Когато се отразява украинската криза, упорито не се споменава най-важният военен факт за Русия. Москва разполага с хиляди ядрени бойни глави, от които поне 1550 са способни да достигнат до Америка, а стотици други са налични за използване срещу Европа. С това въоръжение Русия е напълно способна да унищожи всички големи западни градове за няколко часа. Популярната култура е толкова свикнала със съществуването на оръжия за масово унищожение, че дори не се замисля, че те действително могат да бъдат използвани.

Администрацията на Байдън полага всички усилия да изгради коалиция от европейски партньори, които могат да предотвратят руско нахлуване в Украйна. Столиците на съюзническите ни страни от НАТО в Европа казват онова, което ние във Вашингтон искаме да чуем, но ако се вслушате внимателно, не е трудно да забележите атмосферата на отчаяние там. Вашингтон знае, че никой от европейците няма желание да се бори за суверенитета на Украйна, а самите европейци от своя страна знаят, че Вашингтон също няма да направи това, пише американското списание The Forbes.

Руският президент Владимир Путин не иска пряко да окупира Украйна – той преспокойно би могъл да направи това с териториите източно от Днепър, населени с руснаци, като раздели страната наполовина. Но той не цели това. Единственият му стремеж е да неутрализира Украйна като проводник на НАТО и съответно военна заплаха за Москва.

Затова и усилията на Москва са да предотврати присъединяването на Украйна към НАТО, да предотврати разполагането на западни военни бази на нейна територия и да сведе до минимум всяко военно сътрудничество между Киев и западните столици.

Екипът на Байдън, воден от държавния секретар Антъни Блинкен, говори смело пред медиите защо подобни гаранции САЩ нямат намерение да дадат на руснаците, но в крайна сметка администрацията му ще даде на Путин даже повечето от това, което той иска.

Просто публично Байдън и администрацията му не признават, по имиджови причини.

За да разберем защо заплахите на Путин вероятно ще му донесат успех, трябва да разгледаме някои важни точки по ситуацията в Украйна, които рядко се споменават в масовите медии:

Никой не иска Украйна да влезе в НАТО. Докато укрепването на връзките на Украйна със Запада е от основно значение за външната политика на президента Владимир Зеленски, неговата корумпирана, бедна и слабо развита страна няма да добави никаква стойност към Атлантическия алианс. Украинските въоръжени сили са много слабо финансирани – миналата година Киев похарчи по-малко от един милиард долара за оръжия, а геополитическите обстоятелства (географските й особености) правят страната почти беззащитна при нападение от изток.

С разпадането на Съветския съюз, САЩ плюс още три западноевропейски държави, които осигуряват 90% от финансирането на Алианса, се ангажираха да предоставят взаимна военна помощ на дузина източноевропейски държави, които нямат средства за защита и така се стигна до разширяването на НАТО. Във времето организацията прие един куп нови членове, които нямат никакви финансови възможности и не сътрудничат. Затова последното нещо, което Лондон, Париж и Вашингтон искат днес, е да приемат още един слаб „партньор“ в своя вече претъпкан от безполезни съюзници Алиаанс.

Освен това на американските избиратели им е писнало от призивите за спасяване на света. От поколение на поколение Вашингтон изпраща войски надлъж и нашир, които да подкрепят гнили режими. Виетнам. Ливан. Сомалия. Афганистан. Ирак. Тези държави неизменно се управляват от корумпирани елити и Вашингтон по правило не постига целите си там. Всяка военна намеса на САЩ в Украйна би била част от тази тенденция и допълнително би дискредитирала администрацията в очите на избирателите.

Президентът Тръмп многократно призоваваше европейските съюзници да споделят тежестта на съвместната отбрана и ако бе спечелил втори мандат, вероятно щеше да изтегли Америка от НАТО. Президентът Байдън работи за възстановяване на връзките с Европа, но неговата партия подкрепя чуждестранните намеси дори по-малко, отколкото Републиканската партия. Не е ясно дали изобщо има привърженици идеята за пряка военна подкрепа за украинския суверенитет. Администрацията на Байдън може да изпрати някакви оръжия там, но надали ще се престраши да изгради военни бази.

Когато се отразява украинската криза, упорито не се споменава най-важният военен факт за Русия. Москва разполага с хиляди ядрени бойни глави, от които поне 1550 са способни да достигнат до Америка, а стотици други са налични за използване срещу Европа. С това въоръжение Русия е напълно способна да унищожи всички големи западни градове за няколко часа. Популярната култура е толкова свикнала със съществуването на оръжия за масово унищожение, че дори не се замисля, че те действително могат да бъдат използвани.

Руската военна доктрина обаче казва друго и сценариите за реакция при ескалация на обикновен конфликт в ядрен, които са описани вътре, се отнасят конкретно за Източна Европа. Разширяването на НАТО до границите на Русия въвлякоха САЩ в опасна авантюра. Има опасност ядрена Америка да влезе в конфликт с ядрена Русия заради с нищо по-специалната за Вашингтон Украйна. По време на кризи хората са склонни да полудяват.

Как обаче стоят нещата за Русия:

Украйна е твърде близо до сърцето на Русия. Ако Владимир Путин изповядваше западните демократични ценности, страховете му от западна военна заплаха биха били неоснователни. Но в Русия всичко е различно. Автократът Путин смята, че сигурността на страната му може да се подсигури само с някакъв буфер между нея и Запада и това е една от причините да държи в орбитата на Русия финансово затруднената Беларус. От друга страна обаче реакцията му срещу присъединяването на Украйна към НАТО не се различава много от реакцията на САЩ към опита на Русия (СССР) да разположи ракети в Куба по време на т. нар. Карибска криза.

Това не е просто параноя. Киев се намира само на 755 км. от Москва, тоест в бойния радиус на изтребителите F-35, самолет, който е непроследим за руските радари. Когато тези самолети бъдат усъвършенствани до степен да носят тактически ядрени оръжия на НАТО (а това ще стане до края на това десетилетие) те ще се превърнат в мощен възпиращ фактор за регионална руска агресия. Но по този начин те ще засилят страховете на Москва от изпреварващ НАТОвски удар в случай на криза, така че Путин разумно не желае да допусне западни военни бази близо до границите на страната си.

Путин е категорично решен и ще се спре само ако успее да обяви победа. Някои квалифицирани дипломати и служители на разузнаването предупреждават, че неутрализирането на Украйна е само първата стъпка от големия план на Владимир Путин за възстановяване на Съветския съюз. Може и да е така, но в момента екипът на президента Байдън е зает с предотвратяването на предстоящата руска инвазия в Украйна много повече от всякакви далечни перспективи. Ако Путин може да представи западния отговор от срещата в Женева на исканията си като победа, той най-вероятно ще спре дотук (поне засега).

В края на краищата, нахлуването и окупацията на държава с размерите на Украйна струва много скъпо, както в парично изражение, така и в човешки животи. Да не споменаваме и западните санкции, които неизбежно ще последват. Байдън със своите сътрудници вероятно ще успее да разреши дипломатично ситуацията, мълчаливо съгласявайки се с исканията на Путин, но не и директно. Без украинско членство в НАТО, без американски и НАТОвски бази, минимална военна помощ. Путин може да раздува и да се хвали с резултата колкото и както пожелае, а американската администрация ще лъже, че не е поела официален ангажимент, за да не съсипе имиджа си. Така кризата ще бъде разрешена и Байдън ще може да се върне към вътрешните проблеми на САЩ, както и към основния си външнополитически проблем – Тайван и неутрализирането на Китай, които казуси вероятно ще определят по-нататъшната съдба на неговото президентство.