Вдовицата и синовете на Тодор Димов – Чакьра, който загина след като спецполицаи го обстрелваха с гранатомети, още не са получили 50-те хиляди евро, които им присъди Съдът по човешките права в Страсбург. Това обясни пред журналисти Данаил Димов, един от синовете на Чакъра.

Данаил Димов: „Полицаите са повярвали на един пияница, че къщата ни е минирана" — Данаил Димов: „Полицаите са повярвали на един пияница, че къщата ни е минирана“

Полицейската операция срещу баща му се проведе през 2003 г. 9 години по-късно, през ноември 2012, България беше осъдена в Страсбург заради отнетия живот. В решението на съда Бойко Борисов се споменава не просто като участник, а като ръководител на потресаващата полицейска операция.

Семейството на Чакъра обаче не се вълнува толкова от парите, колкото от истината как точно е загинал той. „Разбрахме, че за обезщетенията от Страсбург ое чака дълго – обяснява Данаил. – Има хора с присъди преди нашата, но още не са получили парите. Ние също едва ли ще ги вземем по-рано от пет години – това е обикновено срокът, но това не е най-важното.“

Тодор Димов - Чакьра — Тодор Димов – Чакьра

Фамилията на Чакъра се е пръснала по света. Вдовицата Вера е в Португалия, другият син Добромир е на мисия в Афганистан. Данаил е шофьор, в момента е в Харманли, но и той често работи зад граница. Казва, че след гибелта на бащата семейството не е притеснявано нито от полицията, нито от местната власт. Категоричен е, че не може да се говори за натиск или по-особено отношение върху тях, макар и да е имало някои дребни, косвени неща, които са ги карали да си знаят мястото.

Когато се разиграва трагедията, Данаил не я вижда с очите си в местността Картал бурун, в самия край на вилната зона в Харманли. „Бях в чужбина, върнах се след 2 дни – обяснява той и подчертава, – но от тЪва, което видях във вилата, веднага разбрах, че не е самоубийство. Следователите също знаеха, но тогава написаха удобни заключения. Първото, което забелязах, е, че нямаше кръв – никъде, нито по пода, нито по стените, нито по мебелите. Нали уж се е взривил, как нямаше нито капка кръв. Още тогава си помислих, че баща ми не се е самоубил.

От Военната прокуратура обаче ми отвърнаха – много филми си гледал.“

Навремето разследването е приключва с убеждението, че Чакъра се е самовзривил с граната, а не е бил убит от полицейските ракети. След като Страсбург осъди България обаче, следствието бе подновено, а тялото на Тодор Димов – ексхумирано. Оказа се, че е имало граната, но тя е взривена в задната лява част на тялото му. Чакъра обаче е бил десняк и е нямало как да взриви гранатата от лявата си страна, подчертават експертите сега. Според тях граната е била пъхната под тялото му и после е взривена. Трупът на Чакъра е бил обгорен, но мебелите около него са били засегнати в много малка степен. Затова според новия оглед е опожарен само трупът, но не и помещението, в което се е намирал. Това насочва експертите към извода, че убитият е бил запален, писаха медиите тези дни.

78-годишната майка на Чакъра баба Мара и до днес живее във вилата, където е ликвидиран синът й

„След като сега се направи реална възстановка и нова експертиза – обяснява Данаил – веднага стана ясно, че това не е самоубийство, а убийство. Все едно да удариш с колата си куче, а после да го преместиш и да кажеш – не съм аз. Съдебният лекар, който навремето е правил аутопсията, се оказа един гробар – писал врели-некипели, да замаже и той следите. Как може ръката на баща ми да е обгоряла от взрива, а халката от граната върху нея да е цяла и непокътната. Може, но само при едно положение – ако е поставена по-късно.

Данаил обяснява пред журналисти, че не е изненадан от тези резултати. Той не е имал и грам съмнение в преценката си, че баща му не е посегнал сам на живота си, която е направил само два дни след трагедията. „Дълги години тренирах спортна стрелба и като видях следите от куршумите и липсата на кръв, веднага ми стана ясно, че версията за самоубийството е лъжа. Тези следи бяха явни, те не можеха да се скрият, да се изчегъртат, да се замажат. Тогава обаче силата на Бойко беше твърде голяма, за да си позволят следователите да кажат истината. Той беше супермен, разпореждаше се, все едно всичко му е бащиния.“

До трагедията край Харманли се стига, след като полицията безуспешно се опитва да принуди Чакъра да влезе в затвора. Той има присъда от 6 месеца, влязла в сила на 21 октомври 2003.

Според официалната версия през декември 2003 г. двама полицаи отиват да го подкарат към затвора от дома му в Харманли, но той им се изплъзва. „Нищо подобно – казва Данаил. – Баща ми е бил от няколко дни на вилата. Ако наистина е искал да избяга и да се скрие, е щял да го направи и те нямаше никога да го намерят. Нямало е да стои на вилата й да работи из двора.“

Данаил обаче счита, че полицията е била особено „надъхана“ по това време. Из цялата страна текат масирани акции по нареждане на Върховна касационна прокуратура. Ченгетата прибират в затворите осъдените с окончателни присъди.

На 10 декември 2003 г. началникът на РПУ Харманли праща 3 групи да търсят Чакъра. Първата трябва да провери неговата къща в Харманли, втората – кошарата на негов приятел и третата да отиде във вилата му. „Летящата тройка“ от двама униформени и един цивилен спира пред вилата в ранна утрин. Свиркат, викат, кучетата лаят, а от къщата излиза майката на Чакъра – баба Мара. Самият той също се показва и им извиква да се махат. Стреля във въздуха, ченгетата залягат и викат подкрепление.

До края на операцията пред вилата се изсипва цяла потеря – 39 полицаи от Харманли, 6 от Хасково, 16 от Свиленград, 30 барети от Специалния отряд за борба с тероризма, 19 граничари, 3 психолози от Института по психология на МВР. Накрая пристига лично главният секретар на МВР Бойко Борисов, за да поеме ръководството на операцията. Стъпка по стъпка действията на полицията и на Чакъра са описани в присъдата от Страсбург, която всеки може да прочете в сайта на правосъдното министерство.

Няколко часа по-рано сестрата на Чакъра и големият му син Добромир напразно се опитват да помогнат на полицейската армия, струпана пред къщата. Предлагат да му предадат мобилен телефон, но ченгетата им отказват от съображения за сигурност, пише в присъдата.

Психолозите на МВР, въоръжени с мегафон, започват преговори с Чакъра. Опитват се да го убедят да се предадат, а той иска да говори с майка си и сестра си. Отказват му. След време се опитват да подновят разговорите по мегафона, но се оказва, че е свършила батерията на високоговорителя.

Завързва се престрелка, която продължава дълго време, но полицаите са принудени да се оттеглят. И така до вечерта.

Министърът на вътрешните работи по това време Георги Петканов нарежда да се спрат всички действия до пристигането на главния секретар Бойко Борисов. Решителната атака започва към 2,30 ч през нощта. Хвърлят димки, после стрелят с ръчен гранатомет. Призори баретите влизат в опожарената вила и обявяват, че Чакъра се е самоубил.

„Който стреля по полицаи, това ще му, е съдбата“ – заявява пред медиите тогава ген. Бойко Борисов и допълва – къде по друг начин се реагира на стрелба срещу полицаи. Реших, че няма да рискувам повече живота на хората си, съгласувах всички действия с премиера Сакскобургготски и с вътрешния министър Петканов и използвахме необходимите взривни вещества.“

„Нищо подобно – коментира сега Данаил Димов. – Разбрахме, че не е искал разрешение, за да пусне ракетите, въпреки че би трябвало да мине по каналния ред и добре да се обмисли една такава драстична стъпка. Борисов обаче действа на своя глава. Искал е да направи голяма акция – за един ден всичко да свърши.“

Данаил отхвърля и твърденията, че вилата, в която е баща му, е минирана, ключови за пускането на гранатометите. „От кого полицаите разбират това – от най-големия алкохолик в района. Живее наблизо в една колиба. Разбрах, че няколко дни по-рано баща ми е извикал този човек да правят подпори в двора. После той казал, че всичко е минирано. Не са ли видели, че е пияница? Първо е трябвало да го изследват с дрегера, а после да говорят с него. И това е базата на тяхната операция. Пълен смях!.“ Опожарената и разрушена вила е възстановена от другия брат Добромир. В .момента в нея живее майката на Чакъра – 78-годишната баба Мара.

Какъв човек е бил приживе Чакъра? Описват го като противоречив и непокорен, с присъди и разправии с МВР. „Не може да се опише с две думи, но определено беше ммого строг — казва обаче Данаил. – Пълни глупости са, че организирал в дома ни мяето за разврат и затова го осъдили. Цялата разправия тръгна от дребни неща, нали знаете, малките камъчета обръщат каруцата. Полицаите искаха да им сваля шапка, а той не им цепеше басмата.“

Бивш следовател от Хасково, пожелал анонимност, също потвърди пред журналисти, че е било пълна лудост да се стреля с гранатомети. „Насреща не са идвали танкове – казва той. – Един районен инспектор да бяха изпратили, щеше да свърши работата и нямаше да стават тези циркове“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/4bu0jaZ6o4k