На 10 януари 1944 г. София е ударена от две разрушителни въздушни нападения. Тогава съюзническите сили на САЩ и Великобритания започват първите комбинирани дневно-нощни атаки срещу България и нейната столица, пише на сайта на Музея на българската авиация.

Булевард “Витоша” и разрушените жилищни сгради след англо-американските бомбардировки над София, 9 януари 1944 г.

Ето какво разказват бюлетините на БТА за тези събития от Втората световна война. В тях е запазен преглед на чуждия печат, в който се споменават и бомбардировките над българската столица. Отпечатани са и свидетелски разкази.

В статия от 15 януари 1944 г., озаглавена „Бомби над България“, швейцарският „Деръ Бундъ“ пише: „През последните дни над България се изсипаха бомби, които причиниха разрушения в столицата София, каквито разрушения могат да се видят само в бомбардираните германски градове.

Булевард “Патриарх Евтимий” с разрушени жилищни сгради след англо-американските бомбардировки над София, 9 януари 1944 г.

„Ла Репюбликъ“ помества статия от 18 януари със заглавие „Какво ще решат българите?“. В нея пише: „Бомбардировките, извършени през последните два месеца над София от страна на съюзниците, бяха достатъчни за българите, за да вкусят от горчивините на войната и да принудят българското правителство да евакуира населението от доста пострадалата столица. Изданието посочва, че, използвайки случая, англичаните предават съобщения, които имат за цел още повече да изплашат българите – че освен София, ще бъдат бомбардирани и други български градове, тъй като в България се намират неприятелски въздушни бази. „Прочее, съюзниците подканват войската да дезертира и да се присъедини към югославските патриоти, или да свали днешното българско правителство“, се казва още в статията.

Поглед към ул. “Граф Игнатиев” през разрушена стена на жилищна сграда след англо-американските бомбардировки над София, 9 януари 1944 г.

Турският „Сонъ Телеграфъ“ от 24 януари предава разговор с двама пътници, пристигнали от София след последните две бомбардировки над столицата. Според свидетелските им разкази населението било изпаднало в неописуем страх. „Перото не е достатъчно, за да опише картината на гарата. Влаковете почти непрекъснато заминаваха, за да отведат населението на столицата в някое друго място във вътрешността. Нападението над София бе извършено един ден след нашето пристигане там. Градът напълно бе изменил вида си. Цели квартали бяха превърнати в развалини. Ние можахме да потърсим подслон в една софийска джамия“, спомнят си двамата пътници.

В турския печат („Танъ“) предлага изявления на друг чужденец, в които се казва, че в България германците развиват голяма дейност, окупирали са Варна и Бургас, като са изпратили населението на тия два града във вътрешността. Освен това по продължение на Черноморското крайбрежие германците строят непрекъснато укрепления. Те са „турили ръка върху корабите, намиращи се на котва във Варна, и ги ползуват за войската. Много летища по черноморския бряг се подобряват. София е в развалини. Тук влаковете, които преди бомбардировките се движеха нормално, се движат без разписание. Сред населението се чувства голямо недоволство и, за да запази реда, правителството прибягва до извънредно строги мерки. Но навсякъде в България германците са господари на положението“.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г. – сградата на кино-театър “Одеон”, намирал се на улица “Цар Симеон”, днес не съществува

Вестник „Джумхуриетъ“ (24 януари) помества статия във връзка с мерките на българските власти от последните дни. В нея пише: „Тия наредби, наистина, заслужават внимание. Ако действително всички ония, които още не са евакуирани от София, трябва да се движат след 18:00 часа по средата на улицата и не трябва да поставят ръцете си в джобовете, когато полицаите им заповядат да спрат“.

В статия от 26 януари „Сонъ Телеграфъ“ посочва: „София бе нападната още веднъж. Изглежда, че са необходими още две или три нападения, за да се унищожи София напълно, защото 35% от сградите се вече унищожени, и около 15% са претърпели тежки повреди“. „Съюзническите самолети, обаче, не се задоволиха само със София, те започнаха да нападат и други големи български градове“, посочва изданието.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: Руската църква отвътре

Както БТА вече писа, на 14 ноември 1943 г. започва най-мащабната въздушна настъпателна операция срещу България и в продължение на пет месеца периодично София бива бомбардирана, а на 4 и 24 януари 1944 г. поради падналата гъста мъгла над столицата съюзническата авиация бомбардира Дупница и Враца.

До 17 април 1944 г. общо 2000 самолета на англо-американската авиация нанасят седем дневни и пет нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби, разказа главен експерт Лилия Криворова от Националния военноисторически музей. Пуснати над предимно граждански обекти, тези бомби убиват около 900 и раняват над 1000 столичани. Частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които Столичната библиотека, в която изгарят 40 хил. книги. Засегнати са сградите на Министерския съвет, Народното събрание, Българската академия на науките, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „Свети Йосиф“, Народния театър и др.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: къщата на Иван Вазов на улица “Иван Вазов” и улица “Г.С.Раковски”, построена почти наново след това

Автори: Теодора Цанева, Нелли Желева, БТА

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: