втор: Хеба Фарук Махфуз, „Вашингтон пост“

Мохамед бин Салман се яви на срещата с Блинкен едва на сутринта, въпреки че тя трябваше да се състои предната вечер.

„В Рияд саудитският владетел накара Блинкен да чака няколко часа за среща, която трябваше да се състои вечерта (събота), но принцът се появи едва на следващата сутрин“, пише вестникът. По-рано подобен инцидент се случи при срещата между саудитския принц и британския премиер Уолъс. Като тогава накрая тя изобщо не се състоя.

Ето какво пише „Вашингтон пост“: В неделя държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се сблъска с твърдата съпротива на най-могъщите фигури в арабския свят. Той се провали напълно в опита си да убеди египетския президент Абдел Фатах Ел-Сиси и престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман да приемат позицията на Вашингтон за конфликта между Израел и Хамас, въпреки дълбоките симпатии на населението в техните държави към палестинската кауза.

В Рияд саудитският владетел накара Блинкен да чака няколко часа за среща, която трябваше да се състои вечерта, но за която престолонаследникът се появи едва на следващата сутрин.
След като срещата започнала, Мохамед бин Салман „подчертал“ необходимостта от незабавно прекратяване на военните операции, „които отнеха живота на невинни хора“ – с акцент върху израелската офанзива, която по думите на принца е „несъразмерна като отговор на действията на Хамас, които яя провокираха“ – и отменяне на „обсадата на Газа“, която остави палестинската територия без вода, електричество и гориво, според саудитското резюме на срещата.
Престолонаследникът също така е призовал за спиране на „настоящата ескалация“ на конфликта, което е в пряко противоречие с политиката на САЩ, които подкрепят Израел да преследва максималистичната си цел за изкореняване на Хамас.

Изтекъл в Държавния департамент меморандум, потвърден от The Washington Post и публикуван за първи път от HuffPost, предупреждава американските дипломати да не използват изразите „деескалация/примирие“, „край на насилието/кръвопролитията“ и „възстановяване на спокойствието“, тъй като тези думи не съответстват на настоящата политика на САЩ.

Саудитска Арабия, родното място на исляма и домът на двете му най-свещени места, е влиятелен фактор в оформянето на арабските представи за конфликта. Въпреки че Рияд цени ролята си на защитник на палестинците, той разглежда Хамас като фактор, който пречи на по-голямата регионална интеграция, включително флирта на престолонаследника с нормализирането на отношенията с Израел. Но усилията да се убеди Рияд да осъди Хамас досега се провалиха, а саудитското външно министерство осъди мащабната бомбардировъчна кампания на Израел в Газа, наричайки я нападение срещу „беззащитни цивилни“.

Ангажираността на САЩ с Египет се сблъсква с още повече препятствия.

В събота представители на САЩ обявиха, че са постигнали споразумение с Кайро за временно отваряне на границата между Газа и Египет в Рафах за американски граждани, които искат да избягат от насилието и израелските бомбардировки. В резултат на това съобщение десетки от приблизително 500-600 палестински американци в Газа се втурнаха към границата, но никой от тях не успя да премине в Египет на фона на противоречивите забележки на американски и египетски служители относно причините, поради които границата няма да бъде отворена отново.

Граничният контролно-пропускателен пункт Рафах – единственият изход, който не се контролира от Израел – също остава затворен за критични доставки на храна, вода, гориво и лекарства, които групите за помощ и приятелски държави, с координацията на Египет, се опитват да изпратят в Газа. Миналата седмица израелски въздушни удари повредиха пропускателния пункт, а Израел не пожела да се ангажира да не нанася удари по превозни средства с помощи, които влизат в Газа, заяви дипломатически служител пред The Post в събота, говорейки при условие за анонимност, тъй като служителят не е упълномощен да обсъжда чувствителни преговори.

„Египет предостави много материална подкрепа за хората в Газа и Рафах ще бъде отворен“, каза Блинкен за разговорите си със Сиси относно границата. „Заедно с ООН, с Египет, с Израел и с други страни въвеждаме механизъм, чрез който да се осигури помощта и да стигне до хората, които се нуждаят от нея.“

В неделя президентът Байдън назначи бившия посланик Дейвид Сатърфийлд за ръководител на хуманитарните усилия на Съединените щати, свързани с конфликта. Планира се Сатърфийлд да пристигне в Египет в понеделник, за да помогне за координирането на помощта за Газа, каза Блинкен.

Съединените щати и Египет отправят различни послания относно самия конфликт.

По време на срещата с Блинкен в президентския дворец в Кайро в неделя Сиси заяви, че нападенията на Израел са надхвърлили „правото на самоотбрана“ и са се превърнали в „колективно наказание“.

Египетският президент коментира и неотдавнашните изказвания на Блинкен в Израел, в които американският дипломат се позова на собственото си еврейско наследство, за да обясни разбирането си за потисничеството на евреите.

Блинкен се позовава на еврейското си потекло в обръщение към опечалената израелска общественост

„Вие казахте, че сте евреин, а аз съм египтянин, който е израснал до евреите в Египет“, каза Сиси. „Те никога не са били подлагани на каквато и да е форма на потисничество или насочване към тях и никога в нашия регион не се е случвало евреите да бъдат обект на посегателства в близката или старата история.“

Блинкен отговори на Сиси с думите: „Идвам като човек“, който е ужасен от жестокостите на Хамас.
Сиси, който е авторитарен лидер, е предприел строги мерки срещу ислямистите в Египет. Въпреки това християнските църкви и религиозни лидери често са обект на нападения от страна на ислямски екстремисти – а в страната са останали само няколко египетски евреи. През 50-те и 60-те години на миналия век десетки хиляди евреи напускат Египет под натиска на правителството на Гамал Абдел Насър.

Макар че Сиси осъди нападенията на Хамас срещу израелци, той обвини Израел, че е довел палестинците до отчаяние, тъй като липсва напредък в постигането на решение за две държави. След като по-рано в неделя Сиси се срещна със своя съвет за национална сигурност, неговата канцелария разпространи изявление, в което призова за провеждане на международна среща на върха, „за да се проучи бъдещето на палестинската кауза“. Блинкен заяви пред репортери, че подкрепя идеята, но „първо трябва да преминем през тази криза“.

Като единствената страна, която поддържа силни комуникации с Израел, Палестинската власт на Западния бряг и Хамас в Газа, Египет е бил ключов събеседник по време на предишните изблици на насилие. Кайро посредничи за прекратяването на огъня през май 2021 г., което сложи край на 11-дневния изблик на насилие между Израел и Хамас, при който загинаха над 250 души.

Макар че през последните години други участници от Близкия изток поеха по-активна роля в дипломацията около израелско-палестинския конфликт, географското положение на Египет го прави незаменим играч по въпроса, смятат анализатори.

„Египет не може да бъде заменен заради границата му с Газа“, казва Халед Елгинди, директор на програмата по израелско-палестински въпроси към базирания във Вашингтон Институт за Близкия изток. „Турците изиграха роля, катарците изиграха роля, но те не са там, непосредствено съседни … без Египет не може да се постигне нищо.“
Това влияние е крайъгълен камък на аргументите в Кайро и във Вашингтон за продължаващото предоставяне на 1,3 млрд. долара военна помощ на САЩ за Египет годишно, въпреки ужасните резултати на правителството на Сиси в областта на човешките права. Когато Байдън за пръв път встъпи в длъжност през 2021 г., обещавайки да постави правата на човека в центъра на външната си политика, двустранните отношения придобиха по-хладен характер. Но когато Египет се намеси като посредник в прекратяването на огъня между Израел и Хамас през май същата година, Байдън му се обади два пъти за една седмица.

Египетската общественост твърдо подкрепя палестинската кауза и настоява за решение на дългогодишния конфликт с участието на две държави. Но Кайро, който е изключително загрижен за вътрешната си сигурност, играе роля и в налагането на 16-годишната блокада на Израел на Газа – особено след като Сиси пое властта с военен преврат през 2013 г. В първите години на своето президентство Сиси беше съсредоточен върху изкореняването на Мюсюлманското братство в Египет и виждаше Хамас, с неговата ислямистка ориентация, като съюзник на Братството, казва Елгинди. Войната между Израел и Газа през 2014 г. продължи със седмици отчасти защото Кайро „се бавеше“ да накаже Хамас, добави той.

Отношенията между Египет и Хамас са се затоплили донякъде през последните години, казва Елгинди, но остават „силно амбивалентни“.

Докато Израел продължава да бомбардира Газа, а пропалестинските протести по света показват гнева на арабската улица, Египет се опитва да бъде глас на спокойствието, призовавайки всички страни да намалят ескалацията и да позволят на хуманитарната помощ да влезе в Газа. Сиси и министърът на външните работи Самех Шукри започнаха активна дипломатическа дейност, като се обадиха на световните лидери и приеха в Кайро висши дипломати от страни като Турция, Германия и Италия, за да предадат това послание.

„Египет е готов да впрегне всичките си възможности и усилия за посредничество“, заяви Сиси в реч пред възпитаниците на военната академия в четвъртък.

„Призовавам всички страни да издигнат гласа на разума и мъдростта и да се придържат към най-високата степен на самоограничение, като извадят цивилните граждани, децата и жените от кръга на бруталното отмъщение и незабавно се върнат на пътя на преговорите“, каза той.

Но египетските официални лица са категорични, че масовото преместване на палестинците в Египет не е опция, като предупреждават, че това може да означава край на палестинската мечта за държавност.

Израелски военни лидери публично призоваха Египет да приеме палестински цивилни в Синай. Кайро се опасява, че ако това се случи, след като боевете спрат, Израел няма да допусне палестинците обратно в Газа, заяви в петък бившият египетски външен министър Мохамед ал-Ораби, който понастоящем председателства свързания с правителството Египетски съвет за външни отношения.

„Може би ще приемем ранените, разбира се, те ще бъдат лекувани в Египет“, каза ал-Ораби. Ако граничният пункт бъде отворен отново, „това ще бъде хуманитарен достъп, това е всичко. Но не мисля, че ще имаме бежанци или разселени лица, които да идват от Газа“.

Източник: „Вашингтон пост“