В най-високите етажи на властта в България има много хора с различна сек*уална ориентация.

Но вместо да излязат и открито да кажат – различни сме, те се крият по дупките и с това стават още по-уязвими и зависими, твърдят политолози. В България хората са донякъде толерантни и след като премине първата изненада, ще приемат всеки такъв, какъвто е. Както приемат певците, артистите, някои телевизионни водещи и даже Елза Парини, която се не знае какво е, но пък охотно коментира всичко и цъфти на екрана, винаги когато я поканят. Или пък Мон Дьо, който често облича нещо между расо и дълга рокля, но на никого не му прави впечатление.

Ненапразно  Веселин Марешки на няколко пъти призова в парламента депутатите  да обявяват предварително  дали имат зависимости, като наблегна на  наркотични, алкохолни или хомосе*ксуални. И се обоснова, че подобни хора са най-лесни за манипулирани и най-лесно се държат с компромати. Защото рано или късно цъфва запис как някой се е търкалял пиян като свиня, дрогиран до козирката или в оргия със себеподобни. Подобни записи не стигат до медиите, но се държат от когото трябва и така се дърпат конците на прегрешилите. И се оказва натиск върху тях.

Депутатите започват да се държат неадекватно в залата, да гласуват различно от общата позиция на парламентарната група, да се превръщат в кукли на конци и тайно да работят не за избирателите си, а за противниците. Представете си, че една партия има 80 депутата и още 20 компромата. Хора, които не са в нейните редици, но някой ги държи на къса верижка със записи, които ще ги съсипят  за цял живот, ако видят бял свят. Значи тази партия има 100 гарантирани гласа и ги използва предимно за най-сериозните закони, които иска да прокара. Или при вотове на недоверие. Нормално ли е това, пита Марешки и твърди, че е чувал, че има такива записи и част от тях са изтекли от тайни разговори на премиера Борисов.

Навярно всеки помни тайната среща между  Борисов, Кокинов  и Мирослав Найденов, чийто запис заля публичното пространство. Там  Кокинов довери за един прокурор: „Той е от Ямбол,  градски ми е.  Малко си пада  гей си пада, но иначе е  умно момче…”. А Борисов  веднага допълни: „Не малко, ми направо си е откровен пе*дераст. Явно всички пе*ерасти във властта са умни. Ще започна  вече да твърдя,  съм педал, за да ме  мислят за  интелигентен и да ме уважават повече…”. И след като се посмя на дебелашката си шега, после премиерът  се изцепи, че май един друг софийски прокурор  редовно се съешавал с градския на Кокинов: „…Мо’е ли си го такова, или не мо’е? Той си пада пък малко  ма*аф ”, разсъждава замислено Борисов, а другите се съгласяват, че може. Даже е сигурна работа.

Миро Найденов пък се изпусна преди две години, че в ГЕРБ  имало аудиозапис, който лично той  бил слушал. Там е запечатана  бурната нощ, която роден политик прекарва с друг мъж. Найденов даже се възмути, че хората на Цецко, който отговаряше за подслушването тогава, си направили копие и се забавлявали, като си пускали записа. Самият той не знаел къде се съхранява оригинала, но заяви, че е „възможно  да има компромати на хомосе*суална основа, а целта им е  определени политици да бъдат държани в зависимост от тайните записи”

Самият Цветанов през 2010 година, докато беше  шеф на МВР, пък каза: „Има зависимости на магистрати. Повечето са  икономически, но съществуват и такива, свързани с наркотици, както и със се*суалната им ориентация“. Но, разбира се, не спомена за записи и имена.

Виктор Лилов пък, който е  единственият български политик, който изобщо не крие, че е гей, заяви в свое интервю: „Не смятам, че какъв си в предпочитанията си в се*са,  е определящо за твоето публично поведение. Обаче става много определящо, когато това се крие. Познавам доста български политици, които не могат да избягат от себе си, не смеят да си признаят и са непрекъсната  жертва на тази срамна според тях тайна”.

В цял свят не е прецедент да си гей. Има хиляди примери и в артистичните среди и политическите. В ЕС например има министър-председател гей, няколко кмета на големи градове, хиляди на малки градчета, депутати, евродепутати и всякакви хора във властта, на които никой не обръща внимание с каква се*суалност са и ги избират по качествата и по това колко са компетентни да си гледат работата.

Само у нас това се е превърнало в някаква срамна болест и липса на каквото и да е достойнство. Различните се крият по кьошетата, залягат в хотелите, правят се на мъже, което означава, че се срамуват от това, което са.

Не е ли по-лесно да излязат и да кажат – такъв съм, но това не ми пречи да работя за хората. Народът не е прост, няма да ги сочи с пръст и даже ще ги аплодира. Играта на криеница обаче показва, че те не са дорасли да бъдат във властта. Защото там отново са с две лица и работят с фалшивото си аз.

Работят и се страхуват да не бъдат разкрити. А кукловодите ги водят на къса верижка.

Според Марешки, списъците се пазят на сигурно място и оттам се дърпат конците на цялата държава. Там са имената на министри, депутати, магистрати, висши чиновници и полицаи.

А когато човек работи под маска и прикритие, когато е зависим от всичко и най-вече от страха си, той не е полезен за България. Или трябва да си признае с високо вдигната глава, или да се маха и да се отдаде на страстите си, без да се превръща в марионетка.

Трети вариант просто няма!

Толкова ли е страшно да си признаете?

Нищо лошо няма да се случи.

Просто ще бъдете себе си и ще ви олекне, когато кукловодите ви откачат от веригите си и съвестта ви остане чиста!

Автор Станислава Славова  Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: