Xей, Езекиел, искаш ли да дойдеш с мен за риба. Времето е хубаво, ще има богат улов“, подвиква Хосе Алваренга на момче, което го наблюдава как си оправя мрежата. 25-годишният Езекиел Кордоба в началото понечва да откаже поканата. Той не е достатъчно опитен рибар и се притеснява да влезе толкова навътре в Тихия океан.

Собственикът на лодката обаче е прекалено убедителен, обещавайки солидна печалба. Езекиел се качва на борда, без да подозира, че това ще му е последното пътуване. Месец по-късно той най-вероятно се е превърнал в основния специалитет от менюто на спътника си Хосе. По-простичко казано – единият в лодката изяжда другия, за да оцелее.

Няма категорично доказателство за зловещия край на младия рибар. Едва ли някога ще се разбере какво точно е станало в лодката, която се носи на произвола на съдбата в продължение на 440 дни. Факт е, че само един от двамата спътници се спасява и се връща обратно на сушата, за да разказва. Историята прилича на филм за храбър корабокрушенец, но е самата истина.

За броени часове Хосе Алваренга се превръща в световна знаменитост. Медиите буквално ще го разкъсат, опитвайки се да изкопчат цялата история на истинския Робинзон Крузо. Той някак си успява да оцелее върху обикновена рибарска лодка в продължение на рекордните 440 дни в океана – близо година и 3 месеца!

Хосе и спътникът му тръгват на 17 ноември, 2012 г. От тогава се водят в неизвестност.

На 30 януари тази година учени съобщават, че са открили човек в окаяно състояние на малък атол от Маршаловите острови. Светът е потресен от историята на родения в Салвадор рибар, принуден да оцелява, без да има провизии и вода. И до днес някои от колегите му продължават да се чудят как Хосе е успял да остане жив и при какви обстоятелства е загинал спътникът му Езекиел. Завърналият се от света на мъртвите охотно споделя тайната на своето чудодейно избавление.

Тръгнахме с провизии за три дни въпреки че планирах да останем в морето не повече от 24 часа. Моторът на лодката се развали неспасяемо, а в същото време задуха силен вятър, който ни изтласка много навътре. С всеки изминал ден се отдалечавахме от шанса за спасение. Осъзнах, че трябва да си разпределим храната много внимателно. Но с нашите запаси успяхме да издържим точно 1 месец“, започва своя сензационен разказ оцелелият над 14 месеца в Тихия океан препатил рибар.

Според него най-трудно му е било в първите дни, след като свършва последният залък хляб и последната глътка вода. Двамата с Езекиел трябва да се обърнат за помощ към безпощадната природа, а всеки сам ще е принуден да провери колко му е силен инстинктът за оцеляване. Възрастният Хосе се оказва по-подготвеният.

„Езекиел не успя да свикне с кръвта на костенурките и суровата храна. Повръщаше почти веднага след като погълнеше и малкото храна, която си набавяхме от морето. Организмът му отхвърляше всичко. Гаснеше пред очите ми, но не можех да направя нищо. Огън нямахме. Успявах да хвана малко риба, а костенурката си беше истински деликатес. Понякога с дни нищо не попадаше в мрежата, а от небето не падаше и капка дъжд. В един от тези моменти се наложи да пия урината си, за да не полудея и да се хвърля във водата. Спътникът ми вече си беше отишъл. Умря, не издържа. Помолих се за душата му. Съжалявам, че трябваше да го спусна в морето и той не получи погребение. Молех се за душата му“, продължава Хосе.

И почервенява от гняв, когато го питат за слуховете, че и изял спътника си. Реакцията му не може да убеди част от колегите му, които са убедени, че Езекиел е станал жертва в безпощадната битка за оцеляване.

„Били са ужасно слаби, гладни и жадни. В такъв момент губим човешкото в себе си.

По-силният е надделял над по-слабия, колкото и ужасно да звучи това. Старите рибари знаят за такива случаи. Затова има обичай, когато рибарите бедстват в морето, да изхвърлят ножовете си зад борда, за да не се изколят в критичния момент“, разказват опитните морски вълци. Хосе Алваренга категорично отрича да е опитвал човешко месо. Твърди, че в най-трудните моменти се е възползвал от отдавна тренираната си желязна психика и умения да оцелява там, където другите биха загинали почти веднага.

„От малък съм свикнал да се боря за кожата си. Бях на 12, когато ме приеха в улична банда и се запознах отблизо с ужасите на живота. След това бях част от партизанското движение в Салвадор. С месеци съм се крил в джунглата и трябваше да се храня с костенурки и гущери, за да не умра от глад. Трудностите ме калиха достатъчно, за да издържа на най-голямото изпитание, което Бог ми прати“, категоричен е съвременният Робинзон Крузо.

Когато го откриват, той е само кожа и кости, а лицето му е скрито под гъста брада. След като разказва историята си, Хосе започва нов живот. Грижат се за него като за принц на Маршаловите острови. Там е приет с почести в луксозен курорт, за да възвърне силите си. Глезят го с масажи, вкусна храна, с него беседва психолог 2 пъти дневно.

Хосе не бърза да се върне обратно в Салвадор. Харесва му да яде добре опечено месо, което да преглъща с отлежало вино. Така ще е, докато има кой да слуша историята му. След това рибарят отново ще трябва да се качи на своята лодка и да потегли навътре в морето в поредната си битка за оцеляване.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/K5SRlrtYuSg

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: