Автор: Анатол Ливен, responsiblestatecraft.org

Вашингтон, и Киев трябва незабавно да започнат преговори за мир с Русия, докато все още имаме равностойни позиции в този конфликт. Защото ако чакаме, условията, които ще получим от Русия в бъдеще, вероятно ще бъдат много по-лоши за Украйна и много по-унизителни за Запада. С оглед на целите, които Путин си постави, нахлувайки в Украйна, и на 300-те години руска доминация над Украйна, ако войната завърши днес, от нея Киев ще излезе с 80 % от територията си, независима и свободна да влезе в Европейския съюз… Това ще може да се счита дори като победа за Украйна. Да, няма да е пълна победа, но пълна победа днес просто вече не е възможна.

Анатол Ливен е директор на програмата за Евразия на Института за отговорно държавно управление „Куинси“. Бил е преподавател в Университета в Джорджтаун в Катар и в департамента по Военни науки в лондонския „Кингс Колидж“.

Шансовете на Украйна в конфликта с Русия са все по-неблагоприятни

С проточването на войната Русия бавно ще печели предимство и ще чупи един по един всички лостове, които Киев може да има в бъдещите мирните преговори

Военният и икономически баланс на войната се промени силно в полза на Русия и в момента е много трудно тази тенденция да бъде обърната. Украйна все още има време да спечели служебна победа срещу Русия – но само ако САЩ сериозно се ангажират с незабавни мирни преговори.

Населението на Русия е поне 7 пъти повече от това, което е останало днес в Украйна, а нейното БВП е 24 пъти по-голямо от украинското. Опитите на Запада да осакатят Русия чрез икономически санкции се провалиха. Руската икономика нарасна с около 3 процента през 2023 г., в резултат на увеличения експорт на енергоносители за незападни страни, благодарение на увеличената гражданска промишленост и на огромното и успешно усилие на страната да увеличи своето военно-индустриално производство. Украйна прави отчаяни опити да увеличи своята военна продукция, но от далеч по-ниска индустриална база, съчетана с остър недостиг на квалифициран персонал.

Поради това администрацията на Байдън с основание предупреждава, че без продължителна и масивна военна помощ от страна на САЩ за Украйна, Русия вероятно ще победи. Също така е ясно обаче, че американската помощ – особено на нивата до момента – не може да бъде гарантирана дори и в средни срокове. Донякъде и поради новия ангажимент на САЩ към Израел, създаден от войната в Газа и опасността от нейното разпространяване, САЩ също така не успяват адекватно да попълнят намаляващите запаси на Украйна от ракети, които са критично важни както на бойното поле, така и за защитата от руските въздушни нападения срещу украинската инфраструктура и индустрия. И САЩ, и Европа се провалят в постигането на целите си да увеличат производството си на артилерийски снаряди, каквито Русия изстрелва с около пет до седем пъти повече от украинските сили.

И дори ако Западът драстично увеличи военната си продукция (крайно съмнително, предвид инфлационния и кризисен натиск върху западните бюджети, проблемите с веригите на доставки и недостига на работна ръка), ние не можем да доставим на Украйна войници. Украинският недостиг на човешка сила на фронта и в тила става все по-остър и води до все по-драконовски мерки за мобилизация и тежки разправии в украинското правителство за начините за засилване на мобилизацията, която се разклаща в условията на нарастваща обществена съпротива.

След провала на украинската контраофанзива от лятото до края на миналата година, администрацията на Байдън, украинското правителство и военните преминаха към дефанзивна стратегия, включително опитаха да подсилят дългата северна граница на Украйна с Русия и Беларус. Този регион беше тих, след като Москва оттегли частите си, с които беше хванала в клещи Киев през пролетта на 2022 г. и се отказа задълго от първоначалната си инвазия от север. Въпреки това, нарастващото числено превъзходство на армията на Русия означава, че в някакъв бъдещ момент нейната армия може отново да атакува по този фронт.

Макар и умна, и дори вероятно успешна в краткосрочен план, американско-украинската стратегия за оставане в отбрана за неопределено дълъг период има два колосални недостатъка за Киев. Политически, тя носи със себе си очевидната възможност Русия да продължи да държи районите, които сега контролира. При това положение все повече украинци и западни поддръжници ще започнат да призовават за компромисен мир. Опасността е, че ако останем в това положение прекалено дълго, балансът ще се промени толкова решително в ущърб на Украйна, че при последвали преговори Русия няма да има нито една причина за какъвто и да е компромис.

От гледна точка на армията една перманентна дефанзивна стратегия обрича Украйна на безкрайна война на изтощение, в която Русия има огромни дългосрочни предимства. Съвсем вярно е, че също като през Първата световна война, новите подобрения във военните технологии силно фаворизират отбраната. Това пролича в провала на руската офанзива от пролетта на 2022 г., както и в последвалия провал на украинската офанзива от лятото на 2023 г., както и в много бавното напредване на Русия при превземането на малки градове като Бахмут и Авдеевка в Донбас. Трябва обаче да си припомним също, че при позиционните окопни боеве през Първата световна война, накрая победиха Съюзниците – заради превъзходството си в жива сила, в боеприпасите и в икономиката. Всички тези фактори сега са в полза на Русия.

Изправено пред тази реалност, украинското правителство и западните поддръжници на пълната украинска победа прибягват до набор от оптимистични приказки, които могат грубо да бъдат окачествени като някаква смесица между невероятното и магическото. Една такава е взимането на най-високия предполагаем брой руски жертви в последните офанзиви и твърдението въз основа на това, че множество неуспешни офанзиви ще изтощят руската армия до степен, в която Москва ще потърси мир при западните условия. Но ако украинската армия не успее на свой ред да атакува успешно, териториите, които сега са заети от Русия, все пак ще останат в руски ръце.

Също така изобщо не е ясно на какво основание западните анализатори правят тези „оценки“. В някои от случаите те идват от украинското военно командване. Според ветерани от украинската армия, с които говорих миналата година, убеждението, че в Донбас Русия е хвърлила огромна „човешка вълна“ в атака, по подобие на Втората световна война, изглежда е доста погрешно. По-скоро руската армия се опита да принуди украинците да се бият в сравнително малки, ясно очертани райони, където да бъдат обстрелвани непрестанно от руската артилерия.

На този етап изглежда целта е да не се завземат големи количества територия, а да се разчита на руското предимство в артилерията, за да бъдат убити голям брой украински войници, като същевременно се допуснат възможно най-малко руски жертви. Ако тази картинка е вярна, при един бавен руски подход в дългосрочен план украинският недостиг на войници ще означава, че просто няма да останат достатъчно хора, които да покрият целия фронт.

Другата надежда на украинското правителство и западните поддръжници на войната е в ракетите с далечен обсег.  Ако Западът бъде убеден да достави много повече от тях, се твърди на първо място, че чрез разрушаването на Керченския мост и отблъскването на руския флот Украйна ще може да изолира Крим и да принуди Русия да поиска мир. Тази надежда е напразна. Единственият голям успех на руската инвазия през 2022 г. беше завладяването на територията между Русия и Крим. Тъкмо този „сухопътен мост“ целеше да прекъсне украинската офанзива от миналата година – но не успя да го направи.

Другият украински план – както пролича при последните украински атаки над руския град Белгород – изглежда са ракетни удари по цели в Русия в опит да се окаже натиск над Кремъл. Като военна стратегия това също е безнадеждно. Огромният размер на Русия означава, че в опита да се увреди капацитетът на руската икономика, дори и значително разширени украински атаки биха имали ефекта просто на леки убождания. С оглед на цивилните жертви, те ще разгневят обикновения руснак, без да убият хора в някаква достатъчна степен, която да предизвика масови протести за мир.

Но е възможно намерението на Украйна да е тъкмо да разгневи руснаците. Удар с доставени от Запада ракети, които да предизвикат голям брой цивилни жертви или да разрушат много важни цели, може да доведе до огромен натиск върху Кремъл за ответен удар срещу Запада, било чрез поразяване на западни цели в Украйна, или чрез предоставяне на руски ракети и сателитни технологии на враговете на Америка в Близкия Изток. Това на свой ред може да провокира много по-директно участие на Запада в конфликта – което Киев желае, но администрацията на Байдън и европейските правителства старателно избягват, и каквото Съединените щати са отчаяно неспособни да си позволят, предвид заплахите за тях на други места по света.

Ако тази картинка е вярна, тогава и Вашингтон, и Киев имат силен мотив за започване на мирни разговори, докато все още запазваме значително предимство. Защото ако чакаме, условията, които ще получим в бъдеще, вероятно ще бъдат много по-лоши за Украйна и много по-унизителни за Запада. С оглед на целите на Путин, когато нападна Украйна, и на последните 300 години руска доминация над Украйна, една война, завършваща днес за Украйна с осемдесет процента от територията ѝ, независима и свободна да се стреми към членство в Европейския съюз, трябва да се разглежда като много важна победа за Украйна. Тя няма да бъде пълна победа, но пълна победа просто вече не е възможна.

Източник: responsiblestatecraft.org

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: