Започва глобалното информационно шоу „Кой загуби войната в Украйна?“. В този план се отличи коментарът на Washington Post. Според бившия старши анализатор на ЦРУ Лари Джонсън „анализът на западните медии в момента по тази тема е повърхностен и повтаря много неверни твърдения, направени от украински служители“. По-ясно казано, войната е загубена и се търси кой да опере пешкира. Кой да поеме вината? Дали обаче американският военен министър Остин и генерал Мили реално някога са вярвали, че ВСУ има шанс да пробие руските отбранителни линии? Американската разузнавателна общност още в самото начало бе песимистично настроена по отношение на украинския контранаступ. Западът подцени способностите на Русия да се самовъзстанови след техническите си отстъпления в Харковска и Херсонска област миналата година. А Русия нямаше как да не отстъпи, тъй като тя нямаше подготвена армия за инвазия и навлезе в Украйна, и стигна до Киев с едва 150 хил. войници, една трета от които донбаски опълченци. Ето ви още едно доказателство за това, че до началото на инвазията на 24 февруари, 22 г. никой в Москва не е планирал да превзема Украйна.

Натовците не вярваха, че за съвсем кратък срок руският ВПК ще заработи на ускорени обороти. За протокола: руският ВПК произвежда месечно 7-пъти повече боеприпаси от този на колективния Запад. Нещо повече. Южна Корея произвежда повече боеприпаси от всички европейци взети заедно. В действителност истината е, че военните от НАТО нямат победа в конвенционален военен конфликт вече повече от 70 години. Според Washington Post, генерал Мили е направил коментар достоен за холивудския герой Рамбо: „Не трябва да има руснак, който да заспи, без да се чуди дали ще му прережат гърлото посред нощ“. Сигурно генералът е прекалил с гледането на холивудска продукция, която е формирала неговия начин на мислене. По този повод Лари Джонсън нарича „клоун“ генерал Мили. Типичното за янките високомерие в днешно време се превръща в една от най-големите им слабости. Най-вече, когато не е подплатено от адекватни ресурси, отговарящи на тeхните претенции. Лари Джонсън обвинява американските военни, че са съставили „плановете за битка на украинците, в изпълнението на които планове самите американци имат НУЛЕВ опит“. Обучението на ВСУ от НАТО е било ограничено и преди всичко неадекватно. Лари Джонсън обвинява в „безумие“ администрацията на Байдън… „особено по отношение на затлъстелите клоуни като SecDef Austin и бившия CJCS Milley“.

Реално какво се случва зад кадър в Украйна?

Компании като BlackRock вече са изкупили първокласни недвижими имоти и земеделска земя. Други вече са подписали споразумения с Киев за съхраняване на химически отпадъци на украинска територия. Сега усилията са да се замрази фронтовата линия и Русия да не заема повече нови територии… за да могат транснационалните компании да си запазят бизнеса и печалбите. Това е причината да бъде активизирана руската „партия на мира“ начело с олигарха Абрамович и неговата компания от себеподобни притежатели на недвижими имоти, преди всичко на Лазурния бряг и Албиона. Какво мисли Кремъл по тези въпроси не е съвсем ясно. Ще постави ли под свой контрол Кремъл градовете Одеса, Харков, Николаев…? Ще има ли още „жестове на добра воля“ или „нас опять кинули“? Не е ясно. Путин продължава със своята прословута „стратегическа мъглявина“ и динамично геостратегиране. В нашето информационно пространство продължават да се сервират нискокачествени компостирани пропагандни клишета, които пудрят изпържените мозъци на родната биомаса. Сегашното правителство и политическа класа на статуквото ги ретранслира непрестанно защото тази „технология“ пълни гарантирано собствените им джобове. Изпълнителната и законодателна власт в България действат като колективен Остап Бендер. Без НИКАКВИ изключения. Нали така? Или все още има наивници? Колкото по-бързо излезем от новинарския виртуално-пропаганден балон, толкова по-бързо ще разберем реалния свят, в който живеем. И какво ни чака в бъдеще.

Коя е далечната стратегическа цел на САЩ? Не е Украйна. Тя е само бонус със своя чернозем, газови находища и полезни изкопаеми. Ако не успеят да запазят този бонус за себе си няма да е голяма драма. Далечната и крайна стратегическа цел на „дълбочинната държава“ (ДД) е Арктика, която е голямото бъдещо икономическо бойно поле. Да превземат Русия е цел недостижима, но виж – да сложат ръка на Арктика с нейните 30 % запаси от световния нефт и 20 % от световния газ – това по-може да им се получи. Затова сега в Украйна САЩ търсят максимално изтощаване на Русия. За да нямат руснаците остатъчен ресурс да защитят своите жизнени интереси в Арктика както по отношение на ресурсите в тяхната зона, така и по отношение на Северния морски път. Това е причината войната на украинска територия да се води до последния украинец. За Зеленски спирането на сраженията е равносилно на политическа и всякаква друга смърт. Анализът на войната в Украйна през „арктическа оптика“ позволява да се разбере адекватно защо Западът саботира готовото споразумение между Киев и Москва през април 2022 г. Тогава британският премиер Борис Джонсън и шефът на американския Пентагон Лойд Остин успяха да разубедят Зеленски да не подписва вече парафиран проект на мирно споразумение с Руската федерация. Въпросният документ бе коментиран и показан публично от Путин. Украйна е само стъпка към желания контрол на Арктика, която засега е зорко „попечителствана“ от Русия със съдействието на Китай. В този план на разсъждения… България заедно с Прибалтика, Полша и Румъния е във втората партида съчки, които се подготвя да бъдат хвърлени на кладата в името на стратегическите цели на „дълбочинната държава“.