Честит 9-ти септември.
Никой не оспорва, че смяната на властта на 9-ти септември, 44 г. бе съпроводена с чистка. Така е при смяната на всяка власт и установяването на нов ред и режим. А онзи предишния фашистки режим нямаше как да не се събори с грубости.
Някои твърдят, че сме били окупирани от СССР. Нека да е така. Нека приемем, че 45 години сме били под съветска окупация. Но през тези години България постигна изключителни успехи и отбеляза завидни постижения – сигурност, безплатно образование, безплатно здравеопазване, нулева безработица, мощна армия, огромен скок в производствата, животновъдството, земеделието, в износ на всевъзможна продукция, в строежа на пътища, в грижата за децата, майките, инвалидите, пенсионерите и трудовите хора. През този период изнасяхме инженери и лекари по цял свят, които се завръщаха в Родината ни с огромни печалби за себе си и държавата.
След 10 ноември 1989 година бяхме окупирани от друга велика сила – САЩ, но при коренно рзлични условия. Домовете ни заприличаха на затвори с монтираните решетки, аларми, СОТ-системи, с жива и изкуствена охрана, образованието ни стана платено, здравеопазването – скъпо и недостапно за много хора, появи се явлението „безработица“, славната ни огромна армията бе стопена и превърната в посмешище. Страната ни бе превърната в колония с рахитично производство и още по-слаб износ, с избито животновъдство, със зачеркнато земеделие.
Днес строим пътища само с европари, с възниска раждаемост сме, с напълно символична грижа за децата, майките, инвалидите и пенсионерите, а инженерите и лекарите ни напуснаха България по принуда.
Вече се съгласих, че сме били окупирани от СССР, но тази велика сила ни даде много. Тя освен че бе поела ангажимента да ни защити при нападение, ни беше дала правото да притежаваме една от най-мощните армии в Европа. Въоръжаването си го купувахме с наши пари, а голяма част от него си го произвеждахме сами. За сравнение, сегашната велика сила, която ни е окупирала – САЩ, не ни дава това право. Армията ни е унищожена и превърната в посмешище с почти нулева боеспособност. По времето на СССР разполагахме с чисто ново въоръжение и техника. Сега при новата велика сила едвам сколасваме да купим тук-таме някой стар самолет, хеликоптер или някаква бойна машина – втора употреба.
Да, имаше вътрешно гражданство, но пък за сметка на това, всеки българин имаше осигурена прилично платена работа в своето населено място, дори и в най-отдалеченото село на България. А сега няма работа – нито на село, нито в София.
Детски градини имаше и по селата, сега и в София няма достатъчно. Въпреки че броят на децата намалява и там.
Болници имаше по цяла България, а сега само в големите градове.
Нямаше българин, който да рови из кофите за боклук, а сега и образовани хора се изхранват от това, което други техни сънародници изхвърлят.
Чакахме по десет години за жилище, а сега ни го дават още преди да е построено, но го изплащаме 30-40 години с лихви по-високи от в която и да е друга държава.
Разходите за битови сметки бяха едва 5-6% от дохода ни, а сега са над 50-60%.
През онези 45 години прокарахме пътища дори и между малките населени места и в труднодостъпни планински райони. Сега една магистрала между големи градове не можем да построим. Прокарани бяха пътища и пътеки в планините и всичко това сега не можем да го поддържаме, или както се изцепи Бай Тошо /лека му пръст/ – НЕ МОЖЕМ ДА ГО БОЯДИСАМЕ.
Децата ходиха по лагери за по 1-2 лева на ден, и на кръжоци, спортни клубове, народни танци – безплатно.
Чакахме с години за да си купим чисто нова кола – Лада, Москвич, Шкода, Варбург, а сега караме стария боклук на Запада – ама Мерцедес. Мерцедес, ама на 15 години.
През ония години не помня да е имало магазини за дрехи втора употреба. Сега е пълно с такива и клиентите им се увеличават с всяка изминала година.
Нямаше българско семейство, което в събота и неделя да не хапне скара, да не отиде на ресторант, на гости при приятели или близки, или до къщата или вилата. Сега има хора, които не са вкусвали месо от години.
Имахме болници и здравни заведения в които освен българите се лекуваха и много чужденци. И… о, чудо – маса западняци – срещу долари. Имахме вериги за доболнична и следболнична помощ: санаториуми, почивни станции, лечебни заведения с минерална вода или лечебна кал.
Храна… Всичко беше качествено и по утвърден стандарт – БДС /Български Държавен Стандарт/. Да, видовете сирене се брояха на пръстите на едната ръка. Но то няма как и да е 100 вида след като се произвежда по един стандарт от 100 % мляко. Нямаше сирене с палмово масло, хляб с консерванти, лютеница с доматено пюре, телешки салам с пилешко, пуешко и свинско месо, но не и с телешко, пластмасови домати от Турция, лук от Египет, чесън от Китай… Не милея за ония години, защото знам, че няма да се върнат. Но пък правя съпоставка между тях и сегашните години. Между окупацията на СССР тогава и окупацията от САЩ и Запада сега.
Ние сме малка държава и винаги ще сме зависими /окупирани/ от една или друга велика сила. Но предпочитам да е такава, която да ми осигури спокоен и сигурен живот, на мен и на децата на България.
И отново… ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ! 10-ти ноември 1989 година никога няма да е празник за мен. Skandalno.net
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
ИСКАМ СИ ЖИВОТА ПРЕДИ 1989 ИСКАМ СИ БРАТСКА СВЯТА РУСИЯ БЯХА НАЙ ХУБАВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НИ СПОКОЙНИ ОСИГУРЕНИ ЗАЩИТЕНИ НАТО ЕС И САЩ НИ ДОНЕСОХА УНИЩОЖЕНИЕ СМЪРТ РАЗРУХА ХАОС ДА ЖИВЕЕ И ПРЕБЪДЕ ВЕЛИКА ГОРДА СВЯТА НЕПОБЕДИМА БРАТСКА НАВЕКИ РУСИЯ Н И К О Г А СЪС НИКОГО НЯМА ДА Я ЗАМЕНИМ ЩЕ Я НОСИМ В КРЪВТА ДУШИТЕ И СЪРЦАТА НИ ДОКАТО НИ ИМА НАТО ЕС САЩ МРАЗИМ ВИ ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ
Подкрепям статията с две ръце! Какво бяхме, какво станахме, с новите ни „братя“!
БЪДЕТЕ СИГУРНИ ЧЕ БРАТУШКИТЕ НИКОГА НЯМА ДА НИ ИЗОСТАВЯТ КАТО СЛЪНЦЕТО ОТ БРАТСКИ РУСКИ КРИМ ЩЕ ИЗГРЕЕ СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ БЪДЕТЕ СИГУРНИ ТЪЙ КАКТО СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА ВСЕКИ ДЕН ТАЗИ Е НАРОДНАТА НИ МЕЧТА ИСКАМЕ СИ БРАТСКА РУСИЯ
Аз съм един от онези строители на социалистическата България. Още като ученик взех участие в бригадирското движение като бригадир в Димитровград. Наливахме бетон в основите на АТЗ и Маришките централи –
… Марица залята не с кръв, а бетон…, се пееше в една бригадирска песен.
Те са строени с наш труд и съветско оборудване. Тока струваше стотинки. Сега американците взеха централите на концесия, сложиха за парлама няколко филтъра и сега произвеждат и продават най-скъпия ток в България.
Вече като инженер по пътища и мостове участвах в строежа на Баташкия водосилов път, ж.п. линия София-Мездра, МК Кремиковци, мостове в Сибир /Р.Енисей/, пътища в Африка. Ходихме почти безплатно на море. Една смяна в нашата почивна станция от 20 дни със закуска, обяд и вечеря в стая с душ, с безплатни чадъри и щезлонги струнаше …17 /словом седимнадесет/ лава. А покажете ми поне един ресторант, в който само вечерята е под 17 лв.
Сега нашият „велик стратег и учител“ си бие в търдите че уж „завод до завод“. – Единстеното нещо, което е построено от него е един пиклив завод за преработка на боклук, като ни обещава че от боклука ще се отделят метали, стъкло и пластмаси, а от изгарянето на боклука ще се получава електро- и топлоенергия. Получава се парадокс – ние гражданите ДОБРОВОЛНО И БЕЗВЪЗМЕЗДНО предоставяме боклука си на държавата, а тя за благодарност ни сирпрюзира с по-високи цени такса смет, топлото и тока.
За Бойковите магистрали: търчи с джипката по тах и се хвали. В същност Тракия е завършена със съмнително качество, а за Хемус – Румен Радев бил виновен. Аз като инженер по пътища и мостове смея да твърдя че най-трудната част от Тракия и Хемус са изградени още по живково време: Тракия до Пловдив, Хемус до Ябланица с много мостове, виадукти, тунели, милиони кубици изкопи и насипи. от Пловдив и Ябланица на изток е „фасулска“ работа, защото терена е равнинен.
Борисов е уникален със своята простотия и бездарност.