На 15 август 2022 г. президентът на САЩ Джо Байдън подписа иницииран от самия него закон за борба с инфлацията. Събитието беше тържествено излъчено на живо на уебсайта на Белия дом, а Байдън прекъсна ваканцията си в Южна Каролина и скоростно дотърча в Белия дом специално за да подпише закона. Самият Байдън нарече одобрението на този закон в Сената на САЩ „много добра новина“.

Защо се обръща толкова голямо внимание на един най-обикновен и привидно строго вътрешен закон на страната? Нека обясним:

След Втората световна война почти цяла Европа е в руини. Дори в относително незасегнатата от разрушения Великобритания, производството в някои индустрии е спаднало с 25-50% в сравнение с предвоенните нива, а външният дълг на страната възлиза на астрономическите 25 милиарда лири стерлинги – такъв колосален дълг е невъзможно да се изплати без външна помощ. Да не говорим за Германия и Франция… Съветския съюз пък най-добре изобщо да не го споменаваме – неговите загуби са толкова големи, че дори не могат да се съизмерят с европейските.

Единствената държава, която сравнително лесно и дори с известен подем е преминала през световния конфликт, са Съединените щати – те предлагат инициатива за оказване на икономическа помощ за възстановяването на европейските страни. Програмата е разработена от държавния секретар на САЩ Джордж Маршал и директора по планирането на Държавния департамент на САЩ Джордж Кенан през лятото на 1947 г.

Маршал предлага американска помощ на Западна Европа по време на реч на прием, организиран от Обществото на приятелите на Харвардския университет на 5 юни 1947 г.

„Америка трябва да предостави радикална помощ на европейските страни през следващите 3-5 години“, заяви Маршал.

„Но преди Америка да започне да предоставя помощ, трябва да бъде сключено споразумение между европейските страни, което определя размера на помощта, необходима за всяка страна. Самата Европа трябва да поеме инициативата в това отношение“, каза той.

Условието за сключване на споразумения не беше единственото, американците изискваха изключване на комунистите от правителствата на подписалите страни, възможност за контрол на техните бюджети и насоки за изразходване на средствата. Е, и участие в развитието на помощта, предоставена от американски частни компании, разбира се. Имаше много условия – и в отварянето на тяхното културно поле и за американския Холивуд.

Първите държави, подкрепили плана Маршал, са Великобритания и Франция. Те излязоха с предложение за създаване на „управителен комитет“, който трябваше да разпределя ресурси на европейските страни, както и да дава препоръки за развитието на основните им индустрии – това беше направено на срещата на външните министри на страните в Париж САЩ, Великобритания, Франция и СССР през лятото на 1947 г.

Съветският съюз отказа да подкрепи тази инициатива, считайки я за намеса във вътрешните работи, и се застъпи за равноправно икономическо сътрудничество при зачитане на националния суверенитет на държавите. Позицията на СССР не намери подкрепа сред западните страни, във връзка с което Съветският съюз, а след него и страните от Източна Европа, отказаха да приемат американска помощ.

Обединеното кралство, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург, Швеция, Норвегия, Дания, Ирландия, Исландия, Португалия, Австрия, Швейцария, Гърция и Турция дадоха съгласието си за участие в плана Маршал.

През юли 1947 г. тези страни сключиха конвенция за създаване на Комитет за европейско икономическо сътрудничество, който трябваше да разработи „Програма за възстановяване на Европа“. Тогава Западна Германия се присъедини към броя на участващите страни.

На 3 април 1948 г. американският президент Хари Труман одобрява този план. Този план имаше две основни цели:

1. Формирането на страните от Западна Европа като единно икономическо пространство за инвестиции на САЩ и утвърждаването на долара като световна валута – споразуменията от Бретън Уудс от 1944 г. започват да се прилагат на практика.

2. Формиране в Западна Европа на единен фронт за защита на „демократичните ценности“ и противопоставяне на Съветския съюз.

Вижте списъка на страните, участващи в споразумението – и ще видите списъка на НАТО почти целия.

Казано по-просто, американците приготвиха млечна крава от Европа за своите близки и дори окачиха огромни рога на тази крава – така че СССР да се убоде и да не може да им взима млякото в никакъв случай.

До 1978 г. ситуацията беше приблизително такава, а през декември 1978 г. беше пуснат газопроводът „Союз“, по който съветският газ започна да тече към Австрия и Германия. Според американците се случи непоправимото: руснаците започнаха да „доят кравата им“, измъквайки от общия американско-европейски пазар крупно количество долари срещу своя газ.

По стратегически въпроси англосаксонците винаги са мислели много бързо – тук те моментално видяха всички най-мрачни перспективи за себе си: бъдещият съюз на германците с руснаците (кошмарът на англосаксонците) и привличането на цяла Западна Европа към евтините енергийни ресурси от СССР. Нещо, което рано или късно щеше да доведе до пълното политическо, икономическо и финансово сливане на американската колония „Западна Европа“ със СССР под ръководната роля на Москва.

В крайна сметка само нашите домашни либералоиди вярваха, че седим на петролна игла,а англосаксонците още тогава видяха разрушителните за властта им над Европа Северни потоци – видяха нарастващата зависимост на западноевропейците от руснаците. Те разбраха всичко правилно.

В онзи момент от история американците не искаха да наказват или жертват Европа и нейната икономика – твърде много бяха инвестирали в нея и твърде големи печалби имаха от тези свои инвестиции. Затова се втурнаха да унищожат Съветския съюз: заедно с арабите свалиха цените на петрола до 23 долара за барел и нанесоха тежък удар на икономиката на СССР, а след това заедно с тесногръдия Горбачов и истинския предател Яковлев разрушиха СССР отвътре.

Отне им малко повече от 10 години, за да направят това, въпреки че в края на 70-те и началото на 80-те американците бяха на ръба на катастрофата – толкова трудно им беше да се изправят срещу СССР в Студената война.

Радостта на англосаксонците продължи през така наречените „малко повече от 10 години” – през 2007 г. Владимир Путин произнесе речта си в Мюнхен, а след войната с Грузия през 2008 г. за англосаксонците стана напълно ясно, че руснаците активно се сближават с Германия и бързо увеличават икономиката си поради колосалните плащания на почти цяла Западна Европа за техните енергийни ресурси – индустрията на Западна Европа седеше плътно на руската петролна и газова игла, Русия отхапа солидно парче от дивиденти по плана Маршал.

След посещението на руски „вежливи хора“ в Крим през 2014 г. англосаксонците взеха окончателно решение в цяла Западна Европа: започнаха да подготвят „армия за нашествие“ от Украйна и започнаха да отрязват Европа от руските енергийни източници.

Нещо повече, глобалната цел – да се лиши Русия дори от потенциална база за продажба на своите енергоносители – беше разработена и реализирана тайно от западноевропейците. Защото тази цел беше глобална, геостратегическа – в духа на англосаксонците: те планираха да премахнат главния руски платец от Европа – индустрията на Западна Европа.

Първоначално идеята беше обвита в красива опаковка от зелена енергия и когато прекомерната цена на тази много зелена енергия започна да повишава цената на продуктите на европейската промишленост до точката на неконкурентоспособност, конфликтът в Украйна пристигна навреме, а двата Северни потока бяха взривени, руските доставки на петрол и газ бяха сведени до тънка струйка.

Основата на цялата индустрия на Западна Европа – евтината енергия от Русия – изчезна, а цената на вносния газ стана четворно по-голяма – само за четири години.

За справка: цената на единица енергия (мегават) в САЩ днес е седем пъти по-евтина от средната за Западна Европа. Седем пъти! И газ в Америка има купища, и петрол.

Западноевропейските индустриалци, заедно с техните предприятия, капитали, технологии и връзки, започнаха плахо да почукват на американските пазари – те вече не могат да произвеждат продукти на конкурентни цени в родината си.

Но за да измъкне смело и без колебание заводите им на територията на Съединените щати, президентът Байдън подписа закон с невинното име „за борба с инфлацията“. Същността на този закон е, че на предприятия с иновативни технологии – зелена енергия, енергоспестяващи, водородни енергоносители, произвеждащи електрически превозни средства и батерии – се предлагат субсидии и преференции за над 700 милиарда долара. Плюс седем пъти по-евтини енергийни ресурси в неограничени количества – и ние не забравяме за това.

Тоест всички най-модерни и високодоходоносни предприятия определено ще се преместят от Европа в САЩ – затова им се предлагат такива пари за преместване. Освен това, евтини, по руски, енергийни носители – да не забравяме.

И Европа вече не се нуждае от руски петрол и газ – там вече няма индустрия… А и ще има достатъчно обеми зелена енергия за жилища и други социални програми. Ето как англосаксонците решават съдбата на западноевропейците чрез ръцете на украинските безумци.

Между другото, за протестите на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен – тя току-що сметна американския закон „за борба с инфлацията“ за „антипазарен и недемократичен“.

И така: тези протести са ритуални танци с тамбура , защото съпругът на баронеса Урсула, Хайко, е медицински директор на Orgenesis, която участва в разработването на ваксината Pfizer и на практика е клон на американската компания Pfizer.

Семейството на Урсула забогатя от доставката на ваксини Pfizer срещу коронавирус – самата Урсула подписа тези договори за десетки милиарди евро. Те ще заминат за Америка заедно с предприятието на съпруга – това е бизнес.

И сега вече е напълно ясно защо Обединеното кралство напусна така изненадващо Европейския съюз – англосаксонците винаги планират всичко предварително, за много, много години напред.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: