Украинците започват да проумяват, че само Русия има нужда от тях и от държавата Украйна

На 5-6 август в Джеда (Саудитска Арабия) се състоя мирна конференция на представители на 42 държави. Освен западните държави на нея присъстваха страни от Глобалния юг, от БРИКС, включително Китай. Непоканена, Русия отсъстваше. САЩ и Западът плахо се надяваха срещата да приключи с някаква поне с нищо неангажираща участвалите страни декларация в подкрепа за Киев и смъмряне на Москва.

Нищо такова обаче не се получи. The Wall Street Journal написа: „На преговорите в Джеда Украйна смекчи позицията си относно мирните преговори с Русия, като се съгласи да обсъди уреждане на конфликта без изтегляне на руските войски от цялата страна“.

А преди година президентът Зеленски с указ беше забранил Киев да участва в каквито и да е мирни преговори с Русия докато не се изтегли от всички „окупирани“ територии на Украйна, включително от Крим.

Москва повтори старата си мантра, че никога не отхвърля преговори по каквато и да е тема. Очевидно е че Москва не бърза с окончателния разгром на въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Изчаква в нейна полза да продължат да се развиват някои сравнително продължителни икономически и геополитически процеси в САЩ, обединения Запад, Евросъюза, Средна Азия, Близкия и Далечния Изток, както и в Африка.

Разбира се и у дома. А там протичат и бавно, противоречиво вървят някои икономически, управленски и социално-психологически процеси. Някои болезнени, свързани с невижданите досега в света западни санкции и социалното разслоение в руското общество. Не помага твърде напомнянето, че е било и доста по-зле, например след революцията и по време на ВСВ. Но Русия няма да потъне, защото зад гърба й деликатно стоят Китай и цяла коалиция от държави от Глобалния Юг и не само.

Междувременно се навършиха два месеца от началото на дългото и шумно рекламирано украинско контранастъпление на фронта. В резултат никакви победи, но пък редица поражения на ВСУ. Тежки загуби на бойна техника, много тежки в жива сила и унизителни във външнополитически план.

И това след огромното и всестранно съдействие от страна на страните от НАТО и преди всичко на САЩ. Никоя европейска страна не можеше да се сравни по обема и качеството на неядреното си въоръжение с това на Украйна преди обещаното настъпление. Дори всички те взети заедно едва ли биха събрали подобен обем оръжия. Към предоставените от Запада на Киев ресурси трябва да се добавят финансовият и информационно-психологическият.

Както и безценното за водене на мащабни бойни операции разузнавателно осигуряване, включително от космоса. Която и от изброените подкрепи да спре, ВСУ се разбягват и Киев се предава. Русия воюва с НАТО, а не с Украйна. В голямото си мнозинство украинците прекрасно разбират за какво става въпрос и не желаят безсмислено да мрат в загубена война с най-близките си роднини. Неотдавнашно проучване показа, че всеки трети украински гражданин има роднини в Русия.

Украинците определено не желаят да воюват. Доказват го увеличаващите се случаи на бягство от мобилизация и дезертьорство на фронтовата линия. От подготвените в евронатовски страни за активни бойни действия около 80 000 бойци, по данни от западни източници над половината – 46-48 000 – вече са загинали или са тежко ранени. В непрестанния обстрел на мирни селища в Донбас се долавя отчаянието на командването на ВСУ.

Украйна не е в състояние да решава своята съдба, всичко вече зависи от външните фактори. От безсилие и заради неуспехите си на фронта ВСУ все по-често, вече почти всекидневно прилагат терористични методи за война с Русия. С дронове по море и по въздуха, с подривни операции на руска територия, включително и убийства на цивилни граждани.

Москва принуждава войската си да търпи, да не отговаря със същите средства и методи. Това е в контекста на стратегията да не се допусне трайно смразяване на украинците с руснаците като съседи и исторически много близки народности – да не кажем един народ. Неведнъж е било да се сблъскват с оръжие в ръце, но пак са се помирявали и дори побратимявали.

Започват украинците да проумяват, че само Русия има нужда от тях и от Украйна като държава.

Преди месец шефът на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Марк Мили уверено заяви, че Украйна вече е спечелила войната. Преди 2-3 дни обаче той каза, че „пред киевските войски на юг стои задача с невиждана сложност.“
Забелязал е четиризвездният генерал, че финалът в Украйна се очерта и на шахматната дъска се влиза в ендшпила.

Британският The Telegraph написа: „Официален Киев ни обвини, че сме закъснели твърде много с доставката на военната техника за контранастъплението им в Запорожие. И са прави. Нашите военни отвърнаха с критика, че Украйна би постигнала много повече, ако се беше възползвала от „правилната“ западна тактика. Това значи, че нашите военни са пълни неграмотници по военните въпроси или лъжци, спестяващи истината, че фортификационните съоръжения и минни полета на руските сили в южна Украйна са на практика непревземаеми“.

И във ВСУ все по-открито се говори, че западните военни тактики не работят в тази война. Вече повече от половината американци, 55% според последните сондажи, не желаят подкрепата за Украйна да продължава.

Въпреки забележимите за тяхната икономика печалби от тази война. Въпросът обаче е че от войната в Украйна може и да печелят, но печалбите им от останалата част от света започнаха рязко да намаляват. Дори в Щатите все по-слабо върви манипулативното представяне на украинската война като битка между добро и зло, на светлите с мрачните, на заелите правилната страна на историята срещу ония откъм неправилната.

Евро-нато-вските елити усилено набиват на гражданите си тези примитивни обяснения за да оправдаят нарастващите загуби в държавите от ЕС, но авторитетът им се топи ускорено. Продължават да губят доверие, назрява вътрешна съпротива срещу редица правителства и проамерикански политически сили в подчинени на САЩ държави от Европа до Латинска Америка и Африка. А американците все повече ги вълнуват събитията и процесите в Африка и все по-малко тези в Украйна.

Вашингтон отдавна полага усилия да прехвърли на ЕС големия обем от грижите и разходите за войната с Русия, а те самите да се съсредоточат в битката срещу Китай в Азия. Времето не чака, изостават! Поднебесната върви напред и нагоре, въоръжава се за отпор, заема икономически пространства в Африка, Латинска Америка, Океания, изтласквайки от там Запада.

Твърде широко са се разкрачили американците по света в политически, икономически и военен аспект. И все по-неуспешно.

Тайванският възел отмества на по-заден план за американците конфликта в Европа. Ами ако предизборно на демократите им поставят ребром въпроса „Киев или Тайпе, не може и двете, защото нямаме ресурси за двойно противопоставяне!“ Във Вашингтон елитите явно ще предпочетат Тайван, защото там залогът е много по-важен.
Размахват юмруци, че ще бранят Киев до последно, но все повече за демонстрация на сила и решителност, за сплашване. Може пък да стреснат Кремъл, да подтикнат Путин към замразяване на войната, към компромиси с Киев…!

Ако може някак си сега САЩ да се оттеглят от батака, който сами забъркаха, без това тяхно оттегляне да се оцени като тяхно поражение. Да не му заприлича на останалия свят това оттегляне на безславното им изнасяне от Афганистан. Американците особено не биха искали лично да преговарят с Москва за мир в Украйна. А точно това беше главното в ултиматума на Путин през декември 2021-а – гаранции за сигурност от страна на САЩ, придружено с искане за оттегляне на НАТО от границите на Русия.

А какви ще са последствията за киевските власти, за Зеленски? Присещаме се за бягството на президента Нго Дин Дием при изнасянето на американските войски от Южен Виетнам през 1975 г. За тъжните съдби на други покровителствани известно време от САЩ политици като Нориега от Панама и Саддам Хюсеин от Ирак.

Засега Зеленски и компания активно търсят гаранции от Вашингтон и Брюксел за предстоящия дълъг период от време преди да ги приемат в НАТО. Но от обещание за приемане до реално изпълнение винаги има разлики.

Автор: д-р Илия Илиев