До какво води пробивът на руските войски в Очеретино

Руските войски превзеха Очеретино, една от ключовите отбранителни позиции на ВСУ западно от Авдеевка. Само малък украински гарнизон все още се сражава в северозападната част на населеното място. Очеретино служеше като транспортен център на ВСУ и основна база за доставка на подкрепления в Авдеевка. Сега пред руските войски се откриват възможности за организиране на натиск върху ВСУ едновременно в три направления.

В последния доклад на Министерството на отбраната на Русия се съобщава, че „подразделенията на групата войски „Център“ са подобрили тактическата обстановка“, включително в района на село Очеретино. Редица военни командири твърдят, че руските войски са направили пробив в района.

Наистина е рано да се обяви пълното освобождаване на Очеретино, но при всички положения това ще се случи до дни. Пробивът на руските части е рязък и неочакван. Само за половин ден сутринта на 22 април руски мотострелци тръгнаха на марш на скок по железопътната линия, пресякоха я в средата на деня и в късния следобед навлязоха в централната част на града, превземайки по-голямата част от жилищните квартали, без да срещнат почти никаква организирана съпротива.

Единственият опит за контраатака беше влизането в битка в западните покрайнини на Очеретино на предните части на 47-а бригада на ВСУ, които пристигнаха в района на “Брадли”. След кратка битка украинските бойци се оттеглиха на запад. А подразделенията на 115-та отделна мотострелкова бригада на ВСУ – гарнизонът, който защитаваше Очеретино – просто са се разбягали.

Някои украински медии дори твърдят, че в Киев възнамеряват да образуват наказателно дело срещу 115-та бригада на ВСУ за изоставяне на позициите без заповед. Същото се случи миналата седмица с 67-ма бригада на ВСУ, която отстъпи от покрайнините на Часов Яр и се предаде в плен. Решено е да я разпуснат. Изглежда, че вражеското командване сега ще се опита да направи 115-та бригада изкупителна жертва, за да обясни по някакъв начин случилото се. Официално ВСУ към средата на деня на 23 април обявиха „тежката ситуация на отбраната си“, но твърдяха, че контролират по-голямата част от селището.

След освобождаването на Авдеевка Очеретино бе превърнато в нов значим рубеж на украинската отбрана в това направление. Това селище, което е разположено на високи хълмове, се превърна в крайния северен укрепен район на новата или „втората“ отбранителна линия, която ВСУ се опитаха да изградят след загубата на Авдеевка. Първата отбранителна линия бе прокопана по линията на селата Семьоновка – Бердичи и в момента тя практически е премината от руските войски.

Операцията по освобождаването на Очеретино беше идеално замислена още на етапа на планиране, както и освобождаването на Авдеевка по-рано. В Очеретино, разбира се, мащабът е по-малък, но смисълът е приблизително същият: откриване на слабите места на противника и бърз пробив между неговите укрепления.

Противникът изгради отбраната на Очеретино по уникален начин. Тъй като в това селище практически няма високи сгради, украинските въоръжени сили не го превърнаха в подсилен укрепен район.

Но изкопаха основни опори за цялостна отбрана и линия от окопи на изток и юг от Очеретино. В резултат отбраната им беше полукръг с разширени флангове и само тесен участък по пътя през “Заря” остана непокрит. Именно през него обаче руските десантни части навлязоха директно в центъра на града.

В резултат на това тези защитници се оказват полуобкръжени. Има основание да се смята, че в следващите дни те ще бъдат изоставени от врага. Днес руските въоръжени сили превзеха и съседното село Новобахмутовка, влизайки от север. Селото е паднало буквално за 1 час, защото цялата му защитна линия беше изградена да посрещне нападение от изток. В посока Новокалиновка ще бъдат прочистени и окопите, които врагът копае шест месеца.

Много се говори за това, че ВСУ бързо губят дух под ударите на руските фугасни бомби. Но случая с Очеретино не е точно такъв. Бомбите разсипват врага в района на Часов Яр, където до 40 такива падат на ден върху вражеските позиции, особено в западната част на града, докато в Очеретино такива оръжия са ненужни (няма такива укрепления). В случая с Очеретино вражеските войски за няколко часа загубиха духа си, а след това и своята боеспособност единствено в резултат на изпълнението на добре обмисления руски план за решителна настъпателна операция.

Гарнизонът на Очеретино (около 1000 души) разбира, че съпротивата е безполезна, тъй като руснаците се оказват по-хитри, по-умни и по-решителни. И накрая предпочете да избяга.

През последните дни се наблюдават няколко случая на изоставяне на укрепени позиции от ВСУ по цялата линия на съприкосновение западно от Авдеевка. Това се случва най-често поради факта, че позициите се оказват полуобградени от руските войски.

Следващата отбранителна линия на ВСУ теоретично е начертана по естествена бариера – поредица от изкуствени водоеми от Карловка на юг до Новоалександровка на север. Там са изградени опори и траншеи за ВСУ, но тази система не представлява нещо единно и цялостно. В нея има пропуски, а крайните точки са напълно оголени, както се случи с Очеретино. Ако тази линия бъде пробита, ВСУ ще трябва да се оттеглят на запад, губейки територия в дълбочина 20-25 км. навътре от сегашната си отбранителна линия.

При формирането на всички тези „отбранителни линии“ западно от Авдeевка противникът отново и отново прави груби командни грешки. Пример за това е невъзможността на ВСУ да прехвърлят сериозни подкрепления в посока Авдеевка. Руското командване от своя страна успява да идентифицира тези грешки и да ги използва на място.

Това обаче не е характерно само за Авдеевското направление. Операцията срещу укрепения район на Часов Яр също беше планирана компетентно, а операциите около Угледар и Северски бяха проведени също толкова тактически правилно.

След окончателното му освобождаване, консолидиране и ротация на частите, Очеретино със сигурност ще се превърне в опорен център за логистиката на руските въоръжени сили в това направление. Високото разположение на селището на хълмистия хребет дава възможност за наблюдение на обстановката на север, юг и запад. В бъдеще е възможно да се планират настъпателни действия, например в посока Покровка и Константиновка. Именно тук са разположени следващите укрепени позиции на ВСУ в това направление.

Все още не говорим за разпадането на фронта на противника в обширен район западно от Авдеевка, а за сериозната предпоставка това да се случи скоро. Засега ВСУ запазват сериозен съпротивителен потенциал. Врагът се е вкопчил с всички сили в Часов Яр, тъй като напускането на тази укрепена позиция окончателно ще унищожи всичките му надежди да стабилизира фронта и скоростно ще бъде изтласкан и свит в пределите на Краматорско-Славянската агломерация – като последно убежище на ВСУ в Донбас.

Евгений Крутиков

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

един коментар

  1. Западът трябва със страх да гледа как се променя Руската армия пред очите им. От вежливи зелени човечета, бойците станаха постепенно безжалостна машина, която започва все по-решително и без емоции да мачка противниците. Вси още противникът е от същата кръв и все пак, вече няма сантименти, а какво ще стане ако ломоти на френски, английски или полски? Надуващите се като пуяк зад ограда, западни армейци, ще изпитат реален шок, ако попаднат на бойното поле в Украйна. Едно е да анализираш кадри, записани от дрон, а съвсем друго, осколките от ВОГовете да те режат на части и да осъзнаваш, че няма да спрат, докато не станеш труп. Трудно е човекът да преодолее бариерата за първото убийство, но когато това стане ежедневие, той става машина и „работи“ като такава. Натовци смятат само колко руснаци са убили и от двете страни, но пропускат, колко са обучили да работят и това ще им излезе солено. Русия ще представи сметката на всеки участвал или помагал за проливаната ѝ кръв, на всеки! Най-интересното обаче е, че тогава всеки ще е сам, нищо че сега са „заедно“ и „всички сме НАТО“ и сам ще се тресе, от мисълта за възмездието.
    Очеретино беше блестяща операция на ВСРФ, но юмрукът още не е ударил. Аз лично мисля, че една от посоките ще е възлова станция Красноармейск(Покровск), чието превземане ще разкъса логистиката на цялото южно направление, а и за Славянск и Краматорск. Ако това е съгласувано с удар във фланговете на Харков, в Украйна ще настъпи безпорядък и паника, която може да доведе до капитулация или преврат с капитулация. За съжаление обаче, вероятно и в САЩ така мислят и започват пряко да прехвърлят войски и да бутат васалите си за същото. Светът може и да не преживее тази година.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *