Представяме ви прелюбопитно интервю с изтъкнатия военен анализатор Владислав Шуригин:

– Г-н Шуригин, как оценявате хода на СВО?

– За да се каже точно какво е било планирано по време на специалната операция и какво не , трябва да знаете плановете на военно-политическото ръководство на Руската федерация към 24 февруари 2022 г. по-подробно от официално обявената „демилитаризация и денацификация на Украйна“. Съответно сега, без да съм напълно запознат със споменатите планове, мога да изкажа само собствените си предположения.

– Нека направим предположения.

– Според, мен в навечерието на СВО в Русия имаше най-малко три гледни точки относно развитието на спецоперацията в Украйна. Първият беше на военните, които знаеха, че борбата с киевския режим ще отнеме много време, така че беше необходимо да се подготвим за кампанията предварително и внимателно. Между другото, решението за провеждане на СВО в Украйна вероятноо е взето още през 2018 г. То даде тласък на започването на широка серия от военни учения от различни формати в нашата страна, както и началото на завъртане на маховика на предприятията от руската отбранителна промишленост. Втората гледна точка се роди, доколкото разбирам, сред анализаторите и разузнаването, които вярваха, че ще победим Украйна за 3 месеца, така че, образно казано, на 9 май парадът на победата ще премине през Киев. И накрая, имаше и трета гледна точка, чиито носители бяха различни украински функционери около Янукович, които Евромайдана свали от власт, преместиха се в Русия и активно убеждаваха Кремъл, че режимът в Киев ще рухне буквално десет дни след като частите на въоръжените сили на РФ пресекат границата на Украйна. Съдейки по начина, по който се развиха събитията през февруари, Кремъл първоначално е вярвал, че СВО може да приключи успешно за 3 месеца.

– Но нещо се обърка, нали?

– Въоръжените сили на Украйна се оказаха по-мотивирани и боеспособни отколкото смятахме, а режимът в Киев се оказа по-устойчив от очакванията ни преди 24 февруари. Въпреки това определено имахме шанс да сломим съпротивата на украинската армия и да разрушим незаконната власт след Майдана в Украйна за 3 месеца, ако не беше огромната помощ, която Украйна започна да получава от Запада. Говорим не само за финанси, боеприпаси и оръжия, но и за гориво, осигуряване на разузнавателни данни, създаване на лагери за обучение на украински военен персонал и прочее. Именно мащабната западна помощ за Украйна не позволи на Руската федерация да изпълни СВО в тримесечен срок и принуди нашето командване да премине към системно смилане на украинските войски и резерви. Тоест – едва тогава ние започнахме широкомащабна война в украинския театър на военните действия. Да, ние все още наричаме случващото се на територията на Украйна „специална военна операция“, но всъщност това вече е истинска война, която не може да бъде спечелена за броени месеци. Сега играем дългосрочно. Вместо високоскоростни операции, на преден план излизат политическата воля, устойчивостта на обществото и индустрията, стабилността на икономиката, количеството ресурси и способността да се управляват.

– Какво успя да постигне Русия за изминалите 6 месеца специална спецоперация?

– Нашата армия натрупа безценен боен опит. Научихме се да водим война  на обширен театър на военни действия, използвайки почти всички видове съвременни оръжейни системи, с изключение може би на оръжията за масово поразяване. Много скъпо платихме за този опит, но, повтарям, този опит е безценен за нас. Досега въоръжените сили на РФ бяха подготвяни предимно за борба срещу НАТО, което предполагаше бърз преход към размяна на ядрени удари, или за водене на бойни действия в локални конфликти като кампанията в Сирия, предполагаща операции срещу противник, който силно отстъпва на нашата армия по техническо оборудване. Украинската армия обаче, многобройна, мотивирана, добре въоръжена, произлязла, както въоръжените сили на Руската федерация, от съветската армия, но обучена от западни военни инструктори и водеща 8 години окопна война в Донбас, се оказа принципно нов противник за руската армия. Противник, който тепърва и в движение трябваше да се научим как да победим.

– Научихме ли се?

– Научихме се. Освен това за 6 месеца СВО нашата руска армия се научи как да върти своите бойни части и подразделения, както и как да изгражда адекватно тяхната логистика. Предприятията на руския военно-промишлен комплекс са доведени до обеми на производство на оръжия, които напълно покриват ежедневните нужди на воюващата армия (ВСУ сега живеят изключително от западни доставки, чиито обеми не покриват всички нужди на украинската армия). Пуснахме нон-стоп механизъм за набиране и обучение на войници, както и оборудване на подразделения на договорни начала. Това позволи удвояване на числеността на нашия контингент в Украйна в сравнение с началото на СВО. Беше обновен и усъвършенстван командният състав във воюващите части и съединения. Отработихме и взаимодействието между разузнавателните и огневи вериги между операторите на БПЛА и екипажите на оръдия/ракетна артилерия. И накрая, за 6 месеца СВО армиите на РФ, ДНР и ЛНР успяха да смелят в битки значителна част от личния състав, най-опитните и боеспособни части на ВСУ, значително да разредят офицерския корпус на украинската армия, а също така и да унищожат голямо количество украинска военна техника. В резултат на това командването на ВСУ сега непрекъснато запушва дупки на фронта с набързо набрани, зле въоръжени и слабо обучени части от силите за териториална отбрана, лишени от разумно командване. Всъщност това е просто „пушечно месо“.

– Какви територии успяхме да освободим?

– За 6 месеца СВО, съюзническите сили на север успяха да освободят цялата територия на ЛНР. На юг те успяха да освободят област Херсон, 80 % от Николаевска област, както и части от Николаевска и Харковска области, като едновременно с това заеха стратегически важен плацдарм на десния бряг на Днепър. Направихме Азовско море нашето вътрешно море. Вклинихме се в украинския свръхукрепен район западно от Донецк и сме на път напълно да го смелим.

– СВО донесе ли нещо ново във военното дело или „няма нищо ново под слънцето“?

– Разбира се. Тук има много нови неща за споменаване. Например иновацията, която армията ни прилага от първите часове на СВО – провеждаме настъпателни действия срещу противник, който значително превъзхожда нашите войски по численост на личния състав. Всъщност във военното дело се считаше за канонична обратната ситуация-  задължително беше атакуващата страна е с 3 или повече пъти повече войници от защитаващата се. Руската армия много умело компенсира липсата на подготвена за щурмови действия пехота с предимство в огневата мощ. Друга новост в специалната операция е отказът на руското военно ръководство да действа на бойното поле с големи маси войски. Но от всички нововъведения в СВО бих искал да отлича изключително важната роля на безпилотните самолети, които за първи път бяха масово използвани в украинския театър на военните действия. Става дума за цялата гама от видове БПЛА – от разузнавателно-ударни машини като „Байрактар“, използвани от ВСУ или нашия „Иноходец“, до безбройни боеприпаси, както и търговски квадрокоптери. С голяма вероятност бих могъл да предположа, че СВО ще остане в аналите на историята преди всичко като „война на дронове“.

– Непрестанният обстрел на град Донецк и Запорожката атомна електроцентрала, убийството на Дария Дугина, както и стотици, ако не и хиляди, примери за действия от украинска страна, които не са нищо друго, освен терористични. Как смятате, че Москва трябва да отговори на подобни действия на Киев? Не е ли време Русия да обяви Украйна за терористична държава?

– Ако обявим Украйна за терористична държава, веднага ще възникне въпросът на какво основание Русия продължава да транзитира енергоносители през украинска територия? Не можем да имаме отношения с терористична държава. Трябва да забравим и за каквито и да е преговори – не говоря за мирни. Готови ли сме за това? Очевидно не.

– Какво да правим тогава?

– Да се отговори на Киев, но не с формална игра на думи и статуси в интернет, а с реална заплаха от физическо унищожаване на отговорните украински лица, участващи във вземането на решения с терористичен характер. Смятам за голяма политическа грешка факта, че все още не сме подложили на подобен натиск украинското ръководство. Зеленски и обкръжението му изобщо не ценят нашите „добри маниери“, смятат се за недосегаеми и стават все по-нагли. Правителственият апарат на Украйна сега живее спокоен и охолен живот в Киев, докато издава заповеди за обстрел на Донецк, на Запорожката АЕЦ и на пограничните руски градове, за саботажите в Крим и опитите за убийство на наши журналисти. От време на време членовете на украинското правителство най- спокойно приемат в Киев „влакове на приятелство“ с лидери на западни държави, без изобщо да се страхуват за живота им.

– Какво трябва да направим?

– Трябва демонстративно да елиминираме няколко украински функционери, замесени в извършването на военни престъпления и терористични атаки. Вследствие на това Зеленски и компания ще спрат да се разхождат спокойно по центъра и треперейки от страх ще се скрият в бункерите си. И само под прикритието на нощта ще се качва горе, за да подишат чист въздух. Трябва да направим така, че членовете на украинското правителство да се срещат с чуждестранните си господари – гости тайно, на свещи в някой стар бункер на бандеровците близо до западната граница на Украйна. А главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Залужни и неговият щаб трябва да станат легитимни цели за нашия лов. Извинете ме, но сега не е моментът да се суетим и да се правим на рицари.

– Моля, кажете вашата прогноза за по-нататъшния ход на СВО.

– Сега СВО е мащабна война на украинския театър на военните действия, която се води по образците на 20-ти век, но има военно-техническото съдържание на XXI век. Това е война на изтощение. Страната, на която липсват политическа воля, социална стабилност и ресурси за продължаване на военните действия, ще загуби. Изхождайки от известната поговорка „Докато дебелият слабее, слабият умира“, смятам, че Украйна ще загуби, а с нея и западните й подстрекатели и спонсори.

– Кога ще стане това?

– Ако всичко върви по досегашния план, ако не се случи нещо непредвидено като например нахлуване на полски войски в Западна Украйна, тогава бих предположил, че режимът в Киев ще се разпадне напълно в рамките на 18 месеца.

– Защо не по-рано?

– Защото Западът ще продължи да подкрепя украинската държава толкова дълго, колкото е възможно. Москва, стремейки се с всички сили да поддържа същата социална стабилност в Русия, ще продължи да се бори с Киев с умишлено ограничени сили, както се изрази Александър Дугин, „през сън“, като по този начин максимално защитава нашето население и икономиката ни от тежестите на войната.

– Но победата в крайна сметка ще бъде наша, нали?

– Нямайте и грам съмнение в това.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: