„Артьомовската месомелачка“. Тази фраза се среща все по-често дори в украинската преса, за да опише кървавите боеве в град Артьомовск (известен още като Бахмут) в Донбас. Всеки ден там украинската армия губи стотици убити войници. Защо битките за този град са така ожесточени и защо града има толкова голямо стратегическо значение?

Отскоро военните експерти на Киев, започнаха истерично да уверяват, че кървавите битки за Артьомовск, които се водят в момента, са безсмислени за Русия. Според тях дори да превземе този град, това ще е само тактически успех за Москва, който няма да окаже положително въздействие върху цялостния ход на спецоперацията. По думите на шаманите на Киевската Хунта, атакувайки Бахмут (Артьомовск) Москва погрешно се е насочила към второстепенно направление и харчи твърде голям ресурс да овладее град без стратегическо знначение.

Но ако Артьомовск е толкова маловажен, тогава защо ВСУ вече два месеца ежедневно хвърлят чудовищно количество жива сила и техника за защитата му? Ежедневните загуби на ВСУ в това направление се оценяват на 300-400 души убити и ранени (по западни данни). Това огромно количество жертви на толкова малък участък от фронта за два месеца – това е катастрофа с много тежки бъдещи последици. Неслучайно думата „месомелачка” стана най-употребяваната, както от руските, така и от западните и украински медии в репортажите им от боевете за Бахмут. Така че… защо е толкова важен този Артьомовск (Бахмут)?

Всъщност това не е просто някакво си градче на картата, а най-големият и стратегически важен транспортен възел в Донбас. А измежду останалите под контрола на ВСУ транспортни възли – последният такъв. През Артьомовск доскоро минаваха всички пътища за снабдяване на ВСУ в Донецко направление. Пътят в посока Донецк от съседното на Бахмут градче Часови Яр не могат да осигурят снабдяването на украинските части на юг, в посока Донецк, тъй като пътят от Часови Яр на юг вече е прерязан и овладян от руските сили.

В Артьомовск обаче са съсредоточени пътищата между крепостите на ВСУ в Славянск, Северск, Лисичанск, Попасная, Светогорск, Горловка и Константиновка. Това е почти цялата контролирана от ВСУ територия в Донбас. Казано по-просто, ако нарисувате стрелки от Бахмут (Артьомовск) на картата, ще ви стане ясно, че превземайки го, от там руските войски могат да извършат настъпление към Славянск, Краматорск, Светлогорск и Северск… даже и ще излязат при гр. Соледар в гръб на защитниците му. Така или иначе, самият Соледар в момента е подложен на тежки руски атаки от другата страна и се очаква да падне до седмица.

Освен това със загубата на Артьомовск ВСУ ще загубят възможността да контраатакуват агломерацията Лисичанск-Северодонецк и към Сватово. Дори защитата на Изюм ще се разпадне и руската армия ще получи нова опора за нападение срещу Славянск и Краматорск.

В същото време самият Артьомовск, извън стратегическото си географско местоположение като основен транспортен възел на Северен Донбас, няма особена стойност. Няма важни индустрии или водни пътища. Това е затънтено, 12-то по големина селище в тази част от Донбас, която все още е под контрола на украинските войски.

Сред политическите плюсове за Русия след превземането на Бахмут ще е че само седмица – две след неговото падане, руската армия ще може да се похвали, че е освободила цял Донбас. Защото останалите градчета ще паднат като домино. А  най-бързият и пряк резултат ще е, че гр. Горловка ще си отдъхне. В момента гр. Горловка е денонощно обстрелван именно от района на Артьомовск.

И най-важното: С падането на Артьомовск (Бахмут) прословутата 600-километрова отбранителна линия в Донбас, състояща се от окопи – „мравуняци“, бетонни бункери, тунели и бетонни укрепления, градена от ВСУ цели осем години по всички правила на военната натовска фортификация… тази страховита защитна линия просто ще се разпадне, защото ще бъде разпробита при гр. Артьомовск. Тази отбранителна линия започва от предградията на гр. Донецк и завършва в гр. Северск. ВСУ се изтеглиха там на рубежа Артьомовск-Соледар-Северск след загубата на Северодонецк и Лисичанск. Зад тази отбранителна линия на запад няма големи отбранителни линии, с изключение на Краматорско-Славянския укрепен район. Надграждането му през зимата е проблематично. На теория това може да стане, ако ВСУ просто се изтеглят от Артьомовск в Славянско-Краматорската агломерация и се окопаят там.

Всъщност през първите месеци на СВО, украинската армия постъпваше точно така. Предаде Северодонецк и Лисичанск и се оттеглих в Артьомовск. Но Артьомовск е ключова отбранителна позиция в донецкото направление за ВСУ и ако отстъпи от града, това ще доведе до пълното разпадане на фронта без възможност за стабилизирането му в дълбочина 50-70 километра или дори по-надълбоко. Падне ли Артьомовск (Бахмут) само след 2 дни руските войски ще са пред стените на последния украински укрепен район в Донбас – Славянск-Краматорск.

Можете да намерите непотвърдени украински сведения за това как началникът на Генералния щаб на Украйна Залужни уж е предложил на Зеленски ВСУ да напуснат отбранителната линия Артьомовск-Соледар-Северск, повтаряйки случая с оттеглянето от Лисичанск през лятото. Това би дало възможност на Украйна да запази боеспособни номерирани бригади за защита на агломерацията Краматорск-Славянск.

