Автор: Марк Епископос, theamericanconservative.com

Първоначално обявеното от САЩ скромно намерение да помогне на Украйна да се защити, се превърна в стремеж за нанасяне на съкрушително поражение на Москва

Войната в Украйна се приближава бързо към първата си годишнина. Има надеждни сведения от редица разузнавания, че този петък ще настъпи неприятният повратен момент в сблъсъка – мащабна руска зимна офанзива.

Украинският президент Володимир Зеленски описа ситуацията на фронтовата линия в момента като „много тежка“, отбелязвайки, че руснаците атакуват по много посоки на изток и юг. Олексий Арестович, който до скоро беше топ съветникът на Зеленски, е по-директен: „Аз вече не съм официално лице, мога да говоря каквото си искам. И ще ви кажа следното: Може всички в момента да твърдят, че ние гарантирано ще спечелим войната, но това е крайно невероятно“, каза той в интервю.

Този мрачен обрат може и да е изненадващ за голяма част от западната публика, на която през последните единадесет месеца категорично беше казвано, че Украйна печели. Човек трудно може да прегледа сутрин новините, без да попадне на поредната статия, обикновено препечатана от украинска медия или цитираща украински официални източници, в която се разказва, че руските сили се разпадат по шевовете и се провалят по всички фронтове, мобилизираните им войници се предават на тълпи, и са им раздали оръжия, които не могат да стрелят, Москва вече е (или е на ръба) да бъде смазана под западните санкции… а напоследък също и че „времето работи за победата на Украйна“.

Но онези, които наблюдават по-задълбочено конфликта от самото начало, виждат съвсем ясно, че нещо се е променило. Безгрижно-оптимистичните и възторжени изказвания на политици и медии от 2022 г. внезапно отстъпиха място на по-тревожна, дори песимистична реторика.

Американският секретар по отбраната Лойд Остин призна през януари на конференция във въздушната база „Рамщайн“, че Украйна има много малък прозорец, за да организира ефективна контраофанзива. „Ние имаме прозорец, между сегашния момент и пролетта, когато те (руснаците) ще започнат операцията си, контраофанзивата си. Това не е много време и ние трябва да сглобим правилните възможности за украинската армия да ги удари преди това“, каза той.

Западната коалиция срещу Русия е изправена пред сериозни предизвикателства в усилията си да събере достатъчно ресурси, за да поддържа украинските военни усилия, както става ясно от все по-паническите изявления на топ политици. „Ако не изпратим военно оборудване на Украйна през идните седмици, Путин може да спечели. Той може да спечели в Украйна и ние не знаем къде той ще спре“, каза полският президент Анджей Дуда пред „Фигаро“.

С риск просто да отбележа очевидното – това не звучи като публично послание от хора, които са уверени в изгледите за неминуема украинска победа. Не само, че времето очевидно не е на страната на Украйна, но сега ни се съобщава, че Киев може да изгуби войната в рамките на следващите няколко седмици, ако не се вземат драстични мерки.

Трудно можем да омаловажим драстичната промяна в тона на западните коментари в период на последните няколко месеца. Как стигнахме до тук и накъде води това? Както и при другите зле замислени външнополитически начинания през последните няколко десетилетия, трагедията, разиграваща се в Украйна, беше напълно предвидима.

Първоначално декларираните намерения на Запада в отговор на инвазията на Русия на инвазията от 24 февруари 2022 г. в Украйна, бяха – да се обезкърви Русия както чрез санкции, така и на бойното поле, в опит да се осигурят възможно най-добрите условия за Киев на масата на преговори. Но тази първоначална западна цел скоро беше отменена – случи се огромна промяна в мисията.

Одързостени от привидно плахия начин по който Русия започна своята Специална операция, някои политици и коментатори от западните столици заключиха, че Украйна може да спечели тази война напълно. Никой не отчете, че Русия стъпва толкова меко в Украйна, не защото е слаба военно, а защото счита местното украинско население за руско. Западните центрове на силата изтълкуваха това неубедително представяне на руската армия като огромна военна слабост. „Разбира се, че украинците могат да спечелят“, каза говорителят на Пентагона Джон Кърби през април. „Доказателството е тъкмо в развитието на военните действия, което наблюдавате всеки ден… абсолютно могат да спечелят.“ Украйна е в готовност да победи толкова решително, продължиха тезата му още няколко западни лидери, че резултатът може да бъде не само смяна на режима в Москва, но и разпадане на руската държава.

И така, първоначално декларираното от Запада скромно намерение да помогне на Украйна да се защити, се превърна в зле обмислен стремеж същият да използва Украйна като пълноценен и единствен таран, с който да се нанесе съкрушително поражение на Москва.

Каква е ползата от политиката на Белия дом в Украйна една година по-късно? Преждевременните прокламации на финансовия колапс на Русия не се материализираха, а дълготрайният ефект от западния режим на санкции остава в най-добрия случай двусмислен.

Колкото до „големите“ руски загуби в жива сила в Украйна – две независими разузнавания посочиха, че за 1 година военни действия руската армия е загубила между 14 и 15 хил. военнослужещи. Причината е в спецификата на сухопътната война, която се води там – основно чрез артилерийски двубои, в които руската страна има смазващо превъзходство от 20:1. Очевидно е, че латентната военна жива сила на Русия дори не е закачена, тя никак не е намаляла от 24 февруари насам. За сметка на това руската военна машина бързо увеличи производството на ключови оръжия и в момента предприема стъпки за увеличаване на бездруго значителните си човешки резерви в района на бойните действия. Макар да е трудно да се прецени дълготрайното въздействие на тези усилия, Русия вече многократно опроверга украинските и западните предсказания за неизбежно изчерпване на материалните й ресурси.

Западните столици погрешно възприеха и анализираха тактическите победи на Украйна край Киев и в районите на Харков и Херсон като трайно стратегическо предимство. Те разчетоха грешно и причините за слабото представяне на Русия в ранните етапи на войната – което се дължеше повече на грешни политически предположения за реалното състояние на украинската държава, отколкото на способността ѝ да води война. А освен това Вашингтон силно подцени устойчивостта и мащаба на секретната руска военна промишленост.

Украинският народ понася тежестта на тези сериозни грешки в преценката. Украинските въоръжени сили претърпяха тежки загуби в човешкия си резерв (малко под 300 000 убити войници до момента), украинската икономика се срина с повече от 30% само за последната година, а страната е изправена пред криза на обезлюдяване с „катастрофални“ размери. Възможно е да се каже, че победата изглежда така, но само ако пренебрегнем ужасяващата преса на войната върху хората, които нашата намеса уж трябваше да спаси. Колко още такива „победни“ месеци може да понесе Украйна?

През ноември ген. Марк Мили направи оценка, че относителното преимущество, което Западът осигурява на Украйна над Русия е стигнало своя връх и призова американската администрация да вземе инициативата и да търси дипломатическо решение. Руснаците също дадоха сигнал в края на 2022 г., че са отворени за цялостни преговори. Очаквано, Мили беше публично олпуган от Киев и нахокан от властите в Белия дом, чието намерение беше да продължат да следват досегашния си курс на ескалация на конфликта и все по-мащабна милитаризация на Украйна.

Москва, подобно на Мили, знае, че мирните споразумения трябва да отразяват реалностите на терен. Малко вероятно е Кремъл сериозно да се ангажира с преговори, докато руската зимна офанзива не само че не е на приключване, ами още не се е разгърнала в пълния си мащаб. Възможността да се приключи тази война при най-добри условия за Украйна и Запада може вече да е отминала, тъй като руските сили изглеждат в кондиция тепърва да бележат значителни победи през идните месеци, а ясна перспектива за стратегическа и решителна украинска контраофанзива няма.

Надеждите на Вашингтон да постигне нещо, което да може основателно да нарече победа, или да обезпечи някаква скорошна възвращаемост на колосалната американска инвестиция в Украйна, все повече избледняват с всеки изминал месец. За нашите съюзници, а също и за противниците ни става все по-очевидно, че Белият дом, който в един момент измисли опасната и лошо дефинирана идея за тотална победа над Русия, сам се притиска в ъгъла.

С бавното приближаване на войната към грозната ѝ развръзка, администрацията на Байдън ще се изправя пред все по-болезнени избори при определяне на украинската стратегия. Тя трябва да търси малкото, което може реалистично да бъде постигнато, без да засилва растящия риск от катастрофална ескалация отвъд критичната точка.

Авторът: Марк Епископос е изследовател и анализатор, притежава докторска степен по въпросите на националната сигурност и международните отношения.

Източник: theamericanconservative.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: