Малко хора знаят, че братята Красимир и Николай Маринови, по-известни като Големия и Малкия Маргин, имат сестра. А още по-малко пък подозират, че момичето живее със сменена фамилия „Димитрова“ в пловдивския квартал „Юрий Гагарин“. Марияна Димитрова (по баща Маринова)е на 32 години. Омъжена е и има две дъщери- Мария и Бисера. Но от година и половина не живее със съпруга си и сама отглежда децата си. Година след като Маргините бяха пуснати под гаранция от домашния им арест, репортери на „Скандално“ изненадаха сестра им в пловдивското й жилище. Единствено пред нашето издание дамата, която зорко пазеше анонимността си склони да даде първото в живота си интервю.

Жилището на Марияна е малко, но уютно и обзаведено с вкус. Настанява ни около масата в малката кухничка. Срещу нас блещука монитор, който предава картина от 4-те камери, разположени по външната фасада на апартамента на първия етаж. Посреща ни по марков анцуг с качулка- платинено руса и болезнено слаба за ръста си от 1.80 м.

– Марияна, много си слаба, да не си болна от нещо?

– Не. Здрава съм физически, като изключим това, че имам болни бъбреци. (усмихва се- б.а.). Но през последните две години от стрес и притеснения свалих над 30 килограма.

– Проблемите около братята ти ли ли те стресира така?

– И арестите на Красимир и Николай (Маргините- б.а.) ме разклатиха, и други работи се случиха… Преди година и половина съпругът ми ме напусна. Хванах го в изневяра с друга жена. Той сега живее при нея. Напусна ме няколко дни след като арестуваха братята ми.

– Явно е сериозно, защото виждам, че не носиш и брачна халка.

– Свалих я. Нямаме развод, но мисля, че раздялата ни е завинаги. Честно казано, още го обичам, но не смятам, че някога ще се съберем отново. Много съм разочарована и нямам намерение до края на живота си да се обвързвам с друг мъж. Не ми се занимава с мъже.

– Но ти си млада жена, пък живота продължава! Все някога ще срещнеш друг!

– Не, не, не мисля! Поне на тоя етап. Може по-нататък да заживея с някой, но в никакъв слячай няма да се омъжвам повторно.

– Къде и как се запознахте със съпруга ти?

– Бяхме съученици в спортното школо в Смолян, специалност Лека атлетика. Спорта в нашето семейство е традиция. В това училище са учили и тримата ми братя. С мъжа ми се оженихме твърде малки- едва 18-годишни. Завъртя ни една луда любов и го направихме. Преместихме се да живеем в Пловдив още преди 13 години. Първо се нанесохме в този блок, но на 4-тия етаж, а едва преди три години купихме апартамент на първия етаж.

– А защо не последва примера на братята си и не отиде да живееш в София?

– В столицата е една голяма лудница- много коли, много хора… Предпочитам децата ми да израстнат на по-спокойно място, каквото е Пловдив.

– Виждаш ли се с братята си?

– Вече да. Но докато бяха под домашен арест- почти не. Преди това бяха в следствения арест и с мама ги посещавахме всяка седмица. Но после, като ги преместиха под домашен арест нямаме право нито да ги видим, нито да говорим с тях. Всеки беше запрян в дома си- Красимир- във вилата в Бояна, а Николай- в Драгалевци… И нямаха право дори да се чуят един с друг по телефона. Истината е, че те са много болни. Това не беше спекулация или опит да се измъкнат от правосъдието. Красимир е направо инвалид- трудно става от леглото. От нерви се разболяха покрай тия жестоки обвинения.

– Вярваш ли, че братята ти са организирали екзекуцията на хора?

– Не вярвам, че Красимир и Ники са способни на подобно нещо. Абсурдно е дори да си го помисля. Те са спортисти- хора на честта. Достойнството при тях е на първо място. Може ли човек като Красимир, който толкова много обича децата, а племенниците му- моите дъщери, го боготворят, да организира убиването на хора. Мария и Бисера (дъщерите на Марияна- б.а.) само като го видят и му увисваха на врата. Толкова много го обичат!

– Вярно ли е, че с братята ти сте отраснали в отчайваща нищета и недоимък в Смолян?

– Не е вярно. Не зная кой ги подхранва тези слухове. Истината е, че с братята ми бяхме презадоволени деца. Баща ми, като миньор, получаваше много голяма заплата, майка ми Соня също взимаше добри пари. Аз помня, че с повод и без повод тате ни купуваше вносни шоколади от Кореком-а, който тогава се помещаваше във фоайето на хотел „Смолян“. И четиримата ядяхме на корем. Колко семейства можеха да си позволят това в ония години!?! А сега чета по вестниците какви ли не небивалици- как баща ни бил алкохолик и редовно ни гонил с мама от вкъщи. Как сме скитали в студа немили- недраги и зъзнещи и как сме спяли по входовете… Пълни глупости!

– Как се отрази на фамилията ви ареста на двамата ти братя?

– Цялото семейство изпаднахме в шок! Кризата продължи две години. Освен че свалих много килограми, аз започнах да получавам и припадъци. Припадах без причина. Просто както си вървя по улицата- изведнъж се свличам на земята и колабирам. Поне пет пъти ми се е случвало да припадна на пътя. А у дома колко пъти е било… Безброй! Големи притеснения ни създадоха и полицаите. През първите няколко месеца след ареста на Краси и Ники ме спукаха от обиски. Минат се неминат седмица- две и ченгетата от НС БОП с качулки на главите нахълтат в пловдивското ми жилище да обискират. Аз вече живеех сама с двете деца. Поне десет обиска ми направиха. И нищо! Не казват дори какво търсят. Децата ми свикнаха до такава степен с тия обиски, че накрая почнаха даже да се радват на един от инспекторите- полицаи, който най-често ни посещаваше. По-късно тия посещения секнаха.

– А майка ти и баща ти как преживяха обвиненията срещу синовете им?

– И мама отслабна драстично. Тревожеха се. А комшиите им в Смолян се считаха длъжни да ги информират за всяка нелепост, която са прочели във вестника по адрес на Маргините. Мама и тате по-рано купуваха вестници и изрязваха всички статии, посветени на братята ми. Но аз им забраних, защото мама, като прочете нещо, ми звънеше по телефона и почваше да плаче.

– От свои източници „Скандално“ научи, че от известно време развиваш мащабен бизнес под тепетата. С какво точно се занимаваш?

– Не бих определила бизнеса си като мащабен. Допреди една година не работех. Стоях си вкъщи и обгрижвах децата. Всъщност причината да се захвана с бизнес беше съпруга ми. Той непрекъснато ми повтаряше: Без братята си, си никоя! Добре че са Маргините да ти помагат! Реших да му докажа, че самата аз струвам нещо. Че съм личност и без помощта на братята ми мога да градя самостоятелна кариера. И подхванах бизнес. Открих моя автомивка към една бензиностанция. Станах и представител на застрахователна компания „Бул инс“ в Пловдив и отворих свой офис, до хотел „Марица“. Фирмата ми предлага всички видове застраховки с изключение на застраховка живот. Управител на фирмата ми е инж. Пандурска, която е вещо лице в застраховането. А аз съм собственичката. Отворих и бутик за маркови италиански дрехи на пловдивския булевард „6-ти септември“. Стоката зареждам директно от Италия, от складовете на „Долче енд Габана“, „Армани“ и „Версаче“. В момента цените ми са много ниски и така ще е до края на кризата.

– Как прекарваш свободното си време?

– Почти нямам такова. Гледам да се товаря колкото се може повече с работа, за да не мисля за другите проблеми. Все пак, ако ми остане време, ходя на фитнес. С тая заетост ми остава все по-малко време за децата. Затова в момента им търся бавачка. Но не мога да намеря качествена и това ми е голям проблем.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: