„От 2014 г. западните страни не искат да видят неонацистките прояви на милитаризираните нацистки подразделения. Това са териториални батальони от Западна Украйна (т. нар. район Галичина), които освен външните знаци – униформи, пречупени кръстове, татуировки -, възприемат визията на нацистка Германия. Те се множат, а най-лошото е, че оказват влияние върху украинските лидери и младежта, благодарение на масовите си прояви, като факелните шествия… Именно от ръцете на тези националистически батальони загинаха хиляди цивилни, включително 91 деца. Ние имаме техните имена, всичко това е лесно да се провери. Десетки хиляди убити за осем години. Това не е ли геноцид? Геноцид е. Колко време още можеше да се търпи това?“. Денис Пушилин, президентът на Донецката народна република (ДНР), призната миналия понеделник от Москва, направи равносметка на военните операции в Донбас и представи своята гледна точка за бъдещето на проруските територии в Източна Украйна пред “Фигаро”. Интервюто на журналиста Ален Барлюе е направено в петък, 25 февруари.

– Каква е в момента военната ситуация около Донецк?

– Ситуацията остава напрегната. Силите на Донецката народна република (ДНР) и на Луганската народна република (ЛНР, другата проруска независима област в Донбас – б. а.) продължават своите операции. Тяхната цел е постигането на административните граници, записани в конституциите на двете републики, т.е. над цебите области на Донецк и Луганск (в момента на референдума през 2014 г.). В момента част от областите Донецк и луганск са окупирани от силите на Украйна.

– Каква помощ ви оказва руската армия? Присъства ли на ваша територия?

– След признаването на ДНР и ЛНР от Русия (в понеделник, 21 февруари) беше сключено споразумение, по силата на което вече се оказва руска подкрепа на двете народни републики Донецк и Луганск, включително в сферата на отбраната. Предвид агресивните действия на Украйна, Русия ни оказва и огнева подкрепа. Но единствено споразумението, което подписахме, разрешава на руската армия да присъства на териториите на ДНР и ЛНР. Русия действа въз основа на призива, който аз самият и моят колега от Луганск отправихме към руския президент, Владимир Путин, да ни окаже военна помощ.

– Страхувате ли се от украинска контраофанзива?

– Ние сме тези, които водят контраофанзива. Първоначално трябваше да отблъснем украинската офанзива (започната от украинската армия след призива на ДНР и ЛНР да бъдат признати от Русия на 18 февруари). Украйна не е спирала през последните 8 години да ни обстрелва с ракети, но след 18 февруари канонадата се засили бясно – нанесе огромни щети на жилищни райони и градове в нашата република. Имаше загинали и ранени цивилни. Беше разрушена критична инфраструктура, като съоръжения на водопровода в южната част на Донбас, който снабдява с питейна вода десетки хиляди хора. Не можехме да не реагираме.

– Защо сега поискахте официално признаване от Русия?

– По няколко причини. Първо, на 12 февруари се навършиха седем години от неспазването на Украйна на ангажиментите по Минските мирни споразумения (подписани през 2015 г.). Убедени сме, че Украйна не иска да изпълнява тези споразумения. А страните- гаранти, включително Франция и Германия, не упражниха никакъв натиск върху украинския режим, за да спазва своите ангажименти, които е подписал. Това не можеше да продължава вечно. Въпреки това ние направихме много допълнителни мирни предложения, но Киев ги пренебрегна и саботира. Искахме единствено широка автономия и правото да учим руски език в нашите училища.

Втората причина, поради която се обърнахме към Русия, беше, че имаше реална заплаха за ДНР, ЛНР и нашите общо 4 млн. цивилно население. Според нашето разузнаване съсредоточаването на вражески сили и средства беше станало критично – около 150 хил. украинска армия и голямо количество техника бяха разгърнати в Донбас. Смъртоносни оръжия им бяха доставени от САЩ, Великобритания и други западни държави, включително, за съжаление, и от вашата родина Франция. Украйна се готвеше за широкомащабни операции, за да сложи край на конфликта със сила и да унищожи републиките. Признаването от Русия ни дава възможност да защитим населението си, да подсигурим инфраструктурата си и да попречим на плана на Украйна.

– Потвърждавате ли желанието на ДНР и ЛНР да възстановят суверенитета си над целия Донбас?

– Да, това решение беше взето. Нашата Конституция гласи, че границата ни съвпада с административните предели на бившите украински области, както на Донецк, така и на Луганск. Съответно ние преследваме тази цел. Предвиждаме още в следващите дни да достигнем границите на бившите области и да установим контрол над всички територии на ДНР и ЛНР.

– Путин и вие самият говорите за “геноцид” над проруското население. Това е изключително сериозно обвинение, което отговаря на точно определени критерии в международното право…

– От 2014 г. западните страни не искат да видят неонацистките прояви на милитаризираните нацистки подразделения. Това са териториални батальони от Западна Украйна (т. нар. район Галичина), които освен външните знаци – униформи, пречупени кръстове, татуировки -, възприемат визията на нацистка Германия. Те се множат, а най-лошото е, че оказват влияние върху украинските лидери и младежта, благодарение на масовите си прояви, като факелните шествия… Именно от ръцете на тези националистически батальони загинаха хиляди цивилни, включително 91 деца. Ние имаме техните имена, всичко това е лесно да се провери. Разследвано е от руската прокуратура, а документите, доказателствата са изпратени на САЩ, НАТО, различни западни правозащитни организации. И на вас във Франция са пратени. И… нищо! Дори отговор не получихме.

На тия убити 91 деца сме направили алея в Донецк, с бронзови фигурки на всяко от тях. Елате и се запознайте кое от тях къде, при какви обстоятелства и от кого е убито. Десетки хиляди убити за осем години. Това не е ли геноцид? Геноцид е. Колко време още можехме да търпим това?

Тези нацистки доброволчески батальони – „Азов“, „Десен сектор“ и др. по-късно бяха разформировани… само за да ги превърнат в още по-легална структура. В момента тези хора са преторианската гвардия на министъра на вътрешните работи на Украйна. Вие не можете да разберете, че в Киев е инсталиран един престъпен режим.

– Страхувате ли се от западните санкции?

– Със или без военна операция, санкции щеше да има, имайки предвид избора, който Русия беше принудена да направи, за да защити ДНР и ЛНР. Не обръщаме внимание на санкциите. Тях Западът пред последните години ги налага на Русия за щяло и нещяло. Знаем, че можем да разчитаме на подкрепата не само на руските ръководители, но и на руското население.

Интервюто е на вестник „Фигаро“

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: