Наричат я Първата дама на фолка, защото е един от неговите основоположници. Много преди на сцената да изгреят звездите на силиконовите чалга гърли, Тони Дачева е опитала и от меда, и от жилото на славата.

Един от първите й хитове „Бедни и богати“ става любима песен на висаджийските босове Васил и Георги Илиеви, които буквално я боготворят. Други пък до толкова се влюбват в „чуруликането“ й, че решават да я отвлекат, за да им пее с дни. Изпълнителката на редица хитове престоява 24 часа затворена в кола, без никакъв шанс да се измъкне и оцелее. Спасяването й е цяло чудо, цената на което плаща със здравето си. Година и половина след инцидента от стреса отключва диабет.

Тони израства в Сунгурларе, а първото й артистично участие е в местното читалище, когато е едва 9-годишна. Кариерата си прави с оркестър „Кристал“.

Следва поредица от дуети с Найден Милков, с когото живее на семейни начала почти 12 години. На 6 февруари Тони ще събере най-верните си приятели в ресторант в Пампорово за поредния рожден ден.

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Здраве, много здраве. Успех, разбира се, защото ми е необходим, както и верни приятели. Мисля, че те са най-важното нещо в живота ни.

– Каква бе изминалата година за вас?
– Разнообразна, интересна, забавна. Най-интересното нещо, което ми се случи, беше ходенето в Африка. Посетих Иоханесбург, имах концерт пред българската общност. Прекрасно изживяване! Ходих за първи път в живота си на сафари.

– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте могли да ни разкажете?
– Всичките ми рождени дни са незабравими. Обикновено протичат по един и същи начин. Събирам се с приятели, хапваме, пийваме. Тази година на 6 февруари ще карам ски. За трета поредна година посрещам празника си в Пампорово. Чувствам се добре в планината, тя ме зарежда положително. Компанията ми се състои от няколко души – изпитани във времето приятели, хубави и весели хора, широко скроени. Вечер ги събирам на трапеза. Не минава рожден ден, в който да не пея. Обикновено поздравявам гостите си.

– Вярвате ли в съдбата, в това, че на всеки е предопределено с какво да се занимава?
– Да. Аз съм повече от убедена, че някъде някой е драснал и начертал бъдещето ни. Вярвам и във факта, че ние сами можем да се намесваме и да я коригираме. Чета и много литература по темата. Определено езоте-риката ме влече и ми дава куража да вървя напред, да оцелявам над трудностите, които ми се случват в живота. Вярвам в принципите на свободната воля. Моята детска мечта бе да станг певица. И тя се сбъдна, дори по-силно, отколкото си я представях. Ако някой ми беше казал, че ще срещна точните хора, в точния момент – нямаше да повярвам. Но то се случи, без да ме пита. Почнах да пея на 9 години и от тогава не съм слизала от сцената. Разучавах песните за кеф и не допусках, че ще стана популярна в цяла България. Мислех, че ще си остана на ниво Сунгурларе и района му. Като почнах да работя с оркестър, все още не си вярвах. Въпреки това ходех на всички участия със самодейния оркестър „Бахур“ и бях упорита.

Радвах се, че изнасяхме концерти из цяла Бургаска област, макар че не вземах никакви хонорари. Да пея в читалища и площади, беше голяма радост. Но ето, че съдбата ме е подготвяла за голямата сцена и оркестър „Кристал“. Песента „Бедни и богати“ стана моя визитка. Харесва се повече от 25 години и досега хората я слушат. Затова казвам в кръга на шегата,,че тя е като маргарина за хляба – важна, захранваща душата. Но не са единствените. Имам още няколко песни, които продължават да са моя съдба. Толкова са популярни, че дори и колегите ми ги пеят.

– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Най-хубавият момент е сбъдването на мечтата ми да стана певица. Няма по-хубаво нещо от това човек да се занимава с нещото, което иска. Лошите неща не са били малко в живота ми. За да се предпазя от разрушителното им действие, се старая да не ги мисля. Вече всички знаят, че се разболях от диабет през 2007 г. Съобщаването на диагнозата бе шокиращо за мен. Не го очаквах и не бях Подготвена за това, което ми предстоеше.

– Как се справихте тогава?
– Аз не се справих. Продължавам да се боря. Мисля, че го правя подобаващо и с достойнство. Първото нещо бяха прегледите и консултациите с лекари, а второто – промяната в начина на живот. Започнах да правя нещата, които лекарите ми наредиха. Минах на специален режим на хранене. Ям на всеки 3 часа. Сама си слагам инсулиновите инжекции, избягвам въглехидратите. Белия хляб замених с филийка черен. Сутрин закусвам зърнени храни. Наблягам на рибата, пилешкото, избягвам тлъстите и мазни меса. Но ще си призная – от време на време правя нарушения и си хапвам, каквото душата ми иска.

– Докъде стигна процедурата за осиновяването на дете, която стартирахте преди месеци?
– От почти година очаквам това щастливо събитие. Все още нямам резултати, но съм обнадеждена. Като му дойде времето, ще се похваля. Искам детенцето ми да бъде момиченце. В документите попълних, че желая да е на възраст до 1 годинка. Мисля, че като зърна мъничето, сърцето ми ще разпознае дали е моето. Очаквам първата ни среща, а после ще ви разказвам. Сигурна съм, че ще съм добър родител.

– Как стигнахте до идеята за осиновяване, все пак вие сте на възраст, на която все още можете да имате свое?
– Аз съм с диабет и не искам да рискувам. Освен това нямам до себе си постоянен партньор. Така се случи… А една жена, когато няма мъж, готов да й бъде опора, да я следва и дори да я подкрепя за другите методи като инсеминации, инвитро, се хвърля сама в битката. Просто съдба. Как да избягам от нея?

– Мъчно ли ви е, че живеете без половинка?
– Не съжалявам, че останах сама. Не мисля дори по темата. Не искам някой глупак около себе си, колкото да казвам, че имам мъж и да си играя на благочестива съпруга пред обществото. Уважавам себе си и не бих допуснала подобно унижение. Радвам се, че взех решение да осиновя дете и искам да ми се случи час по-скоро. Смятам, че едно хлапе ще осмисли живота ми.

– Останахте ли приятели с Найден Милков – дългогодишния ви партньор?
– Доколкото можахме – останахме. Приятели е силна дума. Не мога да кажа нищо лошо за човека, с когото съм живяла 12 години. Той намери своя път в живота, аз – моя. Пожелавам му да бъде щастлив. Не съм нито първата, нито последната сама жена. Философски погледнато – всяко начало има край. Това важи и за любовта.

– Кои са хората до вас, на които държите най-много в момента?
– Майка ми, баща ми, брат ми, приятелите ми, на тях държа много, ама адски много. Благодаря им за подкрепата и искам да им кажа от страниците на вашия вестник, че безкрайно ги обичам.

– Притеснявате ли се от старостта?
– Не, тя е част от живота, който непрекъснато се върти. Никой не е останал завинаги на 20. Идва момент, в който ставаме по-мъдри и зрели. Всяка една възраст си има своите хубави неща и емоции. Съвсем честно ви казвам, че не съм от жените, които се вайкат: „Божке, свърши се с мен, остарях. Какво да правя сега? Накъде да поема?!“. При мен няма такова нещо. Водя здравословен начин на живот, ходя на фитнес. Опитвам да запазя тялото си по-дълго време добре. Хубавата новина е, че харесвам себе си и мисля, че съм в перфектна форма. За мен се изписаха доста неща. Предимно, че залагам на пластичната хирургия, което не е вярно. Аз все още нямам изкуствени гърди, защото не искам да си ги правя. Нямам и изкуствени устни. Съвсем естествена съм. Зная, че хора, които се показват пред публиката, трябва да вземат някакви мерки, но аз не съм на този етап в мисленето си, нито в действията си.

– Какви са чисто женските ви изкушения?
– Дрешки и бижута. Уви, това не успях да надмогна в себе си (смее се – б.а.).

– Как виждате себе си след 10 или 20 години?
– Вероятно ще съм си същата. Ще държа да съм в хармония с душевния си мир и с приятелите, останали с мен през времето. Научих се да избягвам хора, които ме натоварват. Средата, в която се движим и живеем, е от голямо значение. Мрънкащите и оплакващите се не ми влияят добре. Нямам време и нерви вече за такива типажи. А човек така е устроен, че каквото му е на сърцето, това се изписва и на лицето. Удовлетворените са щастливи. Човек, когато е позитивен, по-дълго време се запазва млад.

– Любим автомобил?
– „Мерцедес“ – най-великата марка коли на света. Карам я от години, защото ми дава сигурност по пътищата на страната.

– Любимо ястие.
– Испанската паеля с ориз и скариди. В ежедневието си наблягам на рибата и пилешкото.

– Любима книга?
– Обичам да чета. Почитател съм на книгите от поредицата езотерична литература „Опознай себе си“. В момента чета „Всяка дума крие сила“. Интересна творба, която ни учи да внимаваме какво говорим. Препоръчвам я.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/Nu-Pncze16M