Негативният аспект на подобна маневра обаче ще бъде загубата на възможността за ефективно снабдяване на цялата Донецка групировка, което скоро след това ще доведе до загубата на другите важни укрепени райони на ВСУ в Донбас – Авдеевка, Маринка и Угледар. Това е принципът на доминото. Руският натиск срещу ВСУ в Донецкото направление е опрял до кокал, до стените на тяхната отбранителна линия, зад която е голо поле и ти няма къде да се скрият или окопаят. Затова оттук-нататък превземането на всяко населено място (дори селото с красноречиво име Триизбенка) може да разруши цялата им 600-километрова отбранителна линия.

Сега в Артьомовск ВСУ са съсредоточили 53-та и 54-та бригада, а на север от него – 30-та бригада и 10-а бригада. Освен това 57-ма мотопехотна бригада беше разположена близо до Артьомовск, 71-ва егерска бригада беше прехвърлена от Сватовското направление и 81-ва отделна въздушно-мобилна бригада от Краснолиманското направление, както и батальонът на 65-та механизирана бригада на ВСУ, която преди това се подготвяше за контранастъпление в Запорожие.

С други думи, битките за Артьомовск не само че не се оказаха разсейващи за руското настъпление, целящи да ги отклонят да не нападат други части от фронта… а тъкмо обратното: ВСУ бяха принудени набързо да изтеглят най-боеспособните си части от други направления, за да ги хвърлят в „Артьомовската месомелачка“. Опитите на украинските сили за атака по Краснолиманското и Сватовско направления замряха. А идеята на Киев за организиране на настъпление в района на Запорожие буквално вече е забравена.

Пълният списък на подразделенията на ВСУ, участващи в момента край Артьомовск, е много по-широк. Освен изброените, това са 24-та и 62-ра бригада, 3-та отделна танкова „Желязна“ бригада, 93-та бригада „Хладни Яр“, 109-та, 112-а, 125-а (Лвов) и 241-ва (Киев) бригада на Териториалната отбрана. Плюс отделни части от артилерията на стратегическия резерв на ГЩ на ВСУ. А срещу всичко това от руска страна действат само ЧВК „Вагнер“ и отделни части на 1-ви армейски корпус на ДНР.

В същото време значителна част от западните и украинските експерти продължават да повтарят странната мантра за „смилането на руските войски“ в района на Артьомовск. В действителност се случва точно обратното. ВСУ вече два пъти само през ноември бяха принудени да изтеглят части от своите 53-та и 54-та бригади от Артьомовск в Часови Яр и Краматорск за попълване на загубите в жива сила и преформиране на частите поради големите им загуби. Даже няма да споменаваме, че новите попълнения от последните вълни мобилизирани в Украйна не са толкова боеспособни, колкото ветераните от “номерираните” бригади. Въпреки че това е сериозен фактор за успех. Основното е, че вследствие на големите загуби се руши структурата на тези бригади, която не може да бъде възстановена с хвърлени на фронта новомобилизирани без боен опит.

До 2022 г. ВСУ упорито се опитваха да преминат към структура на батальонни групи, наложена от инструкторите на НАТО. Това вършеше работа по време на „странната война“ от 2016-2021 г. срещу опълченците в Донбас, която се сведе до окупацията от ВСУ на определени участъци от така наречената “сива зона”. За това бяха заточени батальонните групи на НАТО.

Тогава се оказа, че тези групи не могат да функционират самостоятелно, а се нуждаят от подкрепата на артилерия и бронирани машини. А артилерията и бронираната техника бяха изтеглени от състава на номерираните редовни бригади на ВСУ и превърнати в нещо като оперативен резерв. А това от своя страна изисква други, по-модерни методи за координация между частите, тъй като цялата артилерия и бронираните превозни средства бяха изтеглени в отделни части на ВСУ – от страх да не бъдат унищожени за отрицателно време от високоточните руски оръжия.

Руската армия в Донецко направление през последните няколко месеца е реорганизирана в усилени батальони, които вече включват както бригадна артилерия, така и бронирани части. В резултат на това те вече не се нуждаят от допълнителна координация, а освен това обучените мобилизирани лесно се включват в такива батальони.

В резултат на това се оказва, че ВСУ се въвличат в самоубийствени битки на линията Артьомовск-Соледар-Северск, продължават да хвърлят там чудовищни човешки и технически ресурси, които бързо биват унищожавани.

Причините са очевидни: зад отбранителната Линия, на която е Артьомовск (Бахмун) на запад, север и юг няма подготвени отбранителни линии, с изключение на Славянск и Краматорск. Загубата на Артьомовск в сегашните условия води до разпадането на украинската защита по цялото Донецко направление. Вече не е възможно да се излезе от това без логистични загуби, другите сектори на фронта кървят, а политическите перспективи за Киев от очертаващата се тежка загуба, са доста неясни.

В този контекст отпадат въпросите защо изобщо са необходими битките за Артьомовск. Локалната операция (както се вижда на картата) постепенно се превърна в крайно стратегическа. Още повече, че вече няма никакво съмнение, че Артьомовск и Соледар ще бъдат прочистени съвсем скоро, което ще обезсмисли всички планове на ВСУ за „обезкървяване“ и задържане на руските войски на импровизирана, набързо изградена отбранителна линия малко по-назад. Да, оцелелите ще заминат към Краматорск и Славянск, но конфигурацията на фронта и политическата обстановка ще бъдат съвсем различни. И то не в полза на ВСУ, които вече ще трябва да бягат към Киев, защото след Донбас до Днепър е гола сстеп, където няма условия за изграждане на мощни отбранителни линии.

Ето какво се случва в Бахмут (Артьомовск)! СВОДКА ОТ ФРОНТА на 15.12.22 г. ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/pXyCaIgy4Po

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: