Светослав Георгиев – Слави е поет, публицист и журналист. В Съюза на българските писатели (СБП) е главен мениджър. Единствен от служителите в съюза месеци след назначението си се отказва от заплатата си. В момента е автор и водещ на предаването за литература „Часът на думите“, което бързо набира популярност и вече е едно от най-слушаните по програма „Христо Ботев“ на БНР. Автор е на стихосбирките „Сезон за раздели“ и „Поне веднъж“, както и на поетичния албум в съавторство с известния художник Владимир Пенев „Два куфара спомени“. Тази есен предстои да се появи на бял свят и вторият му съвместен проект с Владимир Пенев – стихове и диск с авторски песни.

– Господин Георгиев, очертава ли се битка за поста председател на СБП, след като доскорошният шеф Николай Петев почина неотдавна?
– На 18 януари наистина ще избираме нов председател. Това естествено поражда спорове и разгаря страсти. Съюзът на българските писатели е най-старата творческа организация в Европа и 2013 г. премина под знака на неговата 100-годишнина. Творецът поначало е единак и да събираш един век единаци на едно място е истинско чудо. Виктор Самуилов има прекрасно стихотворение оксимором, озаглавено „Глутница от единаци“. Това заглавие като че ли най-добре илюстрира нашето положение.

– Вие къде се позиционирате в борбата за председател на съюза?
– Аз не се позиционирам никъде, но очаквам новият председател да е в активна творческа възраст. Моят фаворит е докторът на философските науки Боян Ангелов. Той е швейцарски възпитаник и продължава да чете лекции в Швейцария. Откакто стана директор на издателство „Български писател“ преди година и половина, го изправи на крака. Намери средства за издаването на класиците на литературата ни, както и на съвременните автори.

– А ще успее ли да се справи с „глутницата от единаци“?
– Със сигурност ще успее да ги обедини. Нашият съюз има богата и интересна история. Един от първите му актове е по тъжен повод – смъртта на Яворов, който умира в крайна мизерия и СБП се ангажира да събере пари за погребението на поета. Взема се заем от ВМРО. Това е един от малкото случаи, в които съюзът връща парите. След това обаче организацията се замогва и става много мощна. Нека не забравяме, че Иван Вазов е първият ни почетен председател. Затова ни наричат Дядо-Вазовия съюз. Каквито и спорове да е имало, никога не е имало друг писател и поет в българската история, който да е събирал хиляди хора под терасата си при национално бедствие. Дядо Вазов събира народа под терасата си когато настъпва първата национална катастрофа. По-голямо признание за един творец – здраве му кажи.

– Вие говорите за славни времена, а някои днес предричат, че СБП ще се саморазпадне?
– Тези, които предричат подобни процеси, ще имат да вземат. Разполагаме с достатъчен ресурс, както и с прекрасни нови и изключително талантливи членове като Димитър Гачев, Здравка Евтимова, Левена филчева, Елица Мавродинова, Васил Балев, Здравко Петров. Активно работим с млади автори, които не са членове на съюза, като Стефан Радев, Росен Кукушев, Любомира Петева. Напразно подкрепяните от Сорос наши противници се надяват.

Те ни атакуват непрекъснато, наричайки ни казионни. Вероятно визират това, че голяма част от членовете на СБП предвид възрастта си са симпатизанти на левите политически сили. Но това са съвсем естествени неща, като се има предвид, че в цял свят огромна част от интелектуалците са с ярко изразено социално мислене. Дори колос като Гор Видал, при все че е потомък на богаташка американска фамилия, изказа твърде еретични становища за американската мечта и американския начин на живот. И това стана при една от писателските срещи в София. В света няма по-голяма критика на външната и вътрешна политика на САЩ от неговата книга „Вечната война за вечния мир“. Но трябва ли да сменяме чипа и кой ще се наеме да направи това на живи класици на литературата ни като Валери Петров, Любомир Левчев, Антон Дончев, Анжел Вагенщайн, Матей Шопкин, Лъчезар Еленков, Павел Писарев или Драгомир Шопов. Това са емблеми на българската литература, с които всяка страна би се гордяла. На някого може и да не му се хареса, но е факт, че председателят на Европейската академия за поезия Клодин Елф заяви в прав текст: „В момента няма по-голям жив поет в света от Любо Левчев! Той е световно богатство!“

– На кого няма да му се хареса подобно признание?
– На някои псевдодемократи, които са твърде далеч от истината. Може ли вулгарен стихоплетец като Мартин Карбовски да твърди, че някой му пречел да се изявява и трябвало да му бъде отстъпено място? Е, Виктор Пасков си отиде от този свят, за да му отстъпи така желаното място.

И с какво се изявява днес Карбовски, освен да си съперничи с авторите на мръсни послания в обществените тоалетни? Преди време един голям интелектуалец като Михаил Неделчев, който преживя своя катарзис, заяви: „Ако има две литератури, те не са на различни писателски съюзи, а на можещите и на неможещите!“. Голямата болка днес е, че истински стойностните писатели не са обект на медиен интерес. Псевдожурналистиката лансира псевдописатели и псевдопоети. Навсякъде из медиите вено шестват Георги Господинов, Калин Терзийски и академик Алек Попов, които очевидно имат отличен пиар. Нищо лошо, но истински стойностните писатели не са в полезрението. Мога да изброя поне 100 имена на далеч по-талантливи и добри автори от гореспоменатите трима. Ще започна само с Петър Делчев, който миналата година написа великия роман „Кастинг за месии“. Ще продължа с Христо Карастоянов от Ямбол, с Веселин Стоянов от Казанлък. А какво да кажем за Владимир Зарев – пред неговите трилогии „Сестри Палавееви“ на Алек Попов са семпли и блудкави. Неотдавна немската литературна критика нарече Владо Зарев българския Балзак. Тук той остава скрит зад гърба на бездарници.

– Защо се случва така?
– Защото всичко тръгва от по-далече. От училището. И отново ще се върна към Мартин Карбовски, който е даден като пример за публицистика в учебната тетрадка за 7-и клас на издателство „Анубис“. Къде е отговорността на издателите на учебници и не трябва ли в комисиите, които одобряват учебниците, да има и писатели? В момента у нас има далеч по-качествени публицисти от Карбовски. Като започнете от Бойко Ламбовски, минете през Деян Енев и завършите с всички автори на публицистика в пресата. Мога да изреждам много имена и това ще остави Карбовски на края на подобна класация. Да не говорим, че докато ми го дават за пример, публицистиката на Христо Ботев вече не се изучава. Абсурдно е, че най-големият хуморист и сатирик Чудомир също не е в учебната програма. СБП поде съвместна инициатива с община Казанлък и фондация „Чудомир“ за вкарването му в учебната програма и за изкарването на Карбовски от там, Слава богу, срещаме разбиране от страна на Министерството на образованието.

– Подкрепя ли ви държавата?
– СБП е частна организация и от 1990 г. насам не е взела и една стотинка от държавата, а само е плащала данъци. Ние сме от малкото институции, обществени организации и фирми, които не дължат нищо на никого. Това е за сведение на онези, които предвиждат кончината ни.

– Обвиняват досегашното ръководство на СБП, че е продавало имоти.
– СБП не е продал нито един имот и не е загубил нито един имот по своя вина. Печална истина е, че имаме имоти, които след 9 септември 1944 г. са национализирани, а след 10 ноември 1989 г. не са върнати обратно. Някои хора бъркат управлението на СБП с управлението на „София Прес“ и оттук идва заблудата, че СБП е продавал имоти. Общото между тези институции е, че Николай Петев беше председател и на двете. В „София Прес“ освен СБП съсобственици са още два творчески съюза – СБХ и СБЖ, а управителният съвет се състои от представители на трите творчески съюза и всички решения са взимани съгласно устава от тях.

– Чувствате ли се пренебрегнати или незабелязани?
– Вижте, ние здраво работим, но понякога се сблъскваме с куриози. Тази година у нас се проведе юбилейната десета световна писателска среща. Тя мина незабелязано за медиите, но по-страшното е, че на 20 септември в Народния театър не се появи не само министърът на културата, но нямаше и негов представител. Това не омаловажава опитите ни да участваме във всички международни и наши форуми, сред които са конкурсите „Южна пролет“ в Хасково, „Славянската академия“, организирана от Елка Няголова във Варна и ред други прояви. Далеч няма да се правя на по-католик от папата и да твърдя, че ако не си член на СБП не си добър автор. Има много кадърни писатели, които са извън съюзите, като Милен Русков, Ганка Филиповска, Тодор Николов. Талантът не принадлежи на творчески съюзи, а на цяла България.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/1u97JZPznOM