Милена Славова порасна с още една година, но душата й на бунтар и мъжкарана не е мръднала изобщо през годините и си стои все така млада и непокорна.

Преди броени дни бойната  рокаджийка и бандата й направиха невероятен концерт в столичен клуб и отпразнуваха рождения й ден, без да кажат кой поред е той.

Като бебе тя била много усмихната и хубава. Всички се спирали да й се любуват, разказвала майка й. Имам брат, който е 7 години по-голям и трябвало да бъде единствено дете.

Като забременяла, майка ми се стреснала, защото не са ме искали. Била съм грешка. Те не били готови за второто дете и не планирали да имат. Живеели в малка квартира, работели много, а брат ми често го пращали при баба ни в Лясковец, където той стоял с месеци. Майка ми забременяла без да иска, споделила уплашено с леля ми, но тя я посъветвала да ме роди.

Като малка все с момчетата играех и си мислех, че съм момче. Нямаше много момичета в махалата, а тези които живееха там, си стояха вкъщи, или се събираха да си играят една с друга с куклите си .

Живеехме край басейна „Спартак“ – и там  беше краят на София. Нашият блок беше последен в столицата, след него имаше само криви схлупени къщи. Градът свършваше там, където сега е НДК. Имаше гори и храсталаци. Направих си сама прашка и стрелях по-добре от момчетата.

Биех с нея и мухите. Играехме и на футбол. Бях вратар, но тичах и напред. Веднъж в мелето счупихме ключицата на Мартин Захариев. Избираха ме една от първите за мача, защото бях много добра в ритането. Всички ме знаеха. Ако резултатът беше равен играчите от единия тим се надупваха, а ние им биехме дузпите в задниците и обратно. На Мартин му забиха силен шут отзад, той  падна и белята стана. Но лекарите го оправиха.

Правехме и бомбички от кибритени клечки, слагахме в тръби изстърган барут, който нагрявахме на огън и той гърмеше. Как не си извадихме очите, не знам, твърди Милена, която до първи клас била уверена, че е момче и си останала все така бойна.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: