Забраняват на Г. М. Димитров да погребе сина си

Посрещането на Г. М. Димитров в България, 1944 г.
Посрещането на Г. М. Димитров в България, 1944 г.

В края на май 1945 година в София се разиграва сюжет за истински политически трилър. Един от лидерите на най-голямата по подкрепа политическа сила, който е поставен под домашен арест от официалните власти, напуска дома си и успява да стигне до американското посолство, където иска политическо убежище. Той успява да се добере до свободата благодарение на своята секретарка, а малко след бягството съпругата му е отведена в ареста. По-късно е изведен от посланика на САЩ заедно с освободената си съпруга, но двете му деца остават в България. Историята е на земеделеца Георги Михов Димитров, по-популярен като Г. М. Димитров или Гемето. След като напуска България, името му се превръща в легенда за неговите съратници, а комунистическата власт организира мощна пропагандна кампания, в която го обявява за американски и английски шпионин и проводник на западни интереси.

Г. М. Димитров
Г. М. Димитров

Това не е първият сблъсък, в който политикът се забърква и заради който трябва да напусне принудително родината. Роденият през 1903 г. Димитров влиза в политиката едва на 19 години през 1922 г., когато е приет за член на управляващия страната БЗНС. Година по-късно се изправя очи в очи с българските политически нрави. Първо партията му осъществява мащабна фалшификация на изборите, а след това лидерът й Александър Стамболийски е свален с военен преврат от премиерския пост. Следват серия репресии срещу негови привърженици. В тези смутни времена Димитров за малко не се разделя с живота си. През юни 1923 година той организира селското въстание в Ловешко, след което е заловен и хвърлен в затвора. Следва бърз процес, в който прокурорът иска смъртна присъда. Съдиите отказват да издадат подобно наказание заради невръстната възраст на подсъдимия. След сравнително кратък престой зад решетките Г. М. Димитров е освободен, но отново е арестуван през 1925 г.

Тогава, след комунистическия атентат в църквата „Св. Неделя“, властите арестуват всички лидери на опозицията. Като човек, който няма нищо общо с терористичния акт, Димитров е освободен от ареста и заминава да учи медицина в Загреб. Връща се с диплома на доктор през 1928 година.

Мара Рачева
Мара Рачева

Заедно с лекарската практика в Александровска болница той се утвърждава като един от харизматичните лидери на земеделското движение. През 1931 година е избран за депутат от умерената дясна коалиция „Народен блок“, която печели изборите за 13-ото народно събрание. Легалният му политически живот продължава кратко.

След преврата и забраната на политическите организации от 1934 година Гемето излиза в опозиция, арестуван е многократно заради съпротивата срещу авторитарния режим на цар Борис III. През цялото време след преврата е лидер на полулегалната групировка БЗНС „Александър Стамболийски“. Като такъв през януари 1941 г. организира мащабна акция срещу намерението на официалните власти да присъединят България към съюза на нацистка Германия и Италия. Въпреки, че акцията изправя на нокти управляващите, тя не успява да предотврати влизането на България във Втората световна война. Малко след провеждането й нейният ръководител бяга от страната, за да създаде и оглави емигрантския Български национален комитет със седалище в Кайро и нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“, който последователно атакува пронацистката политика на правителството в София.

Докато е в емиграция, Г. М. Димитров се превръща в легенда за земеделците.

Около него се изгражда ореол на смел и непримирим демократ, който е готов на жертви в името на каузата си. След идването на власт на Отечествения фронт през 1944 година земеделецът се връща в България с влак от Турция. По пътя многократно е посрещан от свои привърженици, които скандират името му и хвърлят цветя към влаковата композиция. Веднага е избран за лидер на БЗНС и по всичко изглежда, че ще бъде сред най-влиятелните фигури на новия режим.

Никола Петков в IV Велико народно събрание
Никола Петков в IV Велико народно събрание

След 3 години и половина в изгнание Димитров вижда жена си и двете си деца.

Щастливият период за семейството обаче трае само няколко месеца. Осъзнали, че не са най-влиятелната политическа сила в страната, лидерите на БКП решават със силата на репресията да обезсилят съюзниците си от БЗНС, които традиционно са подкрепяни от много повече хора. Пръв на мушката на комунистите попада Г. М. Димитров. С помощта на продажни високопоставени земеделски политици той е изваден силово от ръководството на БЗНС и е изключен от партията. С този акт земеделците са разцепени и обезсилени. Самият Димитров е арестуван, но заради заболяване е поставен под домашен арест. Усещайки, че комунистите няма да направят компромис спрямо него, той започва да организира своето бягство.

В нощта на 23 май 1945 година успява да избяга от домашния арест с помощта на секретарката си Мара Рачева. Веднага търси помощта на служител на британското посолство в София, който тайно го отвежда в резиденцията на представителя на САЩ в България Мейнард Барнс. Комунистическите власти разбират за бягството на Гемето часове след като то се случва. Изискват от американците да им го предадат, но те отказват.

Съпругата на политика - Мария, със сина им Александър и дъщеря им Анастасия
Съпругата на политика – Мария, със сина им Александър и дъщеря им Анастасия

В същото време съпругата на Димитров и неговата секретарка са арестувани и изтезавани в дирекцията на милицията. Пет дни след ареста Мара Рачева е убита и хвърлена с четвъртия етаж на сградата, в която е изтезавана. По това време тя е само на 25 години. Официалната зерсия на комунистите е самоубийство. В продължение на няколко месеца Димитров се укрива в американското представителство в София. През това време текат преговори между официалните власти и американците. След тях политикът и съпругата му получават задгранични паспорти.

На двете им деца обаче не е разрешено да напуснат България. Следва четвърт век, в който семейството не може да се събере. През това време синът на Г. М. Димитров Александър умира едва 25-годишен. На доктора и жена му не е позволено да дойдат на погребението. Те успяват да се съберат с дъщеря си Анастасия чак в края на 60-те години, когато й е позволено да отиде при тях.

Докато живее в САЩ, Г. М. Димитров разгръща сериозна политическа дейност.

Създава първата българска натовска рота през 1951 година, която служи в базите на алианса в Западна Германия. Заедно с това възстановява Българския национален комитет. По негова идея източноевропейските опозиционни лидери в изгнание се обединяват и действат като един в Съвета на Европа и ООН. На едно от първите заседания на Съвета по настояване на доктора се гласува резолюция да бъдат оставени празни столове за бъдещите депутати от страните от Източна Европа, за да бъдат заети, когато те се освободят. Д-р Г. М. Димитров умира във Вашингтон през 1972 година. След падането на комунизма дъщеря му Анастасия Мозер се връща в България, за да оглави възстановения БЗНС.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://www.youtube.com/watch?v=1J_S0dy8zyw

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *