Твърде често войната между две страни или съюзи завършва с териториални промени, които, ако имат международно признание, стават легитимни. В противен случай те не се признават за владение от придобилата ги страна. В този смисъл пред Руската федерация стои въпросът за легитимността на присъединените нови субекти към нея, а в по-широк аспект той ще възникне и при евентуалните крайни резултати от специалната военна операция (СВО) в Украйна. Именно към разрешаване и на този проблем е насочена стратегията на Русия в борбата със Запада за Украйна.

Каква е същността на руската стратегия? Единствената достъпна информация, от която могат да се определят нейните основни моменти, е дейността на Русия от есента на 2021 г. до средата на февруари 2024 г.

Малко предистория:

На 22 февруари 2014 г. в Киев се извършва държавен преврат, след който започва гражданска война в Донбас. За прекратяването ѝ и за регулирането на противоречията между воюващите страни започват преговори в Минск между Украйна, Русия и ОССЕ с посредничеството на Франция и Германия (Нормандският формат). Съставеният протокол („Споразумение Минск-1“) е подписан на 5 септември с.г. и от лидерите на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики. Основното в него е незабавното прекратяване на огъня.

Тъй като спирането на сраженията не се осъществява, на 12 февруари 2015 г. се подписва „Комплекс от мерки по изпълнение на минското споразумение („Минск-2“). Предписаните 13 мерки също не се изпълняват, защото, както на 7 декември 2022 г. в интервю за Die Zeit признава Ангела Меркел, тогава канцлер на Германия, „Минските споразумения бяха подписани, за да дадат време на Украйна и да ѝ помогнат да стане по-силна военно“. Това действително се осъществява и към 2020 г. украинската армия вече е коренно различна. Нещо повече. Става все по-ясно, че САЩ вече са създали от Украйна мощно острие срещу Русия.

Поради това през декември 2021 г. Русия изразява силно безпокойство от разширяването на НАТО на изток и особено от приемането на Украйна в алианса. Последното би означавало военната структура на НАТО да се доближи непосредствено до западната граница на Русия, от която високоточните оръжия на Алианса ще преодоляват разстоянието до руската столица за 5-8 мин, т.е. руските средства за отбрана няма да могат да се активират и последствията за Русия биха били твърде сериозни.

За да не допусне такава опасност за сигурността си, на 15 декември 2021 г. Русия предава проектодоговор на САЩ за съгласуване на гаранции за сигурност и проектоспоразумение на НАТО за съгласуване на мерки за взаимна сигурност. САЩ и НАТО категорично отказват да подпишат подобно споразумение.

Какво трябваше да направи Русия? Да чака милост от Запада?

Но по това време вече е съвършено ясно, че Западът, не само че няма да прояви разбиране, но прави всичко възможно да създаде проблем на Русия чрез използване на Украйна като острие срещу нея. Затова Русия решава да се погрижи сама за обезопасяване на западната си граница.

Като начало на 21 февруари 2022 г. Русия признава ДНР и ЛНР като независими субекти в границите на Донецка и Луганска области и същия ден подписва с тях Договори за дружба, сътрудничество и взаимопомощ. Договорите са ратифицирани от всички страни на следващия ден. По това време крупна войскова групировка на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) е съсредоточена срещу ДНР и ЛНР. Ръководството на двете републики решава, че опасността от нахлуване на украинската армия в двете републики е реална и на 23 февруари 2022 г. се обръща с молба към президента на Русия за оказване на военна помощ. Вземайки предвид молбата, а също и необходимостта от защита на живеещите в двете републики над 900 000 граждани, които през последните 8 години са се сдобили с руски паспорти, на 24 февруари с.г. Русия решава да окаже военна помощ на ДНР и ЛНР под формата на СВО.

Руски войски навлизат в ДНР и ЛНР и в резултат на започналите бойни действия завземат части от Херсонска и Запорожска области. В по-широк аспект помощта към републиките има за цел да принуди Украйна към мирно уреждане на конфликта с тях, приемайки ги като автономни в състава си, и да приеме неутрален статус спрямо Русия, т.е. Украйна да се откаже от членство в НАТО.

Русия, след бързото напредване на войските си, които на десетия ден вече са обхванали Киев в клещи, предлага започване на мирни преговори за  разрешаване на конфликта. Съобразявайки се с реалната обстановка, Украйна приема предложението. Новите преговори отначало започват в Минск, а по-късно продължават в Истанбул, където е парафирано съответно споразумение. През април 2022 г. обаче, под натиск на Великобритания, със сигурност осъществен след съгласуване със САЩ, Украйна денонсира споразумението. Западът е потвърдил ангажимента си да доставя на Украйна неограничени количества оръжия и пари – толкова дълго, колкото е необходимо.

Така пред Русия се очертават два варианта за действие – продължаване на бойните действия или закрепване на постигнатия успех.

