През 1924 година се ражда синът Серго – единственият официално признат наследник на Берия. Той се старае да му даде най-доброто образование. От съвсем малък учи наведнъж 6 чужди езика – немски, английски, френски, холандски, датски, японски. Преподавателите с радост ходят в къщата на Берия, който по това време вече е един от ръководителите на съветска Грузия. И продължава да се издига – през 1926 г. е назначен за шеф на ЧК. По-късно и за министър на вътрешните работи. Като такъв подписва смъртната присъда на своя тъст Александър Гегечкори. Това се случва през 1928 г., когато в Тбилиси идва на визита персийският шах. В чест на високия гост е даден банкет. Александър, подпийнал, подарява на персиеца царска сабя, която е секвестирал (или иначе казано – откраднал) от мудея. След сълзлив тост видният партиец дори се втурнал да целува ръка на шаха и жена му.
Вечерта след банкета Гегечкори се самоубива. Според разказа на съпругата му, преди това той е посетен от група партийни другари начело с Лаврентий, които го обвиняват в нарушение на комунистическия морал. След като си тръгват Александър взима пистолета си и пуска куршум в главата си.
Едва ли в постъпката на Берия има някакъв особен цинизъм. Той е най-обикновен чекист, който си върши работата без да му пука за свой или чужд. Този му стил не се харесва на повечето от висшите партийци. Те така го мразят, че се налага Лаврентий да моли своя покровител Серго Орджоникидзе да го махне не само от ЧК, но и от Грузия: „За 10 години работа в ЧК си спечелих за врагове не само контрареволюционните елементи, но и част от нашите другари. Затова много хора биха се радвали ако напусна. С името ми започва да се свързва всичко станало в района в последните години. За много от другарите аз съм първопричина за всички неприятности, които са ги сполетели в последно време“. След това писмо Сталин с подкрепата на Орджоникидзе не само не уволнява Берия, но го прави първи секретар на Компартията в Грузия. Така той става шеф на тези, които яростно желаят махането му.
Лаврентий Павлович никога не пропуска случай да демонстрира своята преданост към Сталин. Когато той идва на почивка в Абхазия, Берия устройва истински пир – виното се лее като река, а за настроението се грижат най-добрите артисти на

републиката. Сталин много харесва горещото желание на Берия да жертва живота си за него. През 1933 г., когато двамата плават по езерото Рица, катерът им е обстрелван от граничари, които не са предупредени, че важният гост почива там. Докато куршумите свестят, Лаврентий се хвърля пред вожда. Така се спасява от разследване по прословутото дело за атентат срещу Йосиф Висарионович. По-късно зложелатели започват да твърдят, че изстрелите са поръчани от Берия, за да демонстрира своята вярност към вожда. Доказателства за тези твърдения така и не са открити.
След като става първи човек в Грузия, Берия се посвещава на старата си мечта и започва да се занимава с архитектура. Тбилиси, който е конструиран според неговия план, дълги години е сочен като един от най-благоустроените градове на СССР. Берия прави и революционни промени в селското стопанство, по онова време – доста западнало. Теоретиците от Москва искат в републиката да се засажда жито и да се множат колхозите. Без да ги слуша, Берия заповядва отглеждането на култури, които не се раждат другаде, като чай, цитрусови плодове, тютюн, елитни сортове грозде. Тъй като не вярва кой знае колко в бъдещето на колхозите, той раздава на селяните земя.
По-късно в постановлението за престъпните антидържавни и антиправителствени действия на Берия ще пише: „Под различни предлози той винаги спира решенията на Кремъл за селското стопанство. Сега вече няма съмнения, че този подъл враг на

народа е целял да саботира колхозите“.
През есента на 1938 г. Сталин решава да смени шефа на НКВД, както вече се казва ЧК. Дотогава тайната полиция е оглавявана от Николай Ежов. Масовите репресии по негово време все повече и повече се свързват с името на Сталин, затова вождът решава да вземе мерки.
На току-що назначения Берия е позволено да направи голяма чистка. Всеки пети чекист е уволнен, а много от служителите са направо разстреляни. Едновременно с това са преразгледани повече от 100 хил. дела на „необосновано осъдени“ по рано хора. Правата на НКВД се увеличават. На следователите са разрешени мъченията на всички явни врагове на народа. Продължава и масовата депортация на цели народи от източната част на СССР, а в Катин са разстреляни пленените полски офицери.
„Партията винаги е умеела в подобни случаи да хвърля вината за своите грозни престъпления на когото й хрумне“, пише в спомените си Серго Берия и дава за пример трагедията при Катин. „За разстрела на полските офицери единодушно гласува цялото партийно ръководство. Единственият човек от Кремъл, който открито се обяви против тази подлост, е баща ми. Той обяснява своята позиция на заседание на Политбюро така: „Войната е неизбежна. Полският армейски корпус е наш потенциален съюзник в борбата с Хитлер. Така или иначе ние ще нахлуем в Полша и затова полската армия трябва да бъде на наша страна в бъдещата война“.

3 част от „Биографията на Лаврентий Берия ВИЖ ТУК:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: