Когато САЩ воюват, това се нарича военна операция. Когато обаче воюва Русия, това е война.

Военните операции на САЩ са с кодови имена, като при холивудските филми: „Пустинна буря“ (Персийският залив 1990-1991 г.), „Съюзна сила“, известна и като „Благородна наковалня“ (Сърбия 1999 г.), „Шок и ужас“ (Ирак 2003 г.), „Зората на Одисей“ (Либия 2011 г.) и т.н. Много са.

САЩ провеждат много военни операции и винаги в името на демокрацията, докато Русия води една-единствена война – но тя по презумпция трябва да е срещу цивилизацията.

Военните операции на САЩ се отразяват в медиите по модела, създаден от CNN по време на войната в Персийския залив: от черно-бял монитор на американски изтребител се вижда безформена земя някъде долу, по която са набелязани цели с бели маркери на екрана. В рамките на 30 секунди телевизионно време целите избухват (без звук, разбира се) и се виждат кълбета дим, като в остаряла електронна игра. Няма кръв, няма жертви, нито разрушения. Няма репортажи за преживяванията на семействата на загиналите иракчани, сирийци, либийци, сърби и т.н. Военните операции на САЩ са абстракция, която щади либералното сърце и не го натоварва с излишни подробности, като например с репортажи за унищожението на няколко фамилии, които са се събрали на сватба някъде на Изток и са били избити от американски дрон.

Войната на Русия се отразява само чрез ежедневни и дълги репортажи за бежанци и техните лични трагедии, които показват самото лице на войната. Такива репортажи за личните трагедии на хората на Донбас, причинени от украинската армия през последните осем години обаче не се показват, за да се акцентира върху внушението за „с нищо непридизвиканата агресия на Русия днес“. От време на време се пускат и новини за обстрелвани болници, за да се подчертае садизма на руската душа. Не се казва, че това всъщност вече не са болници, а бази на украински формирования като „Азов“, чиито бойци носят отличителни нацистки знаци върху униформите си (според официални снимки, публикувани от ББС, ООН и редица световни медии и организации).

Разбира се, публиката не се пита как по време на война се правят качествени и с добър фокус снимки на композиция с бременна жена (красива като в холувидски филм), която бойци пренасят на носилка през бойното поле на фона на разрушена сграда и която точно в момента на снимката е погледнала към обектива.

Образите на войната, която някой иска да гледаме по телевизията, се запечатват всеки миг и създават трайни и дълбоки убеждения за нея. Тези образи са непосредствени, мощни и не подлежат на критична съпротива у мнозинството от зрителите. Те не могат да бъдат разколебани с изброяването на фактология, с припомняне на причините, довели до коментираните събития, нито с аргументи, нито с документи, нито с разобличаване на фалшификациите и т.н.

Емоцията, създадена от силата на екрана, която всъщност формира убеждението на даден човек за войната, не може да бъде разбита с хладно или страстно изреждане на факти и атакуване на помътнелия от западна пропаганда разум. Такава е човешката природа и лукавството на Врага почти винаги атакува първо чувствата.

От друга страна обаче, истината може да се види само през сърцето, което отваря всички други сетива за нея, а фактите, които са пред очите ни, но остават забулени за ума, изведнъж се разкриват в цялата им сила и острота като просветление. Това е сложен и винаги личен път. Ето защо споровете, ожесточението и замерването с обиди и гняв по повод тази поредна трагедия, която се разиграва до нас, са напълно безсмислени и само подхранват военните операции на поднебесните духове на злобата, които водят война за душата на човека, откакто се е появил на този свят.

Автор: Явор Дачков

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: