Автор: Джеймс Кардън, theamericanconservative.com

Задаващата се битка: Кой изгуби Украйна?

Тече грандиозна операция по пренаписване на историята

Докато става все по-трудно да се отрече случващото се на бойното поле в Украйна – война, която смила стотици хиляди украински жертви – официалните медии продължават да представят оптимистично-бодряжка картина на войната, предназначена да агитира публиката, за да не би, изправена пред продължителната и отчайваща реалност, да започне да губи ентусиазъм по последната презокеанска авантюра на Америка.

През юни The Atlantic публикува заглавна статия на Ан Апълбаум и Джефри Голдберг, в която се твърдеше, че „Бъдещето на демократичния свят ще се определи от това дали украинската армия ще успее да излезе от задънената улица с Русия и да я изтласка назад – може би дори и от Крим, завинаги.“

На 12 юни колумнистът на The New York Times Никълъс Кристоф информира читателите си, че „Украинците се жертват за нас. Те са тези, които ни правят услуга, като деградират руската армия и намаляват риска от по-мащабна война в Европа, която ще коства живота и на наши войски.“

National Review се изрази дори още по-ярко. Два дни по-късно, на 14 юни, главният редактор на изданието Джей Нордлингър написа: „Патриотите сред нас, както и всички останали, трябва да бъдат вдъхновени от това, което правят украинците: бият се за националното си оцеляване, опитват се да отблъснат съседа-бегемот, който иска отново да ги подчини.“

Както казва Гор Видал, „Няма спасение за хора, които са толкова редовно и така яростно дезинформирани.“

Но горните примери изглежда са и част от едно общо координирано усилие на тези иначе отделни журналисти-пропагандатори да деконтекстуализират украинската война, да заличат мътната ѝ история и да я представят в най-опростената ѝ форма: като битка между доброто и злото. Това е стратегия, която иска да избегне честния разговор по същество относно защо и как Русия и Западът стигнаха до тази най-опасна точка в своето противостоене от Кубинската ракетна криза насам.

Този род материали са част от правителствен медиен проект, имащ за цел да свие параметрите на допустимите размишления във връзка с войната в Украйна. И служат за умишлено объркване и инфантилизиране на разбирането на американците за това, което всъщност се случва в Украйна, и защо то се случва. Но това е и целта, както може да се предположи: Апълбаум и останалите в момента медийно полагат основите на онова, което предстои да се случи в САЩ и Еврропа, след като стане невъзможно повече да се отрича, че Украйна е изгубила войната.

През всичките близо десет години след революцията на Майдана само шепа хора измежду нас биеха тревога за вероятността от избухване на война между Русия и Запада. За близо десет години скромно малцинство от журналисти и анализатори се застъпваха за мирно уреждане на украинската криза и заради тази си позиция почти без изключения бяха осмивани, мачкани, маргинализирани, изхвърляни от работа, заклеймявани като симпатизанти на „донбаските и кремълските терористи“ и поставяни в украинските списъци за убиване по обвинение в това, че казват истината за това, което се случва в Източна Украйна от 2014 г. насам.

И докато сега войната в Украйна върви към своята катастрофална развръзка, можем с основание да очакваме, че онези, които помогнаха за разпалването на този пожар, наред с тези, които приветстваха тази изначално нелепа и ненужна война, ще платят цената, която бе платена от архитектите и мажоретките на иракското и афганистанското фиаско – тоест никаква.

Защитниците на сдържаната външна политика на САЩ трябва да се приготвим за още по-гаден период на обвинения и сочене с пръст, в който годините на Русиягейт (2016-2021) ще ни се сторят като най-плуралистичното и демократично време. Със сигурност от 2024 г. нататък през следващите няколко години Белият дом ще тръгне на кръстоносен поход срещу инакомислещите общественици в търсене на отговора „Кой изгуби Украйна?“, който няма да се отличава от отровния дебат на тема „Кой изгуби Китай?“ в периода на Макарти през 1950-те години. Предстоящата кампания без съмнение ще същият лов на вещици като онзи период от 50-те с цялата канонада от репресии по обвинения в липса на патриотизъм, в нелоялност към държавата, отправени към американските противници на войната от целия парад източноевропейци тук и тяхното гласовито и мощно лоби във Вашингтон.

Корпоративните медии и техните множество прогресивни и либерални съюзници в Конгреса с голям ентусиазъм ще си стиснат ръцете с приятелите си неокони, за да изковат обвинение и още повече да свият изречимото и мислимото. Те ще продължат полицейщината срещу параметрите на публичния дискурс със същата садистична ефективност, с която третираха критиците на сега вече дискредитираната идея за „заговор“ между предизборния щаб на Тръмп и руското правителство.
Трагедията, която те разбира се, се правят че не разбират, е че нямаше нужда Украйна да бъде изгубена. Освен това щеше да е от полза ако имаше по-широко разбиране, че тя на първо място не беше наша, че да я губим. Ако беше послушан съветът, предлаган от малка група от нас, че неутралитетът е най-добрият курс на действие за оцеляването на Украйна, ужасното изпитание, през което народът на Украйна минава сега, щеше да бъде избегнато.

Едно просто деклариране, че САЩ и НАТО оттеглят ангажимента си от Букурещ през 2008 г., че Украйна и Грузия „ще станат“ членове на алианса, щеше да свърши голяма работа за установяването на мир и по-нататъшно мирно съжителство между Русия и Украйна. Но не. Защото през последните четири американски администрации (Буш, Обама, Тръмп, Байдън) зад волана бяха неолибералните идеолози – глобалисти. Който и да беше президента, тъкмо те държаха реалната власт. И идеята, че Украйна има „правото да избира сама съюзниците си“, а ние имаме дълг да ѝ го осигурим, започна да се разглежда като свето писание.

Поражение на Украйна ще засили наратива – така педантично изграждан през последните десет години от абсолютно същите хора, които доведоха тази страна до катастрофата в Ирак – че американските интереси са неотделими от благополучието на етно-националистическа клептокрация, отстояща на 4 000 мили от бреговете ни.

Преди два века британският държавник Джон Брайт предупреди за „следването на визионерски фантоми по всички краища на света, докато собствената ви страна гние отвътре“. Но тези хора не виждат нищо друго освен визионерските фантоми. Според тези хора (мнозина от които съвсем наскоро са пристигнали в страната ни, за която се опитват да ни говорят менторски) „добрият“ американец е този, който се отказва от всякаква отговорност или грижа за своите съграждани в полза на трескава идентификация с чужда държава – в днешния случай Украйна.

И ако това действително се превърне в основно мерило за добър американец, бъдещето на нашата страна ще бъде мрачно. Но не е задължително да е така. През идната година американските гласоподаватели ще имат възможността да изпрати послание на Белия дом относно справянето му с войната. Има алтернативи, макар и несъвършени, на властващата сега клика от либерални и прогресистки военни ястреби, които не само от години дават на Украйна удивително лоши и безразсъдни съвети, но и методично и нагло подвеждаха американския народ за степента на опасност, която го грози от замесването на САЩ във война с Русия.

Когато застанете пред урните си спомнете, че изборът между война и мир е твърде важен, за да бъде оставен на онези, чиито налудности ни доведоха до днешната катастрофа.

Джеймс У. Кардън е бивш съветник по американско-руските отношения в администрацията на Барак Обама.

Източник: theamericanconservative.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: