Статията на Skandalno.net за самолетите от гражданската авиация и експресните влакове, с които пътувахме по времето на соца, предизвика бурни коментари в мрежата и в редакционната поща заваляха писма. За и против.
Днес решихме да публикуваме писмото на 55-годишната бивша проектантка и настояща магазинерка Дафина Стоева.
„Здравейте Skandalno.net! Вашата статия ме върна в миналото и ми стана приятно да си спомня кое как беше и колко много се изкривяват сега представите за соц-а – времето, в което сме живели. Повод за писмото ми стана и спор с четиримата ми племеници, които ми гостуваха на морето и непрекъснато ме питаха как съм живяла без мобилен телефон и таблет, как съм преживяла тормоза през „комунизма“ и не ми ли е било смачкано достойнството, когато с милиция и пушки са ни карали да ходим на бригада и да работим безплатно за комунистите.
Разсмях се, понеже помислих, че се шегуват. Но после разбрах, че това не е шега и те искрено вярват, че леля им е изкарала младостта си в концлагер.
Затова сега искам да разкажа на тези, които никога няма да знаят какво е било тогава и дано някой да ме разбере. Защото днес още една свидна за нас част от миналото ни е на път да бъде опорочена, смачкана, политически употребена и захвърлена на бунището.
Спомням си есенните дни, в които държахме учебниците и си спомняхме за лятото. Класната, а не милиционер с пушка, влизаше в стаята и обявяваше : Утре отиваме на бригада! В стаята вместо ропот и сълзи, се чуваше мощно „Урааааааааа“ и даже скачахме от радост. Ние бяхме градски деца и всяко излизане на полето за нас беше празник. Автобусите се подреждаха пред училище и ни закарваха в безкрайните памучни ниви. Всеки от нас получаваше чувалче и трябваше да го напълни с памук. Приклякахме край редовете и дърпахме красивите бели топки от разпуканите кутийки. Отпред – бяло поле, като обсипано със сняг, а зад нас пак бяло, защото бързахме да напълним чувала и избирахме само най-големите топки. Никой не ни правеше забележка. Подире ни вървеше бригада от работнички, които дообираха всяко влакно от растенията.
Носехме си обяд, хапвахме на пикник на полето, после още час край чувалите… и ни натоварваха на автобусите за обратно. В 3 часа си бяхме вкъщи и излизахме да играем.
Веднъж случайно дочух работничките да си говорят. Едната попита защо ги мъкнат тези хлапета тук, като не берат както трябва и отварят двойна работа на хората след тях. Другата й отговори: „Нека се учат на труд дечицата! Те не разбират, че трябва да се обере качествено реда, който са захванали, но пък виждат, че памука не расте в аптеката и искрено вярват, че ни помагат“.
За бригадите в гимназията пък буквално се носеха легенди. Всички чакаха с нетърпение лятото, когато ще отидем в Айтос. Лагерът беше в борова гора над парка, бунгала с легла и нощни шкафчета. Имаше плац, шадраван с рибки, пилон и знаме. Сутрин се строявахме под знамето и потегляхме към автобусите, паркирани на поляната.
В консервната фабрика, която беше една от най-големите в страната и която сега отдавна е фалирала, разбита и ограбена, се правеха кисели краставички и икра за Русия, както и компоти за „второ направление“. За краставичките и икрата нямаше особени изисквания, но за „второто направление“ бяха доста строги. Трябваше да режем само здрави праскови и круши, останалите ги хвърляхме в други щайги за сладко. Крушите се почистваха идеално от семките. Вземаха ги с електрокар и бързо ги носеха в цеха да ги пълнят в буркани за компоти. Специална машина им лепеше етикети на английски или френски, а ако етикетът се залепеше накриво, компота отиваше за вътрешния пазар.
Такова ядене на сочни праскови и круши и на компоти на корем, никога не ми се случи повече. Следобед спяхме задължително два часа по бунгалата /по-скоро се кикотехме и си разказвахме истории за момчетата от другия клас/, а после имаше свободни занимания.
Вечер свиреше оркестър. Момчета от Механото, които после станаха музиканти и Ваня Костова, която им беше солистка. Ако някой сега ми каже, че „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“ и останалите световни групи бяха забранени у нас, ще му кажа да си гледа работата. Цялата световна класика, модерна по онова време, се пееше от оркестъра, а най-сложните парчета ги пееше Ваня. Тя е жива и здрава, всеки може да я попита. Танцувахме до премала, някои се целуваха под боровете и едва успяваха в полунощ да ни сложат по леглата да спим.
Беше толкова красиво, лагерния огън, китарите, вълшебната Ваня, танците, звездите над плаца, че когато свършваше бригадата, плачехме с глас, че се прибираме вкъщи. Да, плачехме за романтиката и за това, че половината сме се влюбили в командира, а той идея си нямаше.
В университета пък бригадите бяха международни. В огромен лагер в Девня се бяха събрали студенти от цяла Европа, имаше от целия соцлагер, плюс французи, финландци, шведи, по пет часа на ден събирахме реколтата в полето, а вечер дискотека на макс. Що интернационални любови се случиха, що сълзи се лееха при раздялата…
Самите нас пък ни изпратиха в ГДР и Унгария пак на бригади. Там пък се работеше по три часа и после лайф. Нашите десетолевки се котираха навсякъде и ги обменяхме в местна валута и скитахме по кръчмите. А вечер, забава, разбира се. И ако някой твърди, че момчетата са били стригани до голо, а момичетата задължително със сплетени коси, просто вижте снимките.
Това беше истината и цялата истина. Никой не ни караше с пушки да ходим, никой не ни дебнеше да не избягаме от бунгалата, никой не ни слагаше вилата на врата, а бригадите ни учеха на две неща – на труд и да се социализираме и интегрираме в обществото.
Някои се „интегрираха“ и в близката горичка, затова след всяка студентска бригада следваше бум от сватби, а всичките ни бебета се раждаха я в шестия, я в седмия месец след венчавката, а имаше и рекордьори – направо в петия.
За това време си спомням с носталгия и умиление. Аз също срещах голямата си любов на бригада и до днес сме заедно.
И когато прочета, че някой ме е репресирал и тормозел да режа круши, или да се къпя в Балатон, ми става мъчно за поколението, което расте в момента. Без цел, без посока, с кумири фолкпевци, на 10 години гримирано, на 11 с 3000 приятели във Фейсбук и един от тях убиец, пушещо, пиещо, дрогиращо се, повръщащо из градинките, възпитавано в едно – отрицание и омраза към предишния строй в който наистина нямаше как петокласничките да отидат с изкуствени мигли и два пласта грим на училище, момчетата не можеха да бият учителите, а момичетата да удушат съперничка, защото имала по-модерен телефон от тях.
Но как да обясня на моите племенници, че живеех щастливо?
Няма начин. Те вече са промити, моделирани, глобализирани и като коне с капаци.
И никой не ми вярва, че без маркови дънки и без „Шанел“ №5, без екстеншъни и силикнови ци*и бях просто щастлива!“ Skandalno.net
Записала: Станислава СЛАВОВА, Skandalno.net
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Потвърждавам, че е вярно!
И аз потвърждавам,че е вярно,бяха чудесни времена!
Абсолютно вярно е, че с пушка ни караха да ходим по бригади, а авторката очевидно е социалистицчеки магазинер, за които е ясно, че крадяха и вдигаха къщи от нечестната си търговия. Имаше и вицове за това по Соца. Никой нормален ученик не ходеше на бригада, ако не беше ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Нито аз щях да отида, нито който и да било от студентите. Само че, беше задължително – вземаха от нас цял месец от времето ни и нищо не ни плащаха. А това се нарича РОБКИ ТРУД. Я попитайте днес някой млад човек от Западна Европа дали ходи да прибира реколтата безплатно?!? Да, да, ама утре. Соцът парадираше с лъжи за успехите в стопанството, само че ползваше безплатен труд на студенти, ученици и войници, за да прибере жито, плодове и зеленчуци, щото не може да управлява икономиката си. И хубаво сте поместили снимката на „Сигнал“. Но едва ли някой от червените пенсионери ще си спомни как Соцът разформирова група „Сигнал“ и унищожи всичките им хитове. Един ден, през 1985 г. групата израся концерт в зала „УНиверсиада“. Младежи и девойки куфеят пред сцената, след което някакъв милиционер решава да сеправи на шерив и с палката си пребива няколко ммомчета и момичета, които припадат. Данчо Караджов спира концерта и само казва по микрофона: „Ние не приемаме такова отношение.“ Малко по-късно група „Сигнал“ е разформирована, а всичките й хитове, които цяла България пее и помни са изтрити. Едва сле 1989 г. Данчо Караджов самостоятелно възстановява и записва отново прочутите си сингъли.
Така че, истината, не драги ми червени пенсионери изобщо не е тази, която червенотиквеници, като вас лъжат за Соца. Точно голям Концлагер си беше.
О да! Аз съм на 58г. и мога да потвърдя думите на госпожата. никой ама никой не ни е водил с пушки на бригада.Ние често беряхме домати , от Пловдивско съм. Това ,че бяхме с униформи не пречеше на сбирките вечер и приятните вечери след труда през деня. Не сме мислили за дрога и амфетамини, пеехме смеехме се , трудихме се . Никой не драпаше за скъпи GSM -и .Чакахме да свърши бригадата и с родителите си да отидем на море или планина и след това на училище. По щастливо стечение на обстоятелствата имах леля във Варна и там ходех на море. На планина ходех в Родопите , имахме бунгало! и така. Не не ме обвинявайте в носталгия! Сега не мога да си позволя и един ден разходка извън населеното място след 38 години трудов стаж. Ето това е истината!
Да ама ако не искаше отидеш на бригада,следваха наказания!!!
Така беше и с бригадите които се организираха за работещите в заводите!!!Не се ли явиш-санкций!
Когато казвате истината,не казвайте само половината истина!
Половината истина също е ЛЪЖА!!!!
Какви наказания, чиче? Изтръгваха ти ноктите ли? Бесеха те на портала ли? Теб лично какво ти направиха? То ясно – изтърбушили са ти мозъка.
Страхотна статия е с умиление си спомних миналото, в което нещата бяха толкова простички. Усмихвахме се, пеехме, смеехме се, имахме истинска младост. Незабравима!
Наказанието беше, че ако не си бил на бригада, не си минал през „третия трудов семестър“ не те записваха за следващия курс в университета. Изключване от университета. Не е малко наказание, нали? Наказание също беше и това, че докато бригадирките бачкаха на полето, за да не изгубят студентски права, местните момчетии, които не мечтаеха за университет и за учен, седяха в местната кръчма и чакаха да свърши смяната. А след това си разказваха за постиженията – кой, колко и как.Понякога есенните бригади, защото имаше и летни, продължаваха достатъчно дълго: бъдещите лекари вместо да учат медицината си събираха картофи по полето. Имаше и акива младежи, коитос традаха от това, че трябва да рботят на чужди хора, докато родителите им се мъчеха сами с тютюна, за да ги издържат. Тези младежи просто искаха да са в помощ на семейството си, ама ДА АМА НЕ. . . . Командирите уж бяха избирани, а всъщност бяха назначавани „деца на наши другари“. Някои от тях бяха много арогантни, обзавеждаха се с „щабни“ лакеи и особено с щабни лакейки. Които естествено бяха освобождавани от полето поради необходимост.
РАЗКАЗЪТ НА ДАФИНА СТОЕВА МИ ДОПАДНА, тя явно е преживяла нещата така и е била щастлива. За мен обаче нещата не са съвсем така. Смятам, че и „библиотечното време“ което пропуснах заради бригади не мога да го наваксам и до сега.
Е той е написал – Не се ли явиш – „санкций“. Не пушката, а „санкций“ беше най-страшното тогава.
А защо не се казва,че имаше жителство.Че не можеш да почнеш работа в друга община.Че не можеш да напуснеш легално страната.Че чакаш15-20години за автомобил.Че дори и най обикновенните стоки за бита се купуваха с връзки.Че партийния секретар ти прави характеристика,дали си благонадежден и т.н.
„Да ама ако не искаше отидеш на бригада,следваха наказания!!!“ И много правилно. Не можеш да живееш напълно безплатно, безплатно образование, безплатно лечение и да откажеш съответното трудово възпитание. Та какво нередно има в това, младежите които са здрави и способни да участват в подобни бригади. И всички които работеха по онова време работеха за себе си. Нямаше милионери и милиардери които да ти дерат кожата. Самите комунисти бяха обикновени чиновници.
Тъй де. Поради тази причина местните селски момчетии не работеха нищо, седяха в кръчмата и си правеха сметка при коя студентка „ще пробият“. За тях наказанието беше, че вместо те да помагат на родителите си, им „караха“ студенти (за какви се имат пък тия, като са влезли в университета да не пикаят одеколон) – хем работата вървеше, хем развлечения имаше достатъчно.
Чичо,чичо язък за теб. От такива като тел идва произволът, който върлува сега. То затова сегашната младеж я гони мързелът и не можеш да ги накараш елементарна работа да свършат. Затова младежта ни е затлъстяла и болна, защото никакво физическо натоварване няма. Затова се научихме нищо да не правим, защото кой е той та да ми казва какво да правя, откъде накъде ще ми заповяда.
Истината е пълна. А за наказанията: естествено, че ги имаше. Всички имаха договори към предприятия, фабрики, заводи. по 3 години. Тези фабрики, предприятия и заводи плащаха нашето средно специално образование. А гимназиите идваха на специализация последната година. Да, имаше и часове като практика по специалността. Благодарение на което получавахме по някой лев в училище накрая на месеца. Нека сега някой предприятие, фабрика или завод да се похвали, че спонсорира безплатно 3 или 4 годишно специално образование и им предлага 3 годишен договор. Да образованието е все-още безплатно, като изключим учебниците и това, че нямаш специалност. А после си на борсата за безработни…Е сега Чичо кажи ми, кое е половината истина и къде е лъжата…
„Чичото“ е младеж, който така и не се е научил,че в множествено число думата завършва на „и“, а не на „й“. Грешка, която много често се среща в „правописа“ на децата на демокрацията!
Истината е на 100%!!!!! Не манипулирайте сегашното поколение, което няма как да провери какво е било преди 30 и повече години….Но докато все още има живи свидетели на тези години, ще споделяме и разказваме….това поне не може да ни забранят!!!! Браво на Дафина!!!!!! Адмирации
И кой не е искал да отиде, че не се сещам, само мамините синчета, ама на тях им пишеха медицински бележки и се скатаваха. А после като се приберяхме от бригадата, те умираха от яд, че не са били с нас. Айде стига пак глупости .
Следваха санкции, защото ученето на труд беше заложено в програмата. Накарайте сега децата да се трудят на полето! Няма начин!
Точно така е, Чичо. Същото писах и аз по-горе, само с повече подрбонсти. България по Соца беше един огромен Концлагер и никой нямаше да ходи на бригада, ако не беше задължително. Вземаха ни 1 месец от ценното време и робатехме безплатно. А БКП хулеше капитализма, щото бил ползвал „безплатен детски труд“, моля ви се. Само че, такъв филм при Капитализма не е имало. Имаше при Социализма. Работехме ангария за „великото“ Соц стопанство, което се разпра по шевовете през 1989 г., щото е тотално губещо и неефеуктивно. То докарва народите и държавите до пълен провал. Що това „прекрасно“ стопанство се срина, като било уж толкова „готЕно“, да питам аз лъжливите червени пенсии, а?!?
Абсолютно вярно!Мали и и и и какви гаджета имаше,какви погледи и въздишки!Пък срам,срам, не ти е работа!Всичко беше простичко,обикновено,но чисто и честно!Копаехме борчета,във вакумната фабрика,памук!Така чакахме бригадите и толкова много научихме!Чувахме и знаехме за запада,гледахме списания,въздишахме!Е? Видяхме го!Разкри се с цялото си обезобразено лице!Най-лошото,е че открадна и надеждите ни!
Абсолютно вярно ,щастливо време беше а за изказването на Г-н „Чичо“, ще кажа ,кръшкачи и мързеливи винаги е имало ясно ,че трябва да се накажат, за да се научат на работа … Ах щастливо и безгрижно детство къде си
Разбира се , че е вярно , тогава се възпитаваха и израстваха истински Българи, в истинска БЪЛГАРИЯ!!!!
rosen, аз също съм на 100% съгласна със статията. Не хванах много от това време, бях само на 20 г. като настъпи „демокрацията“ Искам да ме реабереш правилно. Управляват ни хора, които са израстанали с това възпитание – на труд, уважение, патриотизъм. Защо, ЗАШО поведението и начина на управление на всички управляващи сега е в пълен разрез с възпитанието което получихме ???? Ако са единици, добре бих казала… всяко стадо има мърша. Но няма и помен от морал, съвест, патриотизъм!!!!! Претполагам, че този мой въпрос ще разбуди дискусия. Пак казвам, така както го е описала г-жа Стоева отговаря на истината. Аз също изживях прекрасни моменти по време на бригадите. Липсва ми не младостта, а времето каквото беше тогава.
Дааа, защото сега управляващите, все по западен модел се опитват да работят, да пригодят Българския народ към световните стандарти, да му изтръгнат и малко останалата българщина,и малкото останоло духовно и чисто начало…. Е , май успяват, само дето законите не се спазват, както “ на запад“ ,наказанията не са като притях и тх. и тн. много има да се говори по тази тема, нали?Аз също съм била на бригади, обожавах това време, на песни, веселие, забави и на труд разбира се. Ние беряхме домати- зазрели, с жълта точка отдолу, подредени за магазините, червени чушки и вадехме захарно цвекло- за чиста захар, не като днешната… е, само със спомени не се живее, но без живота е празен. Дано имаме още хубави и весели спомени!
И се учехме на труд ,взаимопомощ ,солидарност и т.н.Ето от това са лишени нашите деца !За това са и агресивни !-От безцелно безделие!Това е грях!Това вреди и убива първо самата личност ,а после и цялото общество!
след този коментар нека и напише в момента на коя партия е членка?
Нима някой трябва непременно да е член на някакв партия в момента? Май народът тотално изкуфя!
Предателите трябва да бъдат наказани – Горбачов, Луканов, Джуров, Младенов! Може и посмъртно. Те много добре знаеха за какво става дума, но си траеха. Иначе къде отиде нашето поколение, тези,които знаехме и бяхме щастливи и вярвахме в себе си, в хората, в приятелството, в любовта… Защо не ги защитихме, защо се отказахме, защо ги предадохме?
Аз учех в град КОстинброд техникум по ветеринарна медицина и селско стопанство.Никой никога не ме е насилвал да ходия на бригада напротив спомням си много добре че за да отидесш на бригада трябваше даже да подаваме молби и ако броят на желаещите е под 80 процента бригада въобще нямаше към 1987 година .А какво да кажем за лагерите ходех ме по два пати през лятото имахме право на един лагр на море и един на планина разбира се отново по желание и то за смесшни суми от по 20 лева при заплата 200-300 лева ,ако сте повече деца в семейството 3 и нагоре имасше осще по ниски такси а за деца без родител – полусирак или сирак беше направо символично и то за две седмици пален пансион.Сега лагерите ги бутнаха на тяхно място има хотелчета за западняци главно пенсонери кото с пенсиите и социалните помощи идват тук да се правят на велики а младите хора на Балгария са отсреща я бачкат в крачмата я баничарницата я проститутки по 16 часа за жълти стотинки и без усигоровки пак отгоре на всичко накрая ги гонат и неплащат нищо мрасната измет вечно ненаяла се .
Не е вярно че нямаше наркотици произвотството на индустриален канабис беше даржавна политика и се пушеше доста истинска качествена бьлгарска марихуана и никои не преследваше като дивеч нито ти сваляше гащите на всеки ьгьл за проверка както сега кадето днешната марихуана не ништо друго освен див канабис които сам по себе си нямя никакви наркотични свойства и се пръска с какви ли не химикали
Не е вярно че намаше или не се продаваха рок и дискотечна музика .Още си пазия плочата на Рони Джеимс Дио която сия купих за 5 лева от магазин софия за 5лева после плочата на АББА за 4лева и какво ли още не
Аз няма да се впускам в подробности а в точни истински примери..–остригаха му на Гошо дългата и къдрава коса на друг му разцепиха панталона че бил много тесен–суинг и още много подобни примери а да не ви казвам за Стоян който след като се върна от Белене ми каза че му е забранено да казва къде е бил и т.н.
Тогава защо всички момчета на снимките са с дълги коси???
Да, Лили, имаше и такъв ужасен период, макар и за кратко, 1960-64 год., когато бях твърде млада. На нас-девойките не се разрешаваше да ходим с много къси поли. Ако те хванат с такава пола, слагаха печат на краката. Слава Богу, за кратко време всичко отмина безвъзвратно. Явно г-н Димо Недев е от най-старото поколение, от което съм и аз и помним това време. След този период, това, което е написала г-жа Славова е вярно!!!
До Димо Неев:
Ти виж в Западна Европа кога е позволена рок музиката и се поинтересувай дали и там не са слагали печати на бедрата на девойките, да не носят минижупи. Има и един английски филм – „Рок радио“. Гледай го, глупако, и ще ти стане ясно, че по това време да се излъчва рок музика по радиото в Англия е било абсолютно забранено. Подобно е било и положението и в цяла Западна Европа. Слушаш и поглъщащ американски пропагандни опорни точки и се мислиш за много умен, но всъщност си кръгъл манипулиран идиот.
Много точно и вярно !Младежта си беше младеж !Да ходихме на бригади в помощ на селското стопанство ! Имаше и магистрали но нямаше „труженички“по тях !
А защо не се казва,че имаше жителство.Че не можеш да почнеш работа в друга община.Че не можеш да напуснеш легално страната.Че чакаш15-20години за автомобил.Че дори и най обикновенните стоки за бита се купуваха с връзки.Че партийния секретар ти прави характеристика,дали си благонадежден и т.н.
Бригадите бяха нещо много романтично. Ей сега да съм на 16-18 години, пак тръгвам на бригада с песен. Ама съм вече на 67 и на бригади съм само в спомените си.
По мое време не бяха потребни пушки. Системата имаше достатъчно начини за принуда. От тези бригади научих колко неудачна е тогавашната система и не се учудих на нейния край.
До Антоний Стоев:
А, то щото днешната система е много удачна. Тогава имаше работещо българско селско стопанство. А сега имаш един гол к*р. Но теб може това да те устройва. На платен соросоиден гей ми мязаш.
Георги Д. Дучев Минало незабравимо.Всеки си спомня своята младост.Баща ми и дядо ми също така говореха,че когато те са били млади е било най-хубаво време.Така,че да не се бъркаме на младите да изживеят своята младост.После те ще разказват на своите деца и внуци,колко хубаво е било,когато са били ученици.Не се е налагало да ходят на практически занятия до Марс и Венера.Да отсъстват така дълго от Земята.Колко хубави хамбургери и чипс е имало,а сега всичко е на хапчета.Какъв фейсбук е имало и как са треперили при първите приятелства.А сега с тази телепортация – ужас.Не знаеш кой къде е и кога ще дойде!!!!
ДА,много “мили“ спомени,ходехме под строй,ядяхме в някакви мръсни столови,не ни заплащаха нищо за труда,а ТКЗС- то или завода си разпределяха премиите,по този начин се крепеше селското стопанство,от безплатни и задължителни бригади на ученици,студенти и войници.В нашата гимназия,който не се освободи по здравословни причини,го изключваха и му посочваха друга близка такава.Който има занижени критерии на живот,може би му е харесвало,лично на мен тези групови лагери,бригади и почивни станции,никога не са били по вкуса ми.Да спиш п 20 души в стая….и май най-тихите се оказваха най-дълбоки…аз съм на 57 и по мое време нямаше СРАМ,незнам по горе някой беше написъл,може би това е бил поколението на майка ми….по тзи бригади имаше всичко каквото си помислиш-пушене,пиене,наркотици,секс…за съжаление и учителите не седяха по високо,ами падаха на нивото,та и по-ниско от учениците,цялата система на обучение и тогава и сега е тотално сбъркана….
Снежинке, Снежинке! На бригадите нямаше учители. Първа твоя лъжа. Бяха организирани от комсомола и ги водеха младежи от университета. Нямаше наркотици, защото и в България просто нямаше наркопласьори на всеки ъгъл. Цигари пушехме – да, но командирите се правеха, че не виждат. Секс в стаите беше абсурд. Ние бяхме друго поколение и някои дори още не се бяха целували. Колко лъжи станаха? Аз също съм на 57 години, но явно сме живяли в различни светове.
Освободените по болест от класа бяха двама – диабетик и момче с астма. Не се сещам някой да ги е изключвал. Това също е лъжа, а ти явно си от ония, които с две ръце гласуват за „мачото“ Борисов и сънуваш мокри сънища с него!
Просто си от някоя затънтена провинция и информацията не е достигала до там.Знаеш ли от кога има Болнища за наркомани в Курило?Съжалявам,но не гласувам за никой и съм щастливо омъжена и не живея в България.Всичко,което свършва на ЪМ,трябва да приключи,на целият свят му е нужен РЕСтарт и старите вярвания и блянове по миналото да изчезнат….
До Снежинка Младенова:
Ей, трол загубен соросоиден! Нито е сигурно че си Снежинка, нито е сигурно, че въобще си жена. Едно е сигурно само- че си платен трол от „Америка за България“. Платен скапан агент! Кви наркотици по соц.-а те гонят тебе, бе боклук! Ако се обадиш още веднъж, ще те намеря по ай-пи-то и ще те разоблича тук със снимка, хубаво да те видят всички и да им стане ясно как изглеждат платените агенти – провокатори на Сорос в България.Подлец!
Всъщност не си съвсем прав, Светльо. По соц. време имаше наркомани. Общо в цялата страна около 150-200 човека. Колкото са сега в кое да е средно училище. Август Жорж Пуст, Мето (Папа), Сиси Графинята, Въри и Дарина… Наркопласьори наистина нямаше. Амфетамини от типа на апоневрон се продаваха във всяка аптека с обикновена рецепта. Халюциногени (паркизан, активна съставка – циклодол) – също. Бензодиазепините бяха без рецепта или с обикновена такава. Диметилморфин на таблетки (кодеин) – също. Ампули морфин, лидол и омнопон се намираха сравнително лесно, ако имаш познат в операционна. За хероин само бяхме чували и чели. Но най-важното – тогава някои хора друсахме, за да „разширим съзнанието си“. Четяхме Тимоти Лиъри, Станислав Гроф, Карлос Кастанеда, Джек Керуак… Вярвахме, че с помощта на наркотиците се пренасяме в някаква „паралелна реалност“. За нас дрогата беше СРЕДСТВО, с което да мислим по различен начин. Затова и тревата не беше на почит по наше време – тя пречи на мисленето. А причината да бъдем толкова малко беше, че никой нямаше финансов интерес от наркоманите. Докато днес надрусването е ЦЕЛ – да се замъглят и последните останки от съзнание и хлапетата да престанат да мислят напълно… А пласьорите, чиято верига стига до премиера и голяма част от правителството, печелят стотици милиони от разрушените млади животи.
Къде бе Снежинке си ги видяла тия неща?????Аз на лагер не съм спала по 20 човека в стая, а съм била и на Ястребино и на Галата и тн.В кое ли училище си учила??? А и на бригадите нямаше учители, директори и тн. Имаше командир а и той знаеше какво е да си млад и не наказваше строго за пушене и някоя бира.За секс пъ????? Ти къде го видя или тогава си изгуби девственоста в някоя крайпътна канафка?
Срам имаше и то не само момиче да се изчерви, но и твоето звено или група да се окаже с най-малко набран плод или зеленчук, да те заклеймят като мързелив- това беше наистина срамно.
капита.изЪМ как ти се вижда че завъ,шва??????????????????
Браво Галя!
Статията истински ни развълнува защото отразява истинската действителност.Ние също спорим с нашите внуци на подобни теми и с примери от нашата прекрасна действителност искаме да ги убедим че сме живели пълноценно и красиво.С умиление си припомнихме младежките си години изпълнени с патос емоции и много романтика!
Поздравления за това че си описала всичко много красиво и искрено.
Поздрави от братовчедите ти от Русе.
Труд и дисциплина. Поднесени по един красив начин. Хубави спомени, никой не може да ги отрече.
От Варна съм, Снежанке. Най-дъблоката и затънтена провинция.
Жасмина,аз съм от доста поколения софиянка,още когато пра дядовците ми са живели със 100000 население и за съжаление гражданите, освободихме място на селяците да превземат Столицата-2 ооо ооо в момента провинциалисти,бленуващи за старото време…стари номенклатури и дърти комунисти.
Като си „щастливо омъжена и не живееш в България“, какво търсиш из българските форуми? Или някой мургав западняк първо поколение, с 20 години по-дърт от теб те е взел за комбинация от готвачка, чистачка и спермосмук срещу храна, покрив и някой намален парцал от време на време, с което си много горда? Обаче нали не знаеш друг език освен български – висиш по нашите форуми… За такива като теб на времето Радой Ралин написа: „Научи ви Европа на култура. И седнахте на Африка на кура.“ :)
Снежинке, разбрахме че дядовците ти са от шопските села. А иначе, боклуци като теб имаше и тогава и сега ги има.
Леле, как не се досетих! Снежинка е софиАнка! Ти да видиш! Я кажи, пача, на колко годинки беше, като ти пръснаха цвайтера софийските тарикати, и в коя градинка се случи това, та си толкоз ачик и пишеш глупотевини тук, а?!?
Таз,, снежинка,, да си преглътне злобата…На 58г съм, през летата на 1975 и 1976 на бригада в Пазарджик работехме по озеленяването и всички получихме като ,,заплати,, между 90-100 лв според старанието при минимална някъде около 100-120лв. Есенните пък в консервните комбинати…И наистина викахме ,, ура,, защото покрай работата имаше емоции, веселие, танци и любов, разбира се… Благодаря на авторката за милите спомени, моите също са такива…
А плюещите по- горе злобари вероятно са били, защо не и сега мързеливи мамини синчета и дъщери и,, вредни,, елементи- не се извинявам !Не са постигнали нищо и няма и да го направят…
Аз съм на 68 години. Напълно съм съгласен със Станислава. Ще ви опиша една от моите бригади. Бях на 15 -16 години – ученик в 1и курс техникума по индустриална химия Видин. Излезна информация, че през лятото ще има национална бригада. Набираха се желаещи. Записах се.Когато разбра дядо ми, че ще ходя на национална бригада изпадна в ужас. В уречения ден вече се събирахме във Видин. Дядо ми дойде да ме изпрати с тайната цел да ме отпише. Като видя момчетата и момичетата, които тръгвахме на бригада, дойде при мен, прегърна ме и ми пожела да съм жив и здрав. Когато се прибрал в къщи обяснил на баба ми, че сърце не му дало да ме отпише. Това беше национална бригада за построяване на ж.п. линията Калотино -Станянци. След края на бригадата се прибрах в къщи и за изумление на нашите – бях напълнял с цели 3кг. Преките ми ръководители бяха студенти, а не съветски политкомисари. Тази бригада беше един много щастлив период от моя живот. Та това е истината за бригадите.Историите за пушките и другите глупости са рожба на малоумни тъпанари.
Какво ви пречи и сега да ходите на селкостопанска бригада бригада. Ниви колкото искаш. Чакате нйкой да ви организира ли?
Тогава земята принадлежеше на държавата, т.е. на народа. Народът с труда си осигуряваше безплатно образование (вкл. и висше), безплатно здравеопазване и почивка в ученически лагери на символични цени. Затова като ученици и в казармата ние работехме за държавата и народа. Затова и строят се наричаше СОЦИАЛИЗЪМ – идва от „социум“, т.е. общност, която има общи интереси и всеки помага на другите според силите си. А днес всеки квадратен метър земя е приватизиран. Отидеш ли да го обработваш – с труда си ще пълниш джобовете на шепа капиталисти. Защото живеем в строй, при който всеки е конкурент на всички останали. И целта му е да ги измами, ограби и унищожи, за да е добре той. Ако на теб това ти харесва – мога само да те съжалявам…
Само кратичко ще кажа: Бяха най-веселите времена по време на гимназията! Говоря за 68 – 71-ва година. Работата ни не беше кой знае какво. Имаше някакви норми, ама май никой не смогваше да ги изпълнява, а каквото наберяхме, все от полза беше…Но пък веселието наставаше вечер! Какви веселби, какво чудо! С носталгия си спомням за тези моменти и съжалявам, че никога вече няма да се върнат…
Здравейте! Младостта не ни напуска, не обръщайте внимание на дребните заядливци. Много готино си беше на бригадите, работехме и се веселихме доволно. Изумяват ме хора като онзи прошляк Христо Мутафчиев-„ходили сме на избори с пистолет опрян в гърба“? Не мога да разбера откъде взимат омразата, нали заедно раснахме, заедно учихме? По училищата минаваха треньори, и записваха желаещите да спортуват. Благодарен съм на моя Тренер-Георги Кайцанов, който ни възпита в дух на достойнство и патриотизъм. Вече минах 60-те, радват ме младите хора, нека ги пазим, те са нашето бъдеще!
Абе абдал ,че по онуй време имаше ли такива, дето да не искат да ходят на бригада, че то си беше удоволствие да си там. После другите ще разправят как е било а ти ще скляпаш,Послъгваш нещо за наказанията.
Там беше живота.Ядене, пиене и секс на поразия.За това беше хубаво.Пък и бяхме млади.
Утрепките при социализма си смениха ,,убежденията “ и сега управляват ! Бригадите бяха и с възпитателна цел за учениците,възпитание за взаимно уважение , отговорност и т.н. Бяха страхотни времена !За съжаление днешните младежи /повечето/ не се интересуват от нищо , освен личното си благополучие и удобство .
Вярно е, нашето детство и ученическите години бяха прекрасни.Аз съм на 69 години,бяхме много задружни.Бригадите бяха най-веселата част от учебната година.Никога няма да забравя китарите,танците и песните вечер.Никога не е имало побоища.
Това бяха най щастливите години от живота ми.
Когато дойде „демокрацията“ бях на 26 години.
По времето на социализма вкъщи имахме:
две готварски печки – български;
сменихме два хладилника – български;
сменихме три телевизора – български;
сменихме две полуавтоматични и една автоматична перални – български;
всички мебели и цялото обзавеждане бяха български;
дрехите ми бяха български;
храната по магазините беше българска.
Никой не ми се е бъркал каква музика слушам.
Нямаше частни съдебни изпълнители, наркотици, заложни къщи и крадливи банки.
Битовата престъпност беше на смешно ниско ниво.
Управляващите не крадяха така както сега. Днес се присвояват колосални суми безнаказано.
По времето на социализма никой не можеше да ти открадне апартамента или къщата с фалшиво нотариално заверено пълномощно – сега това е реалност, виждал съм го с очите си.
В заключение ще кажа, че демокрацията е по-хубава от социализма, но демокрация може да съществува само в богата държава. Богатите държави са бившите колониални сили: Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Испания, Германия. Те са богати и могат да са демократични, защото дълги години са завземали и експлоатирали други народи. След като това стана невъзможно физическия колониализъм се трансформира в икономически. Чрез въвеждането на „демокрацията“ в бедна държава тя става икономическа колония на споманатите държави. България е икономическа колония.
Без подробности! Напълно подкрепям статията! Много точно написано, разбира се и много емоционално! Една подробност само е пропусната, а именно, радостта че ще скатаем 20-тина дни от училище. А неискащи да ходят на бригада почти нямаше, защото веселбата и преживяванията не бяха въобще за пропускане! Да наистина през деня на полето беше малко „тегаво“, но после…. ееех после всичко си заслужаваше!!! Тайни свалки, малко алкохол, цигари, тайни посещения на местни селски кръчми и разни малки „простотийки“ вдигаха адреналина тотално! Аз съм на 50 и хванах края на „соца“, осемдесетте години, незабравимо!
А „свидетел“, малко в страни от темата, но е написал много точно и вярно за „демокрацията“ Адмирации!
Не знам Вие ,как сте ги сменяли тези неща 1989г.Тогава аз бях на 30.Холова гарнитура след една седмица чакане пред магазина, като на всеки два часа се разсписвахме за присъствие.Веднъж да те няма отпадаш от списъка.За цветен телевизор се отказах, защото трябваше да стоя пред магазина и през вечерта.Хладилник Мраз -малък след , като дадох рушвет на шофьора на РПК.Аналогично бойлер,готварска печка, пералня- всичко с връзки и рушвет.За стара ЛАДА дадох 12000 лева , защото нямах вноска,при положение,че нова струваше 8000.Фаянсови плочки от накакъв, който имаше връзки в Исперих, естествено на двойна цена.Мога цял роман да напиша за онова ; хубаво; време но няма смисъл.4
На четох се на лизачески писания. Аве еиш сега много ли е хубаво? На мама улигофренчето и боклука не хвърля да не се зарази с нещо. Бригадата си беше забавен начин да си дадеш дължимото за всичко което получаваше без пари. Накрая, цяла година блъскане за 5 дена в олинкузив Кенеф! Това ли е добрия начин на живот? След като е добрия начин защо бягате от България?
Бяха градивни,веселите и щастливи времена. Градивни, защото изграждахме и България, и собствената си личност. Там се изграждаха приятелства и волния човешки дух. Като гледам сега какви зомбита се носят по улиците, тъжно ми става. Все пак, има ли добра перспектива за нашата България? Може би трябва не само да пишем, но и да въздействаме на близки и познати, защото плоскостта, на която сме стъпили е твърде наклонена и се вижда краят ни. НЯМА ВРЕМЕ! ДА СПАСИМ ПОНЕ ТЕЗИ, КОИТО ЖЕЛАЯТ ДА БЪДАТ СПАСЕНИ.
В селското стопанство бригадирите нанасяха непоправими поражения . Прозводителноста им беше под нулата .Десетки години стояха разхвърлените щайги , инструменти , вандалски потрошено всичко .Където лозя бяха брани от бригадири все едно стадо павиани бяха минали .Половината реколта беше стъпкана по земята .
Уникално беше да се карат студенти по икономика да режат лозе :-) ( непроста работа ) , или да садят дръвчета които изсъхваха 80 % . Бил съм на бригада от което помразих безплатният труд , кухните бяха мръсни с дебели гнусни готвачки, а не . Примитивна и наивна политическа пропаганда , която не свърши никаква работа .
Емилио, емилиооо, мечтая си по малко хора да са като Теб!
В последните трийсетина години се нанесоха „непоправимите поражения“ на селското стопанство, а тогавашните бяха „поправими“!
“ кухните бяха мръсни с дебели гнусни готвачки, а не . “ Грешиш, едно време нямаше толкова дебели колкото сега. Сега това е епидемия, която се дължи на отровите които слагат в храните и лекарствата. Един американец началник от фармацевтичната индустрия, който бил осъден за нещо изключително незаконно, бил много ядосан, че неговите колеги не го защитили когато бил на съд, та пише цяла книга за мръсотиите в фармацевтичната индустрия. От това което съм чел помня само това, че ако някой доктор или учен излезе с лекарство, което лекува дадена болест, без да наврежда други органи, това лекарство не се пуска на пазара. И ако прочетеш листовките на лекарствата ще видиш, че всяко едно лекарство има по десетина странични ефекта.
Това което пишете двамата е вярно , не отричам .
Абсолютно съсгласни със съпруга ми със статията:) Имахме чудесно време във всяко едно отношение – образование, спортуване, почивки, вкусните и евтини студентски и ученически столове, летните/зимни лагери или почивки са още в паметта ни. красивия Китен на брега на морето в една горичка. За 20 дни плащахме 10 лв. всичко включено, някои плащаха по 5 лв някои нищо:) За бригадите е вярно, че беше задължително, особено по учебно време. Нашата бригада беше през ноември в 9 клас в едно село в северна България:) Брахме грозде:) Беше повече от чудесно, искахме удължаване на бригадата с още една седмица, но не се разреши:) Винаги можеше да се освободиш, особено, ако си зает с друга дейност. Лично аз се занимавах със спорт и лятото ме освобождаваха, защото трябваше да тренирам, имахме републикански състезания. Също така в университета ме освободиха да ходя в провинцията на бригада, защото Мама беше болна, след смъртта на Тате, предишната година и аз трябваше да й помагам. Компромиса беше да ходя на бригада в София, производство на аспирин, и съответно ми се заплащаше като на останалите работници:) и да съм близо до Мама:) Който казва лоши неща за времето преди 89 г лъже или по странни обстоятелства на него нещо му се е случило..все пак хора сме и не може 100% да сме доволни:) Но повечето са били доволни:)) За съжаление започнахме да го ценим, когато го загубихме и децата и внуците ни трябва да плащат:( И носталгия по нещо лошо не се има, въпреки че сме били млади и деца. Мама и Тате нямаха носталгия по тяхното тежко детство преди 9 септември 44 г. Напротив все ни казваха, че живеем по-добре от тях и имаме по-големи възможности:))
Хайде, моля ви се, нека бъдем реалисти, уважаема „лельо“! Ще напиша истината с важното пояснение, че каквото и да е било при социализма, беше в пъти, не несравнимо беше по-добре от сегашното вегетиране. Живеехме щастливо!
НО!!! Не знам по какво се различаваме със съучениците на авторката и с нея, но не е истина, че сме се радвали на бригадите. Напротив, чудехме се и завиждахме на тези, които успяваха да се освободят.
А задава ли си някой въпроса защо бяха нужни тия бригади? Ами ще отговоря веднага – защото селскостопанския труд бе зле, ниско платен и недостигаха работници. тогава впрягаха учениците и чиновниците. Как ще забравя ужасните дни през късната есен, когато в начална бременност бях на бригада за бране на грозде, обвито в скреж? Моля, моля, ние не сме се радвали на бригадите, защото си представете как едно слабичко, тежащо 45 кг момиче копае канал? Я не ми спомняйте отвратителните бригади, моля ви се!
Уважаемая Елена, това, че са Ви карали да ходите на бригада бременна е абсолютно незаконно. Вие сте могли да се освободите. Бременните преди 89 бяха на голяма почит. Аз лично не съм ползвала много отпуск, но много мои приятелки почти не идваха на работа, когато бяха бременни, за бригади не говорим. Вие може да не сте се радвали, но някои са се радвали:) Винаги както и писахме, ще има недоволни, но въпроса какъв %. Канали също не се копаеха по бригадите. Бяха съобразени с нашите физически възможности, но не е изключено да е имало и безобразия, но не беше практика и правило, по-скоро изключения:)..Ние със съпруга сме били на няколко бригади и основно селскостопански:) Не беше лукс, но не беше и ад:) Особено по време на у-ще -октомври, ноември. Беше като почивка на чист въздух от якото зубрене.. За огромно съжаление сега децата масово работят и не като нас по бригадите:))) Хотелиерите най-безочливо си признават, че чакат с нетърпение 15-16 г да завършат у-ще, за да ги вземат по хотелите да им работят за по 400 лв. мес. Ние лично видяхме това лято в един хотел и ресторант как децата търчаха от сутри до вечер..работеха, вместо да спортуват, да ходят на 20-дневни почивки, да четат, да ходят на кино и плажове + екскурзии:))
Svetla Vesselin Petkov
БлагодаряъВи, Света, аз в никакъв случай не заклеймявам социализма – напротив, дори и на внуците ми съм разказвала за тия прекрасни, хубави времена. Те знаят какво беше тогава и виждат какво е сега. Всичко, което сте ми написали, го знам, така е. На фона на днешния скапан живот, по времето на социализма беше спокойно. И на почивки ходехме всяка година – от морето директно на балкан, и образованието, и здравеопазването бяха безплатни. Не е необходимо да изброявам, Вие го знаете, но не всички го признават. Ето, моята шефка е на възрастта ми, но е за капитализъм, защото, смея да кажа, че унизително и безжалостно ме експлоатира и колкото и нескромно да звучи, аз и изкарвам четирицифрената заплата, а на мен ми подхвърля трохите, с които едва оцелявам.
И все пак, нека да сме честни – при Живков имаше извращения и за съжаление, повечето сънародници олицетворяват социализма с неговите времена. И при него цените растяха , не можете да отречете истината. Независимо от всичко, тогава беше по-добре! Истината е, че истинският социализъм е бил преди него, преди 1956 тодина, на мен също са ми разказвали моите родители. Тогава ежедневно цените са падали! Преди 20 години, още тогава, мнението им беше, че никога през живота им не е било по-зле. За мое съжаление, както и да звучи, по-добре е, че вече ги няма!
Да, ние с моя съпруг се стараем Винаги да сме честни и да не мислим само за себе си. И затова, когато пишем за времето до 89 г пишем винаги Истината и базирана на нашия живот и преживявания и на нашите приятели и родители. Още повече, че сега имаме доста експириънс и от т.нар. реал капитализъм – почти 30 г сме извън България, сравняваме непрекъснато, а и имаме доста интер френдове. Аз лично мога да кажа, че на мен този хмм “капитализъм“, който видях в сащ и даже в канада не ми допада. За България и не говоря, защото последните 26 г там е варварство, ограбване, правосъден хаос, геноцид, и човеконенавистничество. За извращенията при Живков не си спомням, на мен лично не ми се е случвало. Зная, че той е премахнал лагерите, само това го прави човек, достоен за уважение:) За цените не мога да кажа, но знам, че по негово време Мама не работеше, грижеше се за нас. Само Тате работеше и издържаше 5 човека. Тате не беше партиец, беше домакин и работник във фурна – завършил хранително вкусови тогава курсове, после теникум. По това можем да съдим за цените:) Освен това, икономиката колкото и да беше под контрол по време на соца, не зависеше само от Тодор Живков. Разбира се старото не може да се върне на 100%, но може да се вземе от него най-доброто и да се въведе частната инициатива, но под строг контрол, за да се избегне, експлоатация и кражби + незаконно обогатяване на шепа хора, както е сега в България, а и на много други места. Само един пример – нормални ли са цените на топлото в България? Всеки знае, че това е нагла кражба от бедното българско население.
Svetla Vesselin Petkov (Facebook)
Тази статия, е леко манипулативна…..
Тя отрича напълно насилието! Което е било факт при първите бригади…!
Не е хумор ! А е истина!
Мой колега разправяше за младежка бригада край град Сливен….!
Пазели ги с вишки и с оръжие!
Копаели! Приятелката му не е успявала да си изкопае нормата..през деня …! Той вечерно време под светлината на фенер. ДОкопавал нейната норма! За него това е било трудов военен лагер!
Истината има няколко лица! Трябва да привикваме…!
Пише ви „дърт комуняга“на 84 г.Тогава идаше три основни бригадирски обекта: Хаимбоаз – Прхода на Републиката, Ж.П. линиата Перник-Волуек и Димитровград, като под Димитровград: се разбираще: построяванито на самия град, АТЗ азотноторов завод и маришките централи. Имаше и по-малки блигадирски обекти като панорамния път на Витоша,къдито работи систра ми Вихра 86 Д г. язовир Копринка. Аз работех Димитровград, основно на строежа на АТЗ, пращаха понякога нащия огряд да помагаме на строежа на Маришките централи – те се изпъвняваха гланто от трудоваци. Така че не е правилно Марищките централи да се наричат амириконски. Те са ги взели на концесия, направили са известни подобрения: сложили са филтри за увавяне на праховите честици и произвеждат най-скъпия ток България.Те не са никакви американски, а са строени от нас български бригадири и с български пари и не са никакви американски.
В АТЗ наливахми бетон на строежа на един цех. Нямаше никаква механизация: нито подемник, нито хаспел, да не говорим за кулокран.Имаше само една разнибитена бетобъркачка, която постоянно се разваляше и а докато я ремонтираха, батона бъркахме на ръка – египатски труд.След оскъдна вечеря, уморени лягахме по наровете да спим. нямаше танци и забави. Сутрин отивахме на обекта с песни:
…Марица залята ни с кръв, а с бетон…„
Или:
Елоате всички тук да строим град голям Младижки град на Димитров…
Въприки тежкия труд, никой не роптаеше, а работихме хъс и интусиазъм.
Аз и сега с гордост казвам че бях бригадир в Димитровград!
Аз сигурно съм живял в някаква паралелна България.
Аз съм точно от поколението на авторката и потвърждавам истината на всяка нейна дума. По повод многото коментари ще кажа, че някои бъркат лагерите в Белене с бригадите. Ученическите бригади бяха два вида, едните през лятната ваканция и там ръководителите ни бяха от ДКМС, които изобщо не бяха никакви надзиратели, а вечер купонясваха заедно с нас. Другите бригади бяха през есента в началото на учебната година. Специално училището по Керамика, в което учих трябваше да прибираме реколтата от моркови в равното Софийско поле. Нормата ни беше 40 щайги на ден, аз успявах да напълня най-много 15 щайги, все бях последна, но класният никога нищо не ми каза, дори никога не ми направи забележка за това. Мои съученици от време на време ми хвърляха по няколко моркова в щайгата, за да не изоставам прекалено много. И много добре си спомням, че накрая на бригадата дори ни плащаха някакви символични суми.
Така е.И ние имахме норма за 40 кофи грозде,но никога не я изпълнявахме.А ако ни писнеше,просто сядахме между лозите,за да не ни забелязват и си бъбрехме и понякога дори спяхме.
Когато беряхме бадеми или бяхме в консервен завод обаче,нямаше как да се скрием да спим.
Бяха прекрасни времена!
Това,за пушките,е вярно ! Изправяха ни до стената и който отказваше да ходи на бригада,го разстрелваха.Аз всяка година отказвах !!!
Абсолютно вярно!
Никой не ни е пазил с оръжие,дори съм бягала два пъти от бригада,веднъж,за да отида на почивка на море,защото имах купена карта,а втори път за няколко дни,за да видя приятеля си.Веднъж дори избягахме 5 човека надвечер с лека кола,за да празнуваме рожден ден един приятел в родния ми град,като приспахме с таблетки бабата в чиято квартира бяхме настанени,а на сутринта се върнахме 2-3 часа преди да тръгнем към лозята на беритба за грозде!
А на бригадите имаше много смях и емоции,нощно време беше супер,с купони,с китари край огъня или по квартирите.
Храна не сме носили,защото ни хранеха редовно по бригадите.
На бригади съм ходил между 1954 и 1958 г. Бях в един клас първите 2-3 години с Емил Димитров в град Плевен. Истина е, че по онова време ни стрижеха. Бяха разрешили само на Емил Димитров да не се стриже, понеже имаше голям белег на главата. Не само, че ни стрижеха, но трябваше да ходим с униформа на училище. Редът и дисциплината в училищата бяха до съвършенство. Ученик да не се подчини по онова време на учител се наказваше, или с намаляване на поведението, или с изключване от училището. Сега чувам, че е нещо нормално, ученици да бият учители. И така ще бъде докато им се позволява да ходят като бамове и да носят дълги коси.
Сега съм на 86, но когато бях на 15 бях бригадир в Димитровград. Никой не ме караше насила. Обидно е, че всичко което създадохме и изгредихме с доброволен труд сега е разграбено и присвоено от новите „демократи“.