На пръв поглед външната политика на САЩ изглежда напълно ирационална. САЩ се впускат в една катастрофална война в друга – Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Украйна и Газа. През последните дни САЩ са в глобална изолация заради подкрепата си за геноцида на Израел срещу палестинците. Америка гласува против резолюция на Общото събрание на ООН за прекратяване на огъня в Газа, подкрепена от 153 държави, в които живее 89 % от световното население, а срещу резолюцията се обявиха само САЩ и 9 малки островни държавици – тоест по-малко от 1 % от световното население.

През последните 20 години всички основни цели на външната политика на САЩ се проваляха. Талибаните се върнаха на власт след 20 години американска окупация на Афганистан. След Саддам Ирак стана зависим от Иран. Президентът на Сирия Башар Асад остана на власт въпреки усилията на ЦРУ и американските проксита ИДИЛ да го свалят. Либия изпадна в продължителна гражданска война, след като ръководената от САЩ операция на НАТО свали Муамар Кадафи. Украйна беше разгромена на бойното поле от Русия през 2023 г., след като САЩ тайно провалиха мирното споразумение между Русия и Украйна през 2022 г.

Въпреки тези забележителни и скъпоструващи провали, следващи един след друг, от десетилетия начело на външната политика на САЩ си стоят едни и същи персони – Джо Байдън, Виктория Нюланд, Джейк Съливан, Чък Шумър, Мич Макконъл и Хилари Клинтън.

Какво се случва?

Тази мистерия намира своя отговор когато си дадем сметка, че американската външна политика съвсем не е свързана с интересите на американския народ. Тя е свързана с интересите на вътрешните хора във Вашингтон, които си набавят приходи за предизборни кампании и си набавят доходоносни работни места за себе си, персонала и членовете на семействата си. Накратко, външната политика на САЩ е хакната от големите мултинационални компании и техните пари.

В резултат на това американският народ търпи големи загуби. Провалените войни от 2000 г. насам са ни стрували около 5 трилиона долара под формата на преки разходи за оръжия, или около 40 000 долара на всяко американско домакинство.

Още около 2 трилиона долара ще бъдат похарчени през следващите десетилетия за грижи за ветераните-инвалиди. Освен преките разходи, направени от американците, трябва да признаем и ужасяващо високите разходи, понесени от потърпевшите страни, изразяващи се в милиони загубени човешки животи и трилиони долари в унищожено имущество и природата във военните зони.

Разходите продължават да се увеличават. През 2024 г. разходите на САЩ, свързани с армията, ще възлязат на около 1,5 трилиона долара, или около 12 000 долара на домакинство, ако включим и преките разходи на Пентагона, бюджетите на ЦРУ и други разузнавателни агенции, бюджета на Администрацията на ветераните, програмата за ядрени оръжия на Министерството на енергетиката, свързаната с армията „чуждестранна помощ“ на Държавния департамент (например за Израел) и други бюджетни линии, свързани със сигурността. Стотици милиарди долари са пари хвърлени в канавката, пропилени в безполезни войни, военни бази в чужбина и напълно ненужно трупане на оръжия, което приближава света към Трета световна война.

И все пак описанието на тези огромни разходи означава да се обясни и изкривената „рационалност“ на външната политика на САЩ. Военните разходи в размер на 1,5 трилиона долара са измамата, която продължава да дава на военнопромишления комплекс и на вашингтонските вътрешни хора, дори когато обеднява и застрашава Америка и света.

За да разберете измамата във външната политика си представете си днешното федерално правителство като рекетьор с много подразделения, контролиран от участниците, които предлагат най-високата цена. Подразделението за Уолстрийт се управлява от Министерството на финансите. Отделът за здравната индустрия се управлява от Министерството на здравеопазването и човешките ресурси. Подразделението на големите петролни и въглищни компании се управлява от Министерството на енергетиката и Министерството на вътрешните работи. Отделът за външна политика се управлява от Белия дом, Пентагона и ЦРУ.

Всяко подразделение използва публичната власт за лични облаги чрез вътрешна търговия, подплатена с корпоративни вноски за кампании и лобистки разходи. Интересно е, че отдел „Здравеопазване“ съперничи на отдел „Външна политика“ като забележителна финансова измама. През 2022 г. разходите на Америка за здравеопазване възлизат на изумителните 4,5 трилиона долара, или около 36 000 долара на домакинство, или най-високите разходи за здравеопазване в света. На този фон Америка заема приблизително 40-то място в света сред нациите по продължителност на живота. Неуспешната здравна политика се превръща в много големи пари за здравната индустрия, точно както неуспешната външна политика се превръща в мегапечалба за военно-промишления комплекс.

Колкото повече войни, разбира се, толкова повече бизнес.

Отделът за външна политика се ръководи от малка, потайна и сплотена котерия, включително висшето ръководство на Белия дом, ЦРУ, Държавния департамент, Пентагона, комисиите по въоръжените сили на Камарата на представителите и Сената и главните военни фирми, включително Boeing, Lockheed Martin, General Dynamics, Northrop Grumman и Raytheon. Има може би хиляда ключови лица, участващи в определянето на политиката. Общественият интерес играе малка роля.

Ключовите ръководители на външната политика управляват операциите на 800 задгранични военни бази на САЩ, стотици милиарди долари военни договори и военните операции, където е разположено оборудването. Колкото повече войни, разбира се, толкова повече бизнес. Приватизацията на външната политика беше значително подсилена от приватизацията на самия военен бизнес , тъй като все повече и повече „основни“ военни функции се раздават на производителите на оръжие и на изпълнители като Haliburton, Booz Allen Hamilton и CACI.

В допълнение към военните договори за стотици милиарди долари има важни бизнес ефекти от военните и операциите на ЦРУ. С военни бази в 80 страни по света и операции на ЦРУ в много повече, САЩ играят голяма, макар и предимно тайна роля, в определянето на това кой управлява в тези страни и по този начин (стои зад) политиките, които оформят доходоносни сделки, включващи минерали, въглеводороди, тръбопроводи , земеделска и горска земя.

САЩ са имали за цел да свалят най-малко 80 правителства от 1947 г. насам, обикновено под ръководството на ЦРУ чрез подбуждане на преврати, убийства, бунтове, граждански вълнения, подправяне на избори, икономически санкции и явни войни. (За превъзходно проучване на американските операции за смяна на режима от 1947 до 1989 г. вижте Скритата промяна на режима на Линдзи О’Рурк , издадена през 2018 г.).

На теория външната политика на САЩ се провежда в интерес на американския народ, въпреки че истината е точно обратното. (Подобно противоречие, разбира се, важи и за скъпото здравеопазване, правителствените спасителни мерки на Уолстрийт, привилегиите на петролната индустрия и други измами). Американският народ рядко подкрепя машинациите на външната политика на САЩ, когато от време на време чува истината. Войните на Америка не се водят от масови искания, а от решения взети от високо.

Необходими са специални мерки, за да се държат хората далеч от вземането на решения.

Първата такава мярка е безмилостната пропаганда. Джордж Оруел го написа в 1984 г. , когато „партията“ (действие описано в романа му) внезапно прехвърли външния си враг от Евразия към Изтазия без нито дума обяснение. САЩ по същество правят същото. Кой е най-големият враг на САЩ? Изберете според сезона. Саддам Хюсеин, талибаните, Уго Чавес, Башар ал-Асад, ISIS, Ал-Кайда, Кадафи, Владимир Путин, Хамас, всички са играли ролята на „Хитлер“ в американската пропаганда. Говорителят на Белия дом Джон Кърби отправя пропагандата с усмивка на лицето си, давайки знак, че той също знае, че това, което казва, е нелепо, макар и леко забавно.

Пропагандата се подсилва от мозъчните тръстове във Вашингтон, които живеят от дарения от военни изпълнители и понякога от чужди правителства, които са част от измамните операции на САЩ. Помислете за Атлантическия съвет, CSIS и, разбира се, все по-популярния Институт за изучаване на войната, предоставен ви от големите военни изпълнители.

Второто е да се скрият разходите по външнополитическите операции. През 60-те години правителството на САЩ направи грешката да принуди американския народ да поеме разходите на военно-промишления комплекс, като набира млади хора да се бият във Виетнам и като повишава данъците, за да плаща за войната. Обществото избухна в опозиция.

От 70-те години на миналия век насам правителството е много по-хитро. Правителството прекрати наборната служба и превърна военната служба в работа под наем, а не в обществена услуга, подкрепена от разходите на Пентагона за набиране на войници от по-ниските икономически слоеве. То също така изостави странната идея, че държавните разходи трябва да се финансират от данъци. Вместо това прехвърли военния бюджет към дефицитни разходи, което го предпазва от народната съпротива, която би се породила, ако се финансираше с данъци.

Изсмука и държави-клиенти като Украйна да водят войните на Америка, така че никакви американски чували за трупове да не развалят пропагандната машина на САЩ. Излишно е да казвам, че американските майстори на войната като Съливан, Блинкен, Нюланд, Шумър и Макконъл остават на хиляди километри от фронтовата линия. Умирането е запазено за украинците. Сенатор Ричард Блументал защити американската военна финансова помощ за Украйна е похарчена добре, защото е „без нито една американска военнослужеща жена или мъж да са ранени или изгубени“. Не му хрумва на добрия сенатор да пощади живота на украинците, които са загинали вече със стотици хиляди в провокираната от САЩ война за разширяването на НАТО.

Тази система е подкрепена от пълното подчинение на Конгреса на САЩ на военния бизнес, за да се избегне всякакво поставяне под въпрос на прекомерните бюджети на Пентагона и войните, подклаждани от изпълнителната власт. Подчинението на Конгреса работи по следния начин. Първо, надзорът на Конгреса върху войната и мира до голяма степен е възложен на комисиите по въоръжените сили в Камарата на представителите и Сената, които до голяма степен очертават цялостната политика на Конгреса (и бюджета на Пентагона). Второ, военната индустрия (Boeing, Raytheon и останалите) финансира кампаниите на членовете на Комитета по въоръжените сили и на двете партии. Военната индустрия харчи и огромни суми за лобиране, за да осигури много добри заплати на пенсиониращите се членове на Конгреса, техния персонал и семейства, или директно във военния бизне.

Хакването на външната политика на Конгреса не е само от военно-промишления комплекс на САЩ. Израелското лоби отдавна усвои изкуството да купува Конгреса. Съучастието на Америка в израелската държава на апартейда и военните престъпления в Газа няма как да е на страната на националната ни сигурност. То е плод на израелските лобистки инвестиции.

Когато Конгресът се събере отново през януари, Байдън, Кърби, Съливан, Блинкен, Нюланд, Шумър, Макконъл, Блументал и подобните им ще ни кажат, че ние задължително трябва да финансираме губещата, жестока и измамна война в Украйна и продължаващото клане и етническо прочистване в Газа, за да не би ние, Европа и свободният свят, а може би и самата слънчева система, да се поддадем на руската мечка, иранските молли и китайската комунистическа партия. Доставчиците на външнополитически бедствия не са ирационални в това всяване на страх. Те са измамни и необикновено алчни, преследвайки тесни интереси над тези на американския народ.

Неотложната задача на американския народ е да ревизира и заклейми една външна политика, която е толкова разбита, корумпирана и измамна, че заравя страната ни в непосилни за изплащане дългове, докато тласка света все по-близо до ядрения Армагедон.

Този основен ремонт трябва да започне през 2024 г., като се отхвърли по-нататъшно финансиране за катастрофалната война на САЩ в Украйна и военните престъпления на Израел в Газа. Миротворчеството и дипломацията, а не военните разходи трябва да очертаят външна политика на САЩ ако искаме тя да е в интерес на американския народ.

Автор: Джефри Сакс

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: