Провалените безидейни либерални ибрикчии и службогонци поднасят европейския континент на тепсия пред султан Ердоган!

Постигнатото преди дни „споразумение“ между ЕС и Турция за решаването на т. нар. „имигрантска криза“ е възможно най-лошата геополитическа новина за обикновените граждани на Стария континент. На практика бездарните и безидейни европейски лидери капитулираха пред Ердоган и неговото неоосманистко настъпление на Балканите и в Европа.

Предадоха се пред гангстерското му изнудване. Чист рекетьорски похват: „Дайте ми пари или ви пускам „бежанците“!
Че брадатите главорези, известни повече като „майки с деца“, които дебнат по границите на европейския континент, не са никакви бежанци, а са батальони от нашественици, го разбра и най-пробития либерал. Ама не смеят да си кажат. Не смеят да си признаят.

По този начин турският президент изкопчи 3 млрд. евро. Наши пари. Чутовна наглост. Изкара пари, за да не прави нещо, което прави нарочно, и ще ги използва, за да продължи да го прави. Че президентът Ердоган организира, направлява и пренасочва емигрантския поток според своите тактически и стратегически цели, няма никакво съмнение. Само либералните лицемери се правят, че не разбират и не виждат.

Обещанието за облекчаването на визовия режим също е капитулация. На практика европейските лидери се опитаха да спрат 2 млн. имигранти, като отвориха вратата на 88 млн. турци. Уникална глупост!

Малко повече за това каква е ролята, интересът, играта и мястото на Република Турция в Близкия изток и най-вече в Сирия:
Турция следва така наречената неоосманистка доктрина на политическите си водачи – президента Ердоган и министър-председателя Давутоглу. Последната е описана подробно в книгата на Давутоглу „Стратегическа дълбочина“ Накратко – целта е възстановяването на политическото, икономическото, културното, цивилизационното, а защо не и териториалното влияние и присъствие на Турция на територията на някогашната Османска империя.

По тази причина основните усилия на турската дипломация и икономика са съсредоточени в няколко, да ги наречем основни или главни направления. Първото е на Балканите, в бившите югославски републики, както и у нас, където за това работят две турски политически партии, оглавявани от турски агенти – ДПС и НПСД, и Главното мюфтийство, оглавено чрез преврат, организиран от Турция, от човек, посочен лично от Ердоган. Целта е влияние върху мюсюлманските общности в тези държави.

Второ главно направление е насочено към Кавказ, Черноморския и Каспийския басейн, Средния изток, на територията на бившите съветски републики. Особено силно е това турско влияние в Азербайджан.

Третото основно направление е в Близкия изток. На териториите, отнети от Османската империя след Първата световна война и договорени като зони на влияние между Великобритания и Франция още през 1916 г. с прословутото споразумение, останало в историята като линията „Сайкс-Пико“, по имената на дипломатите, водили преговорите. С това споразумение са предвидени създаването и границите в днешния Близък изток и засягат Сирийската арабска република, Йордания, Ирак, Палестина, Ливан и разпределянето на зоните на влияние на Великобритания и Франция.

Интересна и важна подробност е, че на арабите в региона е обещана единна обединена арабска държава. Обещание, дадено след сключването на тайното споразумение „Сайкс-Пико“ и никога неосъществено. Чрез тази измама английските и френските дипломати подтикват арабските племена за въстание срещу Османската империя по времето на Първата световна война. Това спомага за разпада и унищожението на империята. Редно е да се спомене и още едно неизпълнено обещание, поето този път към кюрдите по същото време, отново от Великобритания и Франция. А именно – създаването на независим Кюрдистан.

И днес кюрдите са най-голямата нация в света без собствена държава – близо 60 млн. Твърди се, че около 20 млн. са само в Турция. Останалите са на териториите на Ирак, Сирия, и по-малко в Иран и други държави.

Така чрез споразумението „Сайкс-Пико“ в Близкия изток бяха „създадени“ познатите ни доскоро държави – сложна смесица от етнически и религиозни общности, съставени от суните, шиити, алевити, копти, язиди, православни, католици, кюрди, туркмени, в различни, често много деликатни пропорции. Тези държави бяха управлявани от светски диктатори. Доскоро. До Арабската пролет, която ни донесе ислямската зима.

В разгара на организираните преврати в Близкия изток, които унищожиха редица държави в региона и сложиха край на познатия ни доскоро ред неоосманистка Турция реши да вземе своето. Ердоган поддържа отлични връзки с „Мюсюлманските братя“ в Египет, на практика най-силната панарабска ислямистка организация, и направи всичко възможно да ги задържи на власт в Кайро.

След като ислямистите бяха свалени от власт от военните, не без участието на Израел, най-силно застрашената държава от укрепването на власт на ислямисти в Кайро, отношенията между Кайро и Тел Авив от една страна и Анкара от друга, останаха силно обтегнати. Ердоган директно заяви, че смята преврата в Египет и връщането на военните на власт за враждебен акт към неговите съюзници и съмишленици от „Мюсюлмански братя“.

По време на безумната и най-вече незаконна от гледна точка на международното право военна акция на САЩ срещу Ирак Турция внимателно следеше да не допусне установяването на независима кюрдска държава в Северен Ирак. Проблемът й беше в това, че в нападението срещу Ирак САЩ разчитаха и продължават да разчитат на съюза си с кюрдите.

В тази ситуация и при тези обстоятелства днес Турция преследва в сирийската гражданска война няколко цели:
На първо място- свалянето на президента алевит Асад и отваряне на възможността за федерализиране на Сирия.

На второ място- анексиране на част от територията на Сирия, разположена на юг от турската граница, около Алепу (Халеб), провинция Идлиб и Хатай – територия, населена с туркмени, които Турция смята за турци.

Трето – недопускането на формирането и установяването на независима държава на кюрдите или Кюрдистан. В преследване на тази цел Турция проведе няколко десетки военни операции срещу кюрдските отряди „пешмерга“ в Северен Ирак, нанасяйки им въздушни удари, нарушавайки многократно въздушното пространство на Сирия и на Ирак.

За осъществяването на тези цели Турция предприе следните стъпки: От самото начало на конфликта в Сирия тя организира, финансира, обучи свои милиции на основата на туркмените, като „Джаеш ал Фатах“, които поведоха битка срещу президента Асад. Участва във финансирането, подготовката и организирането на „Джабхат ан Нусра“, която се приема за клон на „Ал Кайда“, и други бойни групи от ислямисти. Това са така наречените бойци на „умерената опозиция“. Ако изобщо някога в Сирия е имало „умерена въоръжена опозиция“, то това вероятно беше Свободната сирийска армия, но тя отдавна беше анихилирана от ислямистките групировки и на практика вече почти не съществува.

Доколко е умерена видяхме наскоро, когато животните, които разстреляха във въздуха руския пилот, снимаха подвига си и гордо го показаха на света в знак на „умереност“. Разбира се Турция си сътрудничи и с Катар, и със Саудитска Арабия – другите две сунитски салафитски държави, които финансират гражданската война в Сирия.

Много съществени и важни са отношенията между Турция и терористичнаата организация „Ислямска държава“. Те са стратегически съюзници от самото начало на гражданската война в Сирия, която набързо премина в ислямистко настъпление. Съюзници са по линията на общите си цели – свалянето на Асад и войната срещу кюрдските сили. Има многобройни твърдения и факти, включително от сателитни снимки, за това, че ислямистки бойци се лекуват в турски военни болници. Че ИД се въоръжава със съвременни образци тежко оръжие, включително със зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) от Турция. Че бойците на ИД се обучават, тренират, подготвят и почиват на турска територия.

Преди дни главният редактор на влиятелния турски вестник „Джумхуриет“ и един от гурналистите във вестника бяха арестувани и хвърлени в затвора, защото публикуваха снимано от тях видео, което показва и доказва как Турция снабдява „Ислямска държава“ с кервани с оръжие, маскирано като хуманитарна помощ. Изключително перверзна измама прочее, да натъпчеш камиони с оръжие и боеприпаси и да ги пишеш хуманитерна помощ.

И отново западните либерални мишоци и нашенските им подгласници се снишиха и смотаха и се направиха, че не виждат бруталното погазване на свободата на словото и основни принципи на правовата демократична държава. Снишиха се и пред очевидните факти, че Турция е снабдител и въоръжител на „Ислямска държава“ А ИД от своя страна е въоръжената ръка на Турция в борбата за надмощие в Близкия изток и за доминация над сунитския ислям.

Основното финансиране, притокът на свежи пари, твърди се, суми около 1.5 млн. долара на ден за Ислямска държава става чрез изкупуването на нефта от находищата в Северен Ирак и Сирия на окупираните от ислямистите територии от страна на турски фирми в Турция. Именно руските удари върху нефтените конвои и съоръжения на ИДИЛ изнервиха максимално Турция в последните дни.

Турция и „Ислямска държава“ са най-близки съюзници. Обречени са на сътрудничество. ИДИЛ е инструмент и оръжие на неоосманистката експанзия на Ердоган в Близкия изток и на мечтата му по възраждане на Османската империя. Днес Турция и „Ислямска държава“ все повече се сливат в едно. В превръщането на кемалистката светска република Турция в Ислямска държава Турция, оглавявана от Султан Ердоган.

А провалените, безидейни, мекушави, крайнолиберални европейски лидери и нашенският обслужващ персонал от винаги готови ибрикчии и службогонци им поднасят европейския континент на тепсия.