Украинският нацизъм, или защо е нужен нов Нюрнбергски процес

от Виктор Медведчук, украински опозиционен политик, началник на кабинета на Президента на Украйна от 2002 до 2005 г.

Снимка: Евроориентираната укронацистка сган

Веднага след „разпадането“ на СССР и появата на независима Украйна, западните политици и разузнавателни служби пуснаха пипала в Украйна и стартираха план по възраждането на нацизма и популяризирането на неговите идеи чрез въвеждане на националистическа идеология в общественото съзнание на украинците. Според плановете на Запада нацифицирана Украйна трябваше да стане тяхно „оръдие“ срещу Русия.

Един от бащите-идеолози на украинския национализъм е Дмитрий Донцов (1883-1973 г). Доктрината на интегралния национализъм, изложена от него в книгата му „Национализъм”***, (екстремистки материал, забранен за разпространение в Руската Федерация) става основа за идеологията на създадените от Бандера и Шухевич Организацията на украинските националисти (ОУН)* и Украинската въстаническа армия (УПА)* (нацистки организации) .

Идеите и методите на нацизма, които получиха мощно разпространение в цяла Украйна след разпадането на СССР и отделянето на Украйна като независима държава, бяха директно заимствани от ОУН-УПА*.

През април 1941 г. на Втория голям събор на украинските националисти, проведен в полсския град Краков (по това време част от хитлеристка Германия), клонът на „Бандера“ се провъзгласява за „единствената истинска“ ОУН. Степан Бандера е обявен за лидер на ОУН. Официалният поздрав в ОУН става „вдигане на изправената дясна ръка вдясно по диагонал над главата с думите „Слава на Украйна“ — „Слава на героите“. Поздравът е копиран от идеолозите на хитлеристка Германия. Цветовете на знамето на ОУН стават червено и черно.

На снимката: Авторът на статията Виктор Медведчук е опозиционен политик. Бил е Народен представител в украинската Рада (2019 г.–2023 г.) и Началник на кабинета на президента на Украйна (2002 г.–2005 г.)

По време на Великата отечествена война ОУН-УПА се петнят, като си сътрудничат с нацистка Германия и взимат активно участи в масовото изтребление на мирно население от окупантите-нацисти. Подлагат на изтребление полското и еврейското малцинства в Украйна, а след 43 г. посягат и на руското население.

През август 1941 г. последователите на Бандера изпращат меморандум на ОУН (Бандера) до Берлин относно условията за сътрудничество между ОУН и нацистка Германия. Меморандумът започва с думите: „Украинската военна организация (УВО) и нейният наследник, Организацията на украинските националисти (ОУН), под ръководството на Евгений Коновалец, от самото начало на своето съществуване взеха курс към плътно сътрудничество с Германският райх срещу Полша и Москва с разбирането, че германският райх ще покровителства появата на независима обединена украинска държава. Да уточним, че към онзи момент претенцията им за самостоятелна украинска държавност е само на територията на днешна Западна Украйна. Тоест – към онзи момент никой не гледа на южните причерноморски области и на бевобережна Украйна като на нещо различно от руски земи, населени с руснаци.

След поражението на нацистите през Втората световна война много дейци на ОУН-УПА се озоваха в западните страни, главно в Канада и САЩ, включително идейните вдъхновители на съвременните киевски бандеровци.

ЦРУ разработва планове за използване на Украйна срещу Русия от 50-те години на миналия век. Американското разузнаване разсекрети част от архивите си, а в медиите се появиха копия на разсекретени документи от 1958-59 г. Както следва от съдържанието на документите, целта на американските разузнавателни служби е била да използват украинските националистически тенденции в Западна Украйна за целите на политическа и психологическа война срещу Русия и СССР.

В тези документи американските разузнавателни служби твърдят, че украинският национализъм е много по-силен в западните провинции, но не се ограничава само до Галиция и докато има националистическа сила, те ще я подкрепят, за да се мобилизира по всяко време, при необходимост.

Още през 50-те години ЦРУ определи нацистката нелегална западноукраинска организация ОУН за осигуряване на кадрова и оперативна подкрепа за дейностите по проекти за нацификация на цялата територия на Украйна. Целевите групи на тези проекти бяха не само цялото многоетническо население на Съветска Украйна, но и западноукраинското малцинство в Полша, както и украинските емигранти в Западна Европа, Южна Америка и Австралия.

Съвременната история на Украйна показа, че тези проекти на западните разузнавателни служби продължават и до днес.

Така например „Оранжевата революция” от 2004 г., инициирана от САЩ и техните европейски сателити, доведе на власт в Украйна проамериканския президент Виктор Юшченко. И тъй като същия не успя да спечели в двата тура на изборите, за целта трябваше те да се фалшифицират. По време на неговото управление в постсъветска Украйна се възродиха откритите прояви на национализъм и нацизъм. Всяка година на първи януари, на рождения ден на Степан Бандера, с разрешение на властите започват да се провеждат факелни шествия в чест на този нацистки престъпник. Западните дипломати пренебрегнаха тези маршове, насърчавайки по всевъзможни скрити и явни начини възраждането на нацизма в центъра на Европа.

През май 2006 г. по инициатива на Юшченко беше създаден „Украински институт за национална памет” като централен изпълнителен орган със специален статут. Със създаването на тази институция нацификацията на Украйна започва да се извършва на държавно ниво.

Институтът провеждаше политика на фалшифициране на историята на Украйна и налагане на русофобски, антируски нагласи сред предимно проруски настроеното по онова време население. За постигане на тези цели бяха разработени първите открито русофобски законопроекти: „За осъждането на комунистическия и националсоциалистически (нацистки) тоталитарни режими в Украйна и забраната за пропаганда на техните символи“, „За правния статут и паметта на бойците за независимостта на Украйна през 20 век“, „За увековечаването на победата над нацизма през Втората световна война от 1939–1945 г.“ и „За достъпа до архивите на репресивните органи на комунистическия тоталитарен режим от 1917–1991 г. ”, които бяха приети през април 2015 г.

По инициатива на института, Юшченко през 2007 г. удостои посмъртно със званието „Герой на Украйна“ Роман Шухевич – нацистки престъпник, избил стотици хиляди мирни жители, един от лидерите на ОУН (б) и батальон „Нахтигал“, сформиран от нейни членове и поддръжници, обучени от хитлеристкото военно разузнаване за операции на територията на Украинската ССР в състава на диверсионната част „Бранденбург 800“.

На 22 януари, 2010 г. Юшченко присъди званието „Герой на Украйна“ на друг нацист Степан Бандера.

При президента Юшченко през 2008 г. е издигнат паметник на войниците от дивизията на СС „Галиция“* (забранена в Руската Федерация). Разрешенията, необходими за поставянето на паметника, са издадени от държавни служители. Така държавата участва в издигането на паметник на онези, които Нюрнбергският трибунал осъди като нацистки военнопрестъпници. 14-та SS доброволческа западноукраинска пехотна дивизия „Галиция“ е част от войските на SS на нацистка Германия. Създаването на дивизията е ръководено лично от нацисткия престъпник — главата на SS Хайнрих Химлер.

Струва си да се отбележи, че с подкрепата на президента Юшченко бяха издигнати много паметници на нацистите от дивизия SS Галиция и други нацистки колаборационисти. С разрешението на властите в Западна Украйна започнаха да се провеждат шествия на паметта в чест на нацистите с използване на нацистки символи и знамена на дивизията SS Галиция.

Така в периода от 2005 до 2014 г. в Украйна започна възраждането на нацистката идеология. От Украйна, в началото тихо и незабележимо, започнаха да създават „Анти-Русия“, скрито зад националистически и либерално-демократични лозунги.

През 2014 г. западни политици и разузнавателни служби, с помощта на украинския прозападен компрадорски елит, извършиха в Украйна противоконституционен пронацистки преврат, прикривайки се зад либерални лозунги за европейския избор на украинците. Законно избраният и признат от цялата световна общност президент на Украйна Виктор Янукович беше отстранен от власт от група пучисти, използващи нацистки групи с подкрепата на западни дипломати и разузнавателни служби.

Един от най-важните документи на 20 век, присъдата на Нюрнбергския международен военен трибунал от 1 октомври 1946 г., описва идването на власт на нацистите в Германия и по-нататъшното установяване на нацистката диктатура на Хитлер през 30-те години на миналия век. Техните последователи в Украйна използваха абсолютно същата стратегия и методи.

Из присъдата на Нюрнбергския трибунал: „През осемте години след публикуването на Mein Kampf на Хитлер Национал-социалистическата партия на Германия широко разпространява дейността си в цяла Германия, като съсредоточава агитацията си основно върху младите хора, облъчвайки ги с идеите на националсоциализма. Първата нацистка младежка организация започва своето съществуване през 1922 г., но едва през 1925 г. «Хитлеристка младеж» е официално призната като младежко крило на нацистката партия. През 1931 г. Балдур фон Ширах, който се присъединява към партията през 1925 г., става лидер на младежкото крило на фашистката партия на Райха.

Партията полага всички усилия да спечели политическата подкрепа на германския народ. Тя се явява на изборите както за Райхстаг, така и за Ландтагите.

Ръководителите на фашистката партия не крият факта, че единствената цел на тяхното участие в политическия живот на Германия е да премахнат демократичната система на Ваймарската република и да я заменят с нацистки тоталитарен режим, който ще им позволи открито да прокарват своите политики, без да срещат опозиция…

На 30 януари 1933 г. Хитлер успява да се домогне до позиция, от която президента фон Хинденбург да го назначи на поста канцлер на Германия.

След Майдана през 2014 г. идеологията на украинския национализъм окончателно се трансформира в нацистка идеология и се превърна в държавна идеология. Хората, които завзеха властта, също „не направиха сериозни опити да скрият факта“, че са завзели властта, за да се борят с Русия и руснаците, като веднага идентифицираха руснаците, живеещи в Украйна (минимум 30 % от населението) и проруските, леви политически сили като свои врагове. Руснаците и рускоезичните хора, живеещи в Украйна, получиха унизителни „етикети“.

Целокупният Запад като слепец подкрепя ето такива идиоти

След като превратаджиите взеха властта, започна освобождаването от несъгласните. През септември 2014 г. Върховната рада на Украйна прие закона „За прочистване на властта“.
Според този закон се извърши така наречената „лустрация“, при която хиляди хора, предимно от югоизточните рускоезични региони, бяха уволнени от държавните органи без никакви обяснения. На техните места масово бяха назначени хора от западноукраинските региони, често без подходящ опит и образование. Провеждането на подобни „лустрации“ е било широко практикувано от режима на Хитлер.

Из присъдата на Нюрнбергския трибунал: „След взе властта, Национал-социалистическата партия на Германия започна да поема контрола над всички области на германския живот… Законът от 7 април предвиждаше оставката на служители от „неарийски произход“; Той също така постановява, че „служители, които поради предишната си политическа дейност не могат със сигурност да се считат за хора, които ще се отдадат безусловно на служба на нацистката държава, трябва да бъдат освободени от работните им места. Законът от 11 април 1933 г. предвижда уволнението на „всички държавни служители, принадлежащи към Германската комунистическа партия“.

При завземането на властта в Украйна, участниците в държавния преврат от 2014 г. разчитаха предимно на населението на западните украински региони като най-националистически настроени. За символи и идеология на „новата следмайданна Украйна“ бяха избрани символите и идеологията на украинския национализъм от епохата на сътрудничество й с германския нацизъм през 40-те години. Знамето на преврата, така нареченият „Майдан“, беше черно-червеното знаме на Бандера, поздравът беше поздравът на Бандера…

Лидерите на Украйна, които дойдоха на власт в резултат на държавния преврат: Александър Турчинов, който след пуча стана действащ президент, Арсений Яценюк, който стана министър-председател, Андрей Парубий, който стана ръководител на Съвета за национална сигурност и отбрана, Арсен Аваков, който стана министър на вътрешните работи… всички те от първите дни след като завзеха властта, започнаха да прилагат политика на етноцид спрямо руснаците и рускоезичното население на Украйна. Малко по-късно на цялата територия на Украйна те започнаха геноцид срещу хората, които не приемат официалната идеология на Бандера.

Член II от Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, приета с резолюция 260 (III) на Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г., гласи, че „с геноцид се обозначават следните действия, извършени с намерение да унищожат, изцяло или частично, всяка национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

а) убийство на членове на такава група;

(б) причиняване на сериозни телесни или психически наранявания на членове на такава група;

в) умишлено налагане на която и да е група условия на живот, предназначени да доведат до нейното физическо унищожение изцяло или частично.“

Жителите на Югоизточна Украйна не приеха бандеровските, нацистките, антируските идеи, което доведе до масови протести от Харков до Одеса. Повечето протести бяха потушени с брутална сила, но най-югоизточните райони на страната – онези в Донбас, не се предадоха. И тогава срещу протестиращите там бяха използвани танкове, артилерия и авиация, въпреки че според международните стандарти те упражниха правото си на бунт, залегнало в преамбюла на Всеобщата декларация за правата на човека, приета с резолюция 217 A (III) на Генералния секретар на ООН. Асамблея от 10 декември 1948 г., която гласи: „Необходимо е правата на човека да бъдат защитени от върховенството на закона, за да се гарантира, че човекът няма да бъде принуден да прибягва, като последна мярка, към бунт срещу тиранията и потисничеството.“

На 2 май 2014 г. в Дома на профсъюзите в Одеса нацистки групировки организираха брутално изгаряне на протестиращи, в резултат на което 48 души бяха изгорени живи, някои от които и застреляни преди това. Тези събития бяха подигравателно представени на официалния уебсайт на ООН: „На 2 май 2014 г. около 300 добре организирани привърженици на „федерализма“ атакуваха шествие, в което участваха около 2000 протестиращи „за единство“, включително местни жители и много футболни фенове, поддържащи позиция „за единството на Украйна”. Всъщност всичко в тази информация е сгрешено и наобратно, но явно ООН не се интересува от подобни подробности.

Това престъпление може да се сравни с изгарянето на цивилни в белоруското село Хатин на 22 март 1943 г., извършено от наказателни части от батальона на СС Дирлевангер, чиято символика се използва от украинските нацисти.

Източник: aif.ru

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: