От години в САЩ и Европа се води една титанична битка. Това е борбата на неолибералния елит, медии и НПО-та срещу всичко и всеки, който дори бегло изкаже някакви консервативни, националистически, реакционни възгледи. Тези неща веднага биват заклеймявани като „езика на омразата“ и могат да ти докарат уволнение, порицание, а понякога дори и съд.

Но… започва войната в Украйна и изведнъж абсолютно същият този неолиберален мейнстрийм изпадна в екстаз от национализма на украинците. От тяхната борба за суверенна държава, неприкосновени граници, земя и историческата правда, че уж били отделен народ от руския. Речи за „кръвта и земята“ на Зеленски се цитират с апломб в реномирани от Държавния департамент и Брюксел либерални издания. „Историческата правда“ се извежда на преден план, като напълно легитимен политически аргумент. И това се прокламира от същите хора и медии, които изпадат в истерия ако чуят някой да използва подобна реторика в собствените им „съединени“ европейски и американски държави.

За сметка на това обаче всичко крайно-националистическо, консервативно и „патрЕотарско“ в Украйна ни се дава за позитивен пример. От Дойче Веле до CNN и от Дневник до Свободна Европа тече ежедневно умиление по това какъв националистически, военизиран народ са украинците, готови да „умрат за историята и земята си“. Правят се репортажи за това как смелите украинки със сълзи изпращат на фронта героичните си мъже, почти като картина от патриархална фантазия. И това го показват същите хора, които в собствените си държави изпадат в истерия, че мъже се возят в градския транспорт с леко разкрачени крака при седене – мачовщина, която репресирала жените.

Изписват се статии за дълбоко историческите правдини на украинския народ. От същите хора, които в собствената ти държава ти казват, че историята трябва да остане в миналото, че само глупаците все още държат на нея, че „живеем в 21-ви век, в който вече не трябва да има граници, а държавите и техните народи са условност“.

За „свещените граници на Украйна“ пишат хора, които до вчера обясняваха, че „границите са въображаеми линии по картата“ и че вече живеем в глобално село, в което границата е отживелица. Както и националната държава, както и патриотизма, защото „никой не е избрал, къде да се роди“.

Ежегодните факелни шествия на украинските нацисти-бандеровци получават благосклонно отразяване в либералните медии – същите медии, които наричат „крайно-десни екстремисти“ такива шествия в собствените си страни. Само преди дни станах свидетел на такова шествие в Полша и за поредна година в либералните медии то бе описано и заклеймено като „фашистко“ и следователно маргинално… с призиви властта във Варшава да го забрани на мига. Същите тези медии бяха в екстаз от „героите от батальона Азов“. Батльон, пред чиито членове и най-закоравелите български или полски националисти изглеждат като златисто-розови нежни градски демократи.

След няколко месеца предстои да се проведе „Луковмарш“ в София. Следете тогава реакцията на българските редакции на Дойче Веле, Свободна Европа или Дневник. Докато описват украинските националисти и „Азов“ със сълзливо умиление, същите медии ще заклеймят българските националисти, обявявайки ги за фундаментална заплаха за държавата. При това, забележете – ще клеймят като фашисти националисти, които са на страната на Украйна в този конфликт, каквито са организаторите на „Луковмарш“.

Битката на неолибералите от САЩ до ЕС е да изкоренят в собствените си общества онова, което в момента венцеславят в Украйна. Просто, защото американският мейнстрим изисква това от тях. А мейнстриймът пък се налага от Държавния департамент на САЩ, който ползва украинският нацизъм като оръжие, с което да унищожи Русия. А в обслужващите американската външна политика НПО-та, включително и в българските, работят хора, които не са способни на ретроспекция. Не са способни да изпитат срам от лицемерните позиции, които заемат. Те са способни единствено на посредствена имитация на онова, което конюнктурата каже, че е правилно към този момент и им бутне някой долар за услугата. А конюнктурата в момента казва това: национализмът и консерватизмът на украинците са добро и трябва да се прославят, но същото в европейските държави е зло, което трябва да се заклеймява и изкоренява.

Автор: Кристиян Шкварек

ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: