„САЩ затънаха в украинското блато. Влизането им във въенен конфликт с Русия e катастрофална грешка. Украинците са реалните потърпевши. Русия, разбира се, също плаща висока цена. Но САЩ са главният виновник за започването на конфликта – заради упорството им да вкарат Украйна в НАТО и да я превърнат в крепост на Запада на границата на Русия“.

Това заяви американският професор по международни отношения в Чикагския университет Джон Миършаймър в ютуб подкаста на Андрю Неполитано.

„САЩ решиха, че могат да спечелят тази война. Повярваха, че чрез санкции и на фона на първоначалните украински успехи на бойното поле, с течение на времето ще успеят да нанесат стратегическо поражение на Русия на територията на Украйна. И именно това решение извади САЩ от редиците на великите сили. Това беше чутовна грешка, базирана на много лоши преценки. Първо, западните санкции срещу Русия изобщо не проработиха. Второ, Русия мобилизира голяма част от армията си и индустриалната си база, така че в момента произвежда огромно количество оръжия и муниции – значително повече от ВПК на целия солидарен Запад. Балансът на силите вече се измести в полза на Русия и срещу Украйна. Повечето разумни хора разбират, че без значение до каква степен ще я подкрепя Запада, Украйна е обречена да загуби войната“, коментира проф. Миършаймър.

„САЩ превърнаха Русия в свой заклет враг за десетилетия напред. А нямаше причина да го правят. Просто защото Русия не представлява заплаха за Съединените щати по какъвто и да е начин. Твърденията на Джо Байдън, че Русия възнамерявала да нападне Източна Европа и след това  Западна Европа, са несериозни. Руснаците не разполагат с такъв военен капацитет, нямат и причина да го правят – със сигурност нямат подобни намерения.  САЩ нямаха основателна причина да виждат в Русия заплаха“, смята американският анализатор.

„Няма съмнение, че войната в Украйна още повече сближи Русия и Китай. Двете страни водят съвместна международна дипломация. Може да съдим за това от действията им в рамките на БРИКС. Също така е пределно ясно, че руската и китайската икономика вече са взаимосвързани. Повече от ясно е, че Китай предоставя на Русия всякакъв вид сложни технологии, от които Русия се нуждае, както за да функционира икономиката й, така и за да води войната. Безспорно със своите действия американците тласнаха Русия и Китай към все по-близки отношения, което противоречи на стратегическите интереси на САЩ. Гледайте на двете страни като на една – както военно, така и икономически“, категоричен е Миършаймър.

„Няма две мнения, че китайците искат да присъединят Тайван. Това едва ли някога ще се промени. Няма съмнение обаче и, че Тайван не желае да се присъединява към Китай, а иска да бъде суверенна държава. Това са две непримирими цели. Интересното е дали Китай ще се опита да завладее Тайланд чрез военна сила. За САЩ е стратегически важно да държи Тайван под свой контрол. Колкото по-силен става Китай, толкова по-сериозен става контрола на Съединените щати над Тайван. Дали Китай ще завземе Тайван е изключително важен въпрос за САЩ. Това едва ли ще се случи скоро. Си Дзинпин има много вътрешни проблеми, чието разрешаване е по-важно в момента. Освен това Китай в момента все още не разполага с военния капацитет да превземе Тайван“, смята Миършаймър.

„За Съединените щати да поддържат независим Тайван е първостепенна цел и е свързана със сдържането на Китай, за да няма надежден изход за корабите му в Тихия и въобще световния океан. Това означава, че САЩ аксиоматично ще воюват за Тайван. Китайците напълно осъзнават това“, отбелязва американският теоретик.

„Относно Израел, зад действията на САЩ няма стратегически основания. По-скоро Джо Байдън има любовна афера с Израел. Привързаността на Байдън към Израел е това, което хвърля САЩ в беда днес“ категоричен е той.

„От гледна точка на големината на населението, богатството, технологичното развитие и всички останали ключови съставни части на силата в международните отношения, Китай е сериозен съперник на САЩ. Китай иска да си върне Тайван най-вече за да има безопасен достъп до Южнокитайско море и Източнокитайско море. Първото е от огромна значимост за САЩ и световната икономика. Съединените щати не искат Китай да придобие контрол над Южнокитайско или Източнокитайско море. В по-широк смисъл, САЩ не желаят Китай да бъде доминиращата сила в Азия. Китай обаче естествено се стреми към това, както и Америка естествено се стреми да доминира Западното полукълбо. Следователно Китай има своите основателни амбиции, а Съединените щати по стратегически причини са ангажирани с ограничаването на тези китайски амбиции“, обяснява Миършаймър.

Според него „с времето Китай ще се превърне в мощна военна сила, която не само ще доминира Азия, но и ще бъде проектирана на международно равнище. По този начин Китай ще изглежда като САЩ, които представляват високо агресивна държава, която се налага в света, като използва своята военна мощ доста свободно. Защо си мислим, че Китай ще разполага с военна мощ и няма да действа по същия начин? САЩ не желаят да има друга велика сила на планетата, която да е по-силна от тях. А всяка държава би искала да бъде водеща в опасните условия на международната система. Китай се ръководи от същия този манталитет и разбира последствията. Знае, че ако силата му отслабне, той ще преживее отново „векa на националното унижение“ – столетието между 1850 и 1950 г., когато Китай беше де факто колония на Запада. Затова китайците не могат да бъдат обвинявани, че искат страната им да бъде по-силна от Съединените щати.“

„Повдигнатите обвинения от Република Южна Африка срещу Израел, документирани в доклад от 84 страници, в Международния наказателен съд показват, че Израел възнамерява да извърши геноцид и че в Газа се извършва мащабно клане и унищожение, което ще доведе до смъртта на значителна част от палестинското цивилно население. Южна Африка предоставя изобилие от доказателства за това. От военна гледна точка, това, което израелците извършват в Газа от 7 октомври насам е унищожаването на огромна част от палестинското население. Израел е убил много жени и деца, извършил е атаки над болници, културни забележителности и палестински домове. Между  80% и 90% от палестинците са изселени от домовете си. Когато съпоставим това с изявленията, които Израел прави относно намеренията си, е трудно да не заключим, че страната има намерение да извърши геноцид“, категоричен е американският професор.

„Удивително е съвпадението в начина по който израелските евреи говорят за палестинците сега и нацистите са говорили за евреите в миналото. Непонятно е как въобще е възможно израелските евреи  да правят подобни коментари, за когото и да е и доказателствата са поразителни. Затова от Южна Африка заключват, че Израел е отговорен за извършването на геноцид“, смята Миършаймър.

„Твърдението на Нетаняху, че Израел прави всичко възможно да пощади живота на палестинските цивилни и се е фокусирал единствено върху унищожаването на бойците на Хамас, е несериозно. Доказателствата го опровергават. Вярно е, че Международният наказателен съд не разполага с реалната власт да принуди Израел и САЩ да променят поведението си. Интересният въпрос е защо Израел приема обвиненията толкова сериозно. Изненадващо е, че израелците възнамеряват да се защитават в съда, когато се даде ход на делото по обвиненията на 11 януари. Причината за това е петното, което ще стои върху репутацията на Израел и САЩ в хода на делото. Моралното осъждане в следствие от делото е това, което плаши и Израел и Съединените щати. Хора като Джон Кърби и Бенямин Нетаняху разбират много добре опасността от това в дългосрочен план“, коментира Миършаймър.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: