Ситуацията около Украйна става все по-объркваща и сложна за Запада. Сега той е принуден да седи дори не на два, а на много по-голям брой столове.

От една страна, за т. нар. Солидарен Запад Украйна е основният залог в борбата му срещу Русия. Отказът му от това да подкрепя активно Киев е невъзможен, тъй като това за Вашингтон и Брюксел би означавало признаване на най-тежкото си и фатално геополитическо поражение. Американците и европейците не са готови да приемат това, поне все още не. Защото това означава да признаят своя политико-икономически фалит и на краха на техния еднополюсен модел.

От друга страна, в самите западни страни все по-силно звучат вразумяващи гласове, които алармират, че управляващите ги „ястреби“ в своята агресивна невъздържаност са на път да прехвърлят конфронтацията с Русия от Украйна в целия свят – отиват твърде далеч. Нараства опасността да се премине точката на незавръщане, отвъд която единственото възможно развитие на събитията ще е пряк сблъсък на ядрени сили.

И изглежда, че тези гласове са били чути. Във всеки случай напоследък се появяват все повече новини, които сочат желанието на американските власти да намалят ескалацията на напрежението. Това проличава и от нова статия в “Ню Йорк Таймс”, която се позовава на своя вътрешна информация и твърди, че Съединените щати са отказали да предоставят на Киев разузнавателна информация за местонахождението на високопоставените руски офицери. Още по-показателна е отмяната в последната минута на речта на държавния секретар и прословут „ястреб“ Антъни Блинкен за Китай, която се очакваше да бъде възможно най-рязката, заплашителна и войнствена. И в крайна сметка американците дадоха заден ход, ограничавайки се единствено до това да потвърдят, че отношението им по казуса с Тайван не се е променило.

От трета страна, подкрепата за Украйна струва на Запада, особено на Съединените щати, все по-колосални суми и става все по-чувствителна тема за тях.

Планираният от Вашингтон пакет от помощи на стойност 40 милиарда долара за Киев със сигурност е впечатляващ. Но днес не е 2011 г., когато печатницата, пусната от Федералния резерв, решаваше всички свои икономически проблеми, заливайки ги с водопад от прясно напечатани и необезпечени с нищо долари. Тогава това икономическо престъпление оставаше без видими странични ефекти за населението на Съединените щати и Европа, защото инфлацията, която генерираха тези кухи долари, се попиваше като гъба от останалия свят, принуден да ги използва. Днес обаче вече не е така – много държави отказват да продават ресурсите си за зелените хартийски на Федералния резерв. Прясно напечатаните долира се въртят единствено в западните икономики и генерират инфлацията само там. Тоест – икономиката на САЩ и солидарния Запад вече не може да се справи с разходите на такава безотговорна политика, а продължавайки да печатат долари, те разбиват стабилността на самата западна система, което вече се усеща от гражданите. Опитите случващото се да се оправдава и обяснява с „агресията на Путин“, не са много успешни – повечето американци обвиняват властите на страната за влошаващата се социално-икономическа ситуация и все по-спадащото си финансово състояние. При тези обстоятелства наливането на колосални суми в една забравена от Бога и тотално корумпирана страна на другия край на света (Украйна) може да доведе до маса неприятни изненади в САЩ. Първата се случи вчера, когато сенатор Ранд Пол блокира законопроекта за предоставянето помощ на Украйна в размер от от 40 милиарда, настоявайки за назначаване на главен инспектор, който да наблюдава разпределението на средствата и заявявайки, че „не можем да спасим Украйна, като обричаме икономиката на САЩ на фалит“.

Има и друг деликатен проблем – увеличаващият се на Запада оръжеен и по-специално ракетен дефицит. Стана ясно, че доставяните на Украйна оръжия се изразходват от ВСУ или унищожават от противника му Русия твърде бързо: “Блумбърг” изчисли, че цялото оръжие, което оръжейните комплекси на страните от НАТО произвеждат за една седмица, в Украйна се изразходва за един ден. Запасите в складовете на НАТО бързо се изчерпват, а предприятията от американския военно-промишлен комплекс, поради липса на производствени мощности и загуба на компетентен персонал през предходния период, не могат да увеличат производството в необходия мащаб. В Европа положението е още по-лошо. Военните действия се проточват и разгръщат по такъв начин, че украинската армия се нуждае от все по-големи доставки на все по-тежки и в резултат на това по-скъпи оръжия, и то не от старото, съветско (което отдавна руснаците унищожиха), а от западно производство.

В същото време трябва да припомним, че Украйна е само една от точките на глобалната геополитическа игра в момента за САЩ, а основните усилия на Съединените щати все пак са насочени към азиатския далекоизточен регион и конкретно срещу Китай. Надяваме се че нашите читатели са наясно с темата Тойван и какво ще се случи в най-скоро време там. В резултат на това ситуацията наистина изглежда патова за Запада, защото поддържайки тлеещ конфликта в Украйна, Западът е принуден да харчи все повече от ресурсите си в Украйна, въпреки че има много по-голяма нужда от тях за конфликта в Южнокитайско море.

Съвсем естествено е, че в западните медии  все по-често се чуват мнения как НАТО и САЩ по принцип нямат дългосрочна стратегия и крайна цел в този конфликт. Единствената им цел била да защитят „демокрацията“ на фашистка Украйна.

В същото време зад тези фалшиви твърдения се крият тонове лицемерие и нежеланието на определени глобалистки западни кръгове да наричат нещата с истинските им имена.

Съединените щати (както и колониите им в Европа) имаха и все още имат ясна цел в Украйна: да нанесат геополитическо поражение на Русия. Стратегията им за постигането на тази заветна цел също е съвсем ясна: Москва трябваше да затъне в Украйна – военно, икономически и политически.

Но почти три месеца след началото на специалната операция стана очевидно, че нещо се е объркало и самият Запад е затънал до уши точно в това готвено от него за Русия украинско „блато“.

Причините за това състояние на нещата вече са идентифицирани и подробно анализирани. По-специално: САЩ и Европа вече си признават, че са подценили силата на руската икономика и нейните възможности да устои и противодейства на т. нар. „адски“ санкции. Те отбелязват и устойчивостта на националния ни характер, който преминава в мобилизационен режим в ситуация, когато има пряка заплаха за сигурността на страната.

Наблюдението на хода на военните действия обаче подсказва, че в Украйна Западът е допуснал още една фатална грешка. Колкото и парадоксално да звучи, причината за все по-увеличаващите се проблеми за САЩ и НАТО е че те твърде много укрепиха и модернизираха украинската армия.

Факт е че Русия (или поне руското общество) беше изненадана от високото ниво на подготовка и от модерното оборудване на украинските въоръжени сили, както и от високата им мотивация. За руснаците беше шокиращо да узнаят и осъзнаят колко мощна сила е била организирана и насочена срещу нас, и как мощно е била напомпана военно и идеологически от НАТО през последните осем години.

Но има подозрение, че самият Запад вече горчиво съжалява за това свое престараване.

За какво става дума:

САЩ и НАТО имат много богат опит в обучението на въоръжени формирования в трети страни. Този опит обаче има своите специфики. Американците са много добри в работата с паравоенни, нередовни структури, с партизански отряди. Те имат зад гърба си много операции, в които са действали успешно чрез ръцете на обучени и снабдени от тях военно-политически движения, партизански отряди, диверсионни групи, терористи, паравоенни организации и други подобни структури.

Работата с чуждестранни редовни армии обаче е много по-сложна и там американците не се справят никак добре. В такива операции САЩ са се проваляли многократно. Най-пресния такъв американски провал е катастрофата на афганистанската армия, която САЩ създаваха, обучаваха и въоръжаваха в продължение на 20 години, а под напора на талибаните тя се разпадна за броени дни. На Саудитска Арабия, която налива колосални средства във въоръжените си сили, десетилетия военно-техническо сътрудничество със САЩ не й помогнаха особено много, както показа конфликтът с Йемен.

Като цяло в подготовката на национални армии Вашингтон има предимно негативен опит, който показва, че без пълноценното бойно участие на американците, обучените от тях армии обикновено не са способни да се бият.

Украинците обаче поднесоха на Запада голяма изненада с високата си боеспособност на руски хора. Само че тази изненада става все по-неприятна за Запада с всеки изминал ден.

Нека си представим каква би могла да бъде ситуацията според обичайните сценарии на САЩ и Европа, повтарящи се във всички организирани и финансирани от тях до момента прокси войни в трети държави. Представяли са украинския капан така: Провокирана от тях, Русия ще извърши специалната си военна операция в съответствие с всички правила на военното изкуство, изискващи да нападне с цялата си военна мощ от 1.1 млн. професионални войници. Или поне с армия, неколкократно превъзхождаща отбраняващият се украински враг. Вследствие на това в най-кратки срокове нейната армия щеше да помете съпротивата на украинските военни и щеше да окупира значителна част от територията на Украйна (например до река Днепър или където другаде са предполагали анализаторите на Пентагона).

И това ли щеше да е? Не, тъкмо тогава според западните военни планове, всичко тепърва щеше да започне. Защото под контрола на Русия – и под нейна отговорност, включително финансова – щеше да попадне огромна територия с многомилионно население, значителна част от което е с вече промити мозъци от многогодишната нацистка и русофобска пропаганда.

Така щяха да се създадат идеални условия за разгръщане на партизанска борба – саботажи и терористични актове. Нелегална борба, към която щяха да се присъединят и украинските военни, вече победени като редовна армия. Тогава Западът щеше само да хвърли дърва в този огън под формата на обучение на все повече бойци от „освободителното украинско движение“ и доставки на леки (и съответно сравнително евтини) оръжия.

Вместо това обаче, всичко се обърка.

Русия провежда специалната си операция с много ограничен контингент (100 хил. руски военни + 100 хил. милиции и опълченци от ДНР и ЛНР) – сила, три пъти по-малка от 600 хилядната украинска армия. От своя страна украинската армия демонстрира впечатляваща устойчивост и добра НАТОвска подготовка, което в съчетание със западната подкрепа (обучение, съветници, комуникации, разузнаване, доставки на оръжие и прочее), я прави сериозен противник. В резултат на това руската армия напредва бавно. Русия контролира не много големи, но критично важни зони (индустриални центрове, богатия на природни ресурси Донбас, най-плодородните земеделски земи, пристанища, достъп до морето с тенденция напълно да отреже Украйна от него и т.н.), и най-важното – Русия владее територии, населени предимно с проруски настроено население. За справка – Херсонска и Запорожка области вече готвят референдуми за директно присъединяване към Русия, районите около Харков изобилстват от етнически руснаци, а Донецка и Луганска области дори не се нуждаят от коментар. Референдуми за присъединяване към РФ със сигурност ще поискат и жителите на Одеска и Николаевска област, когато руската армия стъпи и таму отрязвайки остатъчна Украйна от морето.

Бавното напредване на руската създава впечатлението, че Москва сякаш е затънала в Украйна, какъвто беше планът на Запада, но вече е очевидно, че в този формат това не е непоносимо бреме за нея.

От друга страна обаче с бавното си напредване Русия принуди Запада да поеме класическия вариант на бойни действия между две редовни армии, където благодарение на собствените дългогодишни усилия на САЩ, Великобритания и НАТО, педантично подготвената украинска армия е обречена на бавно — и в резултат на това много скъпо за самия Запад — поражение . Резултатът от тази руска военна операция в Украйна е предрешен, но все пак западняците трябва да доживеят, за да го видят, а преди това трябва да плащат, да плащат и пак да плащат. Да намират финансови средства, да търсят различни ресурси, като често ги отнемат от други свои стратегически важни области, да потискат нарастващото обществено недоволство в своите страни и да запушват дупки в собствените си и без това фалиращи икономики.

И всичко това, извън очевидната руска стратегия, се дължи и на това, че украинците се оказаха много по-добри бойци, отколкото очакваха американците и европейците.

Сигурно е, Западът вече горчиво се разкайва, че някога му е хрумнала „брилянтната“ идея да настрои две части от един народ една срещу друга.

Алексей Алкснис

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: