Те са различни, но са посредствени, каквато е всяка човешка група, търсеща преимущества и привилегии над мнозинството.

Те се родиха от религията на гражданските права, която превърнаха в секта и днес вече не значи нищо. Реално тези хора проповядват и работят за налагането на фашизъм на малцинствата, но се наричат либерали.

Реално те са безродници, самоотричащи произхода си и локалния си интерес, за да служат на хегемона и имперския му център.
Те живеят в грях, но осъждат за морално разложение другите.
Те канселират таланта.
Те са политически коректни. Но те и се опитват да наложат ПК като синедрион на възпитанието, образованието и хуманитарните науки.
Те живеят в претенция и я имат за гражданско право.
Те живеят в колапса на собственото си мнение, но наричат това свобода на словото.
Те живеят в авторитарен лабиринт, но наричат това демокрация и настояват останалите да го наричат по същия начин.

Наблягат на това което са, а не на това което могат. 
Те не могат нищо, но занимават нас с целия си полов, икономически и социален транзишън. И настояват ние да го плащаме като тяхно право. Което с нищо не ги различава от тълпата на обезумелия пролетариат.

Но за разлика от пролетариата, тези самопроизвеждат правата си, без да са приносители на каквато и да е добавена стойност.
Освен тази да са ръководители на машините – защото те се имат за духа в машината, в медията, в бюрокрацията.
Затова днес машината, медията и бюрокрацията сглобяват нечувана антиутопия.
И те се надяват да останат незабелязани.

В този смисъл те са ужасяващо посредствени – много по- посредствени от пролетариата в един предишен строй. Пролетариатът преди се превръщаше в съдия над интелигенция и логика.
Днешните посредствени различни са съдии на времето. Наглостта им е да пренаписват географията, генетиката и биологията. Наглостта им стига до там да не признават компаса. Сложиха фулстоп на историята. Самоназначиха се за “умните”.
Те са разпоредители на ново неясно бъдеще, което е протофашизъм. На запад той е неосъзнат и непознаваем. На изток обаче това е ясен спомен.

Диктатурата на посредствените различни доведе у нас демокрацията до катастрофа. 
А в същото време посредствените различни говорят за катастрофа в Русия и Китай, без разбиране на процесите.
Диктатурата на посредствените доведе до спадове в цели сектори и производства, до изоставане в производството на енергия и до нови налудни идеологии, които те нарекоха “зелени”.
И накрая Диктатурата на посредствените различни доведе до война. Нямаше да е проблем вероятно, ако не бяха избрали за плацдарм тази Европа, за която мечтаехме.

Същата диктатура днес се опитва да се самосъздаде като каста на властта, представяйки себе си за единствена, модерна и всеобхватна алтернатива.
Това трябва някой да го спре. 
Ако не днес – някой ще го спре утре.
Но помислете само едно – имаме ли време за утре?

Мартин Карбовски

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: