Днес президентът Румен Радев откри инициативата „Три морета“, на която София е домакин. „Значението на „Три морета“ е огромно за нас“, заяви той на пресконференцията преди откриването. „Чрез тази инициатива всички 12 държави-участнички от Източна Европа заедно с нашия партньор САЩ ще работим за увеличаване на икономическия ръст в нашия регион, както и за привличането на повече инвестиции.

Малко след това Румен Радев коментира срещата на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ с турския президент Ердоган, пред когото е заявил, че Турция е родината на българските турци. По този повод Радев коментира следното: така: „Мисля, че лидерът на ДПС следва да преосмисли понятието „Родина“ и да си припомни, че се е клел в конституцията на България“.

Странно е да слушаш как Румен Радев призовава за „вярност към Родината“ точно в деня, в който безпрецедентно и небивало предаде българската държава и народ на нечия чужда родина, каквато ни се явява САЩ на нас.

По този повод публикуваме статията на о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов, която той написа през март. Тя идеално се вписва в поетото днес от България домакинство на конференцията „Инициатива „Три морета“ – единство, иновации, свързаност“. Инициатива за война с Русия, чийто основен рупор се явява именно българския президент Румен Радев.

Русия не е тази от 90-те години, която тогава беше поставена в положение лежешком. Тя вече е със съвсем друга политика и военни възможности. Отдавна е известно, казал го е например генерал-майор фон Клаузевиц, че справянето с Русия не може да стане чрез война, а единствено чрез вътрешна смяна на управляващия елит. Навярно налаганите санкции, разговорите отвъд океана, че ядрената война е възможна, разбира се, не на територията на САЩ, наричането на руския президент „убиец”, учението на британския спецназ в Донбас, ускореното изграждане на морска военна инфраструктура в Украйна, Румъния, България и Грузия и развръщането на все повече войскови части на САЩ и НАТО в близост до западните граници на Русия, включително и на бригада американски оперативно-тактически ракетни комплекси в Румъния, са част от общ комплексен замисъл и план за неутрализиране на Русия чрез комбинация от посочените два начина. Този подход не се различава от действията на Хитлер преди началото на Великата отечествена война. Тогава в германците упорито се насажда опасността от комунизма и необходимостта от унищожаване на „дивия азиатски звяр”. Днес НАТО прави същото, с тази разлика, че Хитлер хвърли в огъня на войната основно своите граждани, докато стоящите зад „Инициативата” ще воюват с Русия преди всичко с гражданите на страните-участнички в нея. Затова ако реализацията на замисъла премине в гореща фаза, не само за авторите му, последствията ще бъдат твърде печални преди всичко за „стратегическия съюз” от буферната зона.

Но нека накратко се спрем на предисторията на днешната инициатива „Три морета“, която в миналото е била извесна като проектът „Междуморие“.

Проектът  “Междуморие” е полски, иницииран още през 1917 г. и възроден отново през 1991 г.

Причина за възникването му е страхът на Полша от Русия, а целта е защита на страната чрез създаване на буферна зона от няколко граничещи с Русия държави, като прибалтийските, Беларус и Украйна.

През 2015 г. новият, вече разширен вариант на проекта, е обявен в Полша, а през юли 2017 г. той подробно е обяснен на американския президент Доналд Тръмп при посещението му във Варшава. Вероятно тогава е решено той да се официализира и да му се вдъхне нов живот с американска подкрепа. През следващата година президентите на Полша и Румъния съгласуват намерението си да формират основата на бъдещия проект.

През юни 2018 г. се провежда среща във Варшава на  представители на НАТО и „Букурещката девятка”, в която влизат България, Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия и Естония. В приетата декларация се посочва, че за да се осъществи успешно противопоставяне срещу Русия, трябва да се увеличи присъствието на НАТО в Източна Европа по суша, море, въздух и в кибернетичното пространство.

През септември с.г. в Букурещ се провежда среща, на която присъстват президенти, премиери, министри на външните работи, председателят на Европейската комисия и министърът на енергетиката на САЩ. На нея е одобрена полската инициатива, която получава името „Инициатива на трите морета” или накратко „Триморие”.

В нея участват страните, намиращи се между Балтийско, Черно и Адриатическо море – Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Унгария и Чехия, т.е. към „Инициативата”, освен натовските страни от „Букурещката девятка”, Словения и Хърватия, се приобщава и Австрия. Вероятно за да се скрие военния компонент и да се подчертае мирния икономически характер на „Инициативата”. Видно е, че в проекта не е включена Беларус, което на практика не изолира Полша от Русия, т.е. основната цел на Полша по никакъв начин не е постигната. Но тя продължава настървено да крепи проекта.

Според редица пропагандни информационни източници на Запад създателите на инициативата „Три морета” си поставят две основни цели, а именно :

– първо, задълбочаване на политическото сътрудничество, както декларират лицемерно и лъжливо западните инициатори, чрез формиране на „допълнителна сила за евроатлантическа интеграция на региона”.

– второ, икономическа интеграция.

