„Фаталният упадък на Китай“ е типично заглавие в почти всяко западно издание през последните седмици. Конкретното заглавие е от статия в списание “Форин Афеърс” с подзаглавие: „Вашингтон трябва да се подготви за това, че икономическите проблеми на Пекин нарастват“.

Нещо до болка познато. В същото списание виждаме друга статия: „Последната битка на Путин. Ще фалира ли Русия след предстоящото си неизбежно военно поражение”. И ние, и китайците, според западните медии, си живеем в една непрекъсната серия от много тежки проблеми. Ние, руснаците, сме свикнали с нашите: търпим поражения още от февруари-март тази година. Смилат ни, изпепеляват ни, свършват ни ракетите и чиповете… Но Китай…?!? Гледаме заглавията в друго американско списание – по отношение на интелигентността, то е на по-ниско ниво- за по-простичко устроени граждани, тоест “Форин Полиси”. И тук виждаме набор от касетъчни информационни бомби: „Си Цзинпин започна третия си мандат с поредица от неудачи и поражения“; „В края на 2022 г. Китай е изправен пред зловещ крах на държавността“ и прочее.

В общи линии, ясно е какви ги пишат западните майстори на перото. Но за всеки случай, нека видим как Китай страда от непрекъснати бедствия и е на път да се разпадне, фалира и изчезне. През изминалата година Китай пусна в производство най- големите в света пътнически самолети – C919. А също пуснаха на вода и най-големият кораб в света, превозващ втечнен природен газ. Започна изпитания на интегрираната система за електроснабдяване на южните провинции (2,7 милиарда киловатчаса на ден). Китай пусна железопътната линия до Лаос, която вече е превозила 8,5 милиона пътници и 11,2 милиона тона товари.

Но какви ти железници, Пекин създаде космическата си станция “Тиангон” („Небесният дворец“). Сглобяването й приключи на 3 ноември и сега в нея функционира лабораторен модул с дължина 17,9 метра и диаметър 4,2 метра – с 13 отделни помещения за работа. Вярно, в научните списания от тази година се изброяват още десетки китайски технологични постижения, но и тези, мисля, са достатъчни да ни убедят колко са зле китайците.

Но Пекин има и постижения, които не са толкова материални – в дипломацията например. Външният министър Ван И се похвали като изброи осем от тях. От които за нас най-интересни са 3: 1) Пекин твърдо отхвърли и заклейми като „погрешна, нечестна и егоистична“ външна политика на САЩ 2) Засилва добросъседството, приятелството и сътрудничеството с Русия приоритетно във всички области „без таван за приятелството между двете държави“. 3) Китай декларира, че ако която и да е развиваща се държава на планетата има каквито и да е затруднения, Китай ще й протегне ръка и ще ѝ помага с всички налични средства. С подобни политики цялостната позиция на страната в света очевидно се засилва.

Но нека обърнем още малко внимание на вътрешните работи на Китай – в цялата страна в момента върви програма за обновяване на жилищата: сега тя е в ход в 52 100 общности (тоест села или градски квартали). Над един милиард китайци вече са пенсионно осигурени (да припомним, че преди 15 години в страната изобщо не съществуваше пенсионна система).

И всички изброени успехи са постигнати въпреки изключително твърдата политика на Пекин за „нулев ковид“, която дори доведе до протести. А какво ли биха постигнали ако не бяха всички тези карантинни ограничения.

И още нещо: Китай постигна най-високия ръст на БВП измежду всички страни по света в условията на пандемията. Е, след като нещата стоят така, тогава на Запада, чиято икономика за същия период от време се сви драстично, наистина му остава единствено да пише за „грандиозните сривове, пред които е изправен Китай“.

Имаме си работа с поредната западна технология за промиване на мозъци, предназначена, разбира се най-вече за собствена консумация – за американските и европейски граждани, на които вероятно ще им е по-леко ако си мислят, че сега не само те се чувстват зле, но и на другите им е гадно. Но все пак цел на западната пропаганда е и останалият свят. В това число и най-вече руското и китайското население. И за тази публика западните „погребални агенти“ днес за пореден път погребват или нас, или китайците.

И не си мислете, че всички техни пропагандни усилия са плод на безрезултатно безсилие и злоба, че техният презрян труд е напразен. Един пример: Поне веднъж месечно ми се обажда мой индийски приятел и ми задава автоматична поредица от въпроси: наистина ли украинците във всеки момент ще атакуват Крим на южния фронт? защо руснаците не атакуваме по централния фронт срещу гр. Запорожие и защо се бави толкова СВО с превземането на нови територии? Как работят нашите руски военни заводи? Какво има на рафтовете на магазините ни? Вярно ли е, че гладуваме И имайте предвид, че човекът не е някакъв безпросветен дивак, всъщност е военен анализатор. Но когато англоезичната информационна сфера с покритие върху целия свят е препълнена с такива удивително фантастични описания на руски поражения, това създава съответното настроение.

Езиковата бариера между западните пропагандисти и населението на Русия и Китай, е сериозно нещо, но има вратички, през които западната пораженческа дезинформация успява да проникне. В Китай е атакувана англоговорящата част от медицинската общност плюс другите англоезични. Сега те са тероризирани с откровена дезинформация за вълната от случаи на коронавирус. И ето подлата западна стратегия: когато политиката на „нулев ковид“ цареше в Китай, на китайците от чужбина им се обясняваше, че това е грешка, която ще унищожи икономиката и обществото им. Когато започнаха ускорено да отпускат мерките, същите лица започнаха да крещят в несвяст, че това е грешка: страхувайте се от вируса, сега ще започнат да се разболяват милиони и да умират масово. Нервните, параноичните и хората с хипохондрия се поддават.

В случая с Русия нещата са още по-интересни. Някой от онези западни пропагандисти, които неспирно ни погребват, забеляза, че социалната прослойка от либерали, западници и други бегълци от Русия след началото на СВО има твърде малко влияние в нашето общество – и по тази причина е непродуктивно да ни засрамват или плашат, давайки ни за пример тези наши сънародници или ползвайки самите тях като инфлуенсъри. Но престижът на патриотите-националисти в Русия се повиши безпрецедентно и заслужено. И щом е така, казаха си западните пропагандисти, значи трябва да се заиграваме с чувствата и страховете на най-нервните измежду руските родолюбци. И именно западните тролове и журналисти сега се опитват да заразят нашите редици  с нова киевско-вашингтонска паникьорска инфекция: удряме слабо по украинците, фронтът е замръзнал, няма достатъчно това и онова, къде са най-новите ни оръжия. Имам предвид точно статиите от типа „Последната битка на Путин. Ще фалира ли Русия след предстоящото си неизбежно военно поражение” – виж по-горе.

Между другото, всъщност разговорите по тази тема във Вашингтон са особено сериозни и угрижени. Американци в момента са в ступор и претеглят: какво би им дала въобще победата на Украйна и какво означава въобще такава една победа след като те, янките, стигнаха твърде далеч, плащат висока цена, а войната се очертава да продължи с години. Няма ли тази победа да е по-лоша от поражение? Само ако знаете какво наистина означава това поражение за тях! Американците в момента се питат: Какво да правим с тази проклета война и какво трябва да постигнем, за да спрем, след като руснаците така се закучиха и не се отказват. Но всички тези тънкости не достигат до външния свят. В по-голямата си част там преобладават простите емоции.

Дмитрий Косирев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: