22-годишния Боян  и 17-годишната му приятелка Ралица  от Пловдив загинаха снощи  в една от най-жестоките катастрофи тази година.

Двамата пътували с Мерцедеса на бащата на Боян от ж.к. „Тракия“ към Сточна гара. Колата им занесла леко на страничния десен завой.  След това младежът изгубил управление, колата се качила на тротоара, съборила спирката и металната колона с разписанието,  но това не убило скоростта и Мерцедесът се забил в билборд, който буквално се огънал. От удара колата се обърнала по таван, след което се усукала около билборда.

Гледката беше кошмарна, разказват  участници в спасителната акция.  Главата на шофьора беше под кормилото, момичето беше буквално прерязано, рязахме ламарините да ги извадим! Дълго се борихме да измъкнем телата, които имаха такива зловещи наранявания, че единственото успокоение за близките им е, че са загинали веднага и не са се мъчили.

Двамата не лъхали на алкохол, просто се е случило непоправимото. Според свидетели, Боян е шофирал с над 100 километра в час на замръзнал асфалт. Гумите са поднесли и не е могъл да овладее колата.

Той бил любител на високите скорости. 17-годишната Ралица му имала сляпо доверие и с удоволствие се качвала с него да се поразходят. Двамата били много влюбени. Възможно е да ги погребат един до друг в алеята, където вече лежат много пловдивски младежи.

Във всяко гробище в големите градове на България вече има специални алеи, където полагат загиналите от катастрофи. Те стават все по-големи и по-големи – едно безкрайно поле на младежката дързост, безсмислена смелост и усещане за безсмъртие. Част от бъдещето на България вече го няма и само големи красиви паметници напомнят, че някога някой е живял, имал е мечти, но те са свършили след фаталния удар – дали в билборд, дърво, друга кола или река, няма значение.

А тези безсмъртни, но както се оказва скоросмъртни герои имат родители, но махат с ръка, когато им четат лекции за безопасност.

Родителите им дават скъпите си коли, за да се радва на мама детето – а после ридаят кой ми взе детето.

КАТ ги глобява рядко, глобата пак излиза от джоба на мама и татко.

Крайно време е обаче – превишена скорост – отнемане на книжката. Рецидив – лишаване от правоуправление за две години. Втори рецидив – край с шофьорската кариера.

След като едно общество няма съзнанието да спазва правилата, трябват драконовски закони.

Само тогава алеите в гробищата ще спрат да се пълнят с бивши джигити.

Защото за всички е по-добре – жив и наказан без книжка, отколкото с книжка, но оставил зад себе си само некролог.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: