Александър Симов с коментар за европейските избори:

1. ГЕРБ имат огромна паяжина от пропагандни промивачки на мозъци, придворни политолози, дежурни медийни шамани, тролски групи, социолози… Но колкото и да се напъват и да надуват триумфално тромпетите, резултатът им няма как да бъде дори оприличен на мащабна победа. Разликата между БСП и ГЕРБ е в едни 124 хиляди гласа. През 2014 година тя беше 256 801 гласа.

ГЕРБ запазва броя на евродепутатите си, а независимо от загубата БСП увеличава своето представителство в ЕП с 1 депутат.

За управляващата партия са гласявали едва 9 на сто от всички избиратели в страната. Това на практика прави победата им унизителна. Това не е доверие, а шамар. Вярно е – загубата тежи двойно повече при такива числа и затова не се и опитвам да оправдавам БСП

2. В тези избори партийната номенклатура на ГЕРБ поведе битка за социалното си благосъстояние. Собствениците на скъпи мезонети за първи път в своята политическа история се почувстваха реално застрашени и това пролича много ярко по време на цялата кампания. Точно заради това Борисов пое лично юздите- за да се опита да запази политическата си бизнес-клиентелистка мрежа единна, да не се разпадне под външния натиск. За да успеят обаче, прехранените трябваше напълно да унищожат политическия смисъл на кампанията. И те постигнаха тази своя цел. Хвърчаха компромати, гнусни интриги, жълто-кафява кал… с идеята всичко да се омаже докрай. Това е естествената среда за новата политическа олигархия и само тя й гарантира безнаказаност. БСП не успя да устои неопетнена срещу тази пръскачка на кал. Не го казвам като оправдание. Имаме още много тор да изринем, за да ни припознаят като автентични борци срещу тази политическа кочина, която иначе се рекламира като еврораят на земята.

3. Всеки път след избори чувам редовната порция от стенания, че БСП е изхабена, уморена, нефункционална и изчезваща. Опасявам се, че моят анализ сочи нещо различно. Откакто съм жив слушам прокобите, че левицата всеки момент ще изчезне, а на 30-ата година от прехода БСП продължава да е основен фактор в политическият живот на страната. БСП не е идеалната, БСП е реалната левица на България. Който си мисли, че е лесно да вдъхновяваш с лява политика след толкова години сатанизация – нека да заповяда. Ама не виждам да има много кандидати. Респект към тези, които наистина се бориха. На останалите мога да кажа, че левите проекти не никнат като гъби от дъжда, не се появяват от нищото. Левицата има нужда от всеки човек с кауза, който е решен да осъществява идеали. БСП е социална партия на повече от 100 години. И носи на гърба си голям исторически товар от грешки, самозаблуди, кадрови недоразумения и какво ли още не. Но няма как да не отбележа, че дори, когато ни се струва, че левицата ще изчезне, тя намира сили да засияе с нов живот. Тази виталност на левите низини е удивителна и в нейно име си струва човек да преглъща огорчението и да продължава напред.

4. В нощта на 14 февруари след отвратителен и дълъг дебат БСП взе решението да напусне парламента, защото видя как се газят основни положения в Избирателния кодекс. Нашата най-дълга и упорита битка беше за запазването на преференциите. И днес виждаме резултата – близо 40 % от гласувалите са ползвали преференция. В БСП процентът е даже по-висок. Тук не правя извод, а се хваля – ние бяхме единствените, които отстояваха този интерес. Оказа сме, че сме били на страната на гражданите и то от всички партии

5. А сега вижте преференциите в БСП – шампионите са Елена Йончева, Сергей Станишев, Велизар Енчев и Иво Христов. А ми казваха, че нямало смисъл да слагаме външни хора от гражданската квота. Някакви гневни пророци от виртуалните пространства плюнчеха перодръжките, че не било ясно на кого е тази листа. Левите хора ясно показаха какво смятат за гражданската квота – подкрепиха я. Това е големият смисъл на преференцията – хората да се освободят от диктата на партийната централа и сами да посочат фаворитите си.

6. Анализирайки сега, ми се струва, че БСП можеше да заложи повече на европейската тема. Няколко пъти слушах госпожа Мария Габриел. Тя беше като говореща евро-глава, скована в параграфи и бюрократизъм. Можеше да я настъпим по големите теми за бъдещето на ЕС – там ГЕРБ не само нямат позиция, тях ги е страх да заемат такава. Иначе ще е твърде банално и невярно да хвърлим вината за загубата върху кампанията. БСП направи стройна и смислена кампания, но скандалите имаха неочакван ефект – те отвратиха хората и ги оставиха по домовете им. Признавам си, в нощта на изборите и аз се гневях на това решение. Днес вече го разбирам – безвремието винаги ражда усещането за тотална безалтернативност на злото. БСП не успя да преодолее това. Може би, защото Злото все още не е показало докрай ужасната си фашистка паст.

7. Не виждам смисъл в това да коментирам другите партии. Но възхода на ВМРО продължава да ми е съмнителен и не виждам причини да се отказвам от своите подозрения. Още в самото начало стана ясно, че партията на Каракачанов изсмуква ефективно целия Патриотичен фронт, но резултатът им продължава да предизвиква някои въпроси. Като например: Кампанията на ВМРО беше толкова охолна по места, че хората и до днес се чешат по главите. ДПС си взеха своето. А Демократична България са ми толкова смешни, че се чудя как Холивуд още не е забелязал тези царе на комедията. Давам ви пример – Радан Кънев обяви, че ДеБъ са направили пробив като са взели един евродепутат. Ама те и досега си имаха един. На мястото на Светослав Малинов аз щях гневно да си тръгна от тази полупартия. Все пак го зачертаха като с гума от историята. Друг път да се научи да не хваща късните самолети за Страсбург. Но това е синдрома на проститутката, която все се опитва да се продаде като девственица.

8. Ниската избирателна активност буди голяма тревога. Това безмълвие и нежелание на хората да отидат пред урните, докато в Европа високите залози за бъдещето увеличиха активността, показва, че у нас зрее тревожен процес. Винаги трябва да се страхуваме от безразличието на хората, защото то е симптом за зловеща криза на доверие, която може да се развихри като ураган над страната. Не мисля, че някой си дава реална сметка за дълбочината на проблема, но очевидно хората не се чувстват представени, а точно обратното – чувстват се натикани в някакво гето без изход. Ако това положение продължи, политическият пейзаж на страната ще се промени невъобразимо. И то така, че инженерните политически ГМО-ота ще бъдат заменени с реалните субекти на народния гняв. И тези последни мои твърдения не са пророчество, нито прогноза. Те вече се виждат и с невъоръжено око.

9. Този изборен резултат не бе прошка за статуквото, каквато се надяваше Борисовда получи. Само 9 % от всички българи подкрепиха ГЕРБ. А това си е Ритник в топките! Skandalno.net

източник

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: