Традиционно в началото на всяка година се появяват многобройни прогнози за това каква ще е тя. Тази година до една тези прогнози са доста тревожни. Тази година международната общност е скована от страх, много по-мащабен и по-дълбок отколкото през последните години. Днес общият страх е от това нароилите се малки и средни конфликти да не ескалират в един глобален.

„Моята прогноза: 2024 г. ще бъде още по-луда след четири години лудост“, прогнозира в социалната си мрежа „X“ Илон Мъск, американският милиардер и основател на SpaceX, най-богатият човек на планетата (220 милиарда долара).

Според някои оценки броят на потенциалните военни конфликти на планетата е най-високият от 1946 г. Много западни експерти обясняват причините за това във факта, че е започнала „кървава световна борба за наследството на умиращата американска империя: враговете й я хапят по краищата, ръфайки най-ожесточено по-слабите нейни сателитни държави“.

Според тези анализатори конкурентите на Америка са убедени, че тя вече няма достатъчно логистичен и финансов потенциал, а също и вътрешна политическа стабилност, за да поддържа своя ред, наложен на света. В момента САЩ „срещат най-големи трудности да осребрят чековете за сигурност, които след Втората световна война щедро раздаваха на различни държави и техните политически режими.“. Тоест, всички държави от т. нар. западна сфера на влияние от ЕС и Япония до Австралия и Канада с десетилетия плащаха на САЩ трилиони долари за военна защита и по-добра икономическа позиция в световната търговия, а сега се оказва, че САЩ не са в състояние нито да ги защитят военно, нито да им гарантират старите изкуствено създадени икономически условия, при които да имат преимущество пред регионалните си конкуренти.

Упадъкът, подобно на фалита, според ресурса Unherd, първо настъпва постепенно, а след това бързо. Основната тема на 2024 г. ще бъде пренатоварването на американската имперска система, което ще ускори края на глобалното господство на Съединените щати.

„От Червено море до Донбас, от джунглите на Южна Америка (Гвияна и опита на Венецуела да анексира две трети от територията й) до Далечния изток, американските служби за сигурност трескаво гасят местни пожари, които заплашват да се превърнат в световен пожар.“

Но ако няма несъгласни с твърдението, че в момента наблюдаваме „прегряване на империята“ (терминът е на Пол Кенеди) и упадъка на САЩ, то втората част на това твърдение – че САЩ се защитават и „гасят пожари“, предизвиква категорично несъгласие сред мнозина.

От така поставената позиция излиза, че САЩ призовават за мир и по никакъв начин не желаят да възстановят своя „ред, основан на правила“.

В действителност във всеки сериозен конфликт през последните 80 години може ясно да се види разрушителната намеса на Вашингтон, който в преследване на стратегията си за всемирна власт, предизвикваше хаос. Но същият вече не е в състояние да докарва тези подпалени от него конфликти до някакъв логичен край.

Запазването на статуквото на международната арена е основната идея на почти всички западни планове за действие в прогнозите за 2024 г. Все още обаче на САЩ и западните му съюзничи никак не им се отдава да спрат световната динамика към многополюсен свят, защото тя се основава на фундаментални обективни процеси в света – страните от бившия Трети свят забогатяха, икономиките им растат и някои от тях се превърнаха в сериозни центрове на сила – Индия и Китай например.

Тези и други сили се превръщат в „локомотиви на растежа“ на икономиката на планетата, като тук освен Китай и Индия, трябва да споменем и Индонезия, Бразилия и редица други, включително Русия, въпреки ограниченията, които Западът в момента й е наложил. Незападната част от човечеството е съзряла както материално, така и психически, за да спре да гледа назад към Запада като свой вечен ментор, на когото всеки дължи нещо.

Тя вече гледа на него единствено равностоен участник в международните отношения и тотално парира неоколониалните навици на Запада и опитите му да решава своите икономически проблеми за сметка на другите. „Каретата на миналото“, управлявана от „златния милиард“ е затънала в блатото и не отива на никъде

Централното политическо събитие за глобалното мнозинство в света (страните от Глобалния юг) през 2024 г. несъмнено ще бъде срещата на върха на БРИКС в Казан, Русия, насрочена за октомври.

На нея освен петте държави, които дадоха името на асоциацията (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), ще присъстват и петте новоприсъединили се членове – Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства .

Шестият одобрен член трябваше да бъде Аржентина, но „врагът не спи“. При новия президент Майли, инсталиран на власт в Буенос Айрес от американците, Аржентина отказа тази чест, но веднага изпадна в тежка вътрешна криза, в която никой не бърза особено да го подкрепи нито финансово, нито с инвестиции. Буенос Айрес може да промени решението си преди октомври.

Във всеки случай списъкът на желаещите да се присъединят към БРИКС в момента надхвърля 30 държави. Темата на срещата на върха в Казан ще бъде доста актуална и показателна: „Укрепване на мултилатерализма в името на справедливостта в глобалното развитие и сигурност“.

Китайското англоезично издание Global Times с основание твърди, че през 2024 г. влиянието и господството на Запада като цяло, както и в кризисните зони, било то в руско-украинския или израелско-палестинския конфликт, ще продължи да намалява.

Вашингтон трябва да се адаптира към новата реалност: „страните от Глобалния юг стават по-зрели, по-богати, с все по-мощни икономики и все по-голяма независимост при вземането на решения“. Американските политици, които са свикнали да диктуват условията на страните по света и очакват събитията да се въртят около интересите на САЩ, трябва да изтрезнеят и да се адаптират към тези нови промени.

В противен случай, когато в края на 2024 г. медиите обобщават резултатите от отминаващата година., за САЩ те „може да не са просто тревожни, както днес, а направо катастрофални“.

В същото време станалата популярна в съвременния политически речник като „Глобален Юг“ – голяма група от държави, които се противопоставят на диктата на Вашингтон, та тази група от държави не покрива географски цялото му многообразие.

Би било по-точно да се говори за наличието на три кардинални посоки, включваща и Севера, представляван от Русия, която се радва на все по-голям авторитет в своите редици. Материалният израз на тази конфигурация е мултимодалният маршрут Север-Юг, който през 2024 г. трябва значително да увеличи капацитета си по цялото си протежение.

Самият Запад не е толкова еднороден, колкото им се иска на англосаксонците, които са си присвоили правото да говорят от негово име. Броят на „дезертьорите“ от този лагер, когато кризата се задълбочи, ще изненада мнозина.

Китайците например гледат от този ъгъл на неотдавнашното посещение на френския президент Е. Макрон в Китай и Индия. Според техните оценки по време на тази обиколка последният почти не ги е агитирал да се присъединят към позицията на Запада спрямо Русия, а трескаво е проучвал перспективите за участие на Париж в проекти на Глобалния юг.

В тази връзка Global Times припомня думите на бившия френски лидер Шарл дьо Гол: „Можете да сте сигурни, че американците ще направят всички глупави неща, които им хрумнат, плюс още няколко, които са направо невъобразими“.

Днес думите на Де Гол са по-актуални отвсякога. Съединените щати едновременно водят прокси война с ядрената сила Русия, търговска и технологична война с индустриалния гигант Китай и потенциално катастрофална война в Близкия изток.

„Като продължават да се придържат към напълно остарялата провалила се с гръм и трясък колониална идея за еднополярност под американски диктат, Съединените щати вече отблъскват и свои стари съюзници и партньори като Франция и Индия, които от години търсят своята стратегическа автономия.“

Британският The Economist, който посвети цял брой на прогнозите за 2024 г., цитира факта, че тази година в повече от 70 държави по света ще се проведат национални избори. Тези 70 държави представляват 65 % от населението на света, и това е още един фактор, застрашаващ стабилността на американския световен ред. Бюлетини ще се пускат от Обединеното кралство до Бангладеш и от Индия до Индонезия.

„Въпреки, че на Запад го представят като триумфална година за демокрацията, всъщност ще се окаже точно обратното.“ Много избори ще укрепят позициите на „нелибералните“ (да се чете: не прозападни) правителства.

Разбира се, най-важното състезание, американските президентски избори, ще бъде толкова „токсично и поляризиращо“, че ще хвърли сянка върху цялата световна политика. На фона на конфликтите от Украйна до Близкия изток, британците смятат, че „бъдещата посока на Америка – и с нея на световният ред, който американското ръководство досега е подкрепяло – ще бъде заложено на карта“.

Всъщност светът не се е побъркал, както заяви Илон Мъск, светът се възстановява. Единствените психично болни са САЩ. Известен е синдромът на случващото се с тях, от който треперят много други.

Всички империи в последния си период на упадък винаги са се опитвали да спрат неизбежния ход на историята, хвърляйки в битката всички ресурси, с които все още разполагат.

Интригите, манипулациите, изнудването и повсеместното разпалване на конфликти на принципа „разделяй и владей” не са измислени от американците, но те, в имперския си период, ги издигнаха до чудовищно мащабно ниво, като поставиха под свой контрол цялата финансова, технологична, медийна и информационна система на света. Но въпреки това богатството изтече измежду пръстите им.

Сравнително позитивната прогноза за това, че няма да се състои глобален военен конфликт през 2024 г. гласи, че този, който най-шумно обвинява другите, че разпалват пожарите, докато сам ги разпалва, всъщност не е готов за голям световен конфликт. И това е най-добрата новина за човечеството.

Вашингтон не разполага с достатъчно базисни ресурси за голяма война. Затова най-вероятно през 2024 г. той ще продължи с тактиката си „изтощаване на врага“ чрез военни конфликти в неговата периферия. Изтощаване на Русия чрез война в Украйна и на Китай чрез проблемът с островите – от Тайван до архипелага Спратли. Изтощаване на Иран чрез удари по ирански позиции в различни страни от Близкия изток – от Сирия, Ливан и Ирак до Йемен, но не и нахлуване в самия Иран и т.н.

Предстоящата 2024 г. в никакъв случай няма да е лесна и ще изисква от Русия да насочи максимално внимание към проблемите си със сигурността.

Автор: Дмитрий Минин