Политическото сътрудничество е важно, защото трябва да се уеднакви политиката на страните в рамките на евроатлантическата интеграция на региона, в който протичат процеси. Но те не отговарят на замисъла на САЩ и подопечното им НАТО за последователно, все по-нарастващо и ожесточаващо се противопоставяне на Русия. Примерите за отклоняване на някои страни от правилната линия са добре известни и не е необходимо да се посочват.

Освен за противопоставяне на Русия, „Инициативата” създава и заслон за ограничаване на германското влияние върху участващите в нея страни и създава условия за засилване на влиянието на САЩ в тях. На практика този заслон означава формиране на буферна зона за разделяне на Европа и по-конкретно – отделянето на Русия от Стара Европа, която, въпреки словесната стрелба, която осъществува срещу Москва под американски натиск, всъщност въобще не се страхува от руска агресия, а проявява желание за нормални търговски и икономически отношения с Руската федерация. Това се отнася и до Германия, чието евентуално по-тясно сътрудничество с Русия не дава покой на евроатлантиците.

Икономическата интеграция в Източна Европа трябва да се задълбочи чрез: осъществяване на крупни инфраструкторни обекти в зоната между трите морета, изграждане на енергийна интеграция и възпиране на китайската амбиция за инсталиране на 5G комуникационни мрежи в региона. Засега не е ясно какви инфраструктурни проекти ще се изграждат, но е ясно че те изцяло ще се финансират от страните-учаснички в инициативата „Три морета“ – тоест от 12-те бедни източноевропейски държави. Проектите трябва да бъдат предложени от тях, но разгледани и одобрени, както посочват анализаторите,  от „изключителния финансов съветник на инициативата – американската компания “Амбър Инвестмънт Груп”, която еднолично взима решенията за приоритетите на проекта”.

Какви ще бъдат те? Очевидно такива, че да не допуснат руски и китайски инвестиции, а да удоволетворяват интересите на САЩ по изграждане на инфраструктурата в буферната зона, която да улесни отбраната срещу Русия. Проблемът е в това, че новоизградената инфраструктура по границите с Русия ще може да се използва и при провеждане на настъпателни операции срещу Москва.

„Инициативата” ще бъде успешна, ако има „подкрепата от САЩ и ЕС”, твърдят платените апологети на проекта. Едва ли обаче Европейския съюз е във възторг от формирането на нов блок от 12 държави в неговите рамки. 12 страни, които на всичкото отгоре ще са на пряко подчинение не на Брюксел а на Вашингтон. За САЩ, съвсем разбираемо, този проект е изключително важен и ще им послужи и като дамоклев меч за контрол над ЕС, и като плацдарм срещу Русия, а по-тясната трансатлантическа интеграция ще бъде „голямо огорчение на Москва и Пекин.

Проектът предвижда енергийната интеграция в буферната зона (12-те източноевропейски държави) да се постигне чрез изграждане на верига от терминали за втечнен американски природен газ, който ще се използва от участниците в „Инициативата” и ще замени руския. Докато това се осъществи, обаче, страните-участнички още дълго време ще живеят с тръбния и втечнен руски газ. САЩ не желаят да инвестират и стотинка в този проект, но ще натискат страните участнички да инвестират в него. Те обаче нямат такива финансови възможности и се очертава времето за реализиране на този проект да се проточи през следващите десетилетия.

Ще е трудна и замяната на китайското оборудване за изграждане на 5G комуникационни мрежи. Вече има много сключени договори на китайски компании с европейски държави и разтрогването им ще коства на страните неустойки от порядъка на милиарди.

На пръв поглед поставената икономическа цел е реализуема и би заблудила някого, че действително цели икономическото развитие на региона. Но само на пръв поглед. Правя това уточнение, имайки предвид откровено и ясно заявената защита на американските интереси в Източна Европа и грубото противопоставяне на Русия и Китай – именно то разкрива истинските цели на „Инициативата”.

Кои са тези истински цели ?

Ще ви извадя цитати от един от основните документи на инициативата „Три морета“. В него се твърди, че е формиран „стратегически съюз” от 12 държави, който може да създаде „мощен регионален нападателен фактор срещу зловредно външно влияние”, което се упражнява от „морски сили като Русия и Китай”, които имат все по-осезаемо присъствие в европейски води”. Кои са европейските води в документа не се посочва, а също така няма и факти за по-осезаемо присъствие в тях на китайския ВМФ. Поради това целта на стратегическия съюз за намаляване на осезаемото чуждо присъствие в европейски води е необоснована, от което става ясно, че тя е насочена единствено срещу Черноморския и Балтийския ВМФ на Русия, т.е. страните от „стратегическия съюз” и стоящите зад него ги безпокои фактът, че Русия значително укрепи защитата на морските си граници. Безпокои ги, защото ще им бъде твърде трудно срещу укрепващата защитна мощ на руския ВМФ в Черно и Балтийско морета при евентуален завоевателен поход на изток.

Напоследък една след друга се провеждат тенденциозни информационни операции, които тръбят за произтичаща опасност от Русия. Те се основават на подготвяното тази година от Русия и Беларус командно-щабно учение ”Запад-21”, по време на което ще се отработва и защита от крилати ракети и безпилотни летателни апарати. Защитата от тези ударни средства е изключително важна за всяка армия поради все по-мащабното навлизане на тези оръжия, и особено на БЛА, във войските. Ето един пример: Наскоро Англия обяви новата си военна стратегия. Русия се обявява за враг №1, предвижда се увеличаване на ядрения потенциал на Обединеното кралство с 40 %, модернизиране на ВМС с цел разширяване на английското  присъствие в черноморския регион, на Крайния Север, на Балтика и на Западните Балкани. Освен това от сухопътните войски ще се изведат 10 000 бойци, които ще се заменят с безпилотни летателни апарати. Значи отработване на защитата на Русия от тези вече широко използвани от Запада ударни средства не е някаква самоцел, а реална необходимост.

Значителна е информационната кампания и срещу руските войски в Калининградска област. Действително в Калининградска област е формирана силна войскова групировка в състав 18-та гвардейска мотострелкова дивизия, 132-ра смесена авиодивизия с изстребителен, морски щурмови и армейски авиополкове, 152-ра ракетна бригада с ОТРК „Искандер-М”, зенитно-ракетна бригада ПВО със ЗРС С-400 „Триумф” и дивизиони противокорабни ракетни комплекси 3К60 „Бал” и 3К55 „Бастион”.

Но защо се укрепва сигурността на тази област?

Вече няколко години НАТО последователно придвижва войски към източните граници на Русия, в т.ч. и в близост до Калининград. В Полша, Прибалтика и Румъния на ротационна основа постоянно се намират пехотни, бронетанкови и авиационни поделения. В Полша са командвани многонационална натовска тактическа група и един нейн батальон, формиран от американци, англичани и румънци, а останалите три са дислоцирани в Литва, Латвия и Естония. Само в Полша са изградени над 20 военни обекта на НАТО и една противоракетна база от системата за ПРО на САЩ – в тях се намират около 4500 US-военнослужащи и има решение скоро да се увеличат с още 1000.

Освен това през 2020 г. е решено командването и щаба на 5-ти американски армейски корпус да се установи в Краков, а основните му части да бъдат дислоцирани около Познан, т.е. в близост до Калининградска област. Те са допълнение към намиращите се вече войски на НАТО в Румъния и изградените или изграждащи се бази в Украйна, България и Грузия.

Очевидно е, че с този личен състав НАТО не може да се противопостави на Русия, дори да въвлече в това всичките въоржени сили на Прибалтика, Полша, Украйна, Румъния и България. Но с решението периодично да се сменят войсковите части, разквартирувани в тези страни, се постигат няколко важни задачи, а именно войските опознават евентуалния бъдещ район на бойните действия, по време на многобройните мащабни учения се отработва взаимодействието между отделните национални поделения и постепенно се създава необходимата база за бързо развръщане на съединения от типа бригада-дивизия.

Интересно е дали действително в НАТО мислят, че в Москва управляват ръководители, готови да започнат война на Запад, или целта на Алианса е съвсем друга, завоалирана с добри намерения, например, като икономически просперитет. Наскоро Яков Кедми, бивш ръководител на израелската специална служба „Nativ”, изказа следната мисъл: „Ако до 3-5 години Западът не се справи с Русия, то след това подчиняването й ще е невъзможно“. Споменатият от Яков Кедми срок е относителен, но по принцип той е прав.

Какво обаче означава Западът да се справи с Русия?

Русия не е тази от 90-те години, която тогава беше поставена в положение лежешком. Тя вече е със съвсем друга политика и военни възможности. Отдавна е известно, казал го е и генерал-майор фон Клаузевиц, че справянето с Русия не може да стане чрез война, а единствено чрез вътрешна смяна на управляващия елит.

Навярно налаганите от Запада санкции срещу Русия, разговорите отвъд океана, че ядрената война е възможно решение на конфлика им с Москва, разбира се, не на територията на САЩ, наричането на руския президент „убиец”, участието на британския спецназ в Донбас, ускореното изграждане на западна морска военна инфраструктура в Украйна, Румъния, България и Грузия и развръщането на все повече войскови части на САЩ и НАТО в близост до западните граници на Русия, включително и на бригада американски оперативно-тактически ракетни комплекси в Румъния, са част от общ комплексен замисъл и план за неутрализиране на Русия чрез комбинация от посочените два метода.

Този подход на Вашингтон не се различава от действията на Хитлер преди началото на Великата отечествена война. Тогава у германците упорито се насажда опасността от комунизма и необходимостта от унищожаване на „дивия азиатски звяр”. Обяснява им се напоително, че славяните са полухора. Нрагът е сатанизиран до крайност. Днес НАТО прави същото, с тази разлика, че Хитлер хвърли в огъня на войната основно своите граждани, докато стоящите зад „Инициативата” Три морета ще воюват с Русия преди всичко с гражданите на страните-участнички в нея. Затова ако реализацията на замисъла премине в гореща фаза, не само за авторите му, последствията ще бъдат твърде печални преди всичко за „стратегическия съюз” от буферната зона – за 12-те държави от инициативата, между които е и България. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: