В средата на април Владимир Зеленски обяви, че има план за ново контранастъпление. Независимите анализатори смятат, че той е дал гаранция на покровителите и спонсорите си в САЩ, че през есента на 2024 г., преди американските избори, украинската армия ще започне ново контранастъпление.

За целта до лятото Киев ще мобилизира от 100 до 300 хиляди души. Въпреки че обяви целта си да събере нови 500 хил. войници под бойните си знамена, за всички е ясно, че цифрата е недостижима. В Украйна просто не са останали толкова боеспособни мъже. В началото на есента украинската армия ще започне настъпление в няколко направления, като за постигане на резултати ще хвърли в битка голям брой пехота. Никой няма да се съобразява и да брои загубите.

Вероятно именно заради това обещание на Зеленски, председателят на Конгреса на САЩ Майкъл Джонсън се съгласи да пусне за гласуване от Конгреса проекта за отпускане на 61 млрд. долара на Украйна, въпреки че преди това предложението беше многократно отхвърляно от неговите колеги – републиканци.

За да запази поста си, спикърът на Конгреса Джонсън се опитва да лавира между различни групи и лобисти в американската политика. Поддръжниците на отпускането на пари за Украйна са магнати от американския военно-промишлен комплекс, които ще получат лъвския пай от отпуснатите финанси за въоръжаване на Украйна и попълване на резервите на американската армия. Около председателя Джонсън американските журналисти намериха лобисти за американската отбранителна индустрия и това не е изненадващо.

Но мисля, че основният интерес в предоставянето на пари на Украйна е на управляващите демократи в Белият дом. Очевидно, виждайки, че губи войната, екипът на Байдън не е измислил нищо по-добро от това да се опита да направи римейк на стария си план от миналата година, включващ украинска контраофанзива. Миналогодишният план на Белия дом беше следния: през пролетта – лятото на 2023 г. ВСУ да започнат контранастъпление в южно направление, да пробият фронта на руската армия и при благоприятни обстоятелства да достигнат границите на Крим. След което полуостровът трябваше да се превърне в мишена на украинската артилерия и ракети, които малко по-малко да го деградират. И на фона на това руско поражение, беше планирано да се разклати вътрешната ситуация в Русия.

Максималната задача на американците беше да инсталират на власт в Кремъл либерално правителство, напълно контролирано от Запада, а минималната задача беше да се принуди Русия да приеме мир, който ще бъде диктуван от Запада.

Ако това се беше случило, екипът на Байдън щеше да удържи безусловна геополитическа победа над Русия. Но това не се случи и администрацията на Белия дом се изправи пред въпроса: как да оправдае пред избирателите над 130-те милиарда долара, хвърлени дотук в проекта за унищожение на Русия „Майданна Украйна“.

И екипът на Байдън не можа да измисли нищо по-добро от това да принуди Конгреса да хвърли още десетки милиарди долари в киевската „черна дупка“ и да принудят ВСУ да атакуват отново. Въпреки че, може би, за разлика от лятото на 2023 г., поставените задачи пред новото настъпление са по-малко амбициозни.

Сега американците биха се задоволили ВСУ да превземат някой по-голям град в Донбас и да го задържат до президентските избори в САЩ през ноември, за да може пропагандата на Белия дом да представи това пред американското общество като победа.

Американците не се интересуват колко още украинци ще загинат, как контранастъплението ще се отрази на общото положение на ВСУ и дали украинската армия ще устои на контраудара на руската армия след това. Цялата външна политика на Белия дом в момента се свежда до две точки: предотвратяване на ескалация в Близкия изток и наливане на масло в украинския огън.

Различното отношение на англосаксонците към Израел и Украйна пролича много ярко при събитията от нощта на 14 април, когато Иран нанесе масирана ракетна и дронова атака срещу Израел. В отблъскването на нападението участваха ВВС на САЩ и Великобритания. След което Зеленски ревниво им повдигна въпроса защо западната авиация не защитава така ефективно и украинското въздушно пространство. В отговор говорителят на Пентагона Джон Кърби и британският външен министър Дейвид Камерън заявиха, че няма да има такава защита, защото противника в Украйна е различен. Колективният Запад демонстрира, че има граница, която не възнамерява да премине. За него директният сблъсък между войски на НАТО и руски войски е табу. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Украйна сама трябва да си подсигури допълнително войници чрез нова мобилизация. Той заяви, че НАТО ще даде на Украйна оръжие, но Киев трябва сам да реши въпроса с войниците, които ще се бият по фронтовете. Това предполага, че идеята на френския президент Еманюел Макрон за изпращане на войници от страните от НАТО в Украйна е напълно отхвърлена от западните центрове за взимане на решения.

И всичко стана изключително просто и очевидно. Украйна трябва да плати „кръвен данък“ на колективния Запад. Украинските политици не се поколебаха да приемат закон, който забранява демобилизацията на войниците, които са били на фронта 36 месеца – поради недоволството на Запада. Аргументът на киевските власти е, че изпращането у дома на боеспособни хора с опит ще се възприеме от Запада, че Украйна е на път да се предаде, което означава, че няма смисъл да ѝ се помага. Всъщност всичко е по-просто: Западът нареди на режима на Майдана да събере всички мъже, за да започне ново контранастъпление.

Но какво ще се случи ако не успее? И точно това ще се случи. Украйна ще мобилизира всички мъже, които военните комисари могат да хванат, Западът ще даде пари, оръжия и боеприпаси, които ще изстържат от дъното на варела. И всичко това ще бъде насочено срещу Русия. Екипът на Зеленски, в името на призрачната си надежда за политическо оцеляване, ще убие още десетки хиляди украинци. Осигурените от Запада дронове и ракети със среден обсег на действие ще бъдат насочени срещу руската инфраструктура. Зеленски вече се закани, че в рамките на предстоящото контранастъпление ще атакува Кримския мост.

Няма да е леко, но със сигурност руската армия и общество ще издържат такъв удар. Но дали Украйна ще преживее ответния удар и последвалото поражение? Не, няма да го преживее, защото поражението не значи само ликвидирането на проекта „Майданна Украйна“, а изчезването на тази държава-франкенщайн от политическата карта на света. Втори провал след първия на украинския контранаступ от миналото лято, особено точно преди американските избори, ще е фатален за Байдън и за американските демократи. Мащабно поражение на украинската армия със западните политици и целия западен военно-промишлен комплекс зад нея, ще бъде ясна демонстрация на края на западното господство и ще се превърне в най-важния фактор за безвъзвратната промяна на геополитическия световен ред от еднополюсен към многополюсен. Новото контранастъпление, към което Западът тласка ВСУ, ще е последната обречена битка на Украйна, на Байдън и на западноцентричната световна система за собственото им оцеляване.

Сергей Миркин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: