Христо Марков печели олимпийски игри с тежка контузия

На Олимпийските игри в Сеул през 1988 година, в българската мъжка лека атлетика се случва нещо, което дълго време няма да се повтори. Българският състезател в дисциплината троен скок Христо Марков още при първия си опит подобрява олимпийския рекорд и оглавява класирането. Следват още два опита, след които българинът се качва на най-високото стъпало на олимпийската стълбица и оттам чува родния химн.

Христо Марков

Големият олимпийски успех на Марков не е случайност. Той е завършек на една бляскава спортна кариера, в която атлетът успява да спечели практически всичко. Роденият в Димитровград през 1965 година спортист първоначално решава да стане футболист. Бързината и добрите физически данни със сигурност биха му донесли успехи и в този спорт. Съдбата обаче решава друго. Когато кандидатства в спортно училище, изпитите по лека атлетика са преди тези по футбол. Заложбите му няма как да бъдат скрити и треньорите по лека атлетика успяват да го убедят да избере „царицата на спортовете“ пред футбола.

Успехите не закъсняват. Още през 1983 г. Марков печели европейско злато за юноши. Две години по-късно, едва на 20, вече е световен шампион за мъже. От този момент нататък спортните специалисти неизменно го поставят сред фаворитите за титлата на всички възможни първенства, на които участва. Той не ги разочарова. През 1987 г. става единственият спортист в българската мъжка лека атлетика, който печели световна титла на открито. Пак през 1987-а за пръв път е обявен за спортист на годината на България. В кариерата си подобрява четири пъти европейския рекорд в тройния скок, като за последно скача 17,92 метра. Цели осем години са необходими на спортистите от Стария континент, за да подобрят рекорда му. Това се случва чак след осем години, когато англичанинът Джонатан Едуардс скача 17,98 метра. След като се качва на върха, Едуардс заявява, че в юношеските му години Христо Марков е бил неговият спортен идол.

Разбира се, най-големият успех за българския атлет идва на олимпиадата през 1988 година. Тогава българските зрители виждат как техният любимец отвява с лекота конкуренцията и не оставя никакви шансове на противниците си. Печели Олимпийското злато още при първия опит в тройния скок. Победата обаче не идва никак лесно при Марков. Заради напрежението малко преди състезанието върху ходилата и дланите му се появява екзема. По-късно лекарите установяват, че тя е избила на нервна почва. Българинът обаче успява да се абстрахира от проблема.

По време на състезанието скача с тайпинг на ходилата, който се прави от тензопласт, за да може плътно да прилепне и да държи здраво цялото ходило. След края на надпреварата той сваля тайпинга и заедно с него пада цялата кожа на ходилата му. След олимпиадата Марков е обявен за спортист на годината за втори път и се оттегля от активния спорт за няколко години, за да се отдаде на семейството си.

Връща се на пистата преди олимпиадата в Барселона през 1992 г. Само липсата на късмет обаче не успява да го класира на финала. Това е и окончателният край на спортната му кариера.

Христо Марков и Тереза Маринова

Той остава в световната спортна история като втори във вечната ранглиста на троен скок при юношите и четвърти в ранглистата при мъжете. Спортните успехи на Христо Марков не свършват дотук. През 1996 г. той започва да тренира младата и талантлива скачачка Тереза Маринова, която наскоро се е разделила с треньора си. Съчетанието между двамата се оказва златно. Под ръководството на Марков четири години след срещата им, Маринова печели олимпийското злато в Сидни.

Интересен факт е, че Христо Марков печели своята олимпийска титла в Сеул на 24 септември. По щастлива случайност титлата на Тереза Маринова идва на същата дата 12 години по-късно. Заради успеха на своята възпитаничка в края на 2000 г. Марков е обявен за треньор на годината. За кратко се включва и в политиката, като през 2004 г. става депутат от СДС. Сравнена със спортните му успехи, тази подробност е незначителна.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *