Джордж Фридман, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор“, наричана „Сянката на ЦРУ“.

Из речта – анализ на Фридман на 4 февруари, 2015 г. в Чикаго, САЩ:

Главният интерес на САЩ и основно усилие в нейната външна политика през последното столетие- през Първата и Втората световна война и по време на Студената война беше свързано с това да руши отношенията между Германия и Русия. Защото обединени те са единствената сила, която може да заплаши и оспори нашата власт в света. Нашият главен интерес беше да правим така, че това естествено обединение да не се случи. Ако сте украинец – тоест страната ви е буфер между Русия и Германия, ще се придържате към възгледите на онзи, който единствен може да Ви помогне – и това са Съединените щати.

През последната седмица или преди около 10 дни командващият американските наземни войски в Европа генерал Бен Ходжес беше на посещение в Украйна. Там Ходжис съобщи, че американските военни съветници в Украйна трябва да пристигнат в близко бъдеще. Всъщност той раздаде там американски военни медали на украинските бойци, което военният протокол на САЩ забранява – да се присъждат медали на чужденци. Но той го направи, за да покаже с този акт, че украинската армия всъщност е негова армия. След което си замина. А Съединените щати доставят на балтийските държави оръжия, артилерия и други военни инсталации – балтийските държави, Румъния, Полша и България – това е една много интересна полоса. 

ВИДЕО С ЧАСТ ОТ РЕЧТА НА ФРИДМАН С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ:

Вчера Съединените щати съобщиха, че възнамеряват да доставят оръжия на Украйна, това беше опровергано, но те го правят – оръжието се доставя. И всички тези действия САЩ извършват извън НАТО. Тъй като решенията в НАТО трябва да се вземат от всички членове на НАТО единодушно. Смисълът на цялата тази работа е в това, САЩ да изградят един „Санитарен кордон“, един пояс на сигурност около Русия. И Русия знае това. Русия мисли, че САЩ възнамеряват да я нападнат и разгромят. Аз мисля, че ние не искаме да я унищожим, а само да я нараним малко по-сериозно, респ. да ѝ нанесем вреди.

Въпросът, който в момента си задават руснаците, е, дали ние, американците искаме да имаме Украйна като една буферна зона между Русия и Запада, която в такъв случай най-малкото трябва да остане неутрална. Или Западът смята да навлезе толкова дълбоко в Украйна, че НАТО да се доближи опасно близо до сърцето на Русия – на 200 км. от Сталинград и 500 км от Москва.

За Русия статусът на Украйна представлява екзистенциален въпрос.

И руснаците не могат просто така да оставят настрана този въпрос.

За САЩ въпросът стои така: Ако Русия продължава да настоява за някакъв неутрален статут на Украйна, ние ще спрем Русия.

С тази цел бяха предприети мерки, както наскоро говори генерал Ходжис, който е известен със своите бламажи, а именно – предвиждат се нападателни войски в Румъния, България, Полша и балтийските държави.

По този начин се образува Интермарум („Междуморието“), територията между Черно море и Балтийско море – САЩ възкресяват идеята на полския генерал Пилсудски за кордон от военизирани държави по границите на Русия.

Това е предпочитаното от САЩ решение.

ЦЯЛАТА РЕЧ НА ФРИДМАН БЕЗ БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД:

Стенограма от видеото с български субтитри:

Името ми е Ник Бранд, директор съм на Общата програма при Чикагския Съвет за глобални проблеми. Благодаря Ви, че дойдохте.

Използвам възможността да приветствам Джордж Фридман тук в Чикагския съвет – мисля, че той идва при нас за пръв път. Благодаря, че сте сред нас.

Джордж Фридман: Никое място на планетата не може да остане за дълго време мирно. САЩ също. Имам предвид, че ние (САЩ) няма как да не бъдем засегнати от войни.

Европа, както аз предполагам, няма да се върне към големите войни, но ще се върне към нормалния човешки вариант: Тя ще има своите войни, своите мирни периоди, нейни граждани ще умират от и във военни действия.

В тези войни няма да има 100 милиона убити, както през последната голяма война, но идеята за изключителност, мисля, ще допринесе за това.

В Европа ще има конфликти, вече имаше конфликти – в Югославия, а сега предстои и в Украйна.

А относно отношенията на Европа със САЩ – ние нямаме отношения с „Европа“. Ние имаме отношения с Румъния, имаме отношения с Франция, но не съществува „Европа“, с която САЩ да имат отношения.

Следващ въпрос, моля господинът там:

Ислямисткият екстремизъм ли е главната заплаха за Съединените щати и ще отмре ли той или ще продължи да съществува и в бъдеще?

Фридман: Ислямският екстремизъм е проблем за САЩ, но не е екзистенциална заплаха. Трябва да се занимаваме с него но умерено.

Ние имаме други външнополитически интереси.

Главният интерес на САЩ и основно усилие в нейната външна политика през последното столетие- през Първата и Втората световна война и по време на Студената война беше свързано с това да руши отношенията между Германия и Русия. Защото обединени те са единствената сила, която може да заплаши и оспори нашата власт в света. Нашият главен интерес беше да правим така, че това естествено обединение да не се случи. Ако сте украинец – тоест страната ви е буфер между Русия и Германия, ще се придържате към възгледите на онзи, който единствен може да Ви помогне – и това са Съединените щати.

През последната седмица или преди около 10 дни командващият американските наземни войски в Европа генерал Бен Ходжес беше на посещение в Украйна. Там Ходжис съобщи, че американските военни съветници в Украйна трябва да пристигнат в близко бъдеще. Всъщност той раздаде там американски военни медали на украинските бойци, което военният протокол на САЩ забранява – да се присъждат медали на чужденци. Но той го направи, за да покаже с този акт, че украинската армия всъщност е негова армия. След което си замина. А Съединените щати доставят на балтийските държави оръжия, артилерия и други военни инсталации – балтийските държави, Румъния, Полша и България – това е една много интересна полоса. 

Вчера Съединените щати съобщиха, че възнамеряват да доставят оръжия на Украйна, това беше опровергано, но те го правят – оръжието се доставя. И всички тези действия САЩ извършват извън НАТО. Тъй като решенията в НАТО трябва да се вземат от всички членове на НАТО единодушно. Смисълът на цялата тази работа е в това, САЩ да изградят един „Санитарен кордон“, един пояс на сигурност около Русия. И Русия знае това. Русия мисли, че САЩ възнамеряват да я нападнат и разгромят. Аз мисля, че ние не искаме да я унищожим, а само да я нараним малко по-сериозно, респ. да ѝ нанесем вреди.

Във всеки случай сега ние се връщаме към старата игра. И ако попитате Полша, Унгария или Румъния – те живеят в един съвсем друг свят, различен от германците, а германците живеят в свят съвсем различен от испанците, следователно в Европа господства разединение.

Но какво точно предпочитат украинците? Ше Ви го кажа точно и ясно: те ще се опитват да избегнат съскането от страна на САЩ.

Съединените щати заради своя фундаментален интерес контролират всички океани в света. Контролират всички морски търговски пътища. Никоя друга сила не е постигала това никога.

По тази причина ние интервенираме при народите по цял свят, но те не могат да ни нападнат. Това е едно хубаво нещо.

Запазването на контрола над океаните и в космоса е основата на нашата мощ. Най-добрият път да победим вражеския флот е да предотвратим това врагът ни изобщо да построи такъв флот.

Научихме се от британците, които имаха империя, защото бяха първа морска сила в света. За да си гарантират, че никоя европейска сила няма да им стане имперски конкурент, Британската империя възпрепятстваше всяка държава, която се опита да си построи голям флот. Резултатът бе, че с хитри маньоври британците правеха така, че европейските държави перманентно да се бият едни срещу други.

Политиката, която аз препоръчвам, е тази, която Роналд Рейгън прилагаше в Иран и Ирак.

Той подкрепяше и двете воюващи страни, така че те се биеха една срещу друга (забележка: Войната Иран-Ирак 1980-88), а не срещу нас.

Това беше цинично, това не можеше да се оправдае морално, но работеше безотказно.

И това е важното: САЩ не са в състояние да окупират цяла ЕврАзия. Там живее 60 % от световното население и има много мощни държави. В момента, в който нашият военен ботуш докосне земята там- ние вече ще сме загубили- най-малкото защото ние демографски – от гледна точка на количеството население, сме назад.

Ние лесно можем да разгромим една армия като иракската, но не сме в състояние да окупираме Ирак, а още по-малко да го задържим.

Даже само идеята, че 130.000-на американска армия би могла да окупира страна с население 25 милиона души … Съотношението между броя на полицаите и жителите на Ню Йорк е по-голямо от съотношението между американските войници и иракското население.

Следователно, ние не сме в състояние да доминираме военно навсякъде , но ние сме в състояние, първо, да помагаме на сили биещи се помежду си, да можем да се концентрираме върху това да ги подкрепяме политически, финансово, военно, да доставяме оръжия и да изпращаме американски съветници.

И в изключителни случаи, както постъпихме във Виетнам, Ирак и в Афганистан, да нападаме с превантивни удари (spoiling attacks).

Тактиката на превантивните удари предвижда не да победим врага. Целта е да извадим врага от равновесие.

Това сме го изпробвали в повечето войни. Например в Афганистан изведохме Ал Кайда от равновесие.

Проблемът, който ние имаме, откакто сме така млади и глупави, е, че след като изведем врага от равновесие, вместо да си кажем „добре си свършихме работата, хайде сега да си се прибираме в къщи“, ние казваме: „Ха, колко лесно ги победихме, хайде сега да създадем тук, на тази победена територия и една демокрация“.

Това беше моментът на нашата духовна слабост, заради която бяхме нападани.

Затова отговорът на проблема звучи по следния начин: САЩ не могат да интервенират, да доминират военно навсякъде в ЕврАзия. Затова трябва да воюва селективно и по възможност по-рядко.

Една военна интервенция за нас е специален случай, крайна стъпка. Не можем още като първа стъпка да изпращаме американските войски.

Но когато изпратим войските, тогава, а това ни стана ясно вече от нашия опит, интервенцията трябва да се извършва ограничено и да не достига гигантски мащаби.

Да се надяваме, че този път сме разбрали, а обикновено това продължава време, докато и децата в училище започнат да го изучават.

Но Вие сте абсолютно прави, че ние като империя не можем да правим това (навсякъде да воюваме). Британците някога не окупираха Индия, те завладяха просто отделните индийски щати и ги настройваха да се борят помежду си.

Те инсталираха британски офицери в индийската армия.

Старите римляни също не са изпращали войски в отдалечени региони извън Римската империя, а са се договаряли с местните владетели да продължат да управляват владенията си, но вече като васали на римския император.

Тези местни владетели бяха възкачвани и сваляни от Рим, те управляваха в служба за Римската империя в други страни, част от тези владетели пък пазеха границите на империята с цел запазването на (проримския) мир.

Така беше например в Партската държава.

Тоест, империите, които се опитват да управляват пряко в окупираните области, такива империи се провалят, какъвто беше случаят с Нацистката империя. Тъй като никой няма толкова сила, че да управлява директно и централизирано толкова много земи и население.

По това трябва да се действа умно.

Както винаги, проблемът ни не е в това, което всъщност означава, че ние сме една империя.

Ние обаче не би трябвало поради това да си мислим, че можем да си починем, да тръгнем към къщи и повече да нямаме грижи. Ние сме едва на третата глава на книгата.

Следващ въпрос:

Правилно ли Ви разбрах, че европейската валута евро няма да оцелее?

Фридман: Въпросът, който в момента си задават руснаците, е, дали ние, американците искаме да имаме Украйна като една буферна зона между Русия и Запада, която в такъв случай най-малкото трябва да остане неутрална. Или Западът смята да навлезе толкова дълбоко в Украйна, че НАТО да се доближи опасно близо до сърцето на Русия – на 200 км. от Сталинград и 500 км от Москва.

За Русия статусът на Украйна представлява екзистенциален въпрос.

И руснаците не могат просто така да оставят настрана този въпрос.

За САЩ въпросът стои така: Ако Русия продължава да настоява за някакъв неутрален статут на Украйна, ние ще спрем Русия.

С тази цел бяха предприети мерки, както наскоро говори генерал Ходжис, който е известен със своите бламажи, а именно – предвиждат се нападателни войски в Румъния, България, Полша и балтийските държави.

По този начин се образува Интермарум („Междуморието“), територията между Черно море и Балтийско море – САЩ възкресяват идеята на полския генерал Пилсудски за кордон от военизирани държави по границите на Русия.

Това е предпочитаното от САЩ решение.

И въпросът, на който ние нямаме готов отговор, е какво ще направи Германия в тази ситуация.

Реалната неизвестна променлива в Европа са германците. Когато САЩ създадат този пояс на сигурност в Украйна, Румъния и България, който ще отдели Западна Европа от Русия, и влиянието на руснаците в Украйна започне да намалява – ние не знаем, каква ще е германската реакция на това.

Германия се намира в едно специфично положение. Бившият федерален канцлер Герхард Шрьодер е член на Надзорния съвет на ГАЗПРОМ. Германците имат едно много комплексно отношение към руснаците.

Германците сами не знаят, какво да направят. Те ще останат без евтините руски горива и без възможност да си експортират стоките към Русия и Азия, а руснаците пък могат да привлекат техните производства на своя територия. Германците ще загубят Свободната търговска зона, от която се нуждаят, за да си оправят други неща.

За Съединените щати главният проблем е да не се свържат немският капитал и немските технологии с руските суровинни ресурси и руската работна сила. Свързването им в една специфична комбинация е нещо, което САЩ се опитват да предотвратят от едно столетие.

Как може да се постигне това днес при променилите се условия в света – тази (германско-руска) комбинация да бъде предотвратена? САЩ са готови с техния план да ликвидират тази комбинация: Ще го постигнат с изграждането на линията между Балтика и Черно море – един вид нова желязна завеса.

За руснаците решаващият въпрос е, Украйна да остане неутрална страна, а не прозападна.

Белорусия тук е един друг въпрос.

Който ми даде отговор на въпроса как ще реагират германците в тази нова ситуация, той може да каже и как ще изглежда историята през следващите 20 години.

Но за нещастие германците трябва все пак да вземат някакво решение. Това е вечният проблем на Германия.

Германия икономически е изключително силна, но в същото време геополитически е много крехка – немците никога нямат сигурност как и къде ще могат да продават своите експортни стоки.

От 1871 това винаги е бил „Германският въпрос“. И въпросът на Европа.

Мислете по „Германския въпрос“, който скоро отново ще изникне. Това е следващият въпрос, който ние трябва да поставяме, което обаче не правим, тъй като не знаем, какво ще направят германците.

Джордж Фридман, агенция „Стратфор“, 4 февруари, 2015 г., Чикаго, САЩ

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: