Бюджетът е пред катастрофа. Държавата се задъхва заради фиксидеята да влезем в еврозоната на 1 януари 2025 г.

Катастрофално неизпълнение на бюджета за 2023 година показват данните на Министерство на финансите. То се изразява в провал на приходната част и задушаващо икономиката задържане на държавни инвестиции.

По-подробно: С отминаването на септември приключва третата четвърт на годината, а приходите са едва две трети планираните за събиране пари. Простата екстраполация показва, че, ако нещо не се промени в четвъртото тримесечие, държавата ще събере с по 1.5 млрд. лв. по-малко, както от основния приходоизточник – ДДС, така и от данък печалба. Докато при косвения данък неизпълнението е 68% при положение, че би трябвало да бъде 75%, то при корпоративния данък НАП са събрали едва 52.8% отново при нормално очаквани 75%. Това само може да раздуе бюджетния дефицит с над 1.7% процентни пункта спрямо очаквания брутен вътрешен продукт и от 3% в края на годината, той да стигне близо 5%.

Другото изключително тревожно послание в данните е опитът недостигащите средства да се компенсират със спестявания от задължителните инвестиции на държавата. Така наречените „капиталови разходи“, в които се описват инвестициите на правителството, са изпълнени на 28.5% ако не се брои европейското финансиране. А това е много важно, защото парите, които Брюксел превежда не се отчитат нито като приход, нито като разход, когато се оценява изпълнението на бюджета по методиката, която има значение за влизане в еврозоната. Или казано с друг думи, за да спазят бюджетния критерий към края на годината, който забранява на държавите дефицит над 3% спрямо брутния вътрешен продукт, управляващите ще спестят милиарди, които иначе би трябвало да вложат в задължителни критични ремонти и строителство на инфраструктура, обновление на инвентара на държавните служби, училищата, здравните заведения и т.н.

Изводът е, че дори и да си свием дефицита под 3% спрямо БВП, и дори Брюксел и Франкфурт да изнасилят инфлационния критерий за допускане в еврозоната, влизайки там в явно негово нарушение на 1 януари 2025 г. България няма да въведе еврото дори като една криво-ляво работеща икономика. Икономиката ни ще се задушава от натрупаните с години проблеми – свързани с лоши пътища, такива в предремонтно и аварийно състояние, които спират инвестициите, гонят жителите на малките населени места и подкопават потенциала за растеж на икономиката в дългосрочен план. По-важно – днешните действия, които представляват бюджетни еквилибристики, догодина и не само, ще бъдат проблем на публичния сектор. И всеки път, когато някъде има инцидент заради липсата на обновление, вината може да се пише на бюджетите за 2022 и 2023, които жертват ежедневния ред и нормалност в публичния сектор на страната ни.  

Справка показва, че същият стремеж за влизане в еврозоната без време (уж от 1 януари 2024 година), в нарушение на инфлационния критерий, накара миналата година държавата да ореже националните инвестиции с един милиард лева а общо на консолидирано ниво не похарчи 2.7 млрд. лв. (разликата щяха да са европейски средства). 

Необходимо е да се знае също, че забавянето на публичните инвестиции с цел влизане в еврозоната от януари 2025 година е хазартен ход, защото България няма никаква сигурност, че ще се направи компромис със неизпълнението на инфлационния критерий. И това означава, че потискането на икономиката, постигнато с орязване на инвестициите си е чиста прищявка на Асен Василев и правителството. 

Абстрахирайки се от контекста, към септември държавата е събрала 47.6 млрд. лв. консолидирани приходи и е похарчила 48.4 млрд. лв. Това прави бюджетен дефицит от 800 млн. лв., или половин процент спрямо брутния вътрешен продукт, в навечерието на четвъртото тримесечие. Периодът октомври-декември е време за разплащане на направените през годините инвестиции и непрозрачните процеси ежегодно пораждат съмнения, че покрай масовите редовни плащания се правят и такива към спорни проекти и партийни каси.

Автор: Стефан Антонов

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

2 коментара

  1. Откога колониите се наричат държави?
    Ако имаше държава ококорения педераст щеше вече 10 г. до пуши цигански пури при бай Ставри.

  2. Ako трябват икономии, защо кокорчо не ореже парите за хохландия? Или тези за израел? Може би от посолствоТо не дават?

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *