Американският политолог Джон Миършаймър за двата основни конфликта между трите велики сили през 21 век. Как ще се развие украинският конфликт и кой ще победи. Виж тук:

Предлагаме на вашето внимание откъси от речта на Джон Миършаймър на открития дебат за наградата Холберг, който се проведе наскоро в Норвегия.

Джон Миършаймър, професор по политически науки в Чикагския университет, е известен в академичните среди като основоположник на офанзивния реализъм. Неговата теория се основава на следните предпоставки: международната система на отношения е анархична, основната цел на държавите е оцеляването, следователно основната задача е да се гарантира националната сигурност, включително чрез военно строителство и развитие.

Професор Миършаймър последователно критикува външната политика на САЩ и нейните западни съюзници спрямо Русия. Неговата позиция е съвсем ясна: няма никакъв смисъл да се използва твърд подход за решаване на украинския проблем и да се притиска Русия в ъгъла. Русия е велика сила и няма да изчезне от картата на света, когато конфликтът приключи. Природни ресурси, огромна територия, голямо население според европейските стандарти – всичко това ще остане, всичко това ще продължи да допринася за специалния статут на Русия в глобалната политика.

Разпалването на украинския конфликт е голяма грешка, защото Русия има хиляди ядрени бойни глави. Ракетите с такива бойни глави могат да бъдат използвани по всяко време срещу онези, които се опитват да играят на прокси война с Русия.

Въпреки това САЩ продължават във външната си политика да се придържат към тактиката за удвояване на залозите, ескалирайки непрекъснато конфликта. Още през 2014 г. правителството на САЩ трябваше да разбере, че разширяването на НАТО не е никак добра идея. То обаче противно на всяка здрава логика, реши да удвои натиска. И точно чрез тези действия, до 2021 г. Русия осъзна, че САЩ правят Украйна де факто член на НАТО.

И сега САЩ продължават да подтикват Украйна към война „до последния украинец“, докато те самите никак не бързат да изпращат американски войници в зоната на въоръжения конфликт, а доставят оръжие, обучават и съветват. В същото време никой от американските политици не вярва, че украинците внезапно ще победят руснаците, а се надяват на патова ситуация.

Първоначално мнозина на Запад смятаха, че ако украинците се съпротивляват активно и дълго, в дин момент Владимир Путин ще вдигне рамене и ще се откаже от операцията в Украйна. Което руско поражение ще доведе до държавен преврат в Москва. Преврат, който да доведе на власт в Кремъл прозападно правителство, което да взима такива решения, каквито са угодни на САЩ.

Но ако американските политици познаваха малко по-добре историята и политическите науки, те щяха да разберат, че това по принцип няма как да се случи. Руснаците няма да отстъпят.

Професорът е сигурен, че в конфронтацията с Русия Западът няма как да не спечели. Защото Америка няма да се бие до смърт за Украйна. А за Русия случващото се е екзистенциална заплаха и степента на решителност сред руснаците вече е от крайно висок порядък и продължава да нараства.

Западът трябва да разбере, че когато конфликтът ескалира, руснаците ще спечелят, а не Западът. Когато възникнат големи рискове за великите сили, каквато е Русия – те не се спират пред нищо. Затова Русия ще воюва в Украйна до пълна победа.

В същото време последствията за „външните дразнители“ на такава велика сила като Русия могат да бъдат необратими. Според логиката на професора влизането на Швеция и Финландия в НАТО е недалновидна стъпка, тъй като положителното въздействие върху сигурността на тези държави вследствие на този акт, е съмнително, но отрицателният ефект под формата на нарушени, увредени съседски отношения с Русия вече е налице.

В същото време западните съюзници сега предприемат редица необмислени стъпки, например засилват натиска върху Иран, което само ще ускори допълнително сътрудничеството между Иран и Русия, включително по отношение на ускоряването на ядрената програма на Ислямска република Иран , което означава появата на още една ядрена сила в Близкия изток.

Единствената мъдра стратегия за Съединените щати е да се опитат да избегнат рисковите фактори, да изгладят противоречията, които могат да доведат до ядрен конфликт, и да разработят основни принципи за по-нататъшен диалог между Запада и Русия.

Днес живеем в много опасен свят. Бих подчертал още два ключови момента: първо, нашият свят става все по-опасен с течение на времето. И второ: Той става по-опасен от света, в който живеехме по време на Студената война. Разбира се, Студената война беше опасна. Но сега ни предстоят още по-сериозни проблеми.

Защо мисля така, ще попитате? Мисля го, защото трябва да си спомните какъв беше светът, когато Втората световна война приключи и как се разви оттогава. Дайте си сметка как се промени структурата на света, защото това ще ви каже много за увеличената опасност днес от конфликти.

Когато се родих през 1947 г., светът беше двуполюсен. Системата включваше две велики сили: Съединените щати и Съветския съюз. Когато Студената война приключи през 1989 г. и, разбира се, когато Съветският съюз се разпадна през декември 1991 г., ние преминахме от двуполюсен свят към еднополюсен.

След това, около 2017 г., структурата на глобалната система започна да се променя. Преминахме от еднополярност към многополюсност, към свят, в който има три велики сили – САЩ, Китай и Русия. Така че, ако се замислите, в хода на моя живот ние преминахме от биполярност към монополярност и след това – към многополярен свят.

Какво означава това? Това означава, че в многополюсния свят, в който се намираме сега, имаме това, което бих нарекъл два конфликта на големи сили: единият е диадата САЩ-Китай, а другият е диадата САЩ-Русия. В периода на еднополюсния свят ние, САЩ нямахме голяма конкуренция по отношение на силата. Повечето от вас млади хора в тази сала, сте родени по времето на еднополюсния период.

В периода на еднополюсния свят в глобалната политическа система имаше само една велика сила – Съединените щати. Така по дефиниция не можеше да има конкуренция между великите сили, защото в системата имаше само една велика сила. В двуполюсния свят, в който съм роден аз, имаше две големи сили и една конфликтна двойка – САЩ и Съветския съюз.

И какво виждаме днес? Голяма конфликтна двойка в Азия, включваща Китай и Съединените щати, и друга голяма конфликтна двойка на европейски терен, включваща Съединените щати и Русия. Тоест, днес имаме общо две конфликтни диади в сравнение с едната по време на Студената война и нито една през периода на еднополюсния свят. В допълнение, конкуренцията в областта на сигурността е по-вероятно да ескалира в конкурентна война между САЩ и Китай и конкурентна война между САЩ и Русия. Вероятността за това е много по-голяма отколкото беше по време на Студената война.

И така, това, което искам да подчертая отново, е, че в нашия днешен многополюсен свят броят на възможните войни е по-голям, отколкото беше преди, и вероятността тези войни да започнат е много по-голяма.

Защо го казвам? Сега ще обясня позицията си и ще ви кажа какво мисля за съперничеството в сигурността между Съединените щати и Китай в Източна Азия. Просто ще ви кажа какво мисля, че става там. След това ще говоря за това, което се случва тук, в Европа, по отношение на конкуренцията между САЩ и Русия.

И разбира се, когато говоря за конкуренция между САЩ и Китай, ще се съсредоточа основно върху Тайван, а когато говоря за конкуренция между САЩ и Русия в Европа, ще се съсредоточа основно върху Украйна. Ще се опитам да ви обясня защо това са две наистина опасни ситуации.

Относно конкуренцията между САЩ и Китай: Това, което се случва е, че Китай е равностоен съперник на Съединените щати. Ако подредите трите велики сили на глобалната политическа система в момента, сега Съединените щати са най-мощната държава на планетата. Китай е втори, плътно след него, а в Съединените щати има голям страх, че китайците съвсем скоро ще ни настигнат и задминат, а Русия ще бъде на трето място. Някои експерти твърдят, че Русия дори не трябва да се смята за велика сила. Някой може да възрази, че днес живеем в двуполюсен свят, в който се конкурират само САЩ и Китай. Не съм съгласен с това. Смятам Русия за велика сила. Китай е потенциален хегемон, потенциален хегемон в Азия.

Китай става много могъщ и в международната политика, когато станете много мощен, в идеалния случай вие доминирате в своя регион. Вие сте регионалният хегемон и ще се погрижите никоя друга държава на планетата, всъщност никоя друга велика сила на планетата, да не доминира във вашия регион на света, така както вие доминирате във вашия.

Разбира се, Съединените американски щати са отличен пример за това. Ние сме единственият регионален хегемон, който през 90-те години овладя целия свят. Ние доминираме в Западното полукълбо – над двете Америки, доминираме в Европа. Никой американец не си ляга тревожен, че някоя друга държава в Западното полукълбо ще ни нападне. Защо? Защото ние сме Годзилата! Начинът, по който е създадена международната система, е, че искате да сте Годзила и искате да сте единствената Годзила на планетата.

Е, китайците разбраха това. Китайците искат да доминират в Азия така, както Съединените щати доминират в Западното полукълбо. Китайците много добре знаят /и помнят!/ какво ти се случва в международната политика, ако си слаб. Наричат го ерата на националното унижение. В Китай този унизителен период продължава 100 години – от края на 1840-те до края на 1940-те години.

Тогава те бяха слаби, а когато бяха слаби, тях ги използваха. Можете да сте сигурни, че те искат да си осигурят позицията на най-мощната нация в Азия и можете да сте сигурни, че биха искали да изтласкат американците с техните военни бази от първата верига острови – Тайван, после и от втората верига острови – Япония, Южна Корея и Филипините… и изобщо – целта им да изтласкат американците колкото се може по-далече от Китай.

Най-добрият начин да оцелееш в международната политика е да бъдеш регионален хегемон. От известно време насам китайците превръщат цялата си икономическа мощ и във военна такава. Как реагират американците на това? Ясно е, че американците не търпят регионални хегемони в еднополюсната си система, според която в света може да има само един център на влияние – Вашингтон.

Историята на 20 век доказва това много ясно. Съединените щати изиграха ключова роля в победата над имперска Германия, имперска Япония, нацистка Германия и Съветския съюз. Това са три войни- две световни и една студена. Целта ни през целия 20-ти век беше да не позволим на нито една от тези четири държави да доминира в Европа или Азия. Можете да бъдете сигурни, че цеелта ни сега е да не позволим на Китай да доминира в Азия.

И за това ние не само ще приложим стратегия за пълно ограничаване, но също така ще се включим в политика на „връщане назад“ или отблъскване. Тоест ще се опитаме да отслабим Китай по същия начин, по който отслабихме Съветския съюз по време на Студената война. Китайците, разбира се, напълно разбират това и ще положат много усилия, за да се опитат по някакъв начин да преговарят с нас.

И в същото време, както казах, китайците имат дълбок интерес от постигането на регионална хегемония. Колкото по-силен е техният икономически растеж, толкова по-бързо и качествено те ще развият военния си потенциал за постигане на желаната от тях регионална хегемония. Ето защо САЩ в момента се опитват всячески да забавят икономическия растеж на Китай.

Така че в Източна Азия имаме интензивна конкуренция за сигурност между Китай и Съединените щати. Основният фокус в момента е Тайван, а Тайван е наистина опасна ситуация. Дори в историята на Студената война от 1947-1989 г. не е имало подобна ситуация. Берлин не беше еквивалент на Тайван.

Защо Тайван е толкова опасен? Първо, китайците смятат този остров за своя свещена територия и отчаяно си го искат обратно. Второ, американците няма да позволят на Китай да си върнат Тайван, защото той е от голямо стратегическо значение за САЩ.

Какво всъщност се случва сега? Съединените щати укрепват все повече отбраната на Тайван. Визитата на Нанси Пелоси е само един от показателите, че САЩ гледат на Тайван като на своя територия. И това, разбира се, ядосва китайците, защото това е свещена за тях територия. От Тайван тръгва комунистическата революция в Китай, която издига на власт Мао Дзедун и ККП. И тук влиза в действие национализмът, който само се подклажда от американците, които пречат на връщането на Тайван. Това създава голямо напрежение.

И третата причина е, че е лесно да си представим една студена война в Източна Азия, която ескалира в гореща война за Тайван, защото това ще бъде битка за остров в огромна област. По време на Студената война беше трудно да си представим започване на война в Централна Европа, защото имаше две огромни армии с хиляди ядрени бойни глави на въоръжение. Ако тези огромни армии се изправят една срещу друга с всички тези ядрени оръжия, вероятно всички ще умрем.

Така че, когато имахме военни учения по време на Студената война, беше много трудно да започнем война в Европа, защото всички разбираха какви ще са последствията. Много по-лесно е да си представим война, избухнала заради Тайван. Това е малък остров в средата на голям воден басейн. Между другото, две други потенциално горещи точки на териториалния конфликт в Източна Азия са Южнокитайско море и Източнокитайско море. Следователно човек лесно може да си представи война, която пламва над тези две морета.

Сега разбирате разликата между Студената война от миналия век в Централна Европа и новата Студена война в Източна Азия между Китай и Съединените щати за Тайван, Южнокитайско море или Източнокитайско море. Така че в Източна Азия назрява голям проблем. Не казвам, че войната е неизбежна, но ще бъде много трудно да се избегне ескалирането на интензивната конкуренция за сигурност в истинска война.

Хайде сега да сменим темата. Да отидем в Европа и да поговорим какво се случва в Украйна. Тук ще се спрем основно на диадата САЩ-Русия. Много е важно да се разбере, че американците контролират страните от Европа. Неслучайно Путин не иска да говори с европейците. Той иска да говори с американците. Той знае кой е главният шеф. Така че, когато мислите за войната в Украйна, това, което наистина има най-голямо значение, са САЩ и руснаците. Е, в допълнение, разбира се, и украинците. Европа се явява просто послушен изпълнител на заповедите на Вашингтон.

Традиционното обяснение на Запада в момента относно това, което се случва тук е, че Путин е империалист и иска да върне земите на Руската империя или да възроди Съветския съюз. Какво възнамерява да прави в Украйна? Да завладее тази страна, да я окупира и да я интегрира в една разширена велика Русия.

Западните анализатори твърдят, че Украйна е само първата му спирка и когато Путин приключи с нея, ще нападне и други държави, като Естония, Латвия, Литва, а може би и Полша, кой знае? Но тази позиция се основава на западното схващане, че Путин е империалист. Той е агресор, който се интересува от изграждането на империя. Това е общоприетата западна гледна точка, която всички знаете. Вярвам, че повечето от вас дори вярват в това.

И вероятно няма да се съгласят с мнението ми, което е различно. Няма доказателства в подкрепа на това, че Путин се опитва да възроди Руската империя или СССР. Мисля, че ако възнамерявате да изтъкнете този аргумент, трябва да предоставите доказателства за казаното. Дайте доказателства или поне аргументи за това, че Путин иска да завладее Украйна и да създаде велика Русия. Трябва да предоставите доказателства, че той е смятал, че може да го направи, и трябва да предоставите доказателства, че го е направил.

Ала няма никакви доказателства. И искам да подчертая тази дума – няма. Няма доказателства, че той е искал да завладее Украйна, или да създаде велика Русия, или да завладее друга държава. Няма доказателства, че той е смятал, че е възможно. Няма данни той някога да е казвал, че ще го направи. Освен това той не разполага и не е имал ресурс и възможности за това.

Руснаците нахлуха в Украйна със 190 000 души. 190 хиляди човека не могат да завладеят територията, която е дом на повече от 40 милиона души. Когато германците нахлуха в Полша през 1939 г., армията им наброяваше 1,5 млн. За да завладеете страна като Украйна, да я окупирате и да я присъедините към вашата страна, имате нужда от огромна армия. Няма как да го направите с армия от 190 000 души.

Освен това този човек, Владимир Путин, не разполага с такава професионална армия като армията на Вермахта. Путин има малка армия и това не е Вермахта. Руската армия във вида, в който е сега, няма да може да завладее цяла Украйна. Ако погледнете използваната стратегия, тогава аргументът ми има смисъл. Това не е случаят, когато Путин се държи като империалист.

Моят аргумент е следният: Опитите на Запада да превърнат Украйна в НАТОвски плацдарм на границите на Русия се разглеждат от руснаците като екзистенциална заплаха. Украйна е най-ярката от всички червени линии, както каза Бил Бърнс, някогашен посланик на САЩ в Москва и настоящ шеф на ЦРУ. За руския елит идеята за вкарване на Украйна в НАТО, идеята за вкарване на Украйна в ЕС, идеята, че ще насърчим „оранжева революция“ и ще превърнем Украйна в прозападна либерална демокрация е неприемлива.

Това беше и е екзистенциална заплаха за руснаците, защото руснаците и украинците са един и същи народ. Половината руски граждани са украинци и половината украински граждани са руснаци. От дветее страни на общата им граница живеят близки роднини в прекия смисъл на тази дума. И попадне ли Украйна под западното господство, то тези идеологически процеси много бързо ще се разпространят и в Русия, деградирайки нейното общество. Може да не смятате това за екзистенциална заплаха, но това, което мислите вие, няма значение. Единственото, което има значение, е какво мислят руснаците, а руснаците го видяха като екзистенциална заплаха. Те ни уведомиха недвусмислено, че това е екзистенциална заплаха и каква беше нашата реакция? Игнорирахме казаното от тях

Защо го направихме? Ще ви кажа защо. Защото руснаците бяха слаби. Това се случва, когато си слаб в международната политика. Руснаците от самото начало протестираха срещу разширяването на НАТО. Първият транш е извършен през 1999 г., вторият транш на разширяване е извършен през 2004 г., нали?

Руснаците шумно протестираха всеки път. Не обърнахме внимание. Просто ги притискахме и ги карахме да го приемат. Бяха слаби и тъй като бяха слаби, ние сметнахме, че можем да го направим. Успяхме през 1999 г. През 2004 г. също успяхме, а през 2008 г. казахме: ще ще вкараме Грузия и Украйна в НАТО. Тогава руснаците ясно казаха: няма да го направите, няма да ви позволим да го направите. Ще се съпротивляваме. Това е ясно отдавна.

А ние какво направихме Упорито продължихме да удвояваме залозите. Просто продължихме да натискаме и да натискаме, и да натискаме. Трябва да се разбере че от руска гледна точка настоящият военен конфликт е реална заплаха за съществуването им. Те трябва да спечелят тази война. Те не могат да си позволят да загубят.

Ако приемете аргумента, че Путин е империалист и той просто иска да завладее още малко територия, за да създаде по-голяма Русия, тогава можете да сключите сделка за примирие и да прекратите тази война. Ако обаче си представите, че руснаците виждат това като екзистенциална заплаха, ще мислите за този конфликт по съвсем различен начин, защото си имате работа с велика сила, въоръжена до зъби с хиляди ядрени бойни глави, която е изправена пред екзистенциална заплаха .

Това е моето виждане за руската визия за това как това трябва да свърши. Те трябва да спечелят.

Каква е американската политика и каква е украинската политика? Американската политика е: „ние ще победим руснаците в Украйна“. Това, разбира се, е политиката на Запада. Норвегия е дълбоко въвлечена в тази политика. (Речта си Миършаймър изнася пред норвежки студенти – б.р.) Така е, нали? Западът декларира, че иска да унищожи руската икономика със санкции и да насърчи смяната на режима в Кремъл, а след това да изправи Путин на съд и вероятно дори да унищожи Русия. Това е нашата цел. Ще спечелим, смятаме, че можем да спечелим в Украйна.

Путин обаче смята, че Русия трябва да спечели. Ние мислим, че можем да спечелим, а украинците са прост въпрос. Разбира се, от тяхна гледна точка, те искат да си върнат цялата територия и да отслабят руснаците колкото е възможно повече, така че Русия да не може да се върне.

Така че, в този конфликт руснаците се борят да постигнат неоспорима победа. А украинците и американците се борят да постигнат безспорна победа. И какво следва? Това показва, че няма дипломатическо решение. Затова всички по принцип разбират, че тази война ще е продължителна патова ситуация. Или поне смятат, че това ще бъде продължителна безизходна ситуация, защото просто няма изход.

Има още един аспект, който е най-притеснителен. Това е възможната ядрена ескалация. Русия смята, че е изправена пред екзистенциална заплаха и отново, няма значение какво мислите вие. Руснаците мислят така. Те смятат, че са изправени пред екзистенциална заплаха. Какво ще стане, ако НАТО успее? Какво ще стане, ако започнем да побеждаваме и руската армия се върне обратно в границите си? И ако наистина започнем да се приближаваме до границите на Русия?

Когато казвам „ние“, имам предвид украинските сили, подкрепяни от мощта на НАТО. Руснаците вероятно ще използват ядрени оръжия, за да спасят положението. Това е велика сила, която е изправена пред екзистенциална заплаха и губи. Не мислите ли, че тя ще обмисли сериозно използването на ядрените си оръжия? Можете да сте сигурни, че ще го направи.

Обичам да разказвам историята за Япония през 1945 г.

1945 г. Американците побеждават Япония до август 1945 г. Японската империя беше унищожена. Но въпреки това не успявахме да накараме японците в самата Япония да вдигнат ръце и да капитулират. Мислехме, че ще трябва да нахлуем на японските острови. Отбелязахме огромни загуби в жива сила за превземането на малкия остров Окинава и на миниатюрното островче Иво Джима и не искахме да нахлуваме сухопътно в големите японски острови. Бяхме отчаяни, искахме на всяка цена да избегнем нашествие на японските острови. И знаете ли какво направихме? Хвърлихме две атомни бомби върху Япония. Можехме да го направим, защото японците нямаха собствени ядрени оръжия и нямаше да ни отмъстят.

Е, имам новина за вас. Украинците нямат собствено ядрено оръжие и ако руснаците използват ядрено оръжие в Украйна, Киев няма да може да отвърне на удара. Както се досещате, ние също не се готвим да започнем новата война на Труман (във Виетнам), използвайки ядрени оръжия и рискувайки световна атомна война в защита на Украйна.

И така… Виждате, че потенциалът за ядрена ескалация тук е реален и като се имат предвид последиците, този потенциал не е необходимо да е много висок, за да накара всички да се замислят сериозно. Трябва да разберете, че действа странен парадокс: колкото по-успешно водим войната в Украйна, толкова по-вероятно е руснаците да извадят ядрените си оръжия. Това не означава, че те непременно ще го направят. Това означава, че възможността да се случи става все по-реална и голяма.

И така, в заключение: Историята, която ви разказах тук, е следната: многополюсният свят, в който сега живеем, има два открити потенциални конфликта между велики сили и двата, както се опитах да опиша, са много опасни. Така че всички вие трябва да се страхувате много от света, в който живеете, и още повече от света, към който се движим.

Автор: Джон Миършаймър

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: