозно наречен „Институт за глобални анализи“ и ФЖМК. В съобщението се изтъква, че „лекцията ще анализира последиците на пропагандата от авторитарни държави като Русия и Китай за националната сигурност в страните от Централна Европа. Ще бъде разгледано мястото на България в сравнителен аспект, включително степента ѝ на уязвимост спрямо дезинформационни кампании в контекста на опита на Полша, Чехия, Унгария, Словакия. Също така ще бъдат представени начини и политики за противодействие със специален фокус върху възможностите за регионални подходи за борба с пропагандата.“
Тъй като с журналистика, пропаганда, манипулация, информационни и психо-войни професионално се занимавам повече от четири десетилетия, автор съм и на книги в тази област, съобщението определено ме заинтригува. Внимателно прочетох визитките на лекторите. Едната е Натали Фогел, която е представена като специалист в областта на информационната война, работила е за американското правителство и НАТО, офицер от запаса е на Бундесвера. Никак не е трудно да си представим що за „безпристрастни“ послания ще изпрати тази чаровна дама от залата към студентите по журналистика – та професията и е да демонизира, дезинформира и да громи в публичното пространство славянска Русия!
Лика-прилика с нея е и д-р Румена Филипова. Тя е „председател и съосновател на Института за глобални анализи в България.“ Дамата е получила образование в солидни британски университети, като Оксфордския и Кеймбриджкия. Подготвяна е за работа в неправителствения сектор. Тези факти – поне за мен, очертават профил на възторгнат от „ценностите“ на англосаксите и не изпитващ (много меко казано!) позитивни емоции към Русия, образ. В това се уверих и след като прегледах нейна публикация на сайта на Института за глобални анализи. Тя е озаглавена „Руското медийно влияние в Югоизточна Европа: основни тенденции след началото на войната на Кремъл срещу Украйна и възможности за противодействие“. Статията не ме впечатли – основните тези и внушения в нея вече познавам от доклади на известни „мозъчни фабрики“ на англосаксите, които следя внимателно и редовно. Те звучат почти денонощно и от големите медии у нас.
Материалите, качени на сайта на Института за глобални анализи, разкриват на всеки добре осведомен и критично мислещ читател, какво е неговото истинско предназначение: да вербува родни „интелектуалци“ за англосаксите. Подобно на стотици други неправителствени организации в прекрасната ни Татковина, наредени на хранилката на западни организации и фондации, и той е част от глобалната мрежа, създавана най-вече от САЩ и Великобритания по света. С една единствена цел: да формират благоприятно за тях обществено мнение и така да улесняват налагането на своите политики за максимализиране на печалбите на олигархичните им среди.
Естествено, живеем в „демократично“ общество и всеки припечелва както може. Като например, с производство на безсмислени проекти и дезинформация за привличане на щедри западни грантове. Проблемът е в друго: подобно на миналото и сега ФЖМК се превръща в институт за производство на „колективни пропагандисти, агитатори и организатори“ (Ленин). Но, ако преди подготвяше кадри за тогавашната управляваща партия (БКП), днес той върши същото за САЩ и съюзниците му. И затова най-активно демонизира и се бори с „авторитарни режими като Русия и Китай“. Това не е емоционална реакция – рекламираната лекция далеч няма да е единствената по своя очевиден русофобски (а вероятно и антикитайски) дух. Пак от сайта на факултета може да узнаем за много други западни „експерти“, които вече са гостували на ФЖМК и са промивали мозъците на бъдещите журналисти.
По-интересен е другият въпрос: какво скриват във ФЖМК, а и в другите хуманитарни факултети на СУ от младите хора? Които всъщност са дошли в университета да получават знания, а не да бъдат пропагандно облъчвани.
Едва ли на бъдещите журналисти им говорят за оценката на случващото се в Украйна на Ноам Чомски – един от най-изтъкнатите в света интелектуалци, определян от мнозина като последния жив гений на планетата. В беседа с Идо Вок за британският New Statesman, 94-годишният Чомски твърди, че САЩ са предизвикали войната в Украйна, за да отслабят Русия. Украйна не е самостоятелен играч, тя прави това, което й заповядат САЩ. За него случващото се в тази държава е много изгодна сделка за Америка: с малка част от своят колосален военен бюджет тя се опитва да отслаби въоръжените сили на Русия – своят единствен реален военен противник на планетата.
САЩ и Великобритания блокират всякакви мирни преговори за Украйна, защото имат свои интереси от продължаването на войната, изтъква Чомски. И е категоричен: Срещу Украйна Русия действа крайно сдържано и умерено! Той сравнява руските методи за водене на бойни действия с американската и британска агресия срещу Ирак през 2003 г. В Ирак САЩ и Великобритания са били крайно жестоки – там те напълно са унищожавали връзки, транспорт, енергетика… при това още в самото начало на войната. За разлика от тях Русия не съсипа Киев, нито линиите за снабдяване с продоволствия на украинското население. Русия воюва в Украйна стократно по-хуманно, отколкото САЩ и Великобритания в Ирак, които унищожиха там всичко, подчертава Чомски.
Големият интелектуалец е категоричен: мисълта, че Русия може да заплашва някого със сила е плод единствено на „западната пропаганда“! Впрочем Чомски казва и още нещо, което гостуващи лектори и преподаватели във ФЖМК най-старателно укриват от младите хора: заплахите в света идват точно от САЩ и Великобритания, която днес е просто американски лакей. „Тя вече не е независима държава“, казва Чомски.
Студентите по журналистика не знаят, защото крият от тях че: стратегията на Запада за Украйна напълно се е провалила! Това твърди Focus – една от трите най-популярни медии в Германия (заедно с Spiegel и Stern). Прахосани на вятъра са над 130-те милиарда евро, които само САЩ и Евросъюза във вид на държавна подкрепа са предоставили на възможно най-корумпираният днес режим – украинският. Икономическите санкции, въведени по заповед на САЩ и от Европа, са напълно безсмислени. За тази и следващата година Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира ръст на руският брутен вътрешен продукт – за разлика от този на абсолютно всички държави, членки на Евросъюза. Младите хора ги лъжат и когато им казват, че Русия е изолирана държава. Докато истината е, че огромната част от света е убедена: Америка е държавата-агресор, тя е отговорна за конфликта в Украйна, пише Focus. И прави извода: ако не се промени стратегията, Киев ще стане новият Кабул!
На студентите от ФЖМК не им разказват и защо безцеремонно бе уволнен от голямата телевизионна мрежа Fox News един от малкото честни и смели американски журналисти – Тъкър Карлсън. Направи го истаблишмънта (така наричат властимащите в САЩ), защото той разкриваше истината за опосредствената (прокси) война на САЩ, Евросъюза и НАТО срещу Русия на украинска територия с украинско „пушечно месо“, на което хич не му се мре, но бива карано насилствено на фронта. За Тъкър тази война не е разрешена от Конгреса на САЩ, тя е нарушение на американския закон и затова е престъпление!
Впрочем Тъкър неведнъж в свои предавания разказваше и за корумпирани журналисти, „интелектуалци“ и всевъзможни неправителствени организации, на които щедро им плащат за да определят „дневния ред“ – това, което на тълпата ще й се втълпи, че е най-важното. Вместо истински ценности, те и натрапват измислени, фалшиви такива. Така превключват вниманието и от същественото към незначителното и скриват от нея онова, което би застрашило интересите на олигарсите.
Катрина Хювел е известна американска журналистка, редактор и издател на списание Nation. Често коментира актуални теми за популярни американски медии, като ABC, MSNBC, CNN, PBS, WNYC, Democracy Now, пише статии за Los Angeles Times, New York Times, Boston Globe и др. The Washington Post публикува нейни размишления под заглавието „Имаме нужда от истински дебат за войната в Украйна“. Катрина се вълнува от съществуващата на Запад забрана за алтернативни гледни точки, от налагането на единствено възможна интерпретация за събитията по света – тази на англосаксите. Тя е убедена: в западните медии има невероятна цензура, не се допуска появата на информирани анализи и дискусии. Всички, които си позволят да се разграничат от „правилната линия“ за Украйна, са незабавно оплювани, дамгосвани, маргинализирани и изключвани от корпоративните медии. Има „предубедени пристрастия“, липсва разнообразието на гледни точки, история и контекст, изтъква Катрин.
Написаното от нея много точно характеризира атмосферата, която днес властва не само в Софийски университет, но и в останалите над 50 висши учебни заведения в страната ни. Истинско мракобесие постепенно и трайно завладява техните учебни зали. И тежко на всеки, който се осмели да демонстрира „неправилно мислене“.
А потърпевши от това, което се случва в университетите ни, са най-вече младите хора – днешните и утрешните студенти…
Автор: проф. Здравко Райков- преподавател по социология и журналистика в Софийски университет
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Как най-общо се постига влияние върху една чужда страна? Има няколко начина, които градират по своята грубост, наглост и безцеремонност.
Първият – най-мекият, затова пък коварният и престорено-загриженият е с ухажване, ограждане с внимание, светски обноски, дружески беседи и предпазливи подаръчета и леки почерпки. Този начин плавно ласкае, неусетно приспива бдителност, подхранва самомнение и самочувствие и създава измамно усещане за равнопоставеност и еднаква значимост и тежест.
Вторият – по-сериозно обвързващ начин е на изграждане на привидно съмишлие, тежки гощавки със солидни алкохолни поливки, заявления за приятелство и накрая клетви за нерушима дружба и взаимна вярност.
Като трета степен се явява искането на първоначално незначителни и безобидни услуги, които с много настояване се заплащат „като за почерпка“ и преодоляват беглата съпротива, но с течение на времето преминават в сериозно заплащане на все по-ангажиращи искания, чието изпълнение има недвусмислено наказуем риск. Тук се отнасят и взаимоотношения в стил „прави каквото ти казвам и няма да ти придирям какво вършиш през останалото време“.
Четвъртата степен на така оформилата се близост вече е загубила „аромата“ на приятелството и е придобила съвсем студен бизнес характер за всичко, без никакво изключение: дай ми – на ти.
Петата и последна степен вече директно връща взаимоотношенията в робовладелския строй, където няма нито ухажване, нито почерпки, нито подаръци и заплащане за поръчаното, а само команди и безропотно изпълнение.
Надявам се, че всеки би могъл да прецени къде по тази скала на падението се ситуира всеки от известните ни нашенци с атрофирало родолюбие.