Тя предпочита втория и на 27 септември 2022 г. се организират референдуми в ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожска области за присъединяването им към Русия. След успешните референдуми на 30 септември 2022 г. се подписват договори между тях за приемането им като отделни субекти в Руската федерация. Договорите са ратифицирани на 3 октомври с.г.

Това е отговорът на Русия за проваленото от Украйна в последния момент преди окончателното подписване Истанбулско споразумение. Продължаващите бойни действия вече са за освобождаване на онези територии от четирите бивши украински области и нови субекта на Руската федерация, останали окупирани от ВСУ на Украйна.

В средата на февруари 2024 г., след като през 2023 г. беше отблъснато лятно-есенното контранастъпление на ВСУ и стана ясно, че и Украйна, и Западът изпитват затруднения с воденето на по-нататъшни бойни действия, Русия излиза с ново предложение.

В интервюто си с журналиста от САЩ Тъкър Карлсън руският президент предлага на САЩ да спрат доставките на оръжие за ВСУ и след това да започнат преговори за мирно уреждане на конфликта. Предложението е отхвърлено от американците без обяснения. Поради това на Русия не й остава нищо друго, освен да продължи с освобождаването на останалата окупирана територия на четирите субекта, т.е., продължаването на бойните действия е необходимо и оправдано.

ВСУ, след неуспешното контранастъпление, започва постепенно преминаване към отбрана и същевременно активизира диверсионно-терористичната си дейност срещу граждански обекти на руска територия, както непосредствено в крайграничните населени места, така и във вътрешността на страната. Тя се извършва с оръжие, доставяно от САЩ/НАТО, с което се разрушават жилища и се убиват мирни граждани. Според управляващите в Киев тези терористични акции, убиващи целенасочено невинни хора, трябва да предизвикат недоволство и брожение сред руското общество, т.е. терористичната дейност на Киев е част от съвместната политика на САЩ, ЕС и Великобритания за създаване на вътрешни условия за смяна на руското държавно ръководство.

Извършваната от ВСУ терористична дейност принуждава Русия да създаде зона за сигурност, която да изключи обстрела на граждански обекти на нейна територия. Това означава, че фронтовата линия трябва да се отдалечи на разстояние, по-голямо от далекобойността на предоставените от САЩ/НАТО ударни средства, Следователно бойните действия ще продължат, а при успех ще се овладее и нова територия.

Създаването на зона за сигурност изисква да се превземе територията на Харковска и Сумска области, а за обезопасяване територията на новите субекти и на Днепропетровска, Криворожска, Николаевска и Одеска области. Ако това се осъществи, със сигурност ще последва организиране на референдуми за присъединяването и на тези рускоезични области към Руската федерация.

От посочените реални действия с присъединените четири субекта и предполагаемата дейност по формиране на зона за сигурност могат да се обособят следните характерни етапи на руската стратегия в борбата ѝ със Запада за неутрализиране на Украйна като проект „Антирусия“.

Първият от тях е предложение за регулиране на конфликта, вторият – в случай на отказ на предложението- предприемане на силови действия и третият – при успех, присъединяване на определена територия чрез провеждане на референдум. Следва повтаряне на посочените етапи до постигане на главната цел – денацификация и демилитаризация, а следователно и постигане на неутрален статут на Украйна. Или на това, което ще остане от нея.

Стратегията има свои недостатъци и предимства.

Основният недостатък е бавното провеждане на СВО, което предизвиква раздразнение сред част от руското общество. То е за извършване на крупно настъпление за бързо овладяване на историческите руски земи. Предимствата на прилаганата от Русия стратегия обаче са значително повече и са твърде важни. Те са свързани с разрешаване на политически, икономически и военни проблеми.

В политическо отношение легитимирането на присъединените територии е изключително важно. Може със сигурност да се допусне, че колективният Запад едва ли някога ще признае териториалните придобивки на Русия като резултат от СВО, дори и ако те са осъществени при спазване на определени международни правила. Предполагам, че за Русия е много по-важно те да бъдат признати от приятелските страни или като минимум те да не ги осъждат и да са съгласни с причините, поради които тези територии са придобити. Ако се постигне поне минималната цел, огромната част от страните в света няма да определят Русия като агресор, което би било успех за нея и не би навредило на сътрудничеството ѝ с тях.

За постигане на тази цел допринася и Западът със своите постоянни откази на руските предложения. Излиза, че колкото повече той не се вслушва в опасенията на Русия и колкото повече увеличава напрежението специално в украинския конфликт, толкова повече легитимира действията на Русия по присъединяване на завзетите територии.

Към средата на февруари 2024 г. Западът наложи на руската икономика почти 19 000 индивидуални и колективни санкции, неутрализиране влиянието на които изискваше мащабно преструктуриране на икономиката. Очевидно е, че за да се стабилизира тя, е необходимо време и, колкото и парадоксално да е, то се осигурява от бавното провеждане на СВО. Икономиката на Русия трябва да осигури нормален живот на гражданите, да произведе всичко необходимо за въоръжените сили, като успоредно с това възстановява разрушенията в новоприсъединените субекти към Руската федерация.

Последното е изключително необходимо не само за съществуването на техните граждани, но и за да се докаже, че Русия е в състояние да осигури по-добър живот на местните хора в сравнение с държавата, към която доскоро са принадлежали. Затова вече година се полагат огромни усилия и са постигнати сериозни успехи при възстановяването на пътища, болници, училища, жилища и обекти от социалната сфера. Започнаха работа и много предприятия, чиято продукция гарантирано се изкупува. За целта се използват не само възможностите на държавата, но и тези на редица руски области, поели грижата за възстановяването на отделни обекти със свои сили и започнали сътрудничество с възстановените предприятия. Например за възстановяване на наскоро завзетият гр. Авдеевка е поела ангажимент руската Челябинска област.

Факт е, че през 2022 г. Западът наложи на Русия война, за която нито страната, нито армията й бяха готови.

Затова тя не можеше да си позволи провеждане на мащабни настъпателни операции срещу украинската армия. Подготвяна от САЩ/НАТО още от 2014 г., комплектувана със съвременни американски средства за свръзка и обработване на информация, осигурявана от САЩ с разузнавателни данни в реално време и отчасти въоръжена с натовско оръжие, Украйна бе превърната в сериозна сила. Преодоляването на изгражданите в продължение на 8 години от НАТОвски специалисти мощни бетонни опорни пунктове по цялото протежение на фронтовата линия, особено в Донбас, изискват огнева мощ, която през 2022 и първата половина на 2023 г. руската армия не можеше да събере и съсредоточи.

Само за година и половина Русия успя да преустрои отбранителната си промишленост, да преобразува въоръжените си сили и да промени тактиката за водене на бойните действия в съответствие създалата се обстановка на фронта. Бавното провеждане на СВО позволява запазване на личния състав и нанасяне на сериозни загуби на атакуващия противник. Навлизането на ново въоръжение и модернизирането на стари образци руският ВПК извърши за броени месеци.

Само един пример. Русия има огромен запас от свободно падащи авиобомби, но използването им от авиацията е силно ограничено поради добрата украинска ПВО. За няколко месеца се разработва универсален комплект за планиране и корекция, който, монтиран към споменатите авиобомби, ги превръща във високоточно оръжие и създава възможност да се изстрелват извън зоната на ПВО. Планирайки 50-70 км след освобождаване от носителя, те се насочват с голяма точност към съответния обект. Тяхното използване допринася значително за съкрушаване отбраната и на мощния укрепен район „Авдеевка“, изграден на площ от 34 кв.км.

На фронта месечно се подават хиляди БЛА, които, заедно с многобройните средства за радиоелектронна борба, силно променят характера на бойните действия. Именно поради това артилерията и танковете се изтеглят сравнително далече зад фронтовата линия и основно се използват от закрита огнева позиция. В разчетите им вече има оператор на БЛА, който открива целта и определя координатите ѝ, като унищожаването й става за 1-2 минути, т.е. отделният танк или гаубица става своеобразен разузнавателно-ударен комплекс, който действа в автономен режим. За защита от БЛА на корпуса на танка или близо до гаубицата се поставя радиоелектронно устройство за защита от БЛА чрез блокиране на линията за управлението му от оператора.

В началото на 2024 г. вече се създават условия за активизиране на СВО на няколко оперативни направления, което в близко бъдеще може да прерасне в крупно настъпление. Едно от тези условия е фактът, че през втората година от СВО придобилият боен опит състав на ВСУ на практика е унищожен. Днес Украйна е принудена да изпраща на фронта недостатъчно обучени войскови поделения. Въпреки това не може да се отрекат уменията и упоритостта на украинските бойци, което предполага ожесточени сражения и занапред.

Очертаната руска стратегия, определена въз основа на действията през посочения по-горе период, според мен е напълно оправдана от политическа, икономическа и военна гледна точка. Същевременно тя създава политически, икономически и военни проблеми на обединения Запад и разголва пред света нежеланието му да прекрати участието си в украинския конфликт и той да се реши по мирен път. Това води до факта, че света все по-добре разбира причините за руските действия, до голяма степен ги легитимира пред непредубедените и разколебава убежденията на хора, подлагани на непрекъсната и масирана пропаганда от контролираните западни световни и местни медии.

При тази обстановка борбата със Запада за неутрална Украйна ще продължи, но за съжаление с все по-мащабно разрушаване на тази славянска страна. За Запада разрушаването ѝ няма никакво значение, защото за него Украйна и нейния народ са разходен материал. А може би това му и трябва, за да изкупи страната на безценица. Или поне това, което ще остане от нея и, разбира се, ако му се позволи да го направи.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: