Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Биография на чудовището Лаврентий Берия – 1 част – с видео

Лаврентий Берия

Биографията на Берия е сурова и зловещаа като самия него и времената, в които е роден. Човекът, пратил на заточение милиони хора от единия край на Русия в другия, не обичал родното си място в Узбекистан. То и не блести с нищо особено. Берия е роден като син на бедни селяни на 17 март, 1899 г. в планинското село Мерхеули. Въпреки скромния си произход, майка му се гордее с далечно родство с князете Дадиани. Несметно богатата фамилия управлява Грузия с размах и дори е напирала за властта в София. Виколай Дадиани е изборът на руския зар Александър Трети за български княз през 1886 година, чрез който се надява да държи страната ни в орбитата на Москва.
Неофициалното предложение е отклонено от българските депутати и Николай остава да пръска парите си в Грузия.
Височайшото родство не помага на майката на Берия Марта, когато остава вдовица с три деца на ръце. За да ги спаси от немотията, за тях започва да се грижи братът на Марта, а тя се пренася при Павел Берия – побойник, неведнъж лежал в затвора. От тази връзка също се раждат три деца. На двегодишна възраст най-голямото момче умира от едра шарка, дъщерята Анна остава глухоняма заради същата болест. За Марта остава една – едничка радост – синът Лаврентий. Тя настоява на всяка цена момчето да отиде да учи, за да стане чиновник, което за простия селянин е върхът на социалната стълбица. Когато навършва 8, Берия заминава в училището в Сухуми и оттогава много рядко се връща в Мерхеули.
За да го издържа, баща му продава половината си къща. Всъщност сделката много напомня делба на имот при развод, защото Марта с дъщеря си също се пренася при сина си в Сухуми. И тя не се връща в селото никога, а започва да работи като шивачка. След училището Лаврентий пък пише писма и молби от името на неграмотните си съграждани. По-късно се хваща като архивар в нефтената компания.
През 1915 г., след като завършва с отличие, решава да кандидатства за архитект, защото рисува прекрасно и акварел, и масло. За да продължи обучението си, баща му продава и другата част от имота си. При постъпването си в строителното училище в Баку Берия кратко описва авоарите си с думите: „Нямам нищо!“. След него в града пристигат майка му и сестра му. Лаврентий е особено горд, че може да ги изхранва, защото в свободното си от учене време работи като митничар и

Чудовище ли е бил наистина Берия

чиновник. Именно в Баку през 1917 г. Берия става част от марксистки кръжок.
Според историци тази му част от биографията е измислена от самия него. Защото през размирната 1917 г. никой никога не видял очилатото чиновниче на непрестанните митинги на марксистите. Вместо това се записва доброволец в руската армия. В официалната си биография лъже, че бил мобилизиран насила. Берия става войник за да практикува бъдещата си професия на инженер и съвестно служи на румънския фронт. След Октомврийската революция се връща в Баку, да си доучи, но школото е закрито и той става писарушка на местната власт, установена от болшевиките. Те обаче не се задържат дълго и в Баку влизат турските войски. Анадолците започват да издирват под дърво и камък болшевиките, за да ги убият. Но Лаврентий Берия няма защо да се страхува, понеже няма нищо общо с комунистите.
Тази част обаче липсва в биографията му. След турците се настаняват англичаните, които подлагат местните на публични екзекуции и гаври. Смъртни наказания се извършват толкова често, че на един от площадите в Баку поставят едновременно две бесилки.
Именно беззаконието на окупаторите превръща аполитичния Берия в Болшевик, твърди партийната пропаганда. Даже не само болшевик, но и таен агент, внедрен в азербайджанското контраразузнаване. В интерес на истината той е само свръзка на истинския болшевик и изпечен нелегален Мамед Мусеви.

Берия

По-късно този период от живота му предизвика много въпроси. Свидетели твърдят, че той даже работил за англичаните. В биографичните си данни самият Берия е лаконичен: „На работа в разузнаването бях пратен от Партията“. През 1920 г. по време на вечеря в ресторант Мусеви е разстрелян, а Лаврентий е пратен в Грузия, която по това време е под контрола на меншевиките.
Веднага след пристигането си е арестуван и изкарва два месеца в затвора. За престоя зад решетките си спомня само хубави неща, понеже тогава се запознава с 15-годишната Нина Гегечкори и се влюбва в нея. Тя е племенница на неговия съкилийник – болшевика Саша. Момичето често го посещава, защото в чичо си тя вижда загиналия си баща.
Когато навършва 22 г. Берия се жени за 16-годишната Нина. Службата в разведката му гарантира пост в ЧК. Бъдещият кръволок не обича работата си. Роднините му си спомнят, че през цялото време мисли за напускане, мечтае да продължи образованието си, да стане строителен инженер и да направи кариера като такъв.

2 част от „Биографията на Лаврентий Берия ВИЖ ТУК:

Виж какво разказва осиновеният син на Сталин за Лаврентий Берия! ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *