Революционните трансформации в света, чиято видима част започна да се откроява през последните десетина години, дадоха да се разбере, че те усилено протичат и са на път да придобият нови измерения, за да се приближат към най-важните си завършени резултати. 2024 година ще оформи тези резултати и някои от тях ще бъдат дипломатически и политически фиксирани като нови правила и норми в устройството на света оттук насетне. Това означава, че ще видим нова геополитическа карта, на която ще бъдат установени (този път за дълго) новите реалности. Става дума за очертаване на зоните на влияние на Великите сили, но преди това ще стане достатъчно светло, за да стане ясно кои са великите сили и коя какво влияние, сила и значение ще притежава в следващите десетилетия.

Всъщност, това е най-големият геополитически проблем, чието решение се търси толкова упорито още от момента, в който се разпадна СССР и бе прокламирана мнимата победа на Запада над социализма в т. нар. „Студена война“. Краят на Студената война и трите десетилетия след нея показаха, че видимите резултати не винаги са най-важните и определящите в международните отношения и че както една загуба може да е началото на възход, така и победата може да се окаже пирова и да е предвестник най-малкото на дълбока и всестранна криза, та дори и на крах и разпад.

Студената война само формално отчете победа за Запада. Тя просто обозначи края на дълбоката криза на социализма и на СССР, отвъд която вече се бяха формирали нови тенденции, ново разбиране на обществените процеси, нова формула, по която се устройваше света, за да започне нова епоха в историята на човечеството. Социализмът бе победен, ала и капитализмът получи смъртоносни рани и сега преживява края на своето историческо време.

Който видя и отчете тези реалности, успя да се пренастрои и да тръгне по друг път, за да ускори движението си и да достигне до историческата си цел.

През 2023 г. това ускорение допълнително се ускори и трансформациите са почти пред завършване. Светът вече е различен и страни, в които държавниците, политиците и анализаторите не го отчитат и не настройват политиката на държавата си по нов начин, такава държава потъва и нищо чудно да изчезне в политическото небитие. Или в най-добрия случай да промени рязко и чувствително своето положение и да изгуби (ако ги е имала!) влияние, сила, мощ, икономически ресурси и възход.

След Втората световна война световните войни се водят по различен начин: най-често те са провокирани или започвани от САЩ срещу отделна държава като наказателна операция на Хегемона към съответната колония заради нейното неподчинение и непослушание. Но бързо в конфликта бива буквално всмукван целият свят и той става част от войната като пълноправно воюваща страна. И поддържа цивилизационния конфликт между Изток и Запад, между Европа и Русия, независимо в кой край на света е.  Този нов начин на водене на световна война позволи на САЩ да изтощят буквално всички държави и да ги подчинят напълно на себе си, като достатъчно силно ги привързват към глобалната си мрежова икономика и ги превръщат или задържат като свои сателити.

Днешната велика световна война се води по този начин. Но тя приключва, след което световното статукво ще бъде разрушено и ще настъпи нова епоха.

В това не бива никой да се съмнява, както и да упорства в суеверието си, че това, което е било досега, пак ще бъде. Не, няма да го бъде!

Затова българската държава и нейната власт е длъжна да отчете тези процеси и настъпилите досега реалности и да се подготви за онова, което идва и скоро ще дойде. Ние няма да бъдем пощадени от неумолимия ход на историята и нейните тектонични процеси, както и от волята на тези, които от утре ще ръководят света. На тях, както и на предишните, не им е кой знае колко нужно сред съюзниците и приятелите им да бъде и нашата малка и оглозгана до кокал от западните си господари родина. Затова страната ни именно е длъжна да заяви желанието си да бъде с тях и сред тях. Единственото, което ще й попречи да го направи и получи, е глупостта и западната зависимост на водачите й.

Още веднъж ще кажа, че настъпващото през 2024 г., не е обикновено разместване на пластове или пренареждане на силите в световната политика, нито обикновена поява на нови силни икономики, които ще променят характера на пазара и силата на конкуренцията. По същество ще се случи истинска революция в геополитиката. Защото новите лидери на света ще наложат нов световен ред, произтичащ от реда в самите тях, от духа и волята на мисията, която им е поверена и която те изпълняват по силата на своя цивилизационен избор. Затова и отношенията между държавите в света ще станат по-различни.

Това ще засегне може би в най-голяма степен глобалистката формула, по която е създаден и днес функционира Европейския съюз. Кризата, в която е навлязъл съюзът, е достатъчно тежка и трудно преодолима с традиционни средства и без радикални трансформации, засягащи неговите вътрешни връзки, принципа на „ограничения суверенитет“, вертикалната йерархия, чиновническия диктат, неравенството между държавите и нациите, силата на националния и корпоративния егоизъм. ЕС отдавна не е вече съюз на най-мощните икономики, нито център на създаване и прилагане на нови технологии и научни открития. Политическата му формула можеше да остане валидна, само докато се пренагласи Европа след края на Студената война. Брюксел обаче реши да изстреля тази остаряла колониална формула в бъдещето. Очевидно е обаче, че днес тя е задържаща развитието на страните в Европа и меко казано не съдейства за техния просперитет.

Европейският съюз показа, че е в тежка криза по време на конфликта с Украйна. Видя се неговата пълна зависимост от САЩ и че е неефективен, когато трябва по същество да решава чисто военно-политически проблеми, а не да се занимава с икономиката и реалното обединение на континента с химерната цел- ускорено икономическо развитие.

Смята се, че когато политиката доминира над икономиката (а тази доминация вече е присъща и на Европейския съюз), потърпевша е икономиката. Но опитът на съюза (а и преди на СИВ) показва, че не по-малки са пораженията и върху политиката. Дори може би са още по-тежки. Затова смятам, че реорганизираният Европейски съюз ще представлява различна структура, подчинена преди всичко на развитата икономика, освободена от политиката, водена по време на студената война. Затова в него няма да има място за всички досегашни членове. Някои от тях, сред които и нашата държава, ще се окажат излишни и ще бъдат изхвърлени.

Преустройството на ЕС, което ще започне по всяка вероятност още през 2024 г., ще го изхвърли поне за 20 години извън силите, които ще доминират геополитиката. Западът ще бъде отново представян от САЩ. Но сега неговото влияние ще е ограничавано и по-малко от това на Китай и Русия. Китай и Русия ще бъдат от сега насетне заедно и все повече ще се сближават, за да управляват заедно. Това се налага, защото Китай сам няма как да постигне световно господство и в цивилизационно отношение поради трудността с разбирането на езика и културата му, която изпитва останалия свят. Русия с нейната евро-азиатска универсалност ще допълва тази мощ и ще осигурява общото господство в доста по-широк кръг на влияние. Влияние, което няма да е само руско, а руско-китайско или ЕврАзийско. Това ще му придава нова сила и дълголетие.

Крайно необходимо е преустройството на САЩ. Дългите години на пълното световно господство направиха тяхната икономика ленива. Американският начин на живот е по-скоро консумативен, а не креативен и подчинен на реалната конкуренция на пазара. Политическата и военната им сила обезсили новаторското им мислене и креативността им и днес САЩ не са в състояние да се конкурират в никое свое производство с другите големи икономики и най-вече с тази на Китай. Това е сериозен проблем, който ако не се реши, ще влече САЩ назад и няма да им позволява да се движат напред. 

България ще преживее огромно изпитание. Неблагоразумието на нашите държавници, които поради своята неопитност и користолюбие си въобразиха, че промените в края на миналия век установяват за вечни времена нов световен ред под скиптъра на Вашингтон, повториха всичките грешки на своите предшественици, управлявали в аналогични ситуации държавата. Те затвориха всичките врати, които трябваше да оставят отворени, за да може да премине България в случай на нужда в противниковия лагер и да се избави от злини и наказателни процедури. Властта ни, колкото и да е зависима от западните си господари, трябва да се вразуми и да отвори очите си за измененията, за да ги види и да тръгне по надеждния път.

В противен случай и ръководителите ни, и ние ще пострадаме – те много тежко, а ние незаслужено.

Иначе времето започва да тече по-бързо и който успее да влезе в него и се синхронизира със скоростта му, ще може поне да защити националното си достойнство и да бере по-добри плодове.

А който не успее, ще рони тежки сълзи!

Авторът: Панко Анчев е писател, геополитически анализатор, историк и философ. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: