За тези, които се интересуват от футбол, Димитър Димитров – Херо няма нужда от представяне. За всички останали ще споменем, че това е един от най-успешните наши треньори, истинска легенда в най-популярния спорт. Под негово ръководство са триумфирали клубове като „Левски“, „Литекс“, „Черноморец”, „Локомотив“ (Пловдив), тимове в Саудитска Арабия и Русия, а е бил начело и на националния ни отбор. В момента е на работа в родния си Бургас, където се опитва да помогне на местните „акули“ да възкръснат в труден период.

С Херо можехме да си говорим дълго за футбол и със сигурност щеше да се получи едно много интересно за запалянковците интервю. С въпросите си обаче решихме да извадим на преден план човека зад големия треньор, онзи герой, който преди няколко години започна тежка битка с най-коварната болест – рака. В крайна сметка се получи една изключително откровена изповед, която би могла да послужи на други онкоболни като пример за това как човек не бива да се предава дори и когато шансовете му за оцеляване не са отлични. Самият Димитър Димитров днес е в ремисия и се радва на живота, както никога преди.

– Г-н Димитров, предложихте да направим интервюто в комплекс „Царско село“ в София. Защо сте тук?
– Играхме мач с „Левски“, предстои ни още един. Тази година е тежка за отбора ми „Черноморец“, проблемите са най-вече от финансов характер. Борим се за оцеляване.

– На какво се дължи тежкото състояние на „Черноморец“?
– В спорта и в частност във футбола най-важни са финансите и обезпечеността на един клуб. Когато те липсват, възникват другите проблеми. Нашият отбор е един от малкото, които съществуват благодарение на продажбата на футболисти. Но това е за сметка на качеството. Вече близо две години и половина разпродаваме най-добрите си играчи, на всеки 6 месеца. Ако нещата в холдинга се оправят, ще се радваме на финансова стабилност, която всички желаем.

– Може ли да се каже, че „акулите“ са още живи благодарение на вас?
– Силно е да се каже такова нещо, а и не е коректно аз да го заявя. „Черноморец“ съществува благодарение на целия екип, в това число изпълнителния директор и треньорския щаб. Тези хора имат най-голяма заслуга за откриването на таланти, за тяхното изграждане и продаване.

– Казахте, че ви е срам от резултатите напоследък…
– Бил съм в отбори, където винаги съм гонил челни позиции в класирането. Сега наистина се срамувам от резултатите, но знам, че те са следствие от цялостната политика, която сме водили в последните няколко години.

– Какви са целите на ФК „Черноморец“?
– Първо, да съществува. Ако може да продадем някой футболист и да оцелеем. Второто е да се опитаме да останем в „А“ група.

– Вие лично как сте? Успяхте ли да преборите болестта си – рака?
– От такава болест е трудно да се каже, че си оздравял. Тя е изключително коварна и трудна, точно когато смяташ, че си най-добре, нещата може да се променят. Битката ще бъде до последния ми дъх и час.

В момента съм в ремисия. Радвам се на всеки ден и го смятам като подарък, дар Божи. Вече забелязвам детайлите, дребните неща, които не са ме впечатлявали преди. Радва ме и най-малкото, а голямата радост са ми внуците.

– Променил се е животът ви…
– Да, промених мирогледа си и начина на живот, на движение, на хранене, навиците… На стари години започнах да се занимавам с йога. Вече гледам да не се ядосвам, да забелязвам позитивните неща. Разликата я усещаш, когато стигнеш до най-лошото.

– През колко време ходите на преглед?
– На 6 месеца ходя във Виена, където проведох лечението си. Собственикът на клуба, квдети Оях ма работа, когато разбрах за болостта. Имаше контакти там.

– Стилиян Петров има левкемия…
– Когато се разболях, първо той ми се обади. Когато пък той се разболя, аз му се обадих. Гледаме да се подкрепяме и да си даваме кураж.

– Съпругата на Радостин Кишишов помина от рак…
– Страшно ми е болно за нея, бяхме близки семейства. Шегувахме се дори, че Радостин ми е син, а тя – снаха. Когато се разболя, бях в Саудитска Арабия, а тя в Англия. Обясниха ми да не се притеснявам, че се прави химио- и лъчетерапия. Прибирайки се в България, видях, че нещата при нея се усложниха. Успоредно се разболях и аз. Тя започна лечение в Турция, а аз във Виена. Доста неща си споделяхме. По отношение на алтернативните методи и начини тя ми помогна. Нейната смърт много ме-притесни.

– Ракът се появява при стрес. Вие кога разбрахте, че не сте добре?
– Във футбола непрекъснато има стрес. Живеех в чужбина и бях в един апартамент с моя кондиционен треньор Веселин Маслов. Той беше първият човек, който ми подхвърли, че се съмнява за лоша болест при мен. Започнах да слабея и много често повръщах. За малкото време, когато бях в България, ходих в Бургас на лекар, но за съжаление там ми направиха гастроскопия и казаха, че няма нищо страшно. Усещах болки и мислех, че имам проблеми с някаква бактерия в стомаха. Правих лечение с комплекс от антибиотици. Първо усещах подобрение, по след това отново се влошавах. Върнах се след това в България заради семейството ми и започнах подготовката на „Черноморец“. Все не намирах време за себе си. Имаше после едно прекъсване в първенството заради мачове на националния отбор и реших да го използвам, за отида със съпругата ми на преглед в София. Лекарят в столицата беше доста краен, в съседната стая при отворена врата, незнаейки, че го чуваме с жена ми от другото помещение, каза на студентите си след гастроскопията ми, че туморът ми е доста голям и е на 100 процента карцином. Заяви, че повече от 1 година нямало да живея.

Студентите излязоха от стаята и ние двамата с жена ми влязохме при професора, попитах го на каква база е толкова сигурен в това, което е изрекъл пред студентите, след като още не е излязла биопсията ми и не съм правил скенер. Каза ми, че заключението му е на базата на неговия опит. Обясни ми, че вероятността това при мен да е карцином е 99 процента. Остави и 1 процент шанс да е лимфом. При мен се оказа този 1 процент. От лошите неща лимфомът е малко по-доброто. Бях в шок след консултацията в София и при пътуването до Бургас не си казахме нито дума със съпругата ми. И двамата размишлявахме, много тежка ситуация.

– След време споделихте за болестта си на пресконференция…
– Много лъжи прочетох за болестта си, които засягаха и обиждаха най-вече близките ми. Бяха написали дори, че едва ли не имам СПИН. Реших да дам пресконференция, за да спрат спекулациите. Споделяйки за състоянието си, усетих подкрепата и добрината на повечето българи към мен. Човещината ме зареди и повярвах 100%, че трябва да се преборя с болестта заради близките си и хората, които ме подкрепиха.

Отвърнах му, че няма как да направя това, ако го сторя, ще ми бъде много по-тежко и трудмо извън футбола. Цял живот само това съм работил и в това съм се чувствал най-силен. „Онова, което правя, е на моя отговорност, в крайна сметка аз си преценявам!“, казах на професора. Той ме посъветва да оставя емоциите на заден план и да приемам по-леко нещата.

– Кои са приятелите ви? А враговете?
– Много са приятелите ми. А ако човек няма врагове, не е истински.

– В какви отношения сте с Димитър Пенев?
– В много добри, не съм имал никакви сблъсъци с него.

– А с Христо Стоичков?
– С него също сме в много добри. Той знае моето отношение към него, а и аз съм усетил неговото към себе си.

– С Димитър Бербатов уважавате ли се?
– Да, той беше един от първите, които ми изпратиха съобщение и ме подкрепиха, когато се разболях. Щастлив съм, че съм бил онзи, при който той направи своя дебют в националния отбор. Митко помни тези неща.

– Разкажете за семейството си.
– Имам две деца. Дъщеря ми е родена през 1984 г. и ме дари с двама внуци. Синът ми е 93-ти набор, сега е студент първи курс в НСА. Съпругата ми Румяна е грижовна майка и баба. Баща ми почина през 1988 г. Майка ми е възрастна и се надявам да е сипна, както досега. Сестра ми се разболя една година след мен от рак. Оперираха я, направи химиотерапия. Вече трета година мина, откакто откриха заболяването й.

– Суеверен ли сте?
– Много често преди правех разни неща, но знам, че повече трябва да разчитам на себе си. Когато се разболях, ходих при едни хора да чуя какво ще ми кажат за бъдещето. В такива случаи човек търси надежда, да му кажат какво го чака, за здравето. Започнал съм дори да чета Библията, въпреки, че моето поколение не е възпитано на това.

– Интересувате ли се от политика?
– От всичко се интересувам. Не искам обаче да се занимавам с политика защото не смятам, че е моето поприще. От партии са ми предлагали да ме пишат начело на листите, а след това да се откажа. Не съм приемал.

– Някои изпитват носталгия към времето преди 10 ноември 1989 г. …
– Известен съм с отношението си към бившите комунисти. Смятам, че всички трябва да бъдат негативни към този режим, ние бяхме потърпевши, бяхме ощетени в много отношения. По онова време бях лишаван от хиляди неща, нямах възможност да слушам „Бийтълс“, западна музика, да имам дълга коса… Имайки възможност да изляза навън, усещах подигравателното отношение на чужденците към нас. Спомням си на една подготовка в Англия, когато домакините ни заведоха на дискотека. Ние не ставахме да танцуваме. Те започнаха унизително да се държат с нас, казваха: „Хората отвъд Желязната завеса не могат ли да играят? Ще станат ли да играят?“. Можехме да танцуваме, разбира се, но отношението…

– Кога станахте Херо?
– Херо станах още в детските си години при игрите ни в махалата. Не знам кой го измисли и какво означава. Прякорът така си тръгна с името ми и вече го приемам като нещо съвсем нормално.

– Каква е първата ви заплата?
– Първата ми работа беше в „Черноморец“ (Бургас). Бях трета категория като млад футболист и взех 120 лева заплата.

– На 23 години се отказвате от активна спортна кариера заради травми. Разкажете по-подробно.
– Направих няколко операции на коленната става и на 23 години трябваше да се откажа от футбола. Беше ми изключително тежко и болно. Много обичах футбола и бях всеотдаен. Смятах, че имам време и сили да играя дори до 35 години, защото бях голям режимлия. Съдбата обаче ме наказа и трябваше рано да прекратя своята спортно състезателна дейност и да тръгна в треньорското поприще. Може би едното беше за сметка на другото. Рано започнах като треньор и това ми помогна сравнително рано да вляза в големия футбол.

– Били сте треньор на доста отбори. Кой беше най-трудният ви момент?
– Имал съм доста трудни моменти. Един от най-тежките ми е като треньор на националния отбор по футбол, когато се съгласих да помогна на „Литекс“, съвместявайки двата ангажимента (втерото му отиване в Ловеч, при първото печели шампионата – б, р,). Тогава за втори път участвахме в Шампионска лига. Реших съвсем добронамерено и човешки да помогна, въпреки че много хора ме съветваха да не отивам, казваха, че правя огромна грешка. Обясниха ми, че ако има някакви негативни резултати, то те ще бъдат свързани с моето пристигане. Не ги послушах. Естествено, след това обрах парсата за това, че подходих доста лаишки и наивно. Човек обаче се учи от грешките, които прави в живота си.

– Други грешки не сте ли правили?
– Бях треньор на националния отбор и продължих договора си за още две години. От „Левски“ няколко пъти ме бяха канили, но нямах възможност да отида. В един момент реших, че едва пи не ще си изтърва шанса си.

Изоставих националния отбор за да премина в „Левски“, въпреки че имах подписан двугодишен контракт. Според мен това е втората ми сериозна грешка. Сега от позицията на времето и годините смятам, че трябваше да си изкарам договора, а за „Левски“ имаше време.

– Преди време пак ви каниха да поемете „Левски“, но отказахте…
– Отказах на „Левски“ по лични причини, свързани с моето здравословно състояние и това на близките ми. Майка ми е на възраст, а сестра ми има същите проблеми като мен. Те имат крещяща нужда от това да съм до тях в този момент. Нямам право да ги предавам и изоставям.

– Кое смятате за връх във вашата кариера?
– Трудно ми е да отговоря еднозначно, факт е, че бях един от най-младите треньори на националния отбор – на 38 години. Може би това е връх. Шампионските ми титли с „Литекс“, „Левски“, вицешампионската с „Нефтохимик“… Гордея се, че с 5 различни отбора съм бил медалист. Винаги съм бил честен към играта и смятам, че съдбата ми го е връщала.

– Бяхте доста време треньор в чужбина. Съжалявате ли, че се върнахте в България?
– Върнах се заради болестта на сестра ми и майка ми, въпреки че имах договор за още една година. В професионален план съжалявам, но нямаше как да не се прибера. В живота има и по-важни неща от футбола и това са семейството и близките.

– Бяхте треньор на „Локо“ (Пловдив), докато Георги Илиев беше президент на клуба. Лесно ли работихте с него?
– Ако трябва да бъда честен, в началото се страхувах да работя с него. Имахме няколко срещи и винаги отказвах. Не го познавах добре и се притеснявах, бях чувал какви ли не неща за ного. Един ден обаче той ме впечатли с разговор, който проведохме у нас. Тогава реших да пробвам за една година. Мога да кажа, че в живота си съм сменял доста президенти и съм бил в доста клубове, но по-точен и по-добър ръководител от Георги Илиев не съм срещал. Може и да звучи силно и някои хора да подскочат, да кажат, че много майки е разплаквал, но аз говоря за моите лични отношения с него и за работата ни. Видял съм само добро от него. Ще бъде нечестно и некоректно да изрека нещо лошо за Жоро Илиев.

– Правил ли ви е лични услуги?
– Не, въпреки че много пъти ми е казвал, ако имам някакви проблеми, да ги споделям и да ги решаваме. Винаги съм странил от ръководителите си и по тази причина не съм искал лични услуги.

– С кой от президентите ви беше най-трудно да работите?
– Първите години с Христо Порточанов. Но той е човекът, който ми даде шанс, и аз никога няма да забравя това. Винаги ще го помня с добро, той ми помогна да се реализирам като треньор. Беше ми тежко, защото и Порточанов беше доста темпераментен като мен и събирайки се два остри камъка, винаги има искри. Но пак казвам – само в първите години беше трудно, след това винаги намирахме допирни точки и се разбирахме.

– Ако не бяхте станали футболист, какъв щяхте да сте?
– Замислял съм се, но когато бях вече във футбола. Винаги съм смятал, че няма да съм пълноценен в другите сфери, че не съм подготвен достатъчно. Аз съм човек, който не обича половинчати неща. Или прави нещо максимално качествено и бъди сред най-добрите, или не се занимавай.

Ние спечелихме първата среща в Ловеч с 4 на 1. Втората загубихме с 4 на 1. В продължението изпуснахме страшно много голове. Дузпите започнахме с две, а те изтърваха. После и ние изтървахме 3. Те имаха шанса да играят с „Фиорентина“. Ако ние се бяхме класирали, щяхме да докараме Батистута в Ловеч и страшно много пари на клуба. Това е най-тежкият и злощастен мач, който съм имал в кариерата си.

– Какво е дереджето на българския футбол в момента?
– Не смятам, че може да е по-различно от това на държавата. Нивото на футбола дори на моменти превъзхожда. Той е едно от малкото неща в България, които имат някакво развитие и показност в чужбина. Имам предвид реализацията на определени клубове и футболисти. Не можем обаче да се похвалим с политиката, която водим.

– Предлагали ли са ви да участвате в уговорени мачове?
– Във футбола достатъчно добре се познаваме. Знаем кой би поддал и кой не. Мен не са се опитвали да ме уговарят, защото знаят как ще реагирам.

– Някои от футболистите ви в „Черноморец“ бяха арестувани заради подозрения за черно тото…
– Това беше една абсолютна пиар акция. Най-малкото, което трябваше да се направи, след като излязоха резултатите и се доказа, че въпросните футболисти са абсолютно невинни, беше да им се поднесат извинения. Лошото е, че ние отново бяхме потърпевши, футболистите ни бяха задържани за 24 часа в следствието, някои дори бяха водени с белезници. Това беше в навечерието на мача ни с „Локомотив“ (Пловдив) за купата. Тогава нямах хора и бях принуден да пусна футболистите неспали на терена. Жалко е, че на наш гръб се проведе такава пиар акция.

Отдавам го на това, че не участваме в схеми, и по този начин искаха да ни уязвят. Доказа се в крайна сметка, че футболистите ни са честни. Щях да се подразня и да съм критичен, ако бяха залагали на срещи от българското първенство и в частност на нашите мачове. Оказа се, че такова нещо няма.

– Факт е, че и съдиите не ви обичат и не ви толерират. Може да се каже, че в някои ген мач. мачове сте и „Видзев“ ощетени…
– Не съм от силните на деня. Иначе съдиите щяха да ни обичат страшно много. Ние не се занимаваме с някакви организации, не даваме средства и т.н. Ако кажем, че не съществува корупцията в България, ще излъжем. Съдиите се съобразяват с всичко. Те знаят кой е президент на съответния клуб и какво може да им навреди. „Черноморец“ е безобиден в това отношение. Единствено аз мога да реагирам по някакъв начин и най-лесно е да бъде изгонен – нещата се приключват дотам. При други президенти и клубове не е така. Ако те са ощетени, следват наказания за реферите, отнема им се възможността да свирят, не могат да растат и да стават международни съдии. Всичко е вързано като свински черва. Реагирал съм винаги досега на нечестното отношение и ще продължавам да го правя. Имам силно изразено чувство за справедливост. Може някои хора да ме критикуват за това ми поведение, но аз трудно ще променя себе си. Няма как да приема нещата в този уродлив вид, в който са в момента.

– Лекарите ви правят забележки, задето продължавате да работите, но вие не се отказвате от треньорството…
– Професорът, който ме лекуваше в Австрия ми каза, че трябва да се откажа от тази професия, защото е изключително стресова и емоционална.

– Вашият най-инфарктен мач?
– Мачът между „Литекс“ и „Видзев“ за Шампионска лига е моят най-инфарктен и тежък мач.