Разпадането на НАТО и на цялата структура, изграждана от САЩ в Европа в Близкия Изток, на Балканите и Черноморието, започна от доставките за Турция на руските зенитно-ракетни комплекси С-400 от 12 юли на турската авиобаза Мертед.

Досега в Турция и НАТО не е имало по-стратегическа покупка.

Тръмп заплаши Ердоган със санкции и спря продажбата на F-35. Очакваше Турция да закупи 100 такива самолета. На заплахата Ердоган отговори, че вместо F-35 ще купи руските Су-57. Имайки предвид прагматичния характер на руско-турските отношения и тази сделка може да се осъществи.

Системата С-400, която Турция получава е износната версия и използва ракета с радиус 250 км, за разлика от варианта с ракета до 400-600 км. Но вероятно и той ще бъде доставен след като турските оператори преминават обучение в Русия. В края на юли в Русия пристигнаха 80 турски военни за обучение на С-400.

По-важно е срещу кого ще действат турските С-400 – срещу всичко американско, което може да лети. Липсва само F-35, но и той може да бъде добавен по всяко време.

Къде ще бъдат разположени двата начални турски батальона С-400. Единият вероятно ще бъде около Анкара, за да защити столицата от потенциалните въздушни атаки на САЩ или Израел.

Вторият – вероятно ще бъде разположен на южното крайбрежие на Турция, откъдето ще покрие Кипър за защита на турските нефтени и газови интереси в Източното Средиземноморие срещу Израел и САЩ.

В момента в заключителната икономическа зона на Кипър се намират три турски кораба за геоложко проучване. През 2012 г. до брега на Кипър беше открит газовият залеж „Афродита“ със 140 милиарда кубометра. Израел откри залежа Левитиан, а Египет – Зохр. Залогът е голям /виж стр. 10/

Газът от Източното Средиземноморие от шелфа на Кипър ще постави и пред Газпром нови въпроси.

Не трябва да се бърка взаимноизгодното партньорство между Русия и Турция с дружба. Основата на сътрудничеството им се определя преди всичко от взаимноизгодните сделки. Русия има стратегически интереси и в Гърция. Но на този етап действа принципът „нищо лично, това е бизнес“.

Ердоган не е съюзник, а партньор на Русия и Иран заради неговите вътрешни проблеми и заради сериозното деградиране на отношенията на Турция със САЩ и ЕС.

На този фон С-400 е game changer. Ердоган бързаше не защото се страхуваше от санкциите на Тръмп. Бързаше заради друга причина. Може да използва С-400 срещу САЩ в Сирия, отвъд Ефрат, в Ракка. Оттам Турция изтласква САЩ, които не искат да си отидат и са се окопали в няколко бази. Давлението засега е меко. Турция разположи там батальон от 50 танка. Срещу спецназа на САЩ това е голяма сила. Ако и след това САЩ не си отидат, ще ги изтласкат със сила. С-400 няма да позволи на американската авиация да удари по турските части. А това е недопустимо за САЩ.

Турция разширява зоната за контрол въпреки САЩ, Израел и Англия. В другия лагер са Русия, Китай и Иран. Ако си представим краха на НАТО, той ще изглежда именно така. САЩ имат половин година докато турските ракетчици бъдат обучени в Русия. След което сами ще могат да решават бойните задачи. Но САЩ не могат да направят нищо срещу Турция и Тръмп даде на заден ход.

Динамиката на бягството на Турция от САЩ и НАТО е невероятна. Още преди пет години беше невъзможно да си представим, че Турция ще направи такива покупки от Русия. Вашингтон е в капан. Да отговори – не може, а отговор означава още по-дълбоко поражение и излизане на Турция от НАТО. А това ще бъде тектоничен трус, който Европа не помни от Първата световна война и който ще промени съюзите и структурата на военните претенции. Край на хегемонията на САЩ и Англия в Близкия Изток и де факто разпадане на НАТО.

Турция е съюзник на Иран и нейните С-400 ще противодействат на САЩ във война срещу Иран, който също планира покупка на С-400 от Русия. Промените не се ограничават само до Турция. Катар застана зад Иран и Турция срещу Саудитска Арабия. ОАЕ също направи завой към Иран. Катар и Иран притежават най-големите морски газови залежи в Персийския залив. Турция установи военна база в Катар.

Подобни промени вървят и в Южна Азия след влизането през 2017 г. на Индия и Пакистан в Шанхайската организация за сътрудничество. /Ето защо зад последното изостряне на отношенията между тези две държави стоят именно Израел и САЩ./

Индия е втората, след Китай, най-голяма икономика на планетата. Пакистан е вратата към Афганистан и Централна Азия. Турция е укрепващ член на евразиатския проект, доминиран от Русия и Китай. Ердоган има редовни срещи с Путин, Си Цзинпин. Турция е партньор по диалога със ШОС.

Голямото разместване на сцената започва…

източник